РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 585
гр. Благоевград, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500651 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 500003 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 202/2020 г. по описа на
РС – гр. Разлог се отхвърлят предявените от Етажна собственост,
съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“ – средно етажно застрояване,
намиращ се в м. „Изворите“, землището на гр. Разлог, изградена в поземлен
имот с идентификатор 61813.456.1, представлявана от управителя Г. В. Б.,
искове за осъждане на А. П., гражданка на Обединено Кралство, родена на
********** г. в гр. ***, да заплати на Етажна собственост, съставляваща
сграда „Апартаментен комплекс” - средно етажно застрояване, намиращ се в
м. „Изворите”, землището на гр. Разлог, изградена, съгласно одобрените
архитектурни проекти и Разрешение за строеж № 78/20.07.2006г. на Община
Разлог и въведена в експлоатация с Удостоверение NQ 27/09.07.2008г. за
въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория, издадено от
Главния архитект на Община Разлог, изградена в поземлен имот с
идентификатор № 61813.456.1 следните суми: 1. главница в общ размер на
сумата от 2 073,83 лева, съставляваща сбор от дължимите от етажния
собственик и неплатени месечни задължения за притежаваната от нея ½
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61813.456.1.3.35 за периода от месец октомври 2018 г. до месец февруари 2020
г., включително за: 1.1 такса поддръжка на общите части на сградата в размер
на 1 480,19 лв.; 1.2 възнаграждение за управител в размер на 70,55 лв.; 1.3
вноски за Фонд„Ремонт и обновление“ в размер на 523,09 лв., 2. мораторна
1
лихва в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата
следваща датата на падежа на всяко от задълженията до датата на подаване на
настоящата искова молба в размер на сумата от 146,06 лв. и законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане, като неоснователни.
Със същото решение се отхвърлят предявените от Етажна собственост,
съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“ – средно етажно застрояване,
намиращ се в м. „Изворите“, землището на гр. Разлог, изградена в поземлен
имот с идентификатор 61813.456.1, представлявана от управителя Г. В. Б.,
искове за осъждане на Д. П. П., гражданин на**** да заплати на Етажна
собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс” - средно етажно
застрояване, намиращ се в м. „Изворите”, землището на гр. Разлог, изградена,
съгласно одобрените архитектурни проекти и Разрешение за строеж №
78/20.07.2006г. на Община Разлог и въведена в експлоатация с Удостоверение
NQ 27/09.07.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта
категория, издадено от Главния архитект на Община Разлог, изградена в
поземлен имот с идентификатор № 61813.456.1 следните суми: 1. 1. главница
в общ размер на сумата от 2 073,83 лв., съставляваща сбора от дължимите от
етажния собственик и неплатени месечни задължения за притежаваната от
него ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61813.456.1.3.35 за периода от месец октомври 2018 г. до месец февруари
2020г., включително за: 1.1 такса поддръжка на общите части на сградата в
размер на 1 480,19 лв.; 1.2 възнаграждения за управител в размер на 70,55лв.;
1.3 вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 523,09лв., 2. мораторна
лихва в размер законната лихва върху главниците считано от датата следваща
датата на падежа на всяко от задълженията до датата на подаване на
настоящата искова молба в размер на сумата от 146,06 лв. и законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане, като неоснователни.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба с вх. №
500199/26.02.2025 г. от Г. Барбутев, в качеството му на управител на ЕС,
съставляваща сграда в режим на етажна собственост, съставляваща сграда“
Апарта- мента коплекс“- средно етажно застрояване, чрез пълномощник адв.
Е. Б., против Решение № 500003 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 202/2020 г. по
описа на РС – гр. Разлог. Жалбоподателят счита така постановеното решение
за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага
съображения в тази насока. Сочи, че съдът, в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК, не е вменил в тежест на ищеца пълно и главно доказване на
изпълнените ремонтни дейности през исковия период и след като, в
нарушение на чл. 146, ал.2 от ГПК, не му е указал за кои от твърдяните факти
не сочи доказателства, изводът в обжалваното решение за неоснователност на
исковата претенция в размер на 523, 09 лв., за всеки от ответниците или общо
2
в размер на 1 046, 18 лв., формирана от дължими от ответниците вноски за
фонд „Ремонт и обновление“ по причина за недоказаност именно на тези
факти с мотива, че „От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не
били ангажирани доказателства и за извършени ремонти през исковия период.
Твърдят, че не бил представен и план за ремонтни дейности, взет с решение на
ОС на ЕС съгласно чл. 48 от ЗУЕС.“, което обосновава възражение за
съществено съдопроизводствено нарушение.
Жалбоподателят посочва свой доклад, който според него е приложим по
делото, като счита, че допълването на този доклад с вменяване на ищеца
тежестта да доказва изпълнение на дейности по поддръжка на комплекса,
съставлява порочно процесуално действие, излизащо извън посочените от
жалбоподателя предпоставки по неговия доклад.
Сочи, че обжалваното решение, в която се отхвърля претенцията за
вноски за Фонд „Ремонт и обновление“, е постановено и в противоречие с
материалния закон.
Във въззивната жалба се сочи, че макар и неправилно да му е възложено в
тежест да установява, ищецът е доказал, че поддръжка е извършвана и се
позовава на свидетелските показания на Я.М .
Твърди още, че съдебното решение и в частта, в която се приема
неоснователност на исковите претенции, поради недоказаност на размера на
дължимите суми за такса ПУ и такса за ФРО, е изцяло необосновано.
Моли се да бъде постановено Решение № 500003 от 08.01.2025 г.,
постановено от Районен съд - гр. Разлог по гр. д. № 202/2020 г. и вместо него
постановите друго такова, с което да бъдат уважени предявените искове като
основателни и доказани.
Моли да бъдат присъдени на ищцовата страна направените разноски пред
двете инстанции в производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. П. П., чрез адв.
Н. С. П., назначен за особен представител, в който сочи, че атакуваното
решение е правилно, а въззивната жалба неоснователна и изразява становище
в тази насока.
Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и от А. П., чрез адв.
М. П., назначен за особен представител, с който изразява становище за
неонователност на жалбата.
Сочи, че за да постанови своето решение, първоинстанционният съд
подробно е анализирал всички събрани доказателства. Твърди, че съдът е взел
отношение в мотивите на своето решение по всяко едно твърдение на ищеца,
както и по възраженията на ответниците, като ги е разгледал обстойно и е
обосновал кое и защо счита за основателно или неоснователно. Сочи, че при
това обсъждане на твърденията и възраженията на страните, съдът се позовава
3
на събрания доказателствен материал, като разглежда и преценява всяко едно
от събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и ги съпоставя
и обосновава кое кредитира, кое не.
Твърди, че по настоящото дело, основният мотив на съда за отхвърляне на
исковата претенция е недоказаност на размера на исковите претенции. В този
смисъл сочи, че посочените като съдебна практика решения на БлОС по други
дела, които, дори и с еднакво правно основание като предмет с настоящото, но
чиито фокус на спора и на доказване е друг, се явяват неотносими.
Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да
бъде потвърдено постановеното решение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмените отговори страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 16.09.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
4
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако изП.зват способите за медиация по Закона за медиацията ще
направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена П.овината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9
от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото.; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5