№ 297
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110101790 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, вр. с чл.45, вр.
чл.52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П. С. П. твърди, че на 7.11.2017 г. в гр.Велико Търново при
управление на лек автомобил "Пежо" с рег.№ СВ7144КВ водачът на МПС
"Рено Канго" с рег.№ ВТ3168КМ застраховано при ответника му отнема
предимството и го удря челно. Сочи , че в резултат на ПТП са му причинени
неимуществени вреди изразяващи се в тревожност, страх, напрегнатост,
които оценява на 10 000 лева. Заявява, че ответникът доброволно е изплатил
сумата от 3000 лева, но той оценява причинените му вреди в парично
измерение от 10 000 лева. Предявява иск за сумата от 7000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на ПТП
неимуществени вреди и иск за сумата от 667,47 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди произтичащи от направени медицински
разходи. Претендира законна лихва за забава от 7.11.2017 г. до изплащане на
вземането и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.П. от
ВТАК поддържа исковите претенции.
Ответникът ЗК "Уника" АД , чрез пълномощника си юк Д. с писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК оспорва изцяло иска, като неоснователен и
1
недоказан. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователен договор за
застраховка "Гражданска отговорност " на МПС за л. а. "Рено Канго" с рег.№
ВТ3168КМ. Твърди, че доброволно е изплатил сумата от 3000 лева на
увреденото лице, с което счита, че причинените му вреди са репарирани.
Счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли, като евентуално
моли съда да намали размера на обезщетението , а иска за присъждане на
законна лихва оспорва изцяло като неоснователен. Не взема становище по
иска за обезщетението за имуществените вреди. Претендира разноски. В
съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище поддържа
изложените доводи в отговора. Моли съда за отхвърляне на исковите
претенции.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 7.11.2017 г. в гр.Велико Търново
между ищеца като водач на МПС "Пежо" 208 с рег.№ СВ 7144КВ и
водача на л.а. "Рено Канго" с рег.№ ВТ 3168 КМ е настъпило ПТП, при
което водачът *** отнема предимството на ищеца и го удря челно. Пътно-
транспортното произшествие е настъпило в срока на действие на
застраховката " Гражданска отговорност" сключена за управлявания от ***
автомобил с ответното застрахователно дружество. Съставен е констативен
протокол за ПТП № 807/7.11.2017 г. с пострадали лица, а на водача на л.а.
"Рено Канго" е съставен АУАН и издадено наказателно постановление от ОД
на МВР В.Търново, сектор "Пътна полиция", според което за нарушение на
чл. 37,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание по реда на
чл. 179,ал.2, вр. с чл. 179,ал.1,т.5, пр. 4 от ЗДвП, неоспорено от
наказаното лице и влязло в законна сила. От приложената към делото
епикриза издадена от МОБАЛ В.Търново се установява, че ищецът е
прегледан и е постъпил в неврохирургичното отделение на болницата на
7.11.2017 г. с диагноза " мозъчно сътресение , без открита вътречерепна
травма". Престоял е три дни, след което е изписан с подобрение. Назначена
му е медикаментозна терапия. На 21.11.2017 г. ищецът е постъпил за лечение
в "Център за психично здраве-ВТ" ЕООД , където според издадената
епикриза е пролежал 17 дни. Изписан е на 8.12.2017 г. с диагноза " Остра
стресова реакция" с подорение. Даден му е отпуск по болест 27 дни. Приет е
2
амбулаторен лист от 17.05.2018 г. , според който на ищеца е направено ЕЕГ и
рентгенография на шийни прешлени.Установен е нормален неврологичен
статус.Изписани са медикаменти при снетата анамнеза за съобщено почти
постоянно главоболие след претърпяно ПТП през ноември 2017 г.
Представени са и касови бонове и фактури за закупени лекарства и
извършени прегледи . По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца.
Според нея след претърпяната катастрофа синът и се страхувал да шофира,
което налагало тя или негови приятели да го возят. Имал забавени реакции,
спял по много, криел, че се изпуска по малка нужда. Към момента шофирал,
но със страх , бил напрегнат и стресиран . След катастрофата ходил на лекар,
изписани му били лекарства, но нямал подобрение. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се констатира, че на 7.11.2017 г. ищецът е
получил мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие,
дезориентация. Приложените медицински документи установяват , че
лечението е продължило около 6 месеца. Представените рецептурни бланки
за изписани медикаменти са адекватни на диагнозата и са необходими за
правилното лечение на пострадалия.Мозъчното сътресение е възможно да е
получено в резултат от претърпяното ПТП. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Допълва, че главоболието на ищеца се дължи на
полученото мозъчно сътресение. От заключението на комбинираната съдебно
психиатрично-психологична експертиза се констатира, че ищецът боледува от
реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията с придружаващо
заболяване- лек депресивен епизод. Налице е нарушено социално
функциониране следствие на претърпяната психотравма от личен характер.
Налице е причинно-следствена връзка между здравословното състояние и
претърпяното стресогенно събитие-ПТП от 7.11.2017 г. Вследствие на ПТП
ищецът изживява негативни преживяванаия, засегнали начина му на живот в
професионален ,социален и личен план и оставили трайни последици във
времето върху емоционалното и психическото му състояние и личността му.
В съдебно заседание двете вещи лица поддържат изготвеното
заключение.Допълват, че изминалият тригодишен период е изпълнен с
периодични психични страдания , като при всеки човек периодът на
преодоляване на стреса е различен.При ищеца фактор е и изживяването му
във връзка с уплахата, че било възможно в този ден детето му също да бъде в
колата, тъй като обичайно го возел по това време. Изписаният медикамент
3
"Деанксит+ бил антидепресант и стабилизатор на настроението, който може
да се приема без ограничение във времето и без създаване на зависимост към
него в организма. Ищецът споделил, че посещава психиатър и психолог и
има изписани медикаменти. Според вещите лица -психиатър и психолог, при
първото претърпяно от ищеца ПТП ищецът не е имал такива стресови
изживявания, но е възможно натрупване на психотравмата. Вещите лица
заявиха, че се наблюдава подобрение на състоянието, след като ищецът
отново е започнал да шофира, макар и по 2-3 часа съобразно графика
изготвян от работодателя му. Заключението на съдебно-автотехническата
експертиза е, че от експлоатационно-техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП е навлизането на л.а. "Рено Канго" в пътната лента за
насрещно движение , по която с предимство се е движел автомобила на
ищеца. Приложено е писмо от ответника, с което по повод претенция №
17410150035/25.06.2019 г. ищецът е уведомен, че му е определено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от 1500 лева. Страните
не спорят, че след постигнато споразумение между тях на ищеца е изплатено
обезщетение по претенцията в размер на 3000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по
силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за причинени
от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Постановяването
на положителен за ищеца резултат изисква пълно и главно доказване от
негова страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
през периода на действие на застрахователната полица; настъпили
неимуществени и имуществени вреди за увреденото лице и пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите.
Следва да се докаже и размера на претендираното обезщетение. От
съвкупния анализ на доказателствата съдът счита доказан фактическия състав
4
на непозволеното увреждане. Не е спорно между страните реализираното
пътно-транспортно произшествие на 7.11.2017 г., при което ищецът е
пострадал след челен сблъсък със застрахованото при ответника МПС в
срока на валидно сключената за това МПС застраховка "Гражданска
отговорност". Установено е още, че вина за ПТП има единствено водачът на
л.а. "Рено Канго", който е навлязъл в насрещната пътна лента за движение,
отнел е предимството на ищеца и е последвал челен сблъсък. Горното се
констатира, както от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, така и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, а
вината на водача не се спори и е установена и с влязлото в сила наказателно
постановление срещу него издадено от сектор "ПП" при ОД на МВР
В.Търново. След заявена преписка по претенция № 17410150035/25.06.2019 г.
, на 25.07.2019 г. пострадалият и застрахователя са постигнали споразумение,
по силата на което на увреденото лице е изплатена сума от 3000 лева
представляваща обезщетение за претърпени вреди. Не е конкретизирано нито
в документа за плащане, нито от страните, кои вреди се обезщетяват-дали
неимуществени и имуществени и до какъв размер или са репарирани само
неимуществени вреди. От приложената епикриза издадена от МОБАЛ
В.Търново, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
доказа по безспорен начин, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, заради което е приет и
пролежал три дни в неврохирургичното отделение на болницата и му е
проведено лечение, като е изписан с подобрение. Назначено е
медикаментозно лечение според епикризата и приложената рецепта от
лекуващия лекар в неврохирургично отделение с таблетки "луцетам" и
"аналгин", /закупени на 10.11.2017 г./ На 23.05.2018 г. в УМБАЛ
"Александровска" е проведено ЕЕГ, на 25.05.2018 г. в МОБАЛ В.Търново е
направена графия шиен сегмент и на 29.05.2018 г. според приетия
амбулаторен лист ищецът е провел консултация с невролог в
"Александровска" болница, според който ищецът е с нормален неврологичен
статус . Изписани са му лекарства, описани в амбулаторния лист /
"сибелиум", "милгама", "диклопрам", "дормиплант" /, за което е приложена
рецепта и които са закупени на същата дата според приложените касови
бонове и фактури. Почти две седмици след изписването си от МОБАЛ
ищецът е постъпил за лечение в "Център за психично здраве" в гр.В.Търново
5
и е пролежал 17 дни, след което е бил и в болнични поради временна
неработоспособност 27 дни. Поставена му е диагноза -остра стресова реакция
и е изписан с подобрение. Назначено му е медикаментозно лечение На
30.01.2019 г. от невролог е изписано лекарство-"сомазина", закупено на
същата дата. На 2.04.2019 г. му е направен магнитен резонанс, а на 30.04.2019
г. е изписан "Деанксит" от лекар в УМБАЛ "Александровска". Събраните
гласни доказателства чрез разпита на майката на ищеца установиха, че след
ПТП той е претърпял силен стрес изразяващ се в страх, тревожност, започнал
е да спи много, имал е забавени реакции, страхувал се е да шофира,макар
работата му да била свързана с непрекъснато шофиране, имал е нощни
изпускания по малка нужда. Съдът цени тези показания в контекста на чл. 172
от ГПК и ги кредитира, тъй като те се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Приетото и неоспорено от страните и кредитирано като
компетентно и обосновано заключение на вещото лице по СМЕ сочи , че
ищецът в резултат на ПТП е претърпял мозъчно сътресение със срок на
лечение около 6 месеца. Дълго време след инцидента ищецът е изпитвал
главоболие, за което му е изписано медикаментозно лечение и което е според
вещото лице е в резултат на полученото мозъчно сътресение. Засегнат е и
психичният статус на ищеца, доколкото заключението на комбинираната
съдебно психиатрично-психологична експертиза показва, че същият страда от
реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията. Съдът кредитира
изцяло заключението на експертизата, като компетентно и обосновано.
Същото е основано не само на медицинската документация, а и след
извършен преглед на ищеца и проведените психиатрично интервю и
психологическо обследване. Става ясно от допълнителните разяснения на
вещите лица, че всеки индивид преживява по различен начин психическа
травма, както и на всеки му е необходим различен период от време, за да се
възстанови от тежък стрес. Абстрахирайки се от ролята на ищеца като
родител и съмненията му относно евентуалните последици, ако детето му е
било в колата, както и от изнесените данни от него пред вещите лица, че от
любител на екстремните спортове се е превърнал в затворен в себе си човек,
съдът напълно споделя доводите на вещите лица относно установеното при
ищеца стресово разстройство, продължило дълго време след инцидента. То се
изразява в страх от шофиране, потиснатост, тревожност, безпокойство,
неувереност. За дългият период от време след катастрофата ищецът би
6
следвало да е преодолял тези състояния, но и тук вещите лица сочат, че
неговата личност играе съществена роля във възстановителният процес.
Очевидно става реч за емоционално лабилен човек, трудно справящ се с
последиците от преживяното макар и след дълъг период от време. Това
стресово разстройство се преодолява и състоянието на ищеца се подобрява,
като доказателство за това е и факта, че същият шофира, макар и през
ограничен период от време, а не през целия работен ден . От събрания
доказателствен материал се доказва безспорно, че ищецът в резултат на
претърпяното ПТП има нарушено социално функциониране и изпитва
негативни емоции, отразили се според вещите лица върху психическото му
състояние в емоционален и поведенчески аспект и оставили трайни следи
върху него. Ищецът проведе пълно и главно доказване на предпоставките
обуславящи доказаност на претърпяното непозволено увреждане. При така
установеното съдът счита, че предявеният главен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ е
доказан по основание. По отношение на размера следва да се има предвид, че
застрахователят по съгласие на страните е изплатил на увреденото лице
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди.
Ищецът счита, че претърпените от него неимуществени вреди ще бъдат
репарирани чрез изплащане на допълнително обезщетение от 7000 лева,
доколкото сам ги оценява на 10 000 лева съгласно изложеното в исковата
молба. Относно предявената претенция съдът съобразява, че при определяне
на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД следва да се води от смисъла на
понятието "справедливост", което няма абстрактен характер , а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението
съгласно указанията, дадени в ППВС № 4/1968 г. Обективните факти, които
се доказаха по делото и са относими към определяне размера на
обезщетението са следните: характера на травматичните увреждания с оглед
тяхната продължителност и интензитет - претърпяно е мозъчно сътресение ,
при което ищецът е престоял за болнично лечение три дни; продължаващо
силно главоболие за период от поне половин година след инцидента
изискващо приемане на болкоуспокояващи ; коментираната по-горе реакция
на тежък стрес и разстройства в адаптацията , въпреки проведеното
психиатрично лечение, за което ищецът е престоял в съответното лечебно
заведение 17 дни. Психическото отражение на инцидента върху ищеца все
7
още се наблюдава като за овладяване на състоянието ищецът е приемал и
медикаменти. Отчитайки описаните по-горе обстоятелства - претърпените
телесни повреди, периодът на възстановяване, физическите и психическите
болки и страдания , както и от друга страна подобреното състояние на ищеца
в резултат на проведените лечения, както и дългия период от време изминал
от събитието, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, който би могъл да овъзмезди ищеца за
претърпените болки и страдания и който е съобразен и с икономическите
условия в страната, даващи отражение при определяне нивата на
застрахователните обезщетения е от 7000 лева. При изплатено вече
обезщетение въз основа на споразумението в размер на 3000 лева иска в тази
му част се явява основателен и доказан до размер от 4000 лева, за която сума
следва да се осъдди застрахователя. В останалата му част за разликата от 3000
лева до предявения размер от 7000 лева иска се явява неоснователен и следва
да се отхвърли. Относно претенцията за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди предявена в размер от 667,47 лева: от
приложените медицински документи и касови бонове и фактури съдът счита,
че съответни на проведеното лечение , което се доказва с документи са
разходите за болничния престой в МОБАЛ, направените изследвания
графия, ЕЕГ и магнитен резонанс , закупените и изписани лекарства и
потребителска такса , за която има приложен касов бон. Общият размер на
доказаните според съда разходи е от 626,82 лева и до този размер иска следва
да се уважи. За разликата от 40,65 лева до пълния предявен размер иска
следва да се отхвърли като недоказан, доколкото от останалите приложени
касови бонове не може да се установи какви медикаменти са закупувани и те
свързани ли са с лечението на ищеца. При основателност на главния иск за
присъждане на обезщетение основателен е и акцесорният иск за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД. В
конкретния случай дължимото по закон обезщетение от застрахователя при
предявен пряк иск от увреденото лице срещу него, а не срещу причинителя на
вредата замества деликтното обезщетение при причинено непозволено
увреждане дължимо от прекия причинител на вредите, при което длъжникът
изпада в забава с факта на увреждането. В Кодекса за застраховането, в сила
от 1.01.2016 г. е определен начален момент на дължимост на лихвата за
забава и той според чл. 497 от КЗ е по-ранната от двете дати: от изтичането
8
на 15 работни дни от представянето на документите изисквани по чл. 106,ал.3
от КЗ или изтичането на тримесечния срок от заявяване на претенцията, освен
когато увреденото лице не е представило доказателства изискани от
застрахователя по реда на чл. 106,ал.3 от КЗ. В случая претенцията е заведена
на 25.06.2019 г. и писмото на застрахователя, с което се предлага определена
от него сума е от 4.07.2019 г. Платената сума, за която е постигнато
споразумение е от 25.07.2019 г. Застрахователят е спазил срока за
произнасяне по чл. 497,ал.1,т.1 от КЗ и е изплатил обезщетението в срока по
чл. 497,ал.1,т.2 от КЗ, но след като съдът е приел исковата претенция за
доказана по основание, за начален момент на присъждане на законната лихва
следва се определи по-ранната от двете дати по цитираната разпоредба,
именно с изтичане на 15 работни дни , считано от 25.06.2019 г. - 17.07.2019
г.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена ДТ,
внесен депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение в общ размер от
1796 лева, като съобразно уважената част от претенцията същите възлизат на
1083,76 лева. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева на основание чл. 78,ал.8
от ГПК вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за правната помощ . По правилото на
чл. 78, ал. 3 от ГПК общо дължимите разноски съобразно отхвърлената част
от иска, които ищецът следва да заплати възлизат на 118,97 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА" АД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.София, бул."Т.Александров" № 18 ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П. с
ЕГН ********** от ******* сумата от 4000 /четири хиляди/ лева ,
представляваща допълнително определено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на ПТП настъпило на
7.11.2017 г. ; сумата от 626,82 / шестстотин двадесет и шест лева и 82 ст./
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди , ведно със
9
със законната лихва върху главницата от 17.07.2019 г. до окончателното
изплащане, като за разликата от 3000 / три хиляди/ лева до пълния предявен
размер на претенцията от 7000 /седем хиляди/ лева за неимуществени вреди,
за разликата от 40,65 / четиридесет лева и 65 ст./ до пълния предявен размер
от 667,47 / шестстотин шестдесет и седем лева и 47 ст./ за имуществени вреди
и законна лихва върху главницата от 7.11.2017 г. до 17.07.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА" АД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.София, бул."Т.Александров" № 18 ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П. с
ЕГН ********** от ******* сумата от 1083,76 /хиляда осемдесет и три лева
и 76 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
"УНИКА" АД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Т.Александров" № 18 сумата от 118,97 / сто и осемнадесет лева и 97
ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10