№ 1318
гр. София , 19.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000501108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Р. В. М., Д.И. М. и З. И. Я.,
в качеството си на правоприемници на починалия в хода на процеса И. Д. М.
против определение от 30.10.2020 година, постановено по гр.д.17268/2018
година по описа на СГС, I гр.о. , 5 състав, с което е оставена без уважение
молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по
делото.
Частните жалбоподатели твърдят в жалбата си, че определението е
неправилно и молят въззивният съд да отмени обжалваното определение като
постанови друго, с което да освободи ищците от заплащане на държавна
такса. Твърдят, че заплащането на държавна такса надхвърля дохода им за
два месеца и ще ги лиши от възможността да разполагат със средства за
задоволяване на елементарни битови нужди.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения.
Производството по гр.д.№ 17268/2018 година по описа на СГС, I гр.о. , 5
състав е образувано по искова молба на И. Д. М. срещу Столична община за
заплащане на сумата от 60919 лева, от които 10919 лева, обезщетение за
имуществени вреди и 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
1
вследствие инцидент, падане на заледен участък на ул.“6-ти септември“ в
гр.София, на 01.02.2017 година.
С определение от 19.04.2019 година И. Д. М. е заличен като ищец по
делото и са конституирани неговите правоприемници - Р. В. М., Д.И. М. и З.
И. Я..
С молба от 17.10.2019 година ищците са поискали освобождаване от
държавна такса и разноски по делото поради тежкото си финансово
състояние.
Към молбата са приложени декларации, от които е видно, че З.И. М.а е
в майчински и има месечен доход в размер на 360 лева, а съпругът и има
месечен доход в размер на 1600 лева. Притежава 1/6 от жилище в гр.София с
площ от 86 кв.м. и вила с площ от 52 кв.м. в с.Войнеговци; Д.М. е студент и
не получава месечен доход, притежава 1/6 от жилище в гр.София с площ от
86 кв.м. и вила с площ от 52 кв.м. в с.Войнеговци; Р.М. има месечен доход в
размер на 780 лева, притежава 4/6 от жилище в гр.София с площ от 86 кв.м. и
вила с площ от 52 кв.м. в с.Войнеговци.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в
наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано
имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема
предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани
обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни
обективни факти, удостоверени по надлежния ред.
Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за
защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е
съдебно правораздаване. Следователно в производството по произнасяне по
молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази принципите на
служебното начало, залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде
необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите
2
доказателства в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Когато молбата за освобождаване от
държавна такса е постъпила без приложена декларация, съдът следва да
изиска същата от молителя и да му даде срок /в този смисъл определение №
369/17.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2110/2013 г., II т. о., ТК; определение №
609/09.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 412/2011 г., III г. о., ГК; определение
№ 354/21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 233/2012 г. на ВКС, III г. о.; определение №
318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № II г. о. и определение № 866 от 27.12.2012 г. по
ч. гр. д. № 740/2012 г. на IV г. о. /. Също така, ако имуществената декларация
е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде
възможност въпросът да бъде изяснен, без да игнорира удостоверителното
значение на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК при преценка относно
имущественото състояние /в този см. са определение № 290/13.03.2016 г.
постановено по ч. т. д. № 66/2016 г. на 2-ро т. о. на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК,
както и определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС,
ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. №
2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр.
д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. /.
Видно от представените декларации за материално и гражданско
състояние, във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, молителят Д.М. е
студент, същият не упражнява дейност и не получава месечен доход, не
притежава МПС, влогове, рента, участие в търговски дружества и/или пенсия.
Молителката З.Я. е в майчински, същата не притежава МПС, влогове,
рента, участие в търговски дружества и/или пенсия, като получава 360 лева
майчински, а съпругът и получава заплата в размер на 1600 лева, като имат
едно дете.
Молителката Р.М. има доход в размер на 780 лева, не притежава
влогове, рента, участие в търговски дружества и/или пенсия,притежава МПС
„Фолскваген Голф“. От справка от НАП е видно, че притежава земя и сграда
в гр.Пещера. От представените с частната жалба данни е видно, че лек
автомобил Волво е продаден през 2019 година за сумата в размер на 300
лева,която е застрахователната стойност на автомобила.
3
Тримата притежават наследственото жилище в гр.София и вила в
с.Войнеговци.
За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по
делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за
заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при
което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на
дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да
понесе по делото. Общият размер на дължимата по предявените искове
държавна такса е в размер на 2437.76 лв., като за всеки един от ищците е в
размер на 812.89 лева. От друга страна, съдът взема предвид средствата
необходими за издръжка на едно лице на месец, определени според данните
на НСИ за 2020 г., които за последните три месеца от изминалата 2020 г. са в
размер средно на 635 лв., респ. към 2021 г. същите не биха били в по-малък
размер.
Доколкото молителят Д.М., видно от данните в декларацията няма
доходи, заплащането на таксата и разноските в производството ще доведе до
затруднение в издръжката му и ще възпрепятства достъпът му до правосъдие.
Видно е, че същият притежава по 1/6 ид.ч. от жилище в гр.София, но тъй като
от данните по делото е видно, че това е наследственото жилище, в което
живее Р.М. не би могъл да получава доход от този имот. Същото касае и
имота в с.Войнеговци.
С разполагаемите от молителя средства същият не може да заплати
дължимата за производството държавна такса по предявения иск за вреди и
разноските за производството, тъй като те представляват непосилен разход,
съизмерим с отсъстващите му към момента доходи. Наличните у лицето
средства са необходими за неговата издръжка в хода на производството, с
оглед времетраенето на процеса до приключването му с влязъл в сила акт. С
освобождаването му от дължимите за производството такси и разноски се
постига баланс между минимално необходимите средства за месечната му
издръжка и участието му в производството, без да бъдат накърнени неговите
права.
По отношение на молителката Р.М. и молителката З.Я., видно от
4
данните в декларациите съдът намира, че с разполагаемите от молителите
средства същите не могат да заплатят изцяло дължимата за производството
държавна такса по предявения иск за вреди и разноските за производството,
тъй като те представляват непосилен разход, съизмерим с доходите им. Съдът
намира, че с освобождаването им от дължимите за производството такси над
таксата от 100 лева се постига баланс между минимално необходимите
средства за месечната им издръжка и участието им в производството, без да
бъдат накърнени техните права.
Съобразно гореизложеното, предвид установената липса на достатъчно
средства у молителя Д.М. за заплащане на дължимата за производството
държавна такса по предявения иск за вреди както и за разноските за
производството, молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение
на Д.М. се явява основателна и същата следва да бъде уважена, а по
отношение на З.Я. и Р. В. М. следва да бъде уважена за разликата над 100
лева.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което искането се уважи в посочения по-горе смисъл.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 30.10.2020 година, постановено по
гр.д.17268/2018 година по описа на СГС, I гр.о. , 5 състав, с което е оставена
без уважение молбата на Р. В. М., Д.И. М. и З. И. Я. за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСВОБОЖДАВА от заплащане на държавна такса и разноски по делото
Д.И. М., както и Р. В. М. и З. И. Я. за разликата над 100 лева за такси и изцяло
от разноски, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6