О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Плевен, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева в.ч.гр.дело № 804 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпила частна жалба от А.Б.Ц.,***,
който е ищец по гр.д.
№ 2805/2020 г. по описа на Плевенски районен съд срещу постановеното по същото дело протоколно
определение от 28.09.2020 г., с което производството по делото е прекратено по
отношение на ответника „*****“ ЕООД гр. София и ищецът е осъден да заплати на
същия ответник разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното с нея
прекратително определение на районния съд по съображения, че топлинното
счетоводство, дяловото разпределение и месечните отчети за имота на
жалбоподателя се извършват от служители на „****“ ЕООД, което дружество има
договор с етажната собственост за извършването на тези услуги, но дава неверни
данни на „****“ ЕАД, поради което жалбоходателят счита, че „****“ ЕООД има
качеството на ответник по повдигнатия от него правен спор. Претендира отмяната
на обжалваното определение.
В предвидения
от закона срок е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба „****“
ЕООД гр. София, чрез пълномощника юрк. А. Л., в който е обосновано становище за
неоснователност на жалбата.
Ответникът по
частната жалба „****“ ЕАД гр. Плевен не ангажира становище.
Като
взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав на въззивната инстанция намира, че частната жалба е подадена в
предвидения от закона преклузивен срок и разглеждането й е процесуално
допустимо.
По
същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:
Пред районния съд А.Б.Ц. е предявил иск за
установяване, че не дължи на своя кредитор „*****“ ЕАД сумата 1310,35 лв. –
главница за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. и начислената върху тази сума
лихва от 39 лв. за периода 06.01.2020 г. до 06.07.2020 г. От съдържанието на
исковата молба става ясно, че тези суми са били посочени като задължения на
ищеца към „*****“ ЕАД в издадените от дружеството данъчни фактури за процесния
период. В исковата молба са наведени твърдения, че „*****“ ЕАД е доставчик на
топлинна енергия в жилището на ищеца в гр. Плевен, на посочения адрес, но
топлинният счетоводител „*****“ ЕООД е давал на топлоснабдителното предприятие неверни данни за месечните отчети
на ИРУ, монтирани на отоплителните тела в жилището на ищеца, в резултат на
което в данъчните фактури за процесния период са отразени стократно завишени
показания на ИРУ от действителните. Ищецът счита, че има правен интерес да
заплаща доставената топлинна енергия в имота му по реалните дялови единици на
монтираните ИРУ и реалните показания на водомера за топла вода, поради което
оспорва дължимостта на начислените му от кредитора „****“ ЕАД суми за процесния
период.
С исковата
молба като ответници са посочени „*****“ ЕАД гр. Плевен и „*****“ ЕООД гр.
Плевен /неточно посочени седалище и адрес на управление на дружеството, които
са в гр. София/. По отношение на втория ответник е заявена претенция да се установи защо топлинният счетоводител „******“
ЕООД не извършва своето задължение –
месечен отчет на ИРУ, монтирани на отоплителните тела и водомера за топла вода
в имота на ищеца и подава умишлено неверни показания на „*****“ ЕАД за
създаваните и издавани данъчни фактури за процесния период.
В проведеното
на 28.09.2020 г. съдебно заседание по делото първоинстанционният съд е указал
на ищеца да уточни претенцията си към втория ответник – „****“ ЕООД. Ищецът е
заявил, че искането му е да се установи, че не дължи посочените в исковата
молба суми за главница и лихва по приложените 6 бр. данъчни фактури за
процесния период, издадени от „****“ ЕАД. Заявил е още, че счита „****“ ЕООД за
страна по делото, тъй като дружеството извършва топлинното счетоводство.
С обжалваното протоколно определение от същото
съдебно заседание районният съд е прекратил производството по делото по
отношение на ответника „*****“ ЕООД гр. София. За да постанови този резултат,
съдът е приел, че по така очертания предмет на спора надлежни страни са ищецът,
като потребител на топлинна енергия, и „****“ ЕАД като доставчик на топилнна
енергия в топлофицирания имот на ищеца. Посоченият в исковата молба ответник „****“
ЕООД е трето лице и не е страна по правоотношението между ищеца и първия ответник,
с оглед на което се явява ненадлежен ответник, което налага прекратяване на
проризводството спрямо този ответник.
Настоящият съдебен състав на Плевенски
окръжен съд намира обжалваното прекратително
определение на районния съд за правилно.
Въз основа на
въведените с исковата молба фактически твърдения, заявената претенция и
внесеното в съдебно заседание уточнение от ищеца по исковата му претенция, се
налага категоричен извод, че първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен
установителен иск за недължимост на отразените в процесните фактури суми за
доставка на топлинна енергия от „****“ ЕАД в топлоснабдения имот на ищеца в гр.
Плевен през исковия период. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право – длъжникът като ищец и кредиторът –
„****“ ЕАД като ответник.
За потребителя
на топлинна енергия обаче не съществува правен интерес от установяване
недължимост на процесното вземане по отношение на дружеството, осъществявало
топлинно счетоводство – „****“ ЕООД, тъй като същото не е страна по
правоотношението между потребителя и
топлоснабдителното предприятие, респективно няма вземане към този потребител за
доставка на топлинна енергия в имота му, което да бъде оспорено по исков ред с
предявения отрицателен установителен иск. В този смисъл предявеният срещу „****“ ЕООД
отрицателен установителен иск се явява недопустим, което налага прекратяване на
производството по отношение на този ответник, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
С
оглед на гореизложените съображения, частната жалба на А.Б.Ц. срещу протоколното
определение на районния съд, с което е прекратено производството по делото
срещу ответника „*****“ ЕООД гр. София и ищецът е осъден на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК да заплати на същия ответник деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този
изход на спора на ответника по частната жалба „*****“ ЕООД гр. София следва да
бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за настоящото производство
в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Б.Ц. -
ищец по гр.д. № 2805/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, срещу постановеното по същото дело протоколно
определение от 28.09.2020 г., с което производството по делото е прекратено по
отношение на ответника „****“ ЕООД гр. София и ищецът е осъден да заплати на
същия ответник разноски за юрисконсултско възнагражение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК А.Б.Ц., с ЕГН **********, да заплати в полза на
„****“ ЕООД гр. София, ЕИК *****, сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: