№ 16385
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110108721 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Т. А. А. , ЕГН **********, е предявил срещу ..., ЕИК ... иск да му заплати
дължимите трудови възнаграждения, за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г. в размер
на 1120 лв., ведно със законната лихва върху тях, за периода от датата на предявяване на
ИМ- 18.02.2022 г.. до окончателното изплащане, дължимото обезщетение за забава върху
главницата в размер на 220,73 лв., за периода от 26.02.2020 г. до 18.02.2022 г., както и
дължимото обезщетение при командировка по чл. 215 КТ в размер на 1960 евро /3844,05
лв./ за 28 календарни дни за периода на командировката от 09.01.2020 г. до 28.02.2020 г.
Ищецът излага твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение
въз основа на трудов договор от № 36/13.12.2019 г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ код по НКПД: ..., на
пълен работен ден, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 560 лв., платимо на
до 25-о число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Ищецът твърди, че
упражнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор и престирал работната си
сила, но работодателят ответник не бил изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на положения труд за период от два месеца- януари и февруари, 2020 г. Заявява, че на
20.12.2019 г. между страните било подписано Допълнително споразумение № 1/20.12.2019 г.
на основание Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работниците и
служителите в рамките на предоставяне на услуги, по силата на което на ищеца е възложено
извършване на международен транспорт на стоки и товари по маршрути от и до страни
членки на Европейски съюз- Румъния, Унгария, Белгия, Франция, Великобритания, Чехия,
Словакия, Германия и други страни от Западна Европа, за периода от 20.12.2020 г. до
19.03.2020 г. По допълнителното споразумение страните договорили отпускането на дневен
размер на командировъчни средства, не по-малко от двойния размер, определен в
Приложение № 2 за дневни командировъчни пари, като били уговорени и квартирни пари в
размер на 130 евро за всяка задължителна 45-часова почивка в случаите, в които не се
1
използват почивните бази на международни спедиции, с които ответното дружество имало
договори. Посочва, че работодателят не му заплатил командировъчни пари за 28 календарни
дни в размер на по 70 евро дневно, дължими за периода от 09.01.2020 г. до 28.02.2020 г.
Вследствие на сигнал до Инспекция по труда с вх. № .../19.06.2020 г. била извършена
проверка, в хода на която било установено, че ищецът бил командирован за исковия период
и не му били изплатени в пълен размер дължимите суми за командировъчни и квартирни,
отразено в писмо от ... с изх. № .../28.08.2020 г. В последното писмо било посочено, че било
издадено и предписание за тяхното изплащане. Твърди, че ответното дружество изпаднало в
забава да му изплати процесните суми с изтичане на 10-дневен срок от завръщането на
ищеца от командировка. Моли за уважаване на исковете, като претендира присъждане на
разноски по делото.
Прави доказателствено искане ответното дружество да бъде задължено да представи
трудовото досие на ищеца и всички документи, касаещи командироването на Т. А. за
исковия период. Моли да бъде изискана служебно преписка, образувана въз основа на
подаден от ищеца сигнал с вх. № .../19.06.2020 г. В случай на оспорване от страна на
ответника прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ..., ЕИК ..., подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага твърдения, че
ищецът е извършил следните нарушения- неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в
обсебване на товарен влекач марка „...“, с рег. № ..., с прикачено полуремарке с рег. № ...,
предоставен му във връзка с изпълнение на служебните задължения, задържане на
оригинални документи-собственост на дружеството- ЧМР-та, с които ответното дружество
удостоверява извършения международен транспорт; неизпълнение на Заявка за транспорт №
... от 28.02.2020 г. с маршрут: адрес за натоварване- ..., и адрес за разтоварване- ..., поета от
..., в резултат на което на дружеството му била начислена неустойка в размер на 400 евро. С
оглед неизпълнението на служебните задължения от страна на ищеца било възложено на
друг служител на ответното дружество да бъде командирован за изпълнение на
задълженията на Т. А.. На ищеца било изпратено писмо покана от 02.03.2020 г. чрез куриер,
в което му е даден срок до 10.03.2020 г. за явяване и даване на писмени или устни
обяснения относно неявяването си на работа на 29.02.2020 г. и 02.03.2020 г., обсебване на
товарен влекач и задържане на служебни документи. Твърди, че на 10.03.2020 г. ищецът се е
явил в офис на ответника, като е отказал да даде обяснения, с оглед което със Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 1-03/02.03.2020 г. му била наложена „глоба“ в
размер на 1500 лв., а със заповед от 09.03.2020 г. и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
относно извършени системни нарушения на територията на Кралство Белгия. Със заповед от
10.03.2020 г. пък му било наложено и наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. като санкция
за нарушаване на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред. Поддържа, че ищецът е
шофирал в периода от 09.01.2020 г. до 28.02.2020 г., като следвало да получи
командировъчно възнаграждение в размер на 5202,51 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно
убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
твърдения и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор
от № 36/13.12.2019 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен
автомобил (международни превози)“ код по НКПД: ..., на пълен работен ден, при уговорено
месечно възнаграждение в размер на 560 лв. С допълнително споразумение ищецът бил
командирован да осъществява международен транспорт на стоки и товари по маршрути от и
2
до страни членки на Европейски съюз, като периодът, в който реално е осъществен такъв е
от 09.01.2020 г. до 28.02.2020 г. Тези обстоятелства, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от допълнително доказване, с доклада по делото, приет като окончателен в
първото съдебно заседание.
По делото са приети още представени от ответника по искане на ищеца, документи /в
заверен вид и в оригинал за нуждите на съдебно-почерковата експертиза/, като част от
трудовото досие на ищеца А., както и 3 бр. платежни фишове за м.01., м.02. и м.03.2020 г., 1
бр. РКО от 12.03.2020 г. и 3 бр. платежни ведомости за м. от януари до м.март 2020 г. за
изплатените суми за трудови възнаграждения. В приетите като писмени доказателства
платежни документи се съдържа подпис на лицето /работника/, за които се твърди от
ответника да са изпълнени от ищеца Т. А..
От заключенията на приетите по делото почеркова и допълнителна почеркова
експертизи, изпълнени от в.л. В., приети без възражения от страните, се установява, че
действително изследваните обекти на експертизата – 3 бр. фишове за работна заплата и 1 бр.
РКО от 12.03.2020 г. с голяма степен на вероятност са положени от Т. А.. Съдът кредитира
заключението на в.л. В. по отношение на извода му, че подписите положени в изследваните
образци са изпълнени именно от ищеца, тъй като в.л. не е констатирало признаци за
наличието на предваритена подготвка и техническа подправка при положените от
конкретното лице, подписи. Напротив, въпреки че подписа на ищеца се отличава с
относително опростена конфигурация и са много лесни за изпълнение, при изследванията на
които са подложени както обследваните образци, така и сравнителните такива, вещото лице
е установило категорично, че документите, обекти на експертизата, изследвани в оригинал,
са подложени на изследване с технически средства, с цел установяване наличието на
техническа подправка или имитация, като не са установени признаци, свидетелстващи за
техническо подправяне чрез изтриване, с отделяне на частици от хартията, с използване на
киселини, основи, ацетонови и др. химични разтвори, а напротив същите са изпълнени
свободно, без признаци на забавяне, с променлив натиск и с наличие на рефлекторни
движения. При изследването не се констатират наличие на неомастилени релефни щрихи,
както и немотивирани забавяния, спирания или ускорявания в подписа. Следва да се добави
също, че всички подписи, които фигурират по делото, за които няма спор, че са положени от
ищеца А., като пълномощно, молба за назначаване, трудов договор № 15/13.12.2019 г. с ...,
трудов договор № 36/13.12.2019 г. с ответника и допълнително споразумение № 1/20.12.2019
г. към ТД № 36/13.12.2019 г.; подписан екземпляр от връчена длъжностна характеристика и
др., видимо си приличат и изглеждат като да са изпълнени от едно и също лице.
По делото се установява също, че по жалба на ищеца в ответното дружество е била
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на ГИТ , ... – гр.
София. Проверката е приключила с протокол от извършена проверка от 26.08.2020 г., в
който е изложено, че към датата на приключване на проверката не са представени платежни
документи – ведомости за заплати, фиш, касов ордер или банково извлечение, от които да се
удостоверява, че работодателят е изплатил пълния размер на договорените с ищеца дневни и
квартирни пари за периода на командироването му с допълнително споразумение №
1/20.12.2019 г. за 91 календарни дни (от 20.12.2019 г. до 19.03.2020 г.) в нарушение на
чл.215, ал.1 от КТ. Същевременно, в отговора изготвен от Инспекцията по труда до ищеца
/на л.70,71/ се сочи, че по време на проверката от страна на работодателя са представени
доказателства - РКО за изплатени част от дължимите командировъчни средства на ищеца до
размер от 5202, 51 лв., като е дадено предписание да се изплати пълния размер на
договорените дневни и квартирни пари за периода на командировка по 70 евро/ден.
Представен е и платежен фиш за м.02.2020 г., в който е начислено трудово възнаграждение,
включващо основна заплата и възнаграждение за редовен платен годишен отпуск, като
сумата от 549 лв. е изплатена срещу положен подпис във фиша. Както по-горе бе посочено,
установява се по делото, че положените във фишовете и РКО подписи от името на ищеца Т.
3
А., са действително изпълнени от него. Следователно се налага еднозначен извод, че
претендираните от А. суми за трудови възнаграждения и за част от командировъчните
средства, са му били реално заплатени преди завеждане на настоящия иск, което прави
исковете му за заплащане на тези суми – неоснователни.
От заключението на приетата ССчЕ е видно, че от проверените счетоводни и
платежни документи в дружеството – ответник, вещото лице е установило, че на ищеца е
било начислено възнаграждение за 01.2020 г., включващо ОТВ за 17 работни дни (от
09.01.2020 г. до 31.01.2020 г., като от брутно начисленото възнаграждение (450,87 лв.) е
удържан данък 10 % или сумата от 45,78 лв. и разликата от 405,75 лв. е била изплатена на
ищеца /което е видно освен от ФРЗ за м.01.2020 г., така и от платежната ведомост за
м.01.2020 г., на л.280 от делото/. За месец февруари 2020 г., вещото лице е установило, че е
начислен пълния размер на трудовото възнаграждение ( за 20 работни дни) или 610 лв. и
след удържания данък от 10 %, на лицето е изплатена разликата за получаване от 549 лв.
/видно и от платежната ведомост за м.02.2020г., на л.281 от делото/. Относно дължимите
командировъчни средства, вещото лице е констатирало, че ищеца е бил в командировка
общо 51 дни за които му се дължат командировъчни средства в размер на 6 982, 31 лв. (51
*70 евро/ден – 3570 евро). От общо дължимите суми, с РКО от 12.03.2020 г., подписан
лично от ищеца, на последния е изплатена част до размер от 5202,51 лв., като за разликата от
1779,80 лв., няма данни да е фактически изплатена на ищеца до датата на изготвяне на
заключението.
Със заключението по ССчЕ се установява и размера на дължимото обезщетение за
забава върху всяко от претендираните от ищеца трудови възнграждения за м. 01.2020 г. и
м.02.2020 г., в случай че съдът достигне до извод, че последните се дължат.
Тук следва да се отбележи, че заявеното от ответника възражение за прихващане,
след изтичане срока за отговор на исковата молба, с начислените от него „глоби“ в размер на
4000 лв. за извършени от ищеца А. дисциплинарни нарушения, довели до имуществени
вреди за ответното дружество, не е прието за разглеждане от съда, като същото освен, че е
преклудирано към датата му на заявяване, но също така е и недопустимо, тъй като
ответника е заявил искане за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 4000 лв., по
предявен в отделно исково производство иск по чл.207 от КТ, по гр.д № 15667/2020 г. по
описа на СРС, който иск е бил отхвърлен с влязло в сила на 24.09.2021 г. решение №
20176201/24.08.2021 г.
Следователно, абсолютно безпредметно е в настоящото производство обсъждането
на законосъобразността и дължимостта от страна на ищеца А. на наложените му от
ответника глоби в общ размер на 4000 лв.
От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства за доказване на
възложените му в доказателствена тежест факти, вкл. за оборване на презумпцията по чл.8,
ал.2 от КТ за добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на служителя в
т.ч. по време на командировката в периода от 09.01.2020 г. до 28.02.2020 г.
Съдът не споделя извода на ищеца, че поради неспазване на срока за представяне на
оригиналите на изследваните от почерковата експертиза документи, следва да се приложи
разпоредбата на чл.161 от ГПК и съдът да приеме за установени и доказани всички факти и
обстоятелства, изложени от ищеца в ИМ, в т.ч. по отношение на размера на предявените
искове. Напротив, макар ответника да представи изисканите за нуждите на допълнителната
почеркова експертиза документи, директно на вещото лице, а не посредством съда,
поведените му не би могло да се квалифицира като „създаващо пречки“ за събирането на
допуснатите от съда по искане на ищеца доказателства относно дължимите се трудови
възнаграждения и командировъчни средства, обуславящо приложението на санкцията по
чл.161 от ГПК.
При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните
4
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.215 от КТ.
Основателността на иска по чл.128 от КТ се обуславя от установяване от ищеца на:
наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период; реално
полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на
трудово възнаграждение; размерът на възнаграждението, както и неговия падеж.
В случая, въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства и заключения на
приетите експертизи, кредитирани от съда, съдът приема за установено по делото наличието
на валидно възникнало трудово правоотношение между страните, в рамките на което ищеца
Т. А. е изпълнявал длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ код по
НКПД: ..., на пълен работен ден, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 560
лв., което е било прекратено със Заповед № 52/10.03.2020 г. на управителя на ... и
работодател на ищеца, с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. При съвкупна
преценка на доказателствата по делото и при липса на проведено обратно доказване, съдът
приема, че за целия период на съществуване на трудовото правоотношение между страните,
така в рамките на исковия период – от 01.01.2020 г. до 28.02.2020 г. ищецът надлежно е
полагал труд при ответника, като добросъвестно е престирал работната си сила, след на
което за работодателя /ответник по делото/ за процесния период е възникнало и насрещното
му задължение за заплащане на уговореното за този труд, трудово възнаграждение.
Ответникът, при нарочно възложена доказателствена тежест, установи в производството
изпълнение на това си задължение, като за периода до 28.02.2020 г., за отработеното време,
на ищеца са били изплатени дължимите се трудови възнаграждения, в т.ч. претендираните
от ищеца в настоящото производство такива за м. януари /в нетен размер от 405,78 лв./ и м.
февруари 2020 г. /в нетен размер от 549,00 лв./, видно от приетите платежни фишове и
платежни ведомости, като получаването на сумата е удостоверено с положен подпис от
лицето /работника Т. А./. Последното бе установено безспорно и от приетата почеркова
експертиза.
Отделно от изложеното, в чл. 8, ал.1 от КТ е регламентирано, че трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона, като е
въведена и оборимата презумпция, че добросъвестността при изпълнение на трудовите
задължения се предполага до доказване на противното – чл.8, ал. 2 КТ. В случая, от страна
на ответника не е проведено пълно обратно доказване, за да се счита за оборена така
установената презумпция, ангажирайки по делото доказателства, че в рамките на исковия
период А. не е престирал работната си сила при него. Точно обратното, от приетите писмени
доказателства и от признатите от ответника факти, се установява противното.
Предвид изложеното се налага извод за неоснователност на предявения от страна на
ищеца иск по чл.128, ал.2 от ГПК, като същия ще следва да се отхвърли изцяло.
За основателността на иска по чл.215 от КТ ищеца следваше да установи че е
работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че с надлежен акт
на работодателя е бил командирован за извършване на международни превози, мястото на
командироване, респ. дестинации на курсовете, продължителност, както и размер на
дължимите му се командировъчните пари /дневни, квартирни/.
В чл. 121, ал. 1 КТ се урежда правото на работодателя за нуждите на предприятието
да командирова работник или служител за изпълнение на трудовите му задължения извън
мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. За
период по-дълъг от 30 дни, съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, се изисква изрично
писмено съгласие на работника, каквото в настоящия случай, ищеца А. е дал. В този случай
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени в Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
5
Съгласно чл. 5, ал. 1 от НСКСЧ, командироването или изпращането за специализация
в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, в която се съдържат посочените в чл.
5, ал. 2 от НСКСЧ реквизити и условия. В случая по делото е прието сключено между
страните Допълнително споразумение № 1/20.12.2019 г., на осн. НСКСЧ и НУРКИРС, в
което са уредени времетраенето, условията в т.ч. работното време, почивките, отпуските,
престоя, както и възнаграждението, което се получава извън ОТВ по договора, т.нар.
командировъчни средства. В т.7 от споразумението е уговорено, че на работника се отпускат
дневни пари в размер не по-малко от двойния размер в Приложение № 2 към Наредбата,
както и 130 евро квартирни пари за всяка задължителна 45 часова почивка, но само в
случаите, когато не се използват почивните бази на международните спедиции, с които
„Старт Спед „ЕООД е подписал договор.
От заключението на приетата ССчЕ се установи безспорно, че за времето на
командироване на ищеца – общо 51 дни от 09.01.2020 г. до 28.02.2020 г., на същия се
дължат командировъчни средства /дневни/ в размер на 3570 евро или левовата им
равностойност от 6 982, 31 лв. От тази сума, при прекратяване на трудовото
правоотношение, с РКО от 12.03.2020 г. на ищеца е изплатена част в размер на 5202,51 лв.,
като неплатения остатък възлиза на сумата от 1779,80 лв. До този размер, искът на ищеца се
явява основателен и доказан, като сумата ще следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане от
задълженото лице.
В заключение, съдът прави извод, че в съответствие с разпределената му
доказателствена тежест, от страна на ищеца се установи наличието на валидно възникнало и
съществувало до 28.02.2020 г. трудово правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което е вземането му за месечното трудово възнаграждение, както и
фактът на полагане на труд съобразно уговореното при ответника през исковия период, вкл.
при условията на командироване в чужбина, при което за последния е възникнало
насрещното му задължение за паричното му възмездяване в уговорения размер, вкл. основно
трудово възнаграждение и командировъчни средства /дневни и квартирни/.
По изложените мотиви, съдът достигна до извод, че предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.215 от КТ за заплащане на сумата от общо 4964,05 лв. са
частично основателни до размер от 1779, 80 лв., представляващи дължими се
командировъчни средства, за периода на изпълняваната в периода от 09.01.2020 г. до
28.02.2020 г. командировка в чужбина. За разликата до пълния предявен или за сумата от
3184,25 лв., представляваща сбор от претендираните трудови възнаграждения за м.01.2020г.
и м.02.2020 г., и командировъчни средства исковете като неосномателни, ще следва да се
отхвърлят.
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторни лихви върху
претендираните трудови възнаграждения и с оглед неоснователността на главните
претенции, на отхвърляне като неоснователни подлежат и исковете по чл.86 от ЗЗД в заявен
размер от общо 220, 73 лв.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд сумата от 71, 20 лв., представляваща дължима държавна такса,
върху уважения размер на иска по чл.215, ал.1 вр. с чл.121, ал.1 от КТ, както и разноските до
размер от 218, 71 лв., заплатени първоначално от бюджетните средства на съда,
съответстващи на уважената част от исковете.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва такива в размер на 862 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, като с оглед частичното уважаване на исковете, му се следват съдебни
6
разноски до размер от 309,06 лв.
Разноски се претендират и от ответника, като същия не представя списък по чл.80 от
ГПК, но претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл.78, ал.8
от ГПК, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя да се
дължи в минимален размер от 100 лв., а с оглед отхвърлената част от исковете на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски до размер от 64,14 лв.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.215 от КТ ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от управителя ... да плати на Т. А. А. , ЕГН ********** от ..., сумата от
1779,80 лева, представляваща неплатен остатък от дължими командировъчни средства (за
дневни пари), за периода на командироване от 09.01.2020 г. до 28.02.2020 г. за извършване
на международен транспорт на стоки и товари по маршрути от и до страни членки на ЕС:
Румъния, Унгария, Белгия, Франция, Чехия, Словакия, Австрия, Германия и други страни от
Западна Европа, вкл. Великобритания, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 3844,05 лв. или за сумата от 2064,25 лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. А. , ЕГН ********** против ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от управителя ... искове с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 1120,00 лв., представляваща сбор от неплатени
трудови възнаграждения за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху тях за периода от датата на предявяване на ИМ- 18.02.2022 г. до окончателното
изплащане и иска с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 220,73 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1120,00 лв., дължимо за периода
от 26.02.2020 г. до 18.02.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от
управителя ... да заплати на Т. А. А. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 309,06 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. А. А., ЕГН ********** да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., представлявано от управителя ..., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
64,14 лв., представляваща съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от управителя ... да плати по сметка на Софийски районен
съд, сумата от 289,91 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса върху
уважения размер на исковете и съдебните разноски, съответстващи на уважената част от
исковете, първоначално заплатени от бюджетните средства на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, на осн. чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7