РЕШЕНИЕ
Номер 260005, 04 септември 2020 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Нелли М., прокурор.............................. , като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 505 по описа за 20i8r., за да се произнесе, съобрази следното:
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два иска с правно основание чл.108 от ЗС вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР. Всеки от исковете е предявен при условията на активно субективно и пасивно субективно съединяване. Ищци са М.В.М., П.С.М., З.В.М. и М. А.М.. Ищците твърдят, че със заповед № 129/19.07.1982Г. на Председателя на ОбНС Котел в полза на ищците било учредено право на строеж върху държавна земя, индивидуализираща се като парцел ХХ-274, с площ 540 кв.м. Договорът за суперфиция бил сключен на 13.06.1983 г. Твърдят, че към него момент действал регулационният план от 1973 г., по който площта на парцела била 540 кв.м. По следващия план на град Котел, одобрен през 1986 г., имотът се индивидуализирал като парцел IV-274, кв.19, също с площ 540 кв.м.
По одобрената през 2009 г. кадастрална карта имотът се индивидуализирал като ПИ № 39030.501.274 с площ 449 кв.м., при граници : ПИ №№ 39030.501.2014, 39030.501.1735, 39030.501.287 и
39030.501.273. Съобразно отстъпеното право на строеж, били изградили жилищна сграда, заснета с два отделни идентификатора, както и селскостопанска постройка, както следва:
1/Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
39030.501.274.1 с площ 59 кв.м.;
2/ Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
39030.501.274.2 с площ 58 кв.м.;
З/Селскостопанска сграда с идентификатор № 39030.501.274.3 с площ 8 кв.м.
Твърди се, че всеки от ищците е собственик на по 1/4 идеална част от описаното застрояване.
Твърдят, че 91 кв.м. от собствения им имот били заснети неправилно в имотите на съседите им, както следва :
1 кв.м. бил включен в границите на ПИ № 39030.501.275, с площ от 441 кв.м. Собственици на този имот били ответниците С. В.К., И.И.И., Ж.И.Т. и Ж.Й.И.. По ПУП този имот се индивидуализирал като парцел III-275, кв.19.
90 кв.м. били включени в границите на ПИ № 39030.501.1735, с площ 394 кв.м. Собственици на този имот били ответниците Т.Г.С., Г.Ж.Ж., В.Р.Д., Р.Д.Д., Д.Д.Д., И.С.М. и Ж.Д.М..
Твърди си наличие на грешка при определяне на кадастралната граница между имотите.
Молят съда да признае за установено в отношенията между ищците и ответниците С.В.К., И.И.И., Ж.И.Т. и Ж.Й.И., че всеки от ищците е собственик на 1/4 идеална част от постройките в ПИ № 39030.501.274 на основание учредено право на строеж, както и че 1 кв.м. от имота, върху който им учредено право на строеж, неправилно е заснет като част от ПИ № 39030.501.275 и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху посочената площ, като се допусне промяна на кадастралната граница между имотите.
Молят съда да признае за установено в отношенията между ищците и ответниците Т.Г.С., Г.Ж.Ж., В.Р.Д., Р.Д.Д., Д. Д.Д., И.С.М. и Ж.Д.М., че всеки от ищците е собственик на V4 идеална част от постройките в ПИ №
39030.501.274 на основание учредено право на строеж, както и че 90 кв.м. от имота, върху който им учредено право на строеж, неправилно са заснети като част от ПИ № 39030-501.1735 и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху посочената площ, като се допусне промяна на кадастралната граница между имотите.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Т.Г.С., Г.Ж.Ж., В.Р.Д., Р.Д.Д., Д. Д.Д., И.С.М. и Ж.Д.М. са подали общ отговор срещу исковата молба, в който се възразява както срещу допустимостта, така и срещу основателността на предявения срещу тях иск. Не оспорват твърдяното от ищците право на собственост върху сградите, построени в ПИ № 39030.501.274. Твърдят, че са собственици на ПИ № 39030.501.1735 на основание нотариален акт № 3, том I, дело № 7/11.02.1977Г., решение от 24.03.1977Г., постановено по гражданско дело № 43/1977Г. на PC Котел, договор за доброволна делба от 13.05.1976Г., нотариален акт № 228, том I, дело № 287/1991Г. Твърди се липса на грешка в кадастралната карта. Оспорва се искането на ищците за промяна на кадастралната граница между ПИ № 39030.501.274 и ПИ № 39030.501.1735, съобразно регулационната граница по плана от 1973Г., тъй като към момента действал подробен устройствен план, одобрен през 1986Г. Молят за отхвърляне на предявения срещу тях и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците С. В.К., И.И.И., Ж.И.Т. и Ж.Й.И. не са подали отговор срещу исковата молба.
В съдебните заседания ищците се представляват от адв. Г.М. ***, който поддържа предявените искове и претенцията за разноски, съобразно представен списък.
Ответниците Т.Г.С., Г.Ж.Ж., В.Р.Д., Р.Д.Д., Д. Д.Д., И.С.М. и Ж.Д.М. се представляват от адв. М.Г. ***, която поддържа отговора и моли за отхвърляне на предявения срещу тези ответници иск.
Ответниците С. В.К., И.И.И., Ж.И.Т. и Ж.Й.И. не се явяват и не се представляват.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Относно ПИ № 39030.501.247
С протокол № 22/17.10.1962 Г. на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет Котел в полза на В. М.М. било отстъпено право на строеж върху парцел Х-общ, кв.11 За този имот бил съставен акт за държавна собственост № 42/18.10.1961Г.
Към този момент действал регулационният план от 1948Г., по който площта на парцела била 574 кв.м., според данните от геодезическата експертиза, изчислени след оцифряване на плана.
През 1968Г. бил приет регулационен план, според който за площта, включена в парцел Х-общ. по плана от 1948Г., се отреждал парцел 1-общ, кв.19.
Със заповед № 129/19.07.1982Г. се разрешило на В. М. да прехвърли отстъпеното му право на строеж на синовете му - ищците М.М. и З.М.. Едновременно с това в полза двамата ищци било отстъпено безвъзмездно право на строеж на основание чл.15 от ЗС (отм.). Към него момент действал планът от 1973Г., по който имотът бил заснет с пл. № 274 с площ 452КВ.М. и за него бил предвиден парцел ХХ-274 с площ 435 кв.м.
На 13.06.1983Г. между ГНС Котел, от една страна, и двамата ищци, от друга, бил сключен договор за отстъпване право на строеж върху парцела по предходния пункт за построяване на жилищна сграда, съобразно одобрения план. В договора е посочено, че площта на парцела е 540 кв.м.
Към него момент ищецът М.М. бил в граждански брак с ищцата П.М., а ищецът З.М. - с ищцата М.М..
Издадена била скица-виза № 324/21.06.1983Г. за проектиране на нова жилищна сграда на два етажа. Проектната документация била одобрена и на 08.04.1988Г. било издадено разрешение за строеж - вече в парцел IV-274, кв.19, тъй като през 1986Г. бил одобрен нов регулационен план, действащ и понастоящем. По плана от 1986Г. имотът бил заснет с пл. № 274, кв.19, с площ 451 кв.м. и за него бил предвиден парцел IV-274 с площ 332 кв.м., част от парцел XII-273, 274 и част от тупик.
По кадастралната карта имотът е заснет с идентификатор №
39030.501.274 с площ 449 кв.м. с наличното в него застрояване - еднофамилна жилищна сграда с 59 кв.м., заснета с идентификатор № 39030.501.274-1» еднофамилна жилищна сграда с 58 кв.м., заснета с идентификатор 39030.501.274.2, както и селскостопанска сграда с идентификатор 39030.501.274.3.
Относно ПИ № 30030.501.275 И ПИ № 39030-501.1735
С нотариален акт № 47 по нотариално дело № 122/1964Г. на PC Котел, Й. И. К. и К. Т. У. купили парцел IX- 96, кв.11 по плана на град Котел, при равни части от правото на собственост - по 1/2 идеална част. Площта на парцела е 88о кв.м.
С нотариален акт № 6 от 15.02.1974Г. по нотариално дело № 19/1974Г. Й. К. дарил на И.И. К. 200/800 (1/4) идеални части от парцел XIX-274, т.е. половината от своята идеална част. По плана от 1973Г. имотът бил заснет с пл. № 275, кв.19, с площ 821 кв.м., за който бил отреден парцел XIX-275 с площ 803 кв.м.
Й.К.и И. К. проектирали и построили жилищни сгради на калкан в северната част на имота - откъм ул. Стара планина.
С приетия през 1986Г. регулационен план имотът пак бил заснет с пл. № 275 с площ 814 кв.м., но за него били отредени два парцела - парцел HI- 275 с площ 464 кв.м. (в северната част) и парцел XVI-275 с площ 323 кв.м. (в южната част). За достъп на XVI-275 се предвижда проектна улица от о.т. 152 до о.т.623 (откъм юг), но предвижданията не са били осъществени и парцелът е без достъп до улица.
С нотариален акт № 55/15.06.1993Г., том I, нот. дело № 114/1993Г. на PC Котел, Й. К.бил признат за собственик на „масивна жилищна сграда - източна половина, калкан“, построена по стопански начин по одобрен архитектурен проект и дадено строително разрешение.
С нотариален акт № 17/05.02.1997Г., том I, нотариално дело № 58/1997Г. на PC Котел, Й. К.продал на дъщеря си - отв. Ж.И., собствеността върху 1/4 идеална част от парцел III-275, заедно с построената в него жилищна сграда, описана в предходния пункт.
С нотариален акт № 33/23.03.2001Г., том I, нотариално дело № 30/2001Г. на нотариус Николай Бъчваров, per. № 416 на Нотариалната камара, тогава с район на действие този на PC Котел, И. И. К. и С. В.К. били признати за собственици на масивна жилищна сграда, построена в западната част на парцел III-275, въз основа на строително разрешение и одобрен архитектурен проект. След смъртта си И. И. К.бил наследен от ответниците С. К. - преживяла съпруга, и И.И.И. и Ж.И.Т. - негови деца.
К. Т. У., който по силата на нотариален акт № 47 по нотариално дело № 122/1964Г. придобил собствеността върху 1/2 идеална част върху парцел IX-96, кв.п, по плана от 1948Г., продал на Д. Д.Д. и Т.Г. Ж. следния недвижим имот, описан в нотариален акт № 3/11.02.1976Г., том I, нотариално дело № 7/1976Г. на PC Котел, по следния начин : „празно дворно място, състоящо се от 400 кв.м., съставлаващо парцел XIX-275, кв.19, при граници : улица, Й. И. К., Иван И. К.и П. М.“.
На 18.05.1976Г. между Д. Д., от една страна, и Т.Ж., от друга, бил сключен договор за доброволна делба, по силата на който строящата се в парцел XIX с площ 400 кв.м. жилищна сграда се поделяла между тях, като Д. Д. ставал собственик на източната й половина и източната половина от дворното място, а Т.Ж. - на западната половина от сградата и западната половина от двора. Подписите на договарящите си са с нотариална заверка.
Към 1976Г. приобретателката по сделката Т. Ж. била в граждански брак с Ж.М. Ж.прекратен с развод. След смъртта си Ж. Ж. бил наследен от две деца - отв. Г.Ж. и от Д. Ж. М., последният починал на 05.06.2017Г., и оставил за свои наследници - ответниците И.С.М. и Ж.Д.М..
С нотариален акт № 22805.06.1991Г. Д. Д.Д. и В.Р.Д. били признати за собственици на „югоизточната част на масивна жилищна сграда“, построена по стопански начин с одобрен архитектурен проект и дадено строително разрешение в съсобствения им с Т.Г.Ж. и Ж.М. Ж. парцел XVI-1735, кв.19. След смъртта си Д. Д.Д. бил наследен от ответниците В.Д. - преживяла съпруга, и Р.Д. и Д.Д. - негови деца.
По одобрената кадастрална карта имотът на ответниците С. К., И.И., Ж.Т. и Ж.И. е заснет като ПИ с идентификатор № 39030.501.275 с площ 441 кв.м. Сграда с идентификатор № 39030.501.275.1 (източната половина на жилищната сграда) е посочена като собственост на отв. Ж.И., а сградата с идентификатор №
39030.501.275.2 (западната половина на жилищната сграда), както и сгради с идентификатори №№ 39030.501.275.3 и 39030.501.275.4, са посочени като собственост на Стефана К. и Иван Кемалов.
По одобрената кадастрална карта имотът на останалите ответници - В.Д., Р.Д., Д.Д., Т.С., Г.Ж., И.С.М. и Ж.Д.М., е заснет като ПИ с идентификатор № 39030.501.1735 с площ 394 кв.м. Сградата с идентификатор № 39030.501.1735.1 (западната половина) е посочена като собственост на Т. Ж., а сградата с идентификатор №
39030.501.1735.2 (източната половина) - на Д.Д..
Вещото лице инж. Ж.Ж. поддържа следното в експертното заключение:
Правото на строеж в полза на ищците било учредено по плана от 1973Г. върху парцел ХХ-274, който към него момент не е бил с площта, посочена в заповедта от 1982Г., а е бил с площ 435 кв.м. Грешното отразяване на площта в заповедта и в договора за право на строеж вероятно се дължи на автоматичното преписване на данните за площта, която имотът е имал по плана от 1948Г. По плана от 1948Г. е бил отреден парцел Х-общ, кв.11, с площ 574 кв.м., а не посочената в протокола от 1961Г. площ от 540 кв.м. При отстъпване правото на строеж в полза на ищците през 1982Г. не е била съобразена настъпилата с плана от 1973Г. промяна в имота откъм изток, нагледно визуализирана в комбинирана скица № 3.
По плана от 1973Г. площта на парцел ХХ-274 била редуцирана на 435 кв.м, за сметка на площта на съседния му от изток парцел № XXI-общ, която се увеличила. Имотната граница откъм запад - откъм имота на ответниците, също се променила, което е онагледено в комбинирана скица № 3. Към имот с пл. № 274 била включена площ от 17 кв.м. под форма на два триъгълника. Вещото лице изясни в съдебно заседание, че имотната граница била заснета по този начин заради извършеното застрояване на второстепенна постройка южно от жилищната сграда, която е заснета по плановете от 1973 и 1986г. - за да остане постройката изцяло в границите на имот пл. № 274. По плана от 1973Г. именно тази площ от 18 кв.м. била предвидена да се предаде към парцел XIX-275. По делото няма данни регулационните отношения да са уредени чрез плащане.
По плана от 1986Г. имотната граница между имота на ищците - имот пл. № 274, и имота на ответниците - имот пл. № 275, останала непроменена. Променена била дворищната регулация, която е изместена на запад и било предвидено площ общо от 45.34 кв.м. от имот пл. № 275 да се предаде към парцел IV-274 (40.05 кв.м.) и към парцел Х11-274 (4.68 кв.м). Няма данни за уреждане на регулационните сметки чрез плащане. Планът от 1986Г. е действащ в този му вид и досега.
По сега действащата кадастрална карта западната граница на имота на ищците - ПИ № 39030.501.274, съвпада с регулационната граница по плана от 1973Г. Застрояването, нанесено в регулационните планове от 1973Г. и от 1986Г., вече не е налично и жилищната сграда е построено на друго място, съобразно отразяването й в кадастралната карта.
Имотът на ищците граничи от изток само с ПИ № 39030.501.1735. Това е така, защото за достъп на ПИ № 39030.501.1735 до улица към него е прокарана една тясна ивица между имота на ищците и ПИ № 39030.501.275. Именно тази ивица във форма на удължен правоъгълник е спорна по делото. В тази ивица попадат 40 кв.м. от парцел IV-274 по плана от 1986Г., в това число и 17 кв.м. (във форма на два триъгълника), представляващи части от имот пл. № 274 по плана от 1986 г и по плана от 1973г- - комбинирани скици №№ ю и и.
Част от парцел IV-274 по плана от 1986Г. (с форма на триъгълник) с площ 1.05 кв.м. попада в североизточния ъгъл на ПИ № 39030.501.275.
Материализираните на място граници между имотите съвпадат с кадастралните граници, с изключение на общата граница между ПИ №
39030.501.275 и ПИ № 39030.501.1735-
Горните факти съдът установи след съвкупна преценка на всички събрани писмени доказателства, които кредитира изцяло, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствената съвкупност съдът приобщи приетата по делото съдебно строителнотехническа експертиза, след като прецени, че е компетентно изготвена и след като страните не изразиха основателни съмнения в обективността и безпристрастността на вещото лице инж. Ж.Ж..
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Въз основа на наведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът е квалифицирал правно предявените искове по члло8 от ЗС вр. ЧЛ.54, ал.2 от ЗКИР.
Ищците са носители на ограничено вещно право на строеж, което са реализирали, като са построили жилищна сграда и допълващо застрояване.
В решение № 16 от 8.03.2015Г. на ВКС по гражд. дело № 5579/2014Г., II г.о., решение № 461/27.04.2012Г на ВКС по гр. дело №№ 1316/20ЮГ., I г.о., решение № 16/18.03.2015Г. на ВКС по гр. дело № 5579/2014Г., II г.о., определение № 371/17.07.2015 г. на ВКС по частно гражд. дело № 2992/2015Г., I г.о., е разяснено следното относно суперфициарния собственик : Правото на строеж включва и ползването на незастроената част от земята. Когато правото на строеж е учредено от държавата/общината на основание чл.15, ал.з от ЗС в действащата му редакция от ДВ, бр.87 от 08.11.1974Г. до ДВ, бр.33 от 01.06.1996Г., чл.130, ал.4 от ЗТСУ (отм) и чл.105, ал.1 от Наредбата за държавните имоти (отм), то включва правото да се ползва целия парцел. Когато след учредяване на правото на строеж е настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил размерите си, това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарът има относно ползването на терена. Това е така защото правото на ползване е акцесорно (производно) от правото на строеж и се ограничава в рамките на имота, за който то е учредено. Нормите относно площта на имотите са съобразени с тяхното предназначение, както и вида и характера на застрояването, затова се предполага, че отредената за даден имот площ при урегулирането му е и тази, необходима за ползването на сградата, включително и когато тя е построена въз основа на отстъпено право на строеж. От акцесорния характер на правото на ползване следва и изводът, че когато парцелът (съответно УПИ) променят границите си чрез изменение на регулацията, това води съответно до увеличаване или намаляване на терена, който собственикът на сградата може да ползва с цел нейното обслужване и използване по предназначение. По аргумент от чл.111 от ЗС правото на ползване в разглежданата хипотеза може да се защитава с искове по чл.108 и чл.109 от ЗС.
Ищците твърдят грешка в кадастралната карта по смисъла на §1, тлб от ЗКИР, която, тъй като е свързана със спор за материално право, се отстранява по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Характерът на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР е разяснен в мотивите на ТР № 8/23.02.2016Г. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2014Г., ОСГК : положителен установителен иск за принадлежността на правото на собственост, който е от значение за отразяването на имота в кадастралната карта, съобразно действителните граници на правото на собственост.
В чл.2, ал.5 от ЗКИР е установена оборима презумпция за вярност на отразените в кадасталната карта и кадастралните регистри данни за имотите.
Ищците носят тежестта на проведат пълно обратно доказване, за да оборят презумпцията за вярност - че 90 кв.м. от техния имот погрешно са вкючени в ПИ № 39030.501.1735 както и че 1 кв.м. от техния имот погрешно е включен в ПИ № 39030.501.275.
В тъкувателното решение е изоставено разбирането, че се установява правото на собственост към минал момент и е указано, че собствеността се изследва към момента на подаване на исковата молба или към момента на приключване на устните състезания, ако се твърдят новонастъпили факти след подаване на исковата молба. В решение № 119/02.11.2015Г. на ВКС по гражд. дело № 2289/2015Г., II г.о. е указано, че в производството по чл.53, ал.2 от ЗКИР (сега чл.54, ал.2 от ЗКИР) подлежи на изследване положението на имота по предхождащите одобряването на кадастралната карта регулационни планове, но само доколкото това е необходимо да се установи има ли приложена регулация, която би обусловила трансформирането на регулационните граници в имотни и на тази база да се прецени има ли несъответствие между границите на имота, отразени в кадастралната карта, и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Съгласно § 5, ал, 1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. По делото беше установено, че регулационните предвиждания по плана от 1973Г. не са били осъществени. При изработването на новия план от 1986Г. са заснети нови имотни граници, но регулационните предвиждания също не са били осъществени, което води до неоснователност на претенцията на ищците за кадастрална граница между имотите да се приеме регулационната граница по плана от 1986Г. По делото няма данни за плащане на регулационните сметки, нито се твърди прилагане на регулацията по някой от способите, очертани в ТР № 3 от 15.07.993 г. на ВКС по гражд. дело № 2/93 г., ОСГК.
Тъй като планът не е приложен, с изтичане на шестмесечния срок по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, считано от влизане в сила на закона, т.е. до 31.09.2001 г., отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план от 1986 г., е прекратено, съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и за граница между двата имота следва да се зачете имотната граница. С изтичане на посочените срокове правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява.
Кадастралната граница между имотите правилно е заснета при съобразяване с разпоредбата на чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР. По реда на буква „г” регулационната граница не е зачетена за кадастрална граница поради липса на данни за прилагане на регулацията и за граница е приета материализираната на място граница между имотите, съобразно буква „б”. Вещото лице, при извършеното на място заснемане, е установило, че кадастралната граница съвпада с материализираната на място граница между ПИ № 39030.501.274 и ПИ № 39030.501.1735> с изключението, посочено по-горе, което е без значение по настоящия спор, следователно имотната граница е кадастралната граница, заснета по кадастралния план от 2009Г., а не имотната граница, заснета по плановете от 1973Г. и 1986Г. Изложеното води до извод, че западната граница на имота на ищците е правилно заснета.
Съдът дължи да уточни и следното : границите на имотите са техният решаващ индивидуализиращ белег, а не площта. Както и вещото лице изясни, към момента на отстъпване правото на строеж, парцел ХХ-274 бил с площ 435 кв.м., а не с посочената в заповедта площ от 540 кв.м., което може да се дължи на ред причини като неправилно измерване, дословно преписване на данни от други документи, както вероятно се е случило в настоящия случай, и пр. Правото на строеж било учредено върху парцел ХХ-274 с площ 435 кв.м. и простанствените предели на правото на строеж се разпростират в границите само на парцела. Неточното отразяване на площта на парцела е следвало да бъде релевирано от ищците по правилата на евикцията (решение № 290/10.05.2010 г. на ВКС по гражд. дело № 364/2009 г., I г. о., решение № 202/04.03.2003 г. на ВКС по гражд. дело № 592/2002 г. на ВКС, I г. о., решение № 704/07.01.2011Г. на ВКС по гражд. дело № 1080/2009Г, IV г.о., решение № 601/11.06.2009Г. на ВКС по гражд. дело № 2190/2008Г., IV г.о.)
В обобщение, съдът следва да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на четирите сгради в ПИ №
39030.501.274, построени по силата на отстъпено в тяхна полза право на строеж. Искът, предявен срещу ответниците Т.Г.С., Г.Ж.Ж., В.Р.Д., Р.Д.Д., Д.Д.Д., И.С.М. и Ж.Д.М., да се признае за установено в отношенията между тях, че ищците притежават право на строеж върху 90 кв.м., неправилно заснети като част от ПИ № 39030.501.1735, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху тези 90 кв.м., е неоснователен. Неоснователен се явявя и искът, предявен срещу ответниците С.В.К., И.И.И., Ж.И.Т. и Ж.Й.И., да се признае за установено в отношенията между тях, че ищците притежават право на строеж върху 1 кв.м., неправилно заснет като част от ПИ № 39030.501.275, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху този 1 кв.м.
Адв. Г. - пълномощник на ответниците Т.Г.С., Г.Ж.Ж., В.Р.Д., Р.Д.Д., Д.Д.Д., И.С.М. и Ж.Д.М., е заявила претенция за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ, според който ответниците Веселинка Д., Р.Д., Д.Д., И.М. и Ж.М. са заплатили на адв. Г. 400.00 лв адвокатско възнаграждение. Доколкото не е посочено каква част е заплатил всеки от тези ответници, то съдът приема, че е платено по равно, т.е. по 8о лв. Всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на всеки от тези петима ответници по равно, а именно - по 20.00 лв.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.108 от ЗС вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от М.В.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********, З.В.М., ЕГН **********, и М.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** планина 23, срещу С.В.К., ЕГН **********,***, И.И.И., ЕГН **********,***, Ж.И.Т., ЕГН **********,***, и Ж.Й.И., ЕГН **********,***, че ищците са собственици на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 39030.501.274.1 с площ 59 кв.м., двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
39030.501.274.2 с площ 58 кв.м. и на селскостопанска сграда с идентификатор № 39030.501.274.3 с площ 8 кв.м., построени по силата на отстъпено през 1983Г. право на строеж върху общински имот, индивидуализиращ се като ПИ № 39030.501.274 с площ 449 кв.м., при граници : ПИ №№ 39030.501.2014, 39030.501.1735, 39030.501.287 и 39030.501.273, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците притежават право на строеж върху 1 кв.м., погрешно заснет в североизточната част на ПИ №
39030.501.275, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху този 1 кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.ю8 от ЗС вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от М.В.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********, З.В.М., ЕГН **********, и М.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** планина 23, срещу Т.Г.С., ЕГН **********,***, Веселинка Р.Д., ЕГН ********** ***, Р.Д.Д., ЕГН **********,***, апло, Г.Ж.Ж., ЕГН **********,***, Д.Д.Д., ЕГН **********,***, И.С.М., ЕГН **********,***, и Ж.Д.М., ЕГН **********,*** планина 23Б, че ищците са собственици на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 39030.501.274.1 с площ 59 кв.м., двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 39030.501.274.2 с площ 58 кв.м. и на селскостопанска сграда с идентификатор № 39030.501.274.3 с площ 8 кв.м., построени по силата на отстъпено през 1983Г. право на строеж върху общински имот, индивидуализиращ се като ПИ № 39030.501.274 с площ 449 кв.м., при граници : ПИ №№ 39030.501.2014, 39030.501.1735, 39030.501.287 и 39030.501.273, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците притежават право на строеж върху 90 кв.м., погрешно заснети в североизточната част на ПИ № 39030.501.1735, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху тези 90 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.В.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********, З.В.М., ЕГН **********, и М.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** планина 23, всеки от тях да заплати на Ве. Р.Д., ЕГН **********,***, по 20.00 (двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.В.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********, З.В.М., ЕГН **********, и М.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** планина 23, всеки от тях да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********,***, апло, по 20.00 (двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.В.М., ЕГН **********, П.С.М.,
ЕГН **********, З.В.
М., ЕГН **********, и М.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** планина 23, всеки от тях да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********,***, по 20.00 (двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.В.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********, З.В.М., ЕГН **********, и М.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** планина 23, всеки от тях да заплати на И.С.М., ЕГН **********,***, по 20.00 (двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.В.М., ЕГН **********, П.С.М., ЕГН **********, З.В.М., ЕГН **********, и М.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** планина 23, всеки от тях да заплати на Ж.Д.М., ЕГН **********,*** планина 23Б, по 20.00 (двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
|
|
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено