РЕШЕНИЕ
№ 11286
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110103102 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 от ЗЗД и чл.55,
ал.1,предл.1 от ЗЗД от Д. Г. Г., ЕГН **********,с адрес ************, с
пълномощник адв.Д. М., с адрес ************, против ************ със
седалище и адрес на управление ************, за прогласяване
недействителност на клауза за договорна неустойка и за осъждане на
ответника да възстанови на ищеца сума в размер на 199,25 лева (след
допуснато изменение на иска по размер по реда на чл. 214 от ГПК),
представляваща недължимо платена сума по клаузата за неустойка.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за заем
№ ************, предоставена е сума в размер на 700 лева и е уговорено
същата да бъде върната чрез 11 седмични вноски. Поддържа се, че договорът
съдържа клауза за осигуряване обезпечение чрез двама поръчители, които да
отговарят на предвидените в договора условия, а в противен случай възниква
вземане на заемодателя за неустойка, дължимо едновременно с погасителната
вноска. В исковата молба се поддържа, че чрез уговарянето на неустойка се
достига до нарушаване императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, а и се
сочи годишен процент на разходите, който не съответства на реалния размер
на разходите, които заемополучателят би сторил. Твърди се, че така
уговорената неустойка накърнява добрите нрави. Моли се съдът да прогласи
недействителност на клаузата за неустойка, както и да бъде осъден
ответникът да възстанови сума в размер на 50 лева, предявена като частичен
иск от 150 лева, за която ищецът поддържа, че е заплатил недължимо по
време на действието на договора.
1
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника със
становище за неоснователност на исковете – ответникът не отрича, че между
страните е сключен договор за заем и е предоставена сума от 700 лева, твърди
се, че правилно е изчислен ГПР, защото същият се изчислява към момента на
сключване на договора, а към този момент неустойката не е дължима. Твърди
се, че неустойката не следва да се включва в ГПР. Поддържа се, че клаузата
за възнаградителна лихва е действителна, поддържа се, че клаузата за
неустойка е действителна.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Не е спорно по делото, а и от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, при изготвянето на което вещото лице си е служило
със сключения между страните договор, се установява, че заемната сума в
размер на 700 лева е усвоена, като този извод следва от клаузата на чл. 4, ал. 1
от договора, съгласно която с полагане на подпис в договора,
кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата, а договорът служи
като разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на
кредитополучателя. Посочено е, че съгласно предоставено от ответника
извлечение по договора, са заплатени суми в общ размер на 935 лева, както
следва – главница в размер на 700 лева; възнаградителна лихва – 35,75 лева;
неустойка – 199,25 лева. ГПР в процесния договор е изчислен на база
възнаградителна лихва по погасителния план – 40,05 %, като годишният
процент разходи възлиза на 48,50 %. В случай че в ГПР се включи посочената
в чл. 11, ал. 1 от договора неустойка в размер на 199,25 лева, той би бил в
размер на 1281,12 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване
недействителност на договорната клауза, установяваща задължение за
неустойка по сключения между страните договор за заем:
Софийският районен съд приема, че предявеният иск от ищеца Д. Г. Г. за
прогласяване недействителност на цитираната договорна клауза като
основателен подлежи на уважаване. С оглед това,че ищецът е
потребител,приложимите разпоредби са тези,регламентирани в Закона за
потребителския кредит ( ЗПК ).Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
предвижда,че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния
случай при съобразяване на експертното заключение и без да бъде включена
неустойката годишният процент на разходите не надвишава императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно обаче,съдът намира,че чрез
2
уговаряне дължимост на неустойка поради непредставяне на
обезпечение,отговарящо на съответни изисквания,която неустойка е дължима
независимо дали заемополучателят изпълнява или допуска неизпълнение на
своите задължения по договора за заем се достига до заобикаляне на
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,която е регламентирана,за да бъде
обезпечено,че общият размер на дълга не би могъл да нараства над
определени граници,определени от закона. Съгласно чл.21 от ЗПК ако с
договорна клауза се цели заобикаляне на законова норма се явява
недействителна. Съдът намира,че чрез уговаряне дължимост на неустойка,ако
не бъде осигурено обезпечение,за което задължение е предвиден кратък
срок,се достига до нарушаване правилото на чл.19,ал.4 от ЗПК като
разпоредба,регламентираща максимума,до който задължението по договора
за кредит може да достигне,поради което и предвид чл.21 от ЗПК договорната
клауза за неустойка се явява недействителна. В подкрепа на разбирането,че
договорната клауза е недействителна е и заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,според което ако неустойката бъде включена в
ГПР,то ГПР нараства значително над предвидения в закона максимум – в
случай на включване на неустойката в ГПР същият достига до 1281,12. Съдът
приема, че с уговорената в договора за заем неустоечна клауза, се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на процесната заемна сума - т. нар „скрита възнаградителна лихва“. Този
извод следва от конкретните условия, на които трябва да отговаря лицето,
което би се задължило като поръчител и от краткия срок за изпълнение на
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката -
осигуряването на поръчител. Посочената клауза не би могла да се тълкува в
смисъл, че действителната воля на кредитора е била да получи обезпечение.
Софийският районен съд намира,че когато действителното намерение на
кредитора е да предостави кредит с обезпечение въпросите относно вида и
размера на обезпечението се решават при сключване на договора,а не след
сключването му. Съдът приема, че с разглежданата неустоечна клауза се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. Предвид гореизложеното
Софийският районен съд намира,че неустоечната клауза от договора е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Уважаването на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е
обусловено от наличието на проведено доказване, че има направено плащане,
което обаче е без основание. При разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 от ГПК ищцовата страна е длъжна да докаже факта на
плащане на паричната сума, а ответната страна да проведе доказване, че има
основание да получи паричната сума. Когато клаузата е обявена за нищожна,
плащането на парични суми по тази клауза се явява реализирано без
основание, тъй като нищожната клауза не би могла да породи валидно права и
задължения за страните по договорното правоотношение. Софийският
районен съд счита, че от събраните в хода на производството доказателства
може да бъде направен извод, че размерът на надплатената сума от
кредитополучателя за неустойка е в размер на 199,25 лева, в която насока
3
съдът отчете експертното заключение, от което се установява, че платените
от ищеца суми са в общ размер на 935 лева. Както беше посочено, при
предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ищецът е длъжен да
докаже факта на плащане на паричната сума. Предвид приетото заключение
по съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че плащането на сумата от
199,25 лева – начислена като неустойка е доказано. Следователно от
значение за преценка дали предявената искова претенция подлежи на
уважаване е дали ответникът е доказал наличието на правно основание да
получи паричната сума. Съдът намира, че от събраните в хода на
производството доказателства не може да бъде направен извод, че ответната
страна е имала право да получи плащане на сочената парична сума. За да
достигне до този извод, съдът отчете, че е доказано, че между страните е
договорена нищожна клауза,а заплатените парични суми по нищожни клаузи
се явяват недължимо платени. Предвид това, че кредитната институция не е
доказала наличието на основание да получи паричната сума, респективно
същата се явява заплатена без основание от ищеца. При това положение и
съобразявайки представените доказателства, съдът намира, че предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване за сумата от 199,25
лева, представляваща сума, платена по нищожна клауза, като по отношение
на първоначално предявената сума от 50 лева, законната лихва се дължи,
считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2023 г., а по отношение на
увеличената част – съответно от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите, тъй като лихва за забава върху увеличения размер на главницата по
предявен като частичен иск се дължи от датата на изменението на иска. В
този смисъл е постановеното от Върховния касационен съд решение № 60141
от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има ищецът и
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 450 лева – за внесена
държавна такса и депозит за експертиза. С оглед това,че ищецът е
представляван от адвокат по реда на чл.38,ал.2 от ЗА съдът намира,че следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева в полза на
адв.Д. М. М..
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 11, ал. 1 за договорна
неустойка от Договор за потребителски кредит № ************/20.01.2022 г.,
сключен между Д. Г. Г. и ************ по предявения от Д. Г. Г. ЕГН
**********, с адрес г************, с пълномощник адв. Д. М., с адрес
г************ срещу ************, ЕИК************ със седалище и адрес
на управление ************ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
4
управление гр.София, ************представлявано от ************ да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на Д. Г. Г. ЕГН
**********, с адрес ************сумата от 199,25 лева (сто деветдесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки), ведно със законната лихва,както следва
- върху сумата от 50 лева, считано от 19.01.2023 г. и върху сумата от 149,25
лева, считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление ************, ет.7,представлявано от ************ да заплати
на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. Г. Г. ЕГН
**********, с адрес ************сумата от 450 лева (четиристотин и
петдесет лева) съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление ************,представлявано от ************ да заплати адв. Д.
М. М., с адрес ************1, сумата от 800 лева (осемстотин лева)
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5