№ 328
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900801 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 327 от ТЗ.
„КРИСТИВАН“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. “Драговец“, №28, представлявано от управителя
си З.Г.К., чрез процесуалния си представител адвокат К. П. А., с адрес на
кантора: ***, твърди, че на 15.11.2016г., по договор за продажба на оризова
арпа, ищцовото дружество е доставило на ответника 159.50 тона оризова арпа,
реколта 2016г., при единична цена 515.00 лева за тон, като за извършената
продажба от „КРИСТИВАН“ ООД е издадена фактура
№**********/15.11.2016г., на стойност 82 142.50 лева. По същият договор, на
21.12.2016г. ищцовото дружество доставя на ответника 220.62 тона оризова
арпа, реколта 2016г., при единична цена 515.00 лева за тон, като за
извършената продажба на датата на доставката е издадена от „КРИСТИВАН“
ООД фактура №**********/21.12.2016г., на стойност 113 619.30 лева.
Твърди, че ответникът е следвало да плати уговорената цена при предаване на
стоката, но не го е направил. Твърди, че е извършено едно частично плащане
на 23.11.2016 г., в размер на 50000 лева, по фактура
№**********/15.11.2016г., след което е останала неплатена част в размер на
32 142.50 лева. Цената по втората фактура -113 619.30 лева, е изцяло
неплатена. Предаването на стоката, счита, че се установява от съставените
между двете дружества предавателно-приемателни протоколи. Процесиите
фактури били осчетоводени от ищцовото дружество и отразени в
счетоводството на ищеца по сметка 411/1 „Клиенти“ с контрагент ответното
дружество за месец ноември и месец декември 2016г. Предвид липсата на
пълно плащане, претендира ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати сумата 32 142.50 лева - неплатен остатък от цената дължима по
договор за продажба на оризова арпа, реколта 2016г., за който е издадена
1
фактура №**********/15.11.2016г„ ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане; сумата 113 619.30
лева - неплатена цена, дължима по договор за продажба на оризова арпа,
реколта 2016г., за който е издадена фактура №**********/21.12.2016г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Ангажира писмени доказателства.
Ответното дружество „С и К АГРО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. № 248, вх. А,
ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя си К.Б.Т., съдебен адрес: ***,
оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че описаните във
Фактура 56/15.11.2016 г. и Фактура 62/21.12.1016 г. стоки не са доставени и
получени от „С и К АГРО“ ООД, ЕИК *********. Оспорва, че управител на
„С и К АГРО“ ООД, ЕИК ********* е подписвал фактура № 62 от 21.12.2016
г., както и Приемо-предавателен протокол от 21.12.2016 и от 15.11.2016 г.
Прави изрично оспорване на авторството на тези документи.
Твърди още, че на 03.11.2016 г. и 09.11.2016 г. е извършило два превода
в полза на ищеца на обща стойност 52 000 лева, които са авансово плащане по
сключения договор за арпа. Трети превод, извършен на 29.11.2016 г.,
представлявал плащане по фактура № 50 от 10.10. 2016 г., която няма връзка с
облигационните взаимоотношения между двете дружества по настоящото
дело. Възразява за неизпълнение на договора и недоставяне на оризовата
арпа, поради което счита, че не дължи плащане. На четвърто място, е
направило възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 110
от ЗЗД.
В допълнителна искова молба, дружеството ищец оспорва възраженията
на ответника. Според него, получаването на уговорените количества арпа, се
установявало от Ревизионен доклад №Р16001617008928-092-001/08.05.2018г.
/РД/ на Национална агенция по приходите -Териториална дирекция Пловдив,
за извършена ревизия на „С и К АГРО“ ООД, ЕИК- *********, за периода
01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., приложен към цитирана прокурорска преписка.
Декларацията от 15.11.2016г. за произход и добра земеделска практика
към фактура №**********/15.11.2016г. заявява, че е подписана от
пълномощника на управителя на „КРИСТИВАН“ ООД - М.Й.К. /п/, в
подкрепа на което представя пълномощно от 10.01.2011 г., нотариално
заверено от нотариус Мария П.ва, нотариус в района на РС Пловдив, рег.
№228 на Нотариалната камара.
По отношение възражението срещу твърдението на ищеца за сторени
частични плащания по банков път.
Излага твърдения, че на „С и К АГРО“ ЕООД е доставена от
„КРИСТИВАН“ ООД оризова арпа, реколта 2016г., като за доставките през
2016 г. са съставени 5 броя фактури. Извлечението от банковата сметка на
дружеството за месец ноември 2016 г. е приложено във връзка с извършеното
частично плащане за сумата 50000 лева по фактура №**********/15.11.2016г.
Извършените плащания на 03.11.2016г. и на 09.11.2016г. били частични
плащания по фактура №**********/31.10.2016г., за доставка на 150.88 тона
2
оризова арпа, с единична цена 515 лева, на обща стойност 77 703.20 лева.
Цената по фактура № **********/31.10.2016г. била изплатена изцяло, с
плащания, както следва: на 31.10.2016 г. - авансово плащане в размер на 8000
лева; на 03.11.2016г.- 40 000 лева; на 09.11.2016г.-12000 лева, и на
15.11.2016г.-17.703. лева. В част от платежните нареждания на ответника не
били посочвани конкретните фактури, по които се извършват частичните
плащания, а като основание за плащане по посочените в отговора на исковата
молба две суми - 40000 лева и 12000 лева, в платежните нареждания не е
посочено като основание - авансово плащане. Третият превод - предмет на
възражение в отговора на исковата молба, в размер на 3168 лева по фактура
№**********/10.10.2016г., нямал отношение към предмета на настоящото
дело и не се обсъжда в исковата молба. На последно място, счита за
неоснователно и направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Окръжен съд – Пловдив, като взе предвид доказателствата, събрани по
делото, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са приети като писмени доказателства – заверено копие на
фактура № **********/15.11.2016 г. за доставка на 159.5 тона оризова арпа на
стойност 82 142.50 лв. и заверено копие на предавателно-приемателен
протокол от 15.11.2022 г към същата фактура; извлечение от банковата
сметка на ищеца;
Заверено копие от фактура № **********/21.12.2016 г. за доставка на
220 тона оризова арпа от ищеца на ответника, на стойност 113 619.30 лв.,
ведно с приемо-предавателен протокол към нея.
Ответното дружество оспорва, че описаните във Фактура 56/15.11.2016
г. и Фактура 62/21.12.1016 г. стоки не са доставени и получени от „С и К
АГРО“ ООД, ЕИК *********. Оспорва, че управител на „С и К АГРО“ ООД,
ЕИК ********* е подписвал фактура № 62 от 21.12.2016 г., както и Приемо-
предавателен протокол от 21.12.2016 и от 15.11.2016 г. Прави изрично
оспорване на авторството на тези документи.
В постановения по делото доклад изрично е указано на ответника, че
факта, че управителя не е подписал процесните фактури и приемо-
предавателни протоколи, сам по себе си не води до извод, че не е получил
процесната стока, както и е указал, че ако се установи наличие на частично
плащане по двете фактури, съгласно утвърдената съдебна практика, до
доказване на друго, следва да се приеме, че стоката е доставена. Същите
изводи се налагат и ако процесните фактури са редовно осчетоводени от
ответника и данъчният кредит по тях е бил редовно усвоен.
За отговор на така поставените и относими към спора въпроси, по
делото е допусната по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Т.. Същата не е оспорена от страните, не противоречи на
останалите събрани по делото доказателства и като компетентна съдът я
кредитира изцяло. Съгласно заключението, процесните две фактури №
**********/15.11.2016 г. и № **********/21.12.2016 г. са осчетоводени в
счетоводствата и на ищеца и на ответника. Те са включени в дневника за
продажби и дневника за покупки по ЗДДС за съответния данъчен период и от
3
двете дружества като е ползвано правото на данъчен кредит по тях.
Предвид посочените неоспорени от ответника факти, съдът намира, че
се налагат следните правни изводи.
Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. В този смисъл е трайната съдебна практика, която изрично е
указана на ответното дружество. Посоченото само по себе си е достатъчно, за
да направи съда извод, че възраженията на ответника по основателността на
предявените искове като цяло е неоснователно. Напълно недоказано и
неоснователни са конкретните възражения, че стоките, описани в цитираните
данъчни фактури и приемо-предавателни протоколи, не са доставени, поради
което цената им не се дължала. Напротив, осчетоводяването на фактурите,
сочи категорично, че ответника е получил доставената му стока, без никакво
значение кой е подписал както фактурите, така и съставените протоколи.
Нещо повече. Съгласно заключението на вещото лице, по първата от
цитираните фактури, купувачът е извършил частично плащане в размер на
50 000 лева, което е отразено, както в счетоводството на ищеца, така и в това
на ответника.
Съгласно чл. 305 ТЗ, със заверяване сметката на кредитора плащането
се смята за осъществено, а частичното плащане по същество представлява
също признание за наличие на основание – осъществена реална сделка, в
който смисъл е и постоянната практика на ВКС.
Така, незаплатеният остатък по фактура № **********/15.11.2016 г. е в
размер на 32142.50 лв., а по фактура № **********/21.12.2016 г. – 145 761.80
лв.
При указана изрично доказателствена тежест, ответното дружество не
ангажира никакви доказателства да е изплатило посочените суми, поради
което исковете са основателни и доказани в пълния им предявен размер.
На последно място, съдът намира за неоснователно възражението на
ответното дружество за изтекла погасителна давност. В процесния случай,
приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата
на издаване на съответната фактура. Исковата молба за посочените суми по
двете фактури е заведена в съда на 12.11.2021 г., поради което изводът е, че
тази давност не е изтекла.
Посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както
и направените по делото разноски в размер на 10530.47 лева.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 327 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С и К АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. № 248, вх. А, ет. 3, ап. 9,
представлявано от управителя си К.Б.Т., съдебен адрес: ***, да заплати на
„КРИСТИВАН“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. “Драговец“, №28, представлявано от управителя си З.Г.К.,
чрез процесуалния си представител адвокат К. П. А., с адрес на кантора: ***,
сумата 32142.50 лв., дължим неплатен остатък по фактура №
**********/15.11.2016 г., както и сумата 145 761.80 лв. по фактура №
**********/21.12.2016 г., двете издадени за доставена оризова арпа, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от завеждане на
исковата молба на 12.11.2021 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 10530.47 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5