Р Е Ш Е Н И Е
№ V-218
28.10.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание,
на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1794 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от А.И.Д. и Н.Д.Д.,
с която се обжалва изцяло Решение № 61 от 17.03.2020 год. по гр. д. № 25/2019
на Районен съд Поморие.
С обжалваното решение е прието за установено по отношение на ответниците А.И.Д.,
ЕГН ********** и Н.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. “Хан Аспарух” №
3, ет.1, съществуването на вземане в полза на ищеца “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж.к. “Малинова долина”, ул. “Рачо Петков - Казанджията” №
4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова – Тодорова, по заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 306/18.10.2018г., издадена
по ч. гр. д. № 630/2018г. по описа на РС -
Поморие за сумата 3008,83 лв., представляващи част от дължимата главница по
договор за потребителски кредит № FL610230 от 14.10.2011г.; 491, 17 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2015г.
до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2018г. до
окончателното изплащане.
С обжалваното решение ответниците А.И.Д. и Н.Д.Д. са осъдени да заплатят на
ищеца “ЕОС Матрикс” ЕООД, сумата от
350,35 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 70 лв., представляваща направените разноски в
заповедното производство.
С депозираната жалба се иска атакуваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Излагат се доводи, че
районния съд не е взел под внимание, че оспорването от страна на ответниците на
заявлението по инициираното от ищеца заповедно, а впоследствие и исково
производство е обосновано с твърдения за допуснато от насрещната страна
съществено процесуално нарушение на правото им да получат конкретна и
своевременна информация относно размера на дълга, начина на формирането му и
последиците от частичното погасяване. В тази насока се отправя искане въззивната
инстанция да съобрази аргументите, изложени в писмения отговор, които се
поддържат и понастоящем. Жалбоподателите
сочат, че не са дали повод за ангажирането на правосъдната институция и
следователно, независимо от изхода на правния спор разноските следва да бъдат
възложени върху насрещната страна.
Сочи се, че нито
цесионерът, нито цедентът са изпълнили своето задължение по чл.99 от ЗЗД и че
именно това нарушение на императивно изискване по ЗЗД не следва да бъде
толерирано от съда. В тази връзка се акцентира върху съдържанието на
представените от ищеца писмени доказателства /уведомления/ – стр. 94, 95, 97, 98, 100, 101, всички с дата
10.08.2018г. Твърди се, че връчването на посочените уведомления е оспорено от
ответниците, но това обстоятелство било игнорирано от съда, даже се твърдяло,
че не е оспорено. Акцентира се върху обстоятелството, че нито едно от
цитираните уведомления не съдържа информация относно дължимата сума. Излагат се
съображения, че след като законодателят изрично е предвидил, че прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор, се налага изводът, че до датата 17.08 или 31.08.2018г.
ответниците са погасявали недължимо към ищцовото дружество, на база телефонни
заплахи, че иначе ще изгубят дома си. Твърди се, че по никакъв начин не се
доказвало, че във връчените и запечатани пликове са се съдържали точно
изписаните – посочените в известията за доставяне /обратни
разписки/ уведомления. Ноторно известен факт бил фактът, че адресатът
няма право да разпечата пред пощенския служител плика, преди да е подписал
известието и нямало как към този момент да е проверил какво съдържа плика.
Твърди се, че оспорването в тази насока било игнорирано от съда. Навежда се
оплакване, че необосновано районния съд е кредитирал заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която също била оспорена от страна на
ответниците като некомпетентно и непрофесионално извършена, само на база
издадени и предоставени от ищеца счетоводни справки.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от “ЕОС Матрикс” ЕООД, чрез проц. му представител – адв. Десислава
Папазова.
С отговора се оспорва
изцяло депозираната от ответниците въззивна жалба и се иска същата да бъде
оставена без уважение, а решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемото
дружество сочи, че при постановяване на обжалваното решение районния съд е
изложил подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички
събрани в хода на делото доказателства, вкл. аргументираните изводи на вещото
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, както и всички наведени
още с отговора на исковата молба възражения на ответниците. С приетата съдебно-икономическа
експертиза било доказано усвояването и дължимостта на претендираната сума, като
в тежест на ответниците било да представят доказателства за погасяването й.
Оспорват се
твърденията на въззивниците, че нито цесионерът, нито цедентът са изпълнили
точно задължението по смисъла на чл.99 от ЗЗД, тъй като считано от датата на
получаване на уведомленията за цесия и предсрочна изискуемост, кредитор спрямо
тях е “ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно
т.5.1.1. от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрично
пълномощни, цесионера “ЕОС Матрикс” ЕООД и “Иванов и Денев –
Адвокатско дружество” са упълномощени да извършват
уведомяване от името и за сметка на цедента. В тази насока се излагат
твърдения, че длъжниците са уведомени по телефона от ЕОС Матрикс, който факт
самите те не отричат, което се доказвало и от извършените плащания по сметка на
цесионера. Сочи се, че видно от приложените към исковата молба
обратни разписки, на 17.08.2018г. и 30.08.2018г. уведомленията за цесия и
предсрочна изискуемост са получени от А.Д. на посочените адреси в Договора за
кредит. Същите уведомления са получени и от Н.Д. лично на 17.08.2018г. Освен
това се излагат съображения, че с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, длъжниците получават уведомленията, изходящи от
стария кредитор “Юробанк България” АД за извършената цесия на процесните вземания, като
следва да се считат за надлежно уведомени за трети път, като съдът следва да
зачете този факт по силата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Излагат се доводи за
несъстоятелност на твърденията, че ответниците били оспорили уведомленията за
цесия и за предсрочна изискуемост, което оспорване било игнорирано от съда.
Противно на твърдението им в жалбата, че в пликовете се съдържали
уведомленията, въззивниците сочели на стр.2 от отговора на ИМ, че през август
2018г. получили уведомления, в които липсвало информация за размера на дълга.
Навеждат се доводи, че законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването
на длъжника за цесията и предсрочната изискуемост на кредита. Цитира се съдебна
практика, съгласно която разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ не предвижда
императивно необходимо съдържание на уведомлението, за да породи същото
действие. Твърди се, че такова съдържание не е нито задължително, нито
нормативно уредено, нито възприето в тълкувателната практика, в съответствие с
постановките на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Застъпва се становище, че уведомленията за предсрочна изискуемост съдържат
необходимото съдържание, установено от съдебната практика, като са посочени
всички правно релевантни обстоятелства, поради което наведеното от въззивниците
възражение е неоснователно. При условията на евентуалност, при уважаване на
депозирана въззивна жалба се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Не се въвеждат искания по доказателствата.
В с.з. въззивниците,
редовно призовани не се явяват, представляват се от процесуалния си
представител - адв. Т., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за
уважаването й по изложените в нея съображения.
В с.з. въззиваемата
страна, редовно призована не се явява, не изпраща представител. От нейна страна
е постъпило становище, с което моли да бъде даден ход на делото, поддържа
отговора на въззивната жалба.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261
от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона, настоящия състав на БОС намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по повод искова молба, подадена от “ЕОС Матрикс” против ответниците Н.Д.Д.
и А.И.Д., с която са предявени искове с правна квалификация по чл.422, вр.
чл.410, ал.1, вр. чл.240, вр. чл.79, от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата
молба се твърди, че на 14.01.2011г. бил сключен договор за потребителски кредит
между ответниците, в качеството им на кредитополучатели и “Юробанк И Еф Джи България”
ЕАД, настоящо наименование “Юробанк България” АД, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателите кредит в размер на 14740 лв., а последните се задължили да
го погасят в срок до 14.10.2012г. при условията на договора. На 07.10.2012г.,
между страните бил подписан анекс № 1 към горецитирания договор, а на 30.01.2015г.
било подписано допълнително споразумение към същия договор, като със същото,
страните се съгласили с промени относно дължимите суми и условията на плащането
им, включително бил договорен нов краен срок за погасяване на задълженията, а
именно до 20.10.2018г. Твърди се, че ответниците преустановили плащанията си и
към м.юни 2015г. останало непогасено задължение 17415,20 лв., от които 14124,03
лв. – главница и 3291,17 лв. – договорна лихва. С договор за цесия от
18.01.2016г. задължението на ответниците по посочения по-горе договор за кредит
с анекса и допълнителното споразумение към него било прехвърлено на ищеца. След
прехвърляне на задължението, длъжниците заплатили на ищеца общо сумата 2800
лв., с която които ищецът прихванал част от дължимите лихви и според него след
така извършените плащания дължими останали 14124,03 лв. – главница и 491,17 лв.
– договорна лихва. За част от дължимите суми по заявление на ищеца срещу
ответника била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 306/18.10.2018г. по ч. гр. д. № 630/2018г. по описа на ПРС, срещу която длъжниците подали възражение. Иска се да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 3008,83 лв.-
част от главницата в общ размер на 14124,03 лв. и 491,17 лв. – договорна лихва
за периода от 20.10.2015г. до 15.10.2018г., които суми са част от дължимите
суми по договор за потребителски кредит от 14.10.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата от 16.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците подават отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск
по основание и размер като молят същият да бъде отхвърлен. Твърдят, че по
отношение на тях не било спазено изискването на чл.99 от ЗЗД, като не са
уведомени за извършената цесия, тъй като освен изпратено от цесионера
уведомление не са получили всички документи, обосноваващи претенциите на му,
като едва с исковата молба са получили всички относими към размера на дълга
документи.
В с.з. ищецът редовно
призован не изпраща представител. В писмена молба поддържа иска и моли за
неговото уважаване.
В с.з., ответниците
редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв. Тодорова, която
оспорва иска.
Въззивниците не оспорват изложения в исковата молба факт, че на 14.10.2011г. между банката – цедент “Юробанк България” и тях е бил сключен процесния
ДПК № FL610230, по силата на им е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 14 740,00 лв, която сума
ответниците са поели задължение да погасят, ведно с договореното възнаграждение
до 14.10.2011г., чрез месечни погасителни вноски платими до 14-то число на
съответния месец. Не оспорват и факта, че процесният ДПК впоследствие е изменен
чрез сключването на Анекс № 1/07.10.2012г., с който е
постигнато съгласие, че размерът на дължимата по договора главница ще се
равнява на сумата от 15268, 67 лв., която сума ответниците са се задължили да
погасят до 14.10.2021г., съобразно с представения нов погасителен план,
неразделна част от анекса, както и че впоследствие е било подписано и
допълнително споразумение, с което е установен размер на главница 16200, 53
лв., и е било предвидено опрощаване на 30 % от общия дълг в размер на 4860, 16
лв., при условие че ответниците погасяват точно на падежа всяка от дължимите 46
според погасителния план месечни вноски, като при непогасяване изцяло или
частично, на която и да е вноска от погасителния план, клаузата за частично
опрощаване на задължението отпада.
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че усвоената сума по процесния ДПК от 14.10.2011г. е 14170, 00 лв, а сумите,
които са платили ответниците по него и сключените към него Анекс № 1 и
допълнително споразумение са в общ размер на 4438,00 лв., от които 2076, 50 лв.
– главница и 2361,50 лв. – лихва. Вещото лице е изчислило, че размерът на
неиздължената сума към датата на цесията – 18.01.2016г. е в размер на 17500
лв., от които 14124,03 лв. – главница и 3375,97 лв. – договорна лихва, а размерът на неиздължената
сума по договора към 16.10.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК се равнява на 14 700,00 лв., от които 14124, 03 лв. – главница и
575,97 лв. – лихва.
От заключението на допълнителната
счетоводна експертиза се установява, че след прехвърлене на вземането, през
периода от 29.02.2016г. до 28.09.2018г. ответниците са заплатили по сметка на
ищеца сумата от 2800 лв. като размерът на неиздължената сума възлиза на
14 700,00 лв., от които 14, 124, 03 лв. – главница и 575,97 лв. – лихва.
Ответниците не оспорват и представения по делото рамков договор за цесия от
18.01.2016г., сключен между “Юробанк България” АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на
цесионер за прехвърляне в полза на последния на процесното вземане за потребителски кредит в размер на 17145, 20
лв, индивидуализирано с представеното към него приложение.
По делото не е оспорена формалната доказателствена сила на ангажираните от
ищеца по делото писмени доказателства – писма изх.№ 6078 и 6079, обективиращи
изявления на пълномощник на ищеца - цесионер от дата 10.08.2018г., както и истинността
на известията за доставяне от 17.08.2018г., от които се установява, че на въпросната
дата ответниците са били надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на
вземането и извършената цесия.
Именно с оглед безспорността на изложените обстоятелства, първостепенния
съд е приел искът за основателен, като е посочил, че по делото е проведено
пълно и главно доказване на всички факти, от които произтича претендираното
парично вземане – съществуването на договора за потребителски кредит,
извършената цесия, както и факта на осъществяване на посочените в договора за
кредит предпоставки за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането.
При изчисляване на дължимия и непогасен размер на главницата по процесния
договор за кредит, съдът е съобразил и извършено в хода на първоинстанционното
производство плащане, извършено от ответниците в размер на 300, 00 лв.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалване допустимо в обжалваната част.
Въззивният
съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение,
като Поморийският районен съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло
и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като събраните по делото
доказателства не следва да се описват и от въззивния съд. Въззивната инстанция
напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на ПРС за основателност на
предявените искове по чл.422, вр. чл.410, ал.1, вр. чл.240, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 3008, 83
лв., представляваща част от дължимата по ДПК главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 16.10.2018г. до окончателното плащане, които са
формирани въз основа на установената фактическа обстановка, като намира същите
за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на
решението на основание чл.272 ГПК.
По изложените във
въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд,
следва да се отбележи следното.
Първия изложен
довод във въззивната жалба е, че е нарушено правото на защита на ответниците,
тъй като не им е била предоставена конкретна и своевременна информация относно
размера на дълга, начина на формирането му и последиците от частичното
погасяване. В тази връзка се препраща към отговора на исковата молба, където ответниците
твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото, тъй като многократно са
настоявали за снабдяването им с информация в писмен вид и най-вече за актуална
справка за задълженията им /по главници, лихви и неустойки/ .
По същество с тези
аргументи, жалбоподателите оспорват наличието на правен интерес на дружеството
– цесионер от инициирането на заповедно и исково производство срещу тях, който
извод не може да бъде споделен от настоящата инстанция. Ответниците не оспорват
факта, че са преустановили плащанията по процесния договор за потребителски
кредит по възникналото облигационното правоотношение с банката – цедент, още
преди вземането по него да бъде прехвърлено, поради което така наведените
възражения са изцяло неоснователни.
За основателността на
настоящия иск, правнорелевантни към датата на подаване на заявлението се явяват
обстоятелствата, дали длъжниците вече са били изпаднали в забава и дали
надлежно е било възникнало и е било упражнено правото на банката - цедент да
обяви предсрочната изискуемост на вземането по кредита, като с оглед
безспорното установяване на тези факти, така наведените възражения, свързани с
поведението на цесионера се явяват неотносими към предмета на доказване.
Не могат да бъдат
споделени възраженията на жалбоподателите, че уведомленията за настъпилата цесия
не могат да породят действие, тъй като не отговарят
на нормативно установеното съдържание и не съдържат информация относно
дължимата от тях сума. Предвиденото в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД съобщаване на цесията на
длъжниците има за цел единствено да ги уведоми на кой от кредиторите следва да
изпълнят задължението, за да изпълнят те точно, но не влияе върху валидността
на задължението им. В този смисъл, както
и с оглед формулировката на разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, липсват изисквания за форма на
съобщаването. То може да бъде извършено по всякакъв начин, стига да са налице
доказателства установяващи извършването му. В
разглеждания случай, доказателства в подкрепа на факта, че такова изявление е
било осъществено преди образуване на заповедното производство представляват приложените по делото уведомления и известия
за доставяне. Последните представляват официални свидетелстващи документи,
обвързващи съда с материална доказателствена сила, че удостоверените с тях
факти се са случили именно по посочения в тях начин.
Този фактически извод
недвусмислено се подкрепя както от изложеното в отговора на исковата
молба, че непосредствено след изкупуването на дълга,
ответниците са били уведомени от банката - цедент за изкупуването на дълга, което обстоятелство е било потвърдено и в
проведени с дружеството – цесионер телефонни разговори,
така и от обстоятелството, че непосредствено след изкупуването на дълга от ищеца
– цесионер, ответниците са започнали да внасят парични суми по
негова сметка, а не по сметка на банката – цедент.
Възражението на
жалбоподателите, че са изпълнявали на некредитор на база телефонни
заплахи не е основателно, тъй като в сочения от тях период, а именно м. януари 2016г.
– м. август 2018г., кредитор се е явявал именно цесионерът, който през
2016г. е изкупил техния дълг. В тази връзка следва да се има
предвид, че съобщението не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните по договора за цесия. Цедираното право преминава върху цесионера
със сключване на договора. Значението на съобщаването е регламентирано
единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради
действието му спрямо третите лица – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По изложените
съображения, липсата на обявена предсрочна изискуемост в горепосочения период
също няма как да рефлектира върху дължимостта на вече падежиралите вземания по
договора за потребителски кредит, които вече са били преминали в патримониума
на дружеството – цесионер.
С депозираната
въззивна жалба ответниците навеждат твърдения, че са оспорили връчването на
представените от ищеца уведомления за обявяване на настъпилата цесия /стр.94, 95, 97, 08, 100, 101/, което оспорване било игнорирано
от районния съд.Противно на твърденията им в жалбата, в отговора на исковата
молба ответниците изрично заявяват, че през август 2018г. са получили
уведомления, в които обаче липсвала информация за размера на дълга. С оглед на
това, настоящия състав намира, че така наведените възражения представляват по
естеството си коренно различни фактически твърдения, които понастоящем са
преклудирани и не подлежат на разглеждане.
С депозираната въззивна жалба е наведено оплакване, че районния съд
немотивирано е кредитирал изготвената по делото допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, която ответниците сочат, че е била
своевременно оспорена като некомпетентно и непрофесионално, необективно и
пристрастно извършена, единствено и само на база издадени и предоставени от ищеца
счетоводни справки. Така наведените оплаквания са неоснователни и не се
споделят от настоящата инстанция.
Видно от изготвения в с.з. от 01.07.2019г. съдебен протокол, при формулиране
предмета на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, районния съд не е възложил задача на вещото
лице да се запознае с първичната счетоводна документация при ищцовото
дружество, нито е разпоредил издаване на удостоверение за изпълнение на такава
задача, поради което изготвянето на експертизата на база предоставената от
ищцовото дружество счетоводна справка не опорочава изготвеното заключение.
Обективността на изготвеното заключение не може да бъде разколебано, тъй като
по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ответниците, в т.ч. платежни нареждания, справки за движение на парични потоци и
др., от които да може да бъде направен извод за извършени плащания извън тези, които
се признават от ищцовото дружество в общ размер на 2800 лв.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат напълно,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 и чл.81 от ГПК право на
разноски има въззиваемото дружество, което обаче нито е доказало, нито
претендира такива. С оглед на това разноски не следва да бъдат присъждани.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 61
от 17.03.2020г. по гр. д. № 25/2019г. по описа на Районен съд – Поморие като
правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.