Решение по дело №1157/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 878
Дата: 16 септември 2022 г. (в сила от 16 септември 2022 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20222100501157
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Бургас, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Недялка П. Пенева

Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20222100501157 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№1395/01.06.2022 г., подадена от Я. Д. А.,
с ЕГН **********, чрез адв. Йорданка Желева, със съдебен адрес гр. Средец, ул. „Лиляна
Д.а“ №1, против Решение №34 от 23.05.2022 г. по гр.д. №530/2021 г. по описа на РС-
Средец в частта относно определения размер на издръжката – по 330 лв. за всяко едно от
двете деца.
С посоченото решение е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца Б. Д. И., ЕГН **********, роден на ***г. и Д. Д. И., ЕГН
**********, роден на ***. на техния баща Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес *****.
Определено е тяхното местоживеене при баща им Д. Ж. И., на следния адрес: *****.
Определен е режим на лични отношения с майката на децата Я. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: *****, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа
до 17.00 часа, като взима и връща децата в дома на бащата, както и един месец в годината,
когато бащата не е в платен годишен отпуск.
С решението Я. Д. А. е осъдена да заплаща на малолетния си син Б. Д. И., ЕГН
**********, роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Д. Ж. И., месечна
издръжка в размер на 330, 00 лева /триста и тридесет лева/ до 20 – то число на месеца,
считано от подаване на исковата молба на дата 17.09.2021г. до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска. Искът е отхвърлен за разликата над 330,00 лева до предявения такъв в
размер на 500,00 лева.
Я. Д. А. е осъдена да заплаща и на малолетния си син Д. Д. И., ЕГН **********,
роден на ***** чрез неговия баща и законен представител Д. Ж. И., месечна издръжка в
1
размер на 330, 00 лева /триста и тридесет лева/ до 20 – то число на месеца, считано от
подаване на исковата молба на дата 17.09.2021г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска. Искът е отхвърлен за разликата над 330,00 лева до предявения такъв в размер на
500,00 лева.
Ответницата е осъдена да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен
съд – Средец, сумата от 950, 40 лева, представляваща държавна такса върху размера на
присъдените издръжки за бъдеще време, както и сумата от 5, 00 лева, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 650, 00 лева, представляваща
сторените от него разноски пред районния съд.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
С жалбата се твърди, че определеният размер от съда за издръжка на всяко едно от
децата е доста завишен – почти два пъти митималната издръжка за страната, която в
момента е била 177, 50 лв.
Твърди се, че майката няма високи доходи, работи неквалифициран, нискозаплатен
труд в селското стопанство, непостоянно, когато времето позволява. Надеждат се твърдения,
че ответницата живее в Англия, която има лош климат и трудно се работило там на открито,
като тя има големи разходи там за наем и осигуровки, за което били представени
доказателства.
Сочи се, че бащата е по – добре заплатен, работи като шофьор в Германия. Поради
това може да си позволи да допринася в по – голяма степен за издръжката на децата. В тази
връзка се излагат доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
Моли се за отмяна на така постановеното решение в обжалваната част, като съдът
намали дължимата за двете деца издръжка. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.
Ж. И., чрез адв. П. Г.. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за
неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена.
Сочи, че решението в частта относно постановената издръжка е законосъобразно и
обосновано. Съдът се е запознал подробно с представените по делото доказателства и
твърденията на въззивника относно установените по делото факти не са подкрепени с
доказателства.
Пред първоинстанционния съд от разпита на свидетелката Б.С. се установило, че
бащата работи понякога като международен шофьор, друг път като шофьор на бетоновоз.
От показанията на свидетелката се установило, че децата посещават редовно училище, ходят
на уроци, посещавали спорт. Децата се отглеждали от бабата с помощта на бащата.
Излагат се доводи за това, че и двамата родители работят в чужбина, в страни с по –
високи средни доходи от тези в България, както и че нямат други деца, за които да се
грижат. В същото време децата са в такава възраст, в която разходите им непрекъснато
нарастват.
Моли подадената въззивна жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивницата Я. А., чрез процесуалния си представител адв. Ж.,
заявява, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
трябва да бъде изменено относно размера на присъдената издръжка.
Въззиваемите Б. Д. И. и Д. Д. И., представлявани от законния им представител Д. Ж.
И., чрез процесуалния представител адв. Грошкова моли да бъде отхвърлена въззивната
жалба като неоснователна и недоказана. Двамата родители били в млада, трудоспособна
възраст, работят в чужбина. Майката и към настоящия момент работила в чужбина, във
Великобритания, където минималното възнаграждение било 9, 5 паунда. Към момента
2
въззиваемият е бил на минимална работна заплата. Голямото дете е било ученик в осми клас
в гр. Бургас, като имало допълнителни транспортни разходи, както и такива за храна и
учебни материали. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по исковата молба на Д.
Ж. И. – лично и като родител и законен представител на малолетните деца Д. Д. И. и Б. Д.
И., против Я. Д. А.. С исковата молба са предявени иск с правно основание чл.127, ал.2 от
СК – за предоставяне на ищцата на родителските права спрямо децата на страните на бащата
Д. Ж. И., определяне местоживеенето на детето при бащата и определяне на режим на
лични отношения между детето и майката и последната да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка за всяко от децата в размер на по 500 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба.
С първоинстанционното решение са уважени предявените искове, като родителските
права са предоставени за упражняване на бащата, на майката е определен режим на лични
отношения и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето си Д. Д. И. в размер
на 330 лв., считано от подаване на исковата молба, а за детето Б. Д. И. е осъдена да заплаща
месечна издръжка в същия размер, считано от датата на подавне на иска; отхвърлни са
предявените искове за издръжка за разликата над 330,00 лева до предявените в размер на
500,00 лева за всяко едно от децата.
Предмет на въззивна проверка е постановеното от БРС решение в частта му, с която
майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата Б. И. и Д. И. в размер на
330 лв., считано от подаване исковата молба. В останалата му част решението не е
обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
За да присъди месечна издръжка размер на 330 лв. за всяко едно от децата, районният
съд е приел, че с оглед нуждите на всяко едно от децата, във възможностите на ответницата
е да заплаща издръжка в посочения размер, като е отчетено и обстоятелството, че в
предходен период майката е изплащала месечна издръжка средно от по 600 лв. за двете деца
общо. Съдът е отчел също така и това, че родителите са в млада, трудоспособна възраст,
като нямало данни за влошено здравословно състояние, като са трудово ангажирани в
чужбина.
По делото са представени следните доказателства:
По делото е безспорно, че децата Б. Д. И. и Д. Д. И. живеят при баща си Д. Ж. И. в гр.
*****, който пряко упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието за двете
деца, с оглед влязлата в сила част на постановеното по настоящото дело решение от БРС.
Към момента малолетното дете Д. И. е на възраст **** (навършени) и за учебната 2021/2022
г. е бил редовен ученик в **** – гр. *****. Детето Б. И. е на възраст *** и за учебната
2021/2022 г. е бил редовен ученик в ****, понастоящем е ***, като е записан в дневна форма
на обучение, специалност „Технология на фармацевтични и парфюмерийно – козметични
продукти“ за учебната 2022/2023 г. в *****. От представена служебна бележка от СУ „Св.
Св. Кирил и Методий“ – гр. *** се установява, че Д. Д. И. е ученик в 4 клас, посещавал е
редовно учебните занятия и няма допуснати неизвинени отсъствия, участва пълноценно в
учебния процес и има отличен успех. Контактите между училището и семейството се
осъществяват само чрез бащата, който редовно се информирал за успеха и поведението на
сина си.
Представени са медицински документи, от които се установява, че детето Д. Д. И. има
оплаквания, свързани със зрението, поради което му е предписана оптична корекция.
От представено удостоверение от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас се
установява, че за периода 01.02.2021 г. до 31.10.2021 г. Д. Ж. И. не е бил обект на социално
подпомагане на основание Закона за семейните помощи за деца, ППЗСП, ППЗИХУ.
По делото са представени бонове за парични преводи чрез „Български пощи“ АД,
видно от които на дата 02.06.2021г. М.И. А. /бабата на децата по майчина линия/ е превела
на Б.С. М. /бабата на децата по бащина линия/ сумата от 300 лева, на 24.08.2021г. е превела
3
сумата от 300 лева, а на 21.09.2021г. е превела отново сумата от 300 лева. С разписка №
0200015388816213 от 11.04.2022г. е преведена на Б.С. М. сумата от 400 лева, като в
основание на документа е посочено издръжка за Д. и Б. за месец април 2022г. от Я. Д. А..
Майката е представила и разписка за общински данък, издадена от съответния орган в
Обединеното кралство Великобритания, от който е видно, че е начислен общински данък в
размер на 1489, 25 паунда.
Пред настоящата, въззивна инстанция са представени удостоверение от
Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н.Д. Зеленский“ – гр. Бургас , от
което е видно, че Б. И. е ***, като е записан в дневна форма на обучение, специалност
„Технология на фармацевтични и парфюмерийно – козметични продукти“ за учебната
2022/2023 г. в същото училище. Представени са и разписки за извършени парични преводи
за периода 04.2022 до 08.2022 г., от които е видно, че Я. А. е превеждала по общо 400 лв. за
двете деца всеки месец с основание в преводните нареждание – „издръжка“. Представените
доказателства се явяват допустими, съобразно и постановките в Тълкувателно решение 1 от
2013 г. по т.д.1/2013 на ОСГТК на ВКС, с изключение на разписката от 11.04.2022 г. за
изпращане на паричен превод до Балаза Манолова за издръжка за двете деца в размер от 400
лв. Същата разписка обаче се намира и в кориците на първоинстанционното дело, като е
представена в съдебно заседание в първия възможен процесуален момент за това.
В първоинстационното производство е разпитана свидетелката Б.С. М., майката на
законния представител на децата Д. Ж. И., която твърди, че отглеждала децата заедно с баща
им от 13.02.2020г. Излага, че бащата работел понякога като международен шофьор, друг път
като шофьор на камион, а към момента бил шофьор на бетоновоз. Имало е и периоди,
когато бащата не е работил – от октомври 2021 до февруари 2022 г. и се е налагало тя да
помага. Детето Д. е в 4 клас, а Б. е в 7 клас в гр. Средец, като догодина ще учи в гр. Бургас.
Следващата учебна година Б. щял да кандидатства в езикова гимназия в гр.Бургас, предвид
което ходел на уроци по английски и български език и литература, за които се заплащали по
30 или 40 лева на час. Д. ходел всяка вечер на борба в клуба в гр.Средец, а Б. всеки ден
ходел на фитнес също в гр.Средец и плащал за карта всеки месец по 30 лева. Според
свидетелката децата искали да имат контакти с майката, правени били опити за свързване по
телефона с нея, но връзка не била осъществена. Миналата година през месец май майката
била в България, но не пожелала да види децата. Манолова твърди, че до сега майката била
изпратили четири пъти за децата – три пъти по 300 лева, един път за Коледа – 400 лева, а
предния ден сумата от 400 лева, която отказала да приеме. Бащата отделял средства за
децата – някой месец давал 1200 лева, а в друг 1400 лева в зависимост от нуждите за тях.
По делото е разпитана и свидетелката М.И.А.– майката на ответницата, която излага,
че Я. работела на полето в Англия и й давала пари, които да превежда на другата баба за
децата. Твърди, че шест месеца давала за децата по 600 лева чрез нейната племенница Т.
която ги давала на Балаза. Други пари изпращала и с пощенски запис, дала 250 лева за очила
на М. на ръка на Б., а на празника миналата година й дала 400 лева пред входната врата. В
Англия Я. плащала за квартира всяка седмица по 45 паунда. Съпругът й получавал на месец
по 900-1000 паунда. За закупуването на собствен на ответницата апартамент е помогнал
съпругът на свидетелката.
По делото са изслушани и децата Б. и Д. И.и в присъствието на социален работник.
Установява се, че последните живеят при баба им – свидетелката Б.М.. Те ходели на
училище в гр.*****, СУ „Кирил и Методий“, като във времето, в което не били на училище,
си пишели домашните, четели, Б. ходел на фитнес зала, в която тренирал, както и на частни
уроци по английски и български език, а Д. ходел на тренировки по борба. Децата не се били
виждали с майка си от две години, като последно я видели на 13.02.2020г., не се чували по
телефона и не поддържали контакти с нея. С баща си децата се чували всеки ден по
телефона, тъй като не бил при тях, а в Германия, където работел като шофьор на бетоновоз.
Предстояло бащата да се върне в България, за да запише по – голямото момче в училище в
гр.Бургас. Живеели в самостоятелна стая с лаптоп, телевизор и необходимите мебели, като
били доволни от полаганите за тях грижи от баща им, който им изпращал средства всеки
месец за издръжката им.
4
По делото е изготвен Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Бургас, от който се установява, че Д. и Я. са живеели на семейни начала, по което време
се родили двете им деца, като след раздялата им през месец март 2020г., останали в крайно
лоши взаимоотношения, липсвало диалог както между тях, така и между майката и децата.
Първоначално децата Б. и Д. страдали от липсата на своята майка, но към момента се
чувствали спокойни и обгрижвани от своя баща и баба по бащина линия. Основни грижи за
децата след раздялата на родителите полагал бащата, а в негово отсъствие – майка му Балаза
Манолова. Сочи се в доклада, че децата били клинично здрави и нямали назначен специален
хранителен режим и режим на отглеждане. Извършено било посещение в жилището, в което
живеели Б. и Д., собственост на бабата Б.М., което представлявало къща в *****, в която
имало самостоятелна стая за двете деца, обзаведена съобразно възрастта и потребностите на
децата. Излага се, че между бабата и децата имало изградена емоционална връзка, като тя в
отсъствието на бащата осигурявала техните потребности по правилен начин. Бабата и
бащата се стараели да задоволяват базовите, здравни, образователни и психологически
потребности на децата адекватно. Те имали установен режим на отглеждане, съобразно
възрастта и потребностите им. Д. И. и Б.М. проявявали чувствителност към емоционалните
и възрастови потребности на децата. Твърди се в социалния доклад, че с майката и близките
от разширения семеен кръг по майчина линия контактите били прекъснати, тъй като по
данни на децата и г-жа М. същите не проявявали интерес към тях и тяхното развитие и
потребности.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, като
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК изрично предвижда, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурят условия на живот, необходим за развитието на детето.
Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
„непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на
издръжката съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две величини – нуждите на
детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката
на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата. Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая, като например здравословно състояние, образователни и културни
потребности /Така т.4 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС/. Тук следва да
се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, ученически
пособия и т. н.
По отношение средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на децата
следва да се посочи, че съгласно чл. 49, ал. 2 от ППЗЗДет, който регламентира издръжката,
която осигурява държавата, се гарантира издръжка за деца от 3 до 14 години издръжка в
размер на 3, 5 кратния размер на гарантирания минимален доход за страната, а в чл. 50 от
ППЗЗДет се гарантира същата издръжка за деца, настанени за отглеждане в приемно
семейство. Съгласно ПМС № 305/2017 г. месечния размер на гарантирания минимален
доход е 75 лв. – т. е. за деца над 3 години гарантираната издръжка е в размер на 262, 50 лв.
месечно. Така посоченият размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и
жизнено необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете и за което поради
липса на средства или на отглеждане от двама родители, на настанени за отглеждане в
приемно семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от държавата с
посочения размер на средствата на база на възрастта на детето и размера на гарантирания
минимален доход в страната. В случая издръжката за всяко едно от децата следва да бъде
определена така, че да бъде дадена възможност за отглеждане, задоволяване на всички
5
жизнени потребности така, както те биха били отглеждани и в семейството от двамата
родители, ако живеят заедно.
В тази връзка съобразно указанията на съдебната практика, съдът при определяне на
конкретния размер на дължимата издръжка следва да съобрази и възможностите на
родителя, който дължи издръжка. Така съгласно т.5 от посоченото по – горе Постановление
на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация, като е от значение и обстоятелството при кого от
двамата родители са предоставени за отглеждане и възпитание детецата. Усилията, които се
полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този
родител дължи. При всички случаи определената издръжка не следва да се присъжда в
размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи
възможност сумите да се използват за цели извън издръжката.
С оглед нормативната уредба относно минималния размер на дължимата издръжка,
която според нормата на чл. 142, ал. 2 от СК е в размер на 1/4 от размера на минималната
работна заплата – т. е. 177, 50 лв., при определяне на необходимата издръжка за детето
следва да се прецени факта, че децата са в юношеска възраст, тоест разходите им са
сравнително по – големи от тези, които са на по – ниска възраст, предвид техните
образователни, социални и културни нужди. Предвид и събраните и неоспорени по делото
доказателства, децата посещават извънкласни и спортни занимания и мероприятия, както и
са им необходими средства за закупуване на учебни материали и дрехи, увеличават им се
транспортните разходи, предвид и това, че Б. И. е записан в гимназия в гр. Бургас, което
неминуемо ще доведе и до по – високи разходи за издръжката на това дете.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че възможностите на
родителя, от когото се търси издръжка му позволяват да изплаща издръжка в присъдения
размер за всяко едно дете. В тази насока са обстоятелствата, че въззивницата работи в
Англия в сферата на земеделието. В подкрепа на този извод са и гласните доказателства –
свид. М. А., според която дъщеря й в предходен период е изпращала издръжка за децата в
размер от 600 лева. Съобразено е също така, че както майката, така и бащата не полагат
грижи и не дължат издръжка за други деца и няма данни да са задължени да правят
значителни разходи. Следва да се съобрази и обстоятелството, че по данни на свидетелката
А., пари са били предавани за издръжката на децата и на ръка, тоест това обстоятелство
следва да бъде съобразено наред с представените писмени доказателства за изплащане на
издръжка – фискални бонове, както и разписки за парични преводи, с оглед преценка на
възможностите на родителя да заплаща издръжка.
Следва да се посочи също така, че въззивницата е успяла да си купи собствено жилище
в гр. ***, по данни на свидетелката А., както и от приложената декларация от въззивницата,
приложена в първоинстанционното производство. Въпреки липсата на доказателства за
конкретните доходи на въззивницата, то очевидно последната е успявала да спестява, за да
си купи жилище, както изрично сочи в цитирания по – горе документ, така и да си покрива
разходите, а и да праща на децата си издръжка, при това в размер от около 600 лв. по данни
на бабата М. А.. В същото време няма данни въззивницата да е във влошено здравословно
състояние или да има други обективни пречки, които да не й позволяват да полага труд,
напротив последната полага такъв и е в трудоспособна възраст. Всички тези обстоятелства,
ведно с нуждите на децата, следва да бъдат съобразени при определяне на конкретния
размер на дължимата от въззивницата издръжка.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства и установените
обстоятелства относно възможностите на родителя и нуждите на децата, като настоящият
състав споделя извода му, че за задоволяване нуждите на децата и с оглед възможностите на
майката следва да се присъди извържка в размер на 330 лв. за всяко едно дете месечно, в
какъвто размер е и уважена исковата претенция.
6
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд решението на Районен съд - Средец следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът намира направеното от въззиваемата страна искане за
разноски за основателно. Въззиваемата страна е направила разходи във въззивното
производство в общ размер от 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение, поради което
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата А. следва да заплати посочената сума.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №34 от 23.05.2022 г. по гр.д. №530/2021 г. по описа на РС
- Средец.
ОСЪЖДА Я. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. И., ЕГН
**********, с адрес *****, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
направени по в.гр.д.№ 1157/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението на основание чл.280, ал.3 от ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7