№ 105
гр. Троян, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100176 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.4, пр.1 от ЗОДОВ
Съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска, предявени от МЛ. С.
МЛ. от с.**** обл.Ловеч против Районен съд гр.Луковит. Исковете са с правно основание
чл.2, ал.1, т.4, пр.1 от ЗОДОВ, първият касаещ претенция за неимуществени вреди с цена на
иска 8 000.00 лв., а другият представляващ претенция за причинени имуществени вреди с
цена на иска 520.00 лв.
Ищецът основава претенциите си за обезвреда на твърдения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в резултат на постановяване на осъдителна присъда и
налагане на наказание по НК по НОХД № 25 описа на Луковитския районен съд за 2018г.,
по което ищецът е бил подсъдим, предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.235,
ал.1, пр. 5 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Ищецът сочи в молбата, че Луковитският районен съд го е признал за виновен по
повдигнатото обвинение и му е наложил кумулативна санкция лишаване от свобода за срок от
една година и глоба в размер на 1000.00 лв., като е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
В молбата се твърди, че ищецът е обжалвал присъда № 23/20.11.2019г. , постановена по
НОХД № 25 описа на Луковитския районен съд за 2018г. , като Ловешкия окръжен съд е
отменил първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия за невиновен, като го е
оправдал по повдигнатото обвинение. Посочва, че присъда № 260007/27.07.2021г.,
постановена по ВНОХД № 484/2020г. по описа на ЛОС, е влязла в законна сила, след като
1
подадения срещу нея протест от ОП-Ловеч е бил оттеглен след изготвяне на мотивите.
По отношение претенцията за неимуществените вреди ищецът е изложил, че с налагане на
наказание, което е било оповестено в медиите, тъй като ищецът е общински съветник, той понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в загубване на обществено доверие и престиж, загубване
доверие на близки хора, както и общественото си положение на честен и авторитетен човек. Това
го принудило да се затвори в себе си и да ограничи социалните си контакти. Във връзка с това се
твърди, че той претърпял изключително силни психически страдания, стрес, притеснения, страх от
осъждане. Изпитвал постоянно неудобство, бил притеснен и несигурен за своето бъдеще.
Накърнени били неговите морални и нравствени ценности, както и социалните му отношения и
общуване. Ищецът твърди, че станал затворен, потиснат, обезкуражен, странял от хората, като
част от познатите и приятелите му се отдръпнали от него. Били уронени честта и достойнството
му, още повече, че обвинението срещу него било във връзка със заеманата длъжност. Ищецът
твърди, че повдигнатото тежко обвинение срещу него водело до сиуцидни мисли.
Претендираните с ИМ имуществени вреди в размер на 520.00 лв. ищецът е обосновал с
твърдения за заплатени адвокатски възнаграждения по делото, по което е бил неправилно признат
за виновен и осъден.
Ищецът е направила искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден Районен
съд гр.Луковит да му заплати сума в размер на 8 000 (осем хиляди) лева за причинени
неимуществени вреди от постановяване на осъдителна присъда, след което М. е бил оправдан,
както и да му заплати причинени имуществени вреди в размер на 520.00 лв., представляващи
заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК Районен съд – Луковит е
представил писмен отговор чрез Председателя ***, в който е взето становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове.
В отговора е посочено, че претенцията за обезвреда на причинени неимуществени
вреди не е доказана, като административният ръководител на съда счита, че размерът е
силно завишен. По отношение на иска за имуществени вреди също се твърди, че същият е
недоказан. Направено е искане да бъдат отхвърлени предявените срещу РС-Луковит искове,
а алтернативно, при установяване на основателност на същите, съдът да присъди
обезщетение в размер съгласно чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.
Районна прокуратура гр.Ловеч не е представила отговор и не е взела становище по
исковете.
В съдебно заседание ищецът МЛ. С. МЛ. се явява лично и с пълномощника си адв.
С.П. от САК, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като
бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.
В съдебно заседание за Районен съд гр.Луковит, редовно призовани, не се явава
председателят на съда, ответникът не се представлява и от процесуален представител.
За РП-Ловеч в с.з. се явява прокурор ***. В хода по съществото на спора прокурорът
изразява становище за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди, като
счита, че размерът му е завишен и следва да се определи по справедливост от съда.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
2
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.235, ал.1, пр. 5 във вр.
чл.20, ал.2 от НК с присъда № 23 от 20.11.2019г., постановена по НОХД № 25 описа на
Луковитския районен съд за 2018г., като му е наложена кумулативна санкция лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000.00 лв. Първоинстанционният съд е
отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Срещу осъдителната присъда са подадени въззивни жалби и е било образувано
ВНОХД № 242/2020 г. по описа на ОС - Ловеч, което е приключило с постановяване на нова
въззивна оправдателна присъда № 13/05.08.2020 г. Срещу същата е подаден протест от ОП -
Ловеч пред ВКС.
ВКС с решение № 181/22.12.2020 г., постановено по н.д. № 708/2020 год., е отменил
оправдателната въззивна присъда № 13 от 05.08.2020 г., постановена по ВНОХД № 242/2020
г. по описа на Ловешки окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
от стадия на съдебното заседание, с дадени указания за приложение на материалния и
процесуалния закон.
При новото разглеждане на делото ОС-Ловеч е постановил присъда № 260007 от
27.07.2021г., постановена по ВНОХД № 484/2020г., с която е отменена присъда №
23/20.11.2019г., постановена по НОХД № 25 описа на Луковитския районен съд за 2018г.,
като ищецът МЛ. С. МЛ. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.235, ал.1, пр. 5 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Окнчателният съдебен акт по делото е именно присъда № 260007 от 27.07.2021г.,
постановена по ВНОХД № 484/2020г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
Настоящият състав, като се запозна с приетите доказателства, представени от
ответника – материали от НОХД № 25 описа на Луковитския районен съд за 2018г., както и
съдебните актове от инстанционния контрол, счита, че производството по гр.д. № 176 по
описа на Троянски районен съд за 2022г. следва да бъде прекратено поради липса на
процесуална легитимация на ответника Районен съд –Луковит.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д. №
5/2013 г., ОСГК на ВКС, съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди при постановяване на осъдителна присъда, отменена по реда на
инстанционния контрол. В цитираното ТР е препратено към т. 13 на ТР № 3 от 22.04.2005 по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което, ако лицето е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
В мотивите на цитираното ТР № 5 от 15.06.2015 г. е
посочено, че съответният съд не е процесуално
легитимиран да представлява държавата и когато
3
постанови осъдителна присъда и впоследствие
подсъдимият бъде оправдан, тъй като правно действие
поражда само влязлата в сила присъда. В този случай
процесуално легитимирана да представлява държавата е
Прокуратурата на Република България, защото тя е
поддържала неоснователно обвинение. Посочено е, че
липсва причинна връзка между актовете на съда и
настъпилите вреди. Такава има само с действията на
Прокуратурата на РБ, защото без повдигане на
неоснователно обвинение не би се стигнало и до
неправилна осъдителна присъда. Прокуратурата
упражнява надзор върху разследващите органи и е
компетентният орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ
характер. Следователно при неоснователно държавно
обвинение, прокуратурата е правозащитният орган,
които трябва да промени практиката си и да вземе мерки
за отстраняване причините за увреждането. Участието и
на съда наред с нея като представител на държавата
означава заличаване на съществената разлика между
основни функции в наказателния процес.
В мотивите се сочи още, че специалната отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ е за
вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, като при обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за
вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление
рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по
обвинение в наказателния процес.
В ТР № 3/2015г. на ОСГК е решено, че съдът е легитимиран да представлява
4
държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ -
ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна
мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че Луковитският районен съд не
представлява държавата като процесуален субституент по предявените от МЛ. С. МЛ.
искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
постановената осъдителна присъда № 23 от 20.11.2019г., постановена по НОХД № 25 описа
на Луковитския районен съд, която е била отменена по реда на инстанционния контрол с
присъда № 260007 от 27.07.2021г., постановена по ВНОХД № 484/2020г. на Ловешкия
окръжен съд. Предвид липсата на процесуална легитимация, производството по гр.д. №
176/2022г. по описа на Троянски районен съд следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 176 по описа на Троянски районен съд за
2022г., образувано по два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.2,
ал.1, т.4, пр.1 от ЗОДОВ, предявени от МЛ. С. МЛ. от с.**** обл.Ловеч против Районен съд
гр.Луковит, поради липса на процесуална легитимация на ответника Районен съд
гр.Луковит.
Решението, имащо характер на определение, може да се обжалва пред Окръжен съд
гр.Ловеч в седмодневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5