№ 701
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502476 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 315 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 13215/2018 г.
от Софийски градски съд, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е
признал за установено по отношение на „РЕТИС“ ООД /в ликвидация/, ЕИК
*********, представлявано от ликвидатора адвокат С.Е. Б., че И.Л.В., ЕГН
********** не дължи сумата от 30 655 лв., представляваща стойността на 248
броя алуминиеви радиатори, ведно със законната лихва от 29.10.2002 г. до
окончателното изплащане, за която сума е бил осъден със съдебно решение №
478 от 20.06.2013 г., постановено по к.гр.д. № 1714/2011 г. от ВКС- ГК, а
изпълнителният лист е бил издаден на 11.10.2011 г., на основание съдебно
решение № 812 от 16.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2223/2007 г. от
Апелативен съд София, поради изтекла погасителна давност.
Първоинстанционният съд с посоченото решение, изменено с
определение № 5431 от 09.03.2020 по реда на чл. 248 от ГПК е осъдил
„РЕТИС“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********* да заплати на И.Л.В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер
1
на 1 226.20 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 1 549.65
лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
„РЕТИС“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********* с доводи за недопустимост,
тъй като е постановено по иск, какъвто не е предявен, както и за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение не е
съобразено с постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по т.д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да отхвърли предявения иск, имащ за предмет да се признае за
установено, че е изтекла давността за събиране по принудителен ред на
паричните вземания по изпълнителния лист от 11.10.2011 г., издаден на
основание не влязло в сила въззивно съдебно решение № 812 от 16.05.2011 г.,
постановено по в.гр.д. № 2223/2007 г. от Апелативен съд София.
Моли въззивния съд да осъди ищеца да заплати направените деловодни
разноски в двете съдебни инстанции.
Определение № 5431 от 09.03.2020 по реда на чл. 248 от ГПК, с което е
изменено решение № 315 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 13215/2018
г. от Софийски градски съд се атакува с частна жалба вх. № 42523 от
20.05.2020 г., подадена от ответника с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение.
Ищецът И.Л.В., ЕГН ********** е подал отговор в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
частната жалба, като моли да се потвърди първоинстанционното решение и
определение.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски във
въззивната инстанция.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
2
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба и частната жалба са допустими, тъй като са подадени
в срок от надлежна страна срещу валидни и допустими съдебни актове,
подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на въззивната жалба, както и на
частната жалба, съдът взе предвид следното:
Ищецът – И.Л.В., ЕГН ********** е предявил против „РЕТИС“ ООД /в
ликвидация/, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с
който е поискал да се установи по отношение на ответника, че не дължи
сумите по изпълнителния лист от 11.10.2011 г., издаден на основание не
влязло в сила въззивно съдебно решение № 812 от 16.05.2011 г., постановено
по в.гр.д. № 2223/2007 г. от Апелативен съд София, поради изтекла
погасителна давност.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че въз
основа на изпълнителния лист от 11.10.2011 г., издаден на основание не
влязло в сила въззивно съдебно решение № 812 от 16.05.2011 г., постановено
по в.гр.д. № 2223/2007 г. от Апелативен съд София е било образувано изп.д.
№ 20117790400164 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд.
Ищецът твърди още, че:
- въззивното решение е било отменено с решение № 478 от 20.06.2013
г., постановено по к.гр.д. № 1714/2011 г. от ВКС – ГК, като кредиторът не е
поискал издаване на нов изпълнителен лист, на основание осъдително
решение № 478;
- считано от 20.06.2013 г. е започнала да тече нова давност, в който срок
кредиторът не предприел действия да събере присъденото вземане;
- изтеклият давностен срок след издаването на изпълнителното
основание е погасил дължимото към ответника /кредитора/ главно вземане и
акцесорното за законната лихва, както и вземането за разноски;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
3
Ответникът - „РЕТИС“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 33/, с който оспорил основателността на иска и
поискал да се отхвърли с доводи, че:
- изпълнителният лист е бил издаден на основание не влязло в сила
съдебно решение за главница и законна лихва, като ВКС с постановено от
него решение № 478 от 20.06.2013 г. по к.гр.д. № 1714/2011 г. от ВКС е дал
нова правна квалификация на главния иск, на практика е присъдил същата по
размер парична сума, като е оставил в сила въззивното решение в частта за
началната дата, считано от която следва да се начисли законната лихва върху
главницата;
- в посоченият случай законът не предписва издаването на нов
изпълнителен лист;
- на основание изпълнителния лист от 11.10.2011 г., издаден от
Апелативен съд София е било образувано изп.д. № 20117790400164 по описа
на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие - Софийски градски съд;
- ЧСИ е установил, че длъжникът се е разпоредил с имуществото си,
което служи като общо обезпечение, поради което през 2016 г. е предявил иск
по чл. 135 от ЗЗД, с който е прекъснал давността;
- изп.д. № 20117790400164 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд е
прекратено с решение № 6498 от 19.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. №
10042/2018 г. от Софийски градски съд;
- на 29.10.2018 г. е предявил изпълнителния лист от 11.10.2011 г. и е
образувано ново изп.д. № 292/2018 г. по описа на ЧСИ, вписан под № *** в
регистъра на КЧСИ, район на действие – Софийски градски съд;
- давността не е изтекла, тъй като е многократно прекъсвана по
надлежния ред;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
4
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема и постановявайки своето решение препраща
към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира,
че следва да се маркират основните правно значими факти, който обосноват
извода за основателността на предявения иск.
Събраните по делото доказателства установяват, че с решение № 812 от
16.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2223/2007 г. от Апелативен съд София
е било отменено решението на първоинстанционния СГС и ответникът
И.Л.В., ЕГН ********** е бил осъден да заплати на „РЕТИС“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 30 655 лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.10.2002 г.
Ответникът е подал касационна жалба, по която е постановено решение
№ 478 от 20.06.2013 г. по к.гр.д. № 1714/2011 г. от ВКС – ГК, с което е дадена
нова правна квалификация на главния иск, като ответникът е бил осъден на
основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД да заплати сумата от 30 655 лева.
ВКС с постановеното решение е оставил в сила решение № 812 от
16.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2223/2007 г. от Апелативен съд София
в частта, в която е присъдил законната лихва и в частта за деловодните
разноски.
На основание сила не влязлото в сила решение № 812 от 16.05.2011 г.,
постановено по в.гр.д. № 2223/2007 г. от Апелативен съд София на 11.10.2011
е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 30 655 лева и законната лихва.
По молба на кредитора - „РЕТИС“ ООД, ЕИК ********* е било
образувано изп.д. № 20117790400164 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд с
длъжник И.Л.В., ЕГН **********.
Последното изпълнително действие, извършено от ЧСИ, с което е
прекъсната давността по надлежния ред е на 16.10.2013 г.
5
Решение № 478 е постановено по к.гр.д. № 1714/2011 г. от ВКС – ГК на
20.06.2013 г.
С решение № 6498 от 19.10.2018 г. от СГС, по реда на 435, ал. 2, т. 6 от
ГПК е отменен отказа на ЧСИ да прекрати изп.д. № 20117790400164 и вместо
това е прогласено настъпилото по право прекратяване на производството по
посоченото изп.д., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на датата
17.10.2015 г.
Тълкувателно решение № 2 е постановено от ВКС- ОСГТК по тълк. д.
№ 2/2013 г. на 26.06.2015 г., т.е. по време на висящото изпълнително дело и
постановките намират пряко приложение.
По молба на кредитора и приложен изпълнителният лист от 11.10.2011
г. е образувано на 29.10.2018 г. ново изпълнително дело № 20187800400292
по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на КЧСИ, район на действие
– СГС.
Предявявания от „РЕТИС“ ООД против И.Л.В. иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД през 2016 г. не е прекъснал давността и не е започнала да тече
нова давност.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба, като спорът се концентрира до въпроса дали
вземанията на кредитора по изпълнителния лист от 11.10.2011 г. са погасени
по давност и дали тази давност е изтекла на 16.10.2018 г., т.е. преди да се
образува новото изпълнително дело № 20187800400292 по описа на ЧСИ,
вписан под № *** в регистъра на КЧСИ, район на действие – СГС.
Ищецът е предявил против кредитора „РЕТИС“ ООД /в ликвидация/ иск
6
с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът може да
оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание.
В разглеждания случай изпълнителния лист е издаден на 11.10.2011 г.,
на основание не влязло в сила въззивно решение, който лист е послужил за
образуването на изп.д. № 20117790400164.
Със съдебно решение, постановено по реда на чл. 436 - чл. 437 от ГПК е
прогласено настъпилото по право прекратяване на производството по
посоченото изп.д., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на датата
17.10.2015 г.
Последното изпълнително действие, което е прекъснало давността и
считано от която дата е започнала да тече нова 5-годишна давност е
извършено на 16.10.2013 г.
В периода от 16.10.2013 г. до 17.10.2015 г., когато е настъпила
перемцията, а и след това до 16.10.2018 г. не е образувано ново изп.д. и не са
извършени действия, прекъсващи давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а считано от датата
на прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
пет години - чл. 117 от ЗЗД.
С оглед на изложеното ищецът, като длъжник може да се позове на
изтекла 5- годишна давност, като правопогасяващ юридически факт /статичен
фактически състав/, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предявения иск е основателен.
7
Неоснователни са подадените от ответника въззивна жалба срещу
решението и частната жалба срещу определението, постановено по реда на
чл. 248 от ГПК.
Последното е било съобразено със своевременно представения пред
първоинстанционния съд списък на разноските.
Ето защо следва да се потвърди обжалваното първоинстанционно
решение и определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца
направените във въззивното производство, съобразно направеното
възражение за прекомерност, в размер на сумата от 1 549.65 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д.
№ 13215/2018 г. от Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5431 от 09.03.2020, постановено по
реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 13215/2018 г. от Софийски градски съд, с
което е осъдил „РЕТИС“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********* да заплати на
И.Л.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на 1 226.20 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на
сумата от 1 549.65 лева.
ОСЪЖДА „РЕТИС“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********* да заплати
на И.Л.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни
разноски за въззивното производство, в размер на сумата от 1 549.65 лева.
8
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9