№ 564
гр. Пазарджик , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103094 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от "Обединена Българска Банка" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул."Витоша" №89Б, представлявано от С. А. Г. и П. Г. А. - Изпълнителни
директори, чрез пълномощника си адв.Ж.Д. АК-Стара Загора, съдебен адрес
за връчване на книжа: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №115, ет.2
против ЦВ. СТ. Б., с ЕГН ********** и В. СТ. Б., с ЕГН ********** -
наследници на С. Ц. Б., с ЕГН ****** и двете с адрес: с.Добровница,
ул.“*****“ №*, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №18, ет.2,
офис 12, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 16.04.2009г. е
сключен договор за потребителски кредит между С. Ц. Б., с ЕГН ****** /в
качеството на кредитополучател/ и „Обединена Българска Банка" АД /в
качеството на кредитор/.
Твърди, че съгласно Раздел I от договора банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. за потребителски нужди.
1
Сочи, че в чл.3 от договора страните са уговорили, че кредитът ще се преведе
по сметка, посочена в договора, еднократно - на 17.04.2009г., като
олихвяването започва от тази дата. Съгласно чл.4 ал.1 редовната главница по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент. Лихвеният процент към
датата на отпускане на кредита, е в размер на 15.25% годишно. В чл.4 ал.3 е
договорена промяна при настъпване на конкретен факт - прекратяване на
трудовото правоотношение на кредитополучателя. Съгласно чл.5 годишният
процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 16,42.
Съгласно чл.7 ал.1 при забава на плащането на главницата от страна на
кредитополучателя банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва
в размер на 5 пункта над действащия, съгласно договореното в чл.4, лихвен
процент. Съгласно ал.2 при друго неизпълнение от страна на
кредитополучателя, както и при предсрочна изискуемост, банката има право
да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно
договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в
размер на 5 пункта. Съгласно чл.8 от договора кредитът следвало да се
издължи на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в
размер на 180,83 лева, считано от 16.05.2009г. на 16-то число на месеца. В
случаите на сключена застраховка „Живот" размерът на месечната вноска,
заедно със застрахователната премия, е 6,50 лева. Съгласно чл.9 крайният
срок за издължаване е 16.04.2017г.
Посочва, че в чл.14 страните са уговорили, че кредитополучателят се
задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в
договора, както и за всяка последваща промяна в своя адрес. При
неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена
от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за
редовно връчена в деня на изпращането й. Кредитополучателят се е задължил
да уведоми банката при промяна на местоработата си. При неизпълнение,
същата има право да направи кредита предсрочно изискуем.
Сочи, че съгласно чл.19 от договора страните са уговорили, че при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем.
Твърди, че поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са
2
възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно
чл.79 и 86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата, в случай, че длъжникът не изпълни точно
задълженията си. Сочи, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните
книги, на основание чл.417, т.2 ГПК. Впоследствие по ч.гр.д. №4805/2010г. по
описа на Районен съд - Пазарджик, ГК, XІ-ти гр. състав са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди, че видно от представеното извлечение от счетоводни книги е
налице неизпълнение, считано от 10.11.2010г., а съгласно чл.19 от договора,
банката е направила кредита предсрочно изискуем, поради неплащане на 7
погасителни вноски. Банката е предприела действия за уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.
В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението, с настоящата искова молба
ищецът прави изрично изявление за настъпила изискуемост на договора,
поради изтичане на крайния срок на погасяване, който факт да бъде съобразен
на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
Сочи, че след получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, е образувано изпълнително производство №321/2011г. по описа на ЧСИ
П. И., с рег.№821 с район на действие ОС-Пловдив.
На 22.04.2016г. е образувано ново изпълнително дело №300/2016г. по
опис на ЧСИ Г.З., с рег.№888 с район на действие ОС-Пазарджик. От справки
по изпълнителното дело се установява, че С. Ц. Б. е починал на 09.03.2018г.
Наследници на починалия са дъщерите му ЦВ. СТ. Б., с ЕГН ********** и В.
СТ. Б., с ЕГН **********.
Посочва, че наследството е съвкупност от права и задължения. За
задълженията в наследството отговарят наследниците, така както е отговарял
самия наследодател. За да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 от ЗН,
същите да приемат наследството. Ищецът считам, че с конклудентни
действия, а именно подаване на възражения по чл.423 ГПК до ОС-Пазарджик,
3
наследниците са приели наследството. Това поражда правния интерес на
ищеца настоящият иск да бъде насочен срещу наследниците на С. Ц. Б.,
съобразно дела им.
Твърди, че на 31.01.2018г. е сключен договор за цесия между
„Обединена Българска Банка" АД /цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД
/цесионер/. Изпратено е уведомление, след което „ЕОС Матрикс" ЕООД е
конституиран като взискател. На 31.01.2019г. от новият взискател е
постъпила молба с искане наследниците на Б. да бъдат конституирани като
длъжници по делото. Твърди, че с получаване на книжата от ЧСИ, ЦВ. СТ. Б.,
с ЕГН ********** и В. СТ. Б., с ЕГН **********, подават възражение по
чл.423 ГПК, което е уважено от ОС-Пазарджик. Във възражението си
ответниците декларират точно и с дати узнаване на факта за прехвърленото
вземане. Освен това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, ответниците получават уведомлението, изходящо от
„Обединена Българска Банка" АД (стар кредитор) за извършеното
прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за
извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Сочи, че съдът
следва да зачете този факт по силата на чл.235 ал.3 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо,
да признае за установено по отношение на ищеца, че:
ЦВ. СТ. Б., с ЕГН ********** - /дъщеря/ дължи на „Обединена
Българска Банка" АД парични суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит, сключен на 16.04.2009г. със С. Ц. Б., с ЕГН ****** /в
качеството на кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както
следва: 4712.30 лв. - главница, представляваща 1/2 част от оставащата
главница; 489.11 лв. - договорна лихва, представляваща ½ част от дължимата
по чл.4 от договора за кредит за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; 17,42
лв. - наказателна лихва, представляваща 1/2 част от дължимата по чл.7 от
договора за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; законна лихва за забава
върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /11.11.2010г./ до изплащане на вземането;
В. СТ. Б., с ЕГН ********** - /дъщеря/ дължи на „Обединена Българска
Банка" АД парични суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит,
4
сключен на 16.04.2009г. със С. Ц. Б., с ЕГН ****** /в качеството на
кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както следва: 4712.30
лв. - главница, представляваща ½ част от оставащата главница; 489.11 лв. -
договорна лихва, представляваща 1/2 част от дължимата по чл.4 от договора
за кредит за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; 17,42 лв. - наказателна
лихва, представляваща ½ част от дължимата по чл.7 от договора за периода
от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; законна лихва за забава върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /11.11.2010г./ до изплащане на вземането.
На основание чл.219 ГПК моли да бъде привлечено в процеса трето
лице „ЕОС МАТРИКС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо
Петков-Казанджията" №4-6, с ЕИК *********.
Моли да им бъдат присъдени направените в заповедното и настоящо
производство разноски.
Сочи банковата сметка, по която могат да бъдат заплатени
претендираните от ищеца суми.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените
искове и в случай че ответникът претендира да му бъдат заплатени
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил, прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. Моли на основание разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение
т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по
тълкувателно дело №6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение,
на основание чл.236 ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен
характер, в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка,
по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
5
исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им, с който е взето
становище, че не са били налице основанията за постановяване на Заповед
№3440/30.11.2010 год., издадена по ч.гр.д. №4805/2010г. по описа на РС-
Пазарджик за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Възразяват, че разпореждането за
незабавно изпълнение, по предявения иск за парично задължение по Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от дата 16.04.2010
год. е неоснователно и недоказано, поради което Заповед №3440/30.11.2010г.,
издадена по ч.гр.д. №4805/2010г. по описа на РС-Пазарджик за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, следва да се отмени, а
издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили.
Алтернативно молят съда, да установи със сила на присъдено нещо, че
длъжникът С. Ц. Б., респективно неговите наследници - ЦВ. СТ. Б. и В. СТ.
Б., не дължат парично задължение в общ размер на 10439,03 лв.,
съставляващо главница в размер на 9425,98лв, договорена лихва в размер на
978,22 лв. за период от 16.03.2010г. до 10.11.2010г., наказателна лихва за
просрочени главници от 16.03.2010г. до 10.11.2010г. в размер на 34,83 лв. на
„ОББ„ АД, заместена като взискател от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, тъй като
правото на взискателя да иска принудително изпълнение на вземането си е
погасено по давност.
Молят да бъде осъден ищецът „ОББ"АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД -
трето лице помагач, да заплатят разноските в настоящето производство,
сторени от ищците.
Излагат подробни съображения. Представят писмени доказателства.
Правят искания по доказателствата.
С Определение №136 от 22.01.2021г., постановено в производството по
делото, съдът на основание чл.219 от ГПК е допуснал привличането като
трето лице-помагач на страната на ищеца – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к.„Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 и е
конституирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова Долина“,
6
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
От третото лице помагач не е постъпил писмен отговор по делото и не е
изразено становище по предявения иск.
В проведените по делото съдебни заседания, процесуалният
представител на ищеца поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го
уважи като доказан и основателен. Претендира разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Излага съображения по съществото на
правния спор.
Пълномощникът на ответниците оспорва иска и моли съда да го
отхвърли, като неоснователен. Претендира разноските по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца. Подробни съображения по същество излага в
представените и приети по делото писмени бележки.
Съдът, след като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответниците в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 11.11.2010 год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу С. Ц. Б., с ЕГН ******
/наследодател на ответниците/, в качеството му на длъжник, въз основа, на
което е образувано ч.гр.дело №4805/2010 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд. Заявлението е било уважено и съдът е издал Заповед №3440 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
на 30.11.2010 год., с която е разпоредил длъжникът да заплати на ищеца-
заявител и кредитор следните суми: сумата от 9 425.98 лева – главница, ведно
с договорна лихва в размер на 978.22 лева, както и наказателна лихва – 34.83
лева и двете за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.11.2010г. до окончателното
изплащане, както и разноски по делото – 759.32 лева, в т.ч. ДТ - 208.78 лева и
адвокатско възнаграждение – 550.54 лева. Посочено е, че вземането
произтича от извлечение от счетоводните книги на ОББ АД по чл.417, т.2, въз
7
основа на неизпълнение на Договор за потребителски кредит от 16.04.2009г.
Издаден е изпълнителен лист, въз основа на заповедта за изпълнение, видно
от направеното отбелязване.
С Определение №401 от 14.08.2020г., постановено по в.ч.гр.дело
№342/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е прието възражението на
ЦВ. СТ. Б. и В. СТ. Б. - наследници на С. Ц. Б. – починал на 09.03.2018г. - по
реда на чл.423 ал.1, т.1 от ГПК срещу издадената на „ОББ“ АД Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№3440/30.11.2010г. по ч.гр.дело №4805/2010г. по описа на Районен съд-
Пазарджик и е върнато делото на Пазарджишкия районен съд, който да
продължи разглеждането му с даване на указания по чл.415 ал.1 от ГПК. В
законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното и с оглед приетото в т.10б на Тълкувателно решение
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
приема, че ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия
установителен иск, както и че искът е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан.
По съществото му съдът приема следното:
От представените, приети и неоспорени писмени доказателства се
установява, че на 16.04.2009 год. между ищеца „Обединена Българска Банка”
АД и С. Ц. Б., с ЕГН ****** е бил сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение.
Съгласно чл.1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя
кредит в размер на 10 000 лв. Кредитополучателят се задължава да ползва
кредита, съобразно уговорените в договора цел, условия и срокове и да го
върне, ведно с дължимите лихви. Съгласно чл.3 от договора, кредитът се
усвоява като средствата се превеждат по посочената сметка, с титуляр
кредитополучателя, еднократно на 17.04.2009г.
По силата на чл.9 ал.1 от договора, кредитът се издължава на 96
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 180,83
8
лв., считано от 16.05.2009г. на 16-то число на месеца. Според чл.11 ал.3 от
договора, в случаите, когато падежът на погасителните вноски е в
неприсъствен ден, длъжникът се задължава да осигури средства по
разплащателната си сметка, обслужваща кредита, в предходния работен ден.
Съгласно чл.10 от договора, крайният срок за издължаване на дълга по
кредита е 16.04.2017г.
Според чл.4 ал.1 от договора, редовната главница по кредита се
олихвява с лихва в размер на 15,25% годишно, като олихвяването се
извършва ежемесечно – чл.4 ал.2.
С чл.7 от договора за кредит, страните са се уговорили, че банката
олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения по
реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в
размер на 5 пункта.
В чл.14 ал.4 от договора страните са се уговорили, че
кредитополучателят се задължава да уведоми незабавно банката при промяна
на адреса си, посочен в договора, както и при всяка последваща промяна в
своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена
кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от
кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането
й. Кредитополучателят се е задължил да уведоми незабавно банката при
промяна на местоработата си като при неизпълнение на това задължение,
банката има право да направи кредита предсрочно изискуем.
Съгласно чл.19 от договора, при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
В представеното извлечение от счетоводните книги на банката е
отразено неизпълнение на осем поредни погасителни вноски, дължими от
16.03.2010г. до 16.11.2010г. Няма данни по делото банката да е предприела
действия за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, в каквато насока е приетото в т.18 на Тълкувателно решение
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС /и доколкото същото е
приложимо, предвид че би следвало да има действие занапред/.
9
В случая, обаче, дори и да приемем, че кредиторът-ищец не е уведомил
длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем преди
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК и че това е било необходимо да
се направи, то към датата на подаване на настоящата искова молба е изтекъл
крайният срок за издължаване на кредита – на датата 16.04.2017г. – факт от
значение за спорното право, който съдът отчита на основание чл.235 ал.3 от
ГПК.
Установено е, а и не е спорно по делото, че след получаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително
дело №321/2011г. по описа на ЧСИ П. И., с рег.№821 с район на действие ОС-
Пловдив. На 22.04.2016г. е образувано ново изпълнително дело №300/2016г.
по опис на ЧСИ Г.З., с рег.№888 с район на действие ОС-Пазарджик.
Длъжникът С. Ц. Б. е починал на 09.03.2018г. като след смъртта си е
оставил за свои законни наследници двете си дъщери и ответници по делото
ЦВ. СТ. Б., с ЕГН ********** и В. СТ. Б., с ЕГН **********.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починалия
длъжник за неговите задължения, е необходимо, съгласно разпоредбата на
чл.60 от ЗН, същите да са приели наследството /което е съвкупност от права и
задължения/. Наследниците отговарят за задълженията, съобразно дяловете,
които получават.
По делото не са направени възражения от страна на ответниците, че не
са приели наследството на починалия си баща и наследодател или че са се
отказали от него. Не са представени и доказателства в този смисъл. Дяловете
на двете наследници – ответниците са равни - по ½ част от наследството.
Възражения и доводи за други, различни дялове не са направени.
Подаването на възражението по чл.423 от ГПК от ответниците до ОС-
Пазарджик сочи на приемане на наследството от тях, чрез конклудентни
действия. Затова и настоящият иск правилно е насочен срещу двете
ответници като наследници на починалия длъжник С. Ц. Б.. Претенциите са
предявени, съобразно дела на всяка от тях.
На 31.01.2018г. между ищеца „Обединена Българска Банка" АД /като
10
цедент/ и третото лице помагач „ЕОС Матрикс" ЕООД /като цесионер/ е
сключен Договор за цесия, по силата на който са прехвърлени процесните
парични вземания. След изпратено уведомление, „ЕОС Матрикс" ЕООД е
конституирано като взискател в изпълнителното производство. На
31.01.2019г. новият взискател е подал молба с искане наследниците на
починалия длъжник С. Ц. Б. да бъдат конституирани като длъжници по
изпълнителното дело. След получаване на книжата от ЧСИ, ответниците са
подали възражението си по чл.423 от ГПК до Окръжен съд-Пазарджик. Във
възражението си ответниците са посочили с дата момента на узнаване на
факта за прехвърлянето на вземанията. Освен това, с връчване на препис от
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
настоящето дело и приложенията към нея, ответниците са получили и
екземпляр от уведомлението, изходящо от ищеца и стар кредитор -
„Обединена Българска Банка" АД за извършеното прехвърляне на процесните
вземания. Налага се извода, че ответниците са надлежно уведомени за
цесията и че същата е породила своето правно действие. Още повече, че
ответниците не твърдят извършено от тях плащане нито на новия, нито на
стария кредитор.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза, се установява, че на 17.04.2009г. по
банковата сметка на кредитополучателя са постъпили 10 000 лв. с основание
„усвояване на кредит“. На същата дата от банковата сметка са извършени
погасявания на предишни задължения и теглене в брой. По процесния кредит
са постъпили 1860,53 лв., с които са погасени следните задължения: 574,02
лв- - главница /по месечни погасителни вноски с поредни номера от 1 до 10 с
падежи от 16.05.2009г. до 16.02.2010г./; 1286,51 лв. – договорна лихва за
периода 17.04.2009г.-16.03.2010г. Вещото лице е установило, че към
11.11.2010г. непогасени са: 9425,98 лв. – главница /по месечни погасителни
вноски от №11 с падеж 16.03.2010г. до 11.11.2010г./; 978,22 лв. – договорна
лихва за периода 16.03.2010г.-10.11.2010г. и 36,49 лв. – наказателни лихви за
периода 16.03.2010г.-10.11.2010г. Или общо: 10 440,69 лв. В Приложение №1
към заключението си, вещото лице подробно е описала по дати, размери и
видове усвоените суми и начислените задължения, както и извършените
погасявания по кредита. Посочила е, че съществуват забавени плащания,
11
вноската с падеж 16.03.2010г. е частично погасена на 15.05.2010г. и към
11.11.2010г. няма извършвано плащане.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че след датата 11.11.2010г.
няма данни за извършени плащания по кредита. Предвид това размерът на
главницата не би могъл да се промени.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
Процесният договор за кредит не бе оспорен от ответниците, в това
число и положените в него подписи и собственоръчното изписване на трите
имена на техния баща и наследодател. Следователно процесният договор за
кредит е действителен и е породил своето правно действие.
Кредитополучателят е получил и усвоил паричната сума - предмет на
договора. Така за него е възникнало задължението да погаси всички дължими
суми по него към банката-ищец. Установи се по делото, че приживе
кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора за кредит –
не е извършил плащания нито към банката-кредитор, нито към новия
кредитор – цесионера по договора за цесия и трето лице помагач по делото.
След смъртта му задълженията са преминали към неговите дъщери и
наследници – ответниците по делото, приели наследството му, съобразно
дяловете им /в случая по ½ от наследството/. Видът, размерът и периодът, за
които се дължат, непогасените задължения по процесния кредит, са
установени от вещото лице и са посочени в приетото и неоспорено
заключение.
За неоснователни съдът приема възраженията на ответниците в
писмения им отговор, които касаят и се основават на пороци в приложеното в
заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката-
ищец. Това извлечение няма отношение към валидността на договорното
правоотношение и в този смисъл възраженията се явяват неотносими към
предмета на настоящия спор. Още повече, че по делото няма данни
разпореждането за незабавно изпълнение да е обжалвано по реда на чл.419 от
ГПК /а тези възражения са относими именно в това производство и при
основателност – биха довели до отмяната му и до обезсилването на издадения
изпълнителен лист/.
12
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност. При договора за кредит
/какъвто е настоящият договор/ е налице едно неделимо плащане. В случай,
че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части,
което обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Следователно задълженията за
главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на общата
петгодишна давност. Относно договорната лихва-същата представлява цената
на ползваната парична сума и понеже е включена в дължимата анюитетна
вноска, същата се погасява заедно с нея - т.е. с общата давност по чл.110 от
ЗЗД. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се приложи
петгодишната погасителна давност, с начален момент на срока - 16.04.2017г.
/падежът по договора за кредит/, който безспорно не е изтекъл към датата на
предявяване на иска. В този смисъл Решение №261 от 12.07.2011г. на ВКС по
гр. д. №795/2010г., IV г. о., ГК и Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.
д. №523/2011 г., III г. о., ГК/.
Що се касае до наведените от ответниците пространни доводи и
направеното от тях възражение за погасяване на правото на кредитора
/взискателя/ да иска принудително изпълнение на вземането си, съдът счита,
че такова оспорване не може да се реализира, чрез възражение и че пътят за
защита на длъжниците е по реда на исковото производство - по чл.439 от
ГПК. В настоящето производство такъв иск /като насрещен|/ нито е въведен,
нито е приет за съвместно разглеждане. По делото не са представени и
доказателства за успешно проведен такъв иск в друго гражданско
производство.
Неоснователно и е възражението на ответниците за ненадлежно
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Още повече /както бе посочено и по-горе/, че в случая е настъпил крайния
срок /падеж/ на договора – 16.04.2017г., на който факт ищецът изрично се е
позовал в исковата молба.
13
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, за установено по делото, че
съществуват вземанията на ищеца към ответниците, съобразно дяловете,
които са получили от наследството на починалия наследодател и по вид и
размер, съответстващи изцяло на исковите претенции.
Ответниците, в чиято тежест бе, не противопоставиха доказателства за
погасяване на вземанията към ищеца /респ. към новия кредитор - третото
лице помагач по делото/, чрез плащането им или за недължимост на същите
на друго правнорелевантно основание.
Предвид гореизложеното, искът е изцяло доказан и основателен и
следва да се уважи.
При този изход на делото, ответниците дължат на ищеца сторените от
него разноски, както в заповедното, така и в настоящето исково
производство, в общ размер на 1277,58 лева, съгласно представения Списък
на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
Неоснователно е възражението на ответниците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Видно от книжата
по делото, а и от списъка на разноските е, че ищцовото дружество е заплатило
и съответно претендира само едно адвокатско възнаграждение
/доказателствата, за което се намира в кориците на заповедното производство/
в размер на 550,54 лева. Този размер на адвокатското възнаграждение не е
прекомерен, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на "Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица", бул."Витоша"
№89Б, представлявано от С. А. Г. и П. Г. А. - Изпълнителни директори, чрез
пълномощника адв.Ж.Д. АК-Стара Загора, съдебен адрес за връчване на
книжа: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №115, ет.2 против ЦВ. СТ.
Б., с ЕГН ********** и В. СТ. Б., с ЕГН ********** - наследници на С. Ц. Б.,
14
с ЕГН ****** и двете с адрес: с.Добровница, ул.“*****“ №*, съдебен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №18, ет.2, офис 12, с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ищеца "Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********,
че:
ЦВ. СТ. Б., с ЕГН ********** - /дъщеря/ дължи на „Обединена
Българска Банка" АД парични суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит, сключен на 16.04.2009г. със С. Ц. Б., с ЕГН ****** /в
качеството на кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както
следва: 4712.30 лв. - главница, представляваща 1/2 част от оставащата
главница; 489.11 лв. - договорна лихва, представляваща ½ част от дължимата
по чл.4 от договора за кредит за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; 17,42
лв. - наказателна лихва, представляваща 1/2 част от дължимата по чл.7 от
договора за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; законна лихва за забава
върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /11.11.2010г./ до изплащане на вземането;
В. СТ. Б., с ЕГН ********** - /дъщеря/ дължи на „Обединена Българска
Банка" АД парични суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит,
сключен на 16.04.2009г. със С. Ц. Б., с ЕГН ****** /в качеството на
кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както следва: 4712.30
лв. - главница, представляваща ½ част от оставащата главница; 489.11 лв. -
договорна лихва, представляваща 1/2 част от дължимата по чл.4 от договора
за кредит за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; 17,42 лв. - наказателна
лихва, представляваща ½ част от дължимата по чл.7 от договора за периода
от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; законна лихва за забава върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /11.11.2010г./ до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена Заповед №3440 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 30.11.2010 год. по
ч.гр.дело №4805/2010 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. Б., с ЕГН ********** и В. СТ. Б., с ЕГН **********
- наследници на С. Ц. Б., с ЕГН ****** и двете с адрес: с.Добровница,
ул.“*****“ №*, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №18, ет.2,
15
офис 12 да заплатят на "Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица", бул."Витоша"
№89Б, представлявано от С. А. Г. и П. Г. А. - Изпълнителни директори
разноски в заповедното производство и в исковото производство в общ
размер на 1277,58 лева.
Банковата сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми
на ищеца: Банка: "Обединена Българска Банка" АД, IBAN: BG**UBBS*****,
BIC: UBBSBGSF.
Производството по делото е с участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова Долина“,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16