Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 1467
09.12.2019г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в
публичното заседание на двадесет и
шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2184/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба
на И.Н.Б. *** чрез адв.Х.Д.,*** с посочен съдебен адрес:*** против Решение №
2880/ 08.07.2019г. постановено по гр.д.№ 993/ 2019г. на Пловдивски районен съд
– І гр.с.,
с което e признато за
установено на основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между
ищеца "ЕВН България Топлофикация" ЕАД- гр. Пловдив и ответника И.Н.Б.,***,
че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на
594,60 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2015г. до 30.04.2018 година; обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от 05.01.2016г.
до 25.11.2018 година в размер на 87,85 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2018г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 18720/2018г. на ПРС, ХVІІІ
гр.с. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
Постъпил
е писмен отговор по жалбата от въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД- гр.Пловдив, чрез юриск.П.П., с който се оспорва основателността на
жалбата, по изложени съображения в отговора въз основа на събраните
доказателства. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 и чл.86 ЗЗД от „ЕВН Топлофикация“ ЕАД – гр.Пловдив за признаване
установеност на вземания на топлофикационното дружество против ответника И.Н.Б.
за разпределена за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на обща стойност 594,60 лева за периода 01.11.2015г – 30.04.2018г.,
ведно с обезщетение за забавено плащате на главницата за периода 05.01.2016г –
25.11.2018г. в размер на 87,85 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, които суми са предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18720/2018г. по описа на ПРС –ХVІІІ гр.с.
Ответникът
в първоинстанционното производство И.Н.Б. е оспорил предявените искове въз
основа на възражението, че в имота не е налице сградна инсталация, имотът на
ответника бил на партер и не граничил с помещения, които се отопляват.
Представените
са по делото от ищцовата страна и ангажирани доказателства във връзка с
реализиране на доказателствената тежест относно заявените в исковата молба
факти и обстоятелства: публикуване в ежедневник в. „Марица“ Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на
потребители в гр.Пловдив; препис-извлечение от сметка, издадена след изготвяне
на изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, съгласно
изискването на чл.154 от Закона за енергетиката за периода 01.11.2015г –
25.11.2018г.; Договор от 01.11.1994г. между „Топлофикация Пловдив север“ ООД в
качеството на доставчик на топлинна енергия в жилищна сграда на ул.“*** № ** и
етажната собственост на сградата, представлявана от упълномощено на Общо
събрание на ЖС Р. И..Д.; представена е Справка по лице на СВ-Пловдив във връзка с принадлежащото на ответника
право на собственост върху недв.имот – обект на собственост в процесната
жилищна сграда; ангажирана е СТЕ, по
която е депозирано заключение на в.л.инж.В. И. Ш., както и ССчЕ, по която е
депозирано заключение на в.л. З. М. и двете приети като компетентно изготвени и
неоспорени от страните по делото.
При
уважаване на така предявените искове районният съд е отчел така представените и
надлежно събрани доказателства, въз основа на които е приел за установено, че
ответникът е собственик на обект в процесната жилищна сграда, която е надлежно
присъединена към топлофикационната мрежа за снабдяване с топлинна енергия,
установено чрез СТЕ спазване на Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради-етажна собственост, както и че през имота не преминава щранг лира
и че всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа, установен
е по ССчЕ размерът на главницата с оглед определените цени на ТЕ, както и
размерът на обезщетението за забава от датата на падежа на задълженията. С
оглед на това въз основа на регламентацията относно продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие при публично известни общи условия по
чл.150 ЗЕ, наличието на задължение за всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване на сграда – етажна собственост , присъединена към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, в качеството им на потребители
съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ. По основния спорен по
делото въпрос във връзка с депозираното оспорване от страна на ответника
дължимостта заплащането на разпределената до сградата – ЕС ТЕ, съдът е основал
решаващите си мотиви на разпоредбите на чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС, въз
основа на които е обосновал факта на затопляне чрез разпределената ТЕ не само
на индивидуалните имоти, но и на ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
др. чрез топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на цялата
сграда, с оглед на което и всички собственици на имотите, находящи се в сградата – етажна собственост следва да
участват и в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване
на отоплявания собствен на ответника имот, съобразно изричната разпоредба на
чл.153, ал.6 ЗЕ.
Фактическите
и правни изводи на районния съд са правилни, съответстват на събрания по делото
доказателствен материал, както и на специалната законодателна уредба в ЗЕ относно
правоотношенията между собствениците и титулярите на вещно право на ползване в
сгради етажна собственост, присъединени към топлопреносната мрежа и в които се
разпределя отдадена от сградната
инсталация топлинна енергия. В случая независимо от установената липса на
преминаваща щранг лира и отсъединяване на
отоплителни тела в имота, собственост на ответника, правилото на чл.163,
ал.6 ЗЕ остава приложимо относно задължението на клиентите, отсъединили
отоплителните тела в имота си от топлопреносната мрежа като собственици или
титуляри на вещно право на ползване в сградата –ЕС, поради това, че
топлоснабдяването, съответно разпределението на топлинна енергия остава в
общите части на сградата, чрез които се извършва топлообмен в сградата – ЕС. Поради
това възражението на ответника в отговора по исковата молба, въз основа на
което се оспорва дължимостта на цената на разпределената ТЕ в сградата – ЕС, е
неоснователно.
С въззивната жалба са формулирани обстоятелства
и възражения, които по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК съставляват нови такива и
несвоевременно въведени като спорни по делото, с оглед приетите по делото
неоспорени писмени доказателства и експертизи. Така именно възражението въз основа на Тълкувателно решение № 3/2011г.
от 18 май 2012 г. на ВКС, относно това, че „...Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД..“, принципно
касае възражение за погасителна давност, което не се прилага служебно от съда. Относно възражението, че претенцията на ищцовото
дружество е следвало да бъде конкретизирана помесечно, а не само и единствено
като едно общо задължение, следва да се отбележи, че действително в исковата
молба не е инкорпорирано извлечението от сметката на ответника след изготвяне
на изравнителната сметка за периода 01.11.2015г – 25.11.2018г., но същата е
представена в приложение на исковата молба.
Действително
на следващо място ищецът не е конкретизирал кой или кои от параметрите на
доставяната топлинна енергия се претендира, т.е. дали се претендира топлинна
енергия за отопление, гореща вода или сградна инсталация, което обаче се
изяснява от депозираното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което е прието като неоспорено от страните, вкл. относно вида на
претендираната стойност на ТЕ за сградна инсталация. С оглед на това
независимо, че по делото са представени частни свидетелстващи документи, които принципно
нямат материална доказателствена сила, установено се явява, че изчисленията за
дяловото разпределение на ТЕ съответстват на приетата Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, което е било в
предмета на задачата по неоспорената СТЕ, поради което сега формулираните
възражения относно това, че сградна
инсталация е следвало да се изчислява на база нормативно заложените параметри в
Наредбата, съразмерно на кубатурата спрямо общото потребление за сградата, е
несвоевременно по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК. В тази насока аналогично се
третира и депозираното обстоятелство относно наличието на огромен по обем
подземен паркинг, който се твърди, че също следвало да е топлоснабден обект на база самият факт на принадлежността
му към сградата, както и възражението относно това спазени ли са изискванията
на чл. 139 и сл. от ЗЕ.
Решаващите мотиви на съда по-горе са в
съответствие с постановеното решение от
05.12.2019г. на Съда на Европейския съюз / СЕС/ по две съединени дела
С-708/17 и С-725/17, с което се приема относно българската правна уредба,
установяваща задължение за собствениците на апартамент в сграда-етажна
собственост, присъединена към системата на централното отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградна
инсталация, независимо , че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, че същата не противоречи на
правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за
нелоялните търговски практики. Приема се
също сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на апартамент в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По така изложените
по-горе съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение ще се
потвърди като правилно.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юриск.възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2880/ 08.07.2019г. постановено по гр.д.№ 993/
2019г. на Пловдивски районен съд – І гр.с.
Осъжда
И.Н.Б. с ЕГН ********** *** да заплати
на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. "Х. Г. Данов" № 37 сумата 100 лева / сто
лева/- юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: