№ 122
гр. С.З., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000096 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. СЛ. Н. от гр.С.З. против решение
№ 260002 от 07.01.2022 г., постановено по гр.д. № 5336/2021г. по описа на
Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено по отношение на
въззивницата съществуването на вземането на въззиваемия за следните суми:
сумата 1 1134,06 лв. – неплатена главница по Рамков договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити от 24.01.2015г. и сумата от
272,81 лв. - мораторна лихва за периода 30.10.2017г. – 13.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по гр.д. № 4398/2020г. по описа на РС – гр.С.З., като е отхвърлен иска за
установяване на вземане за мораторна лихва за претендирания с исковата
молба период от 24.03.2015г. до 29.10.2017г., като погасен по давност.
Присъдени са и разноските по делото. Във въззивната жалба са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта, с която е
уважен иска. Изложени са съображения в тази връзка. Моли, решението да
бъде отменено в обжалваната част, с която е признато за установено
1
дължимостта на посочените суми и да се отхвърли иска, като неоснователен.
Постъпила е молба от въззивницата чрез адв.З., в която посочва, че не е в
състояние да се яви поради служебна ангажираност по друго дело. Прави
искане делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба и
прави искане да бъде уважена.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„Е.М.“ ЕООД, в който са изложени подробни съображения във връзка с
въззивната жалба. Направено е искане да се потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4398/2020г. по описа на Районен съд - С.З., съдът е
издал в полза на „Е.М.“ ЕООД против Н. СЛ. Н. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 1 134.06лв. - главница от невърнат кредит по рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 24.01.2015г.; 96.87 лв. -
договорна лихва от 24.03.2015г. до 24.01.2016г.; 572.59лв. - мораторна лихва от 24.03.2015г.
до 13.03.2020г., както и законна лихва върху главницата от 29.10.2020г. до изплащането й, и
за 36.07 лв. - разноски по делото. Длъжникът в законоустановения срок е направил
възражение, поради което и в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия
иск за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, сключен между първоначалния кредитор „Т.Ф.С.“ ЕАД и
ответницата Н. СЛ. Н., „Т.Ф.С.“ ЕАД е издал на ответницата платежна карта с кредитен
лимит в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), с ГЛП в размер на 18,5 % на годишна
основа. Съгласно чл.20 от Договора, срокът за погасяване на предоставения кредит бил 12
месеца.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно- икономическа
експертиза, съгласно заключението по която се установява, че от предоставената на
потребителя сума по банковата сметка, са теглени различни суми кеш на различни АТМ
устройства. Вещото лице посочва, че за периода от 13.02.2015г. до 29.06.2015г. лицето Н.
СЛ. Н. е направила общо 24 периодични вноски с общ размер от 551лв., като сумите са
подробно описани в представената в експертното заключение. Посочено е още, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 13.03.2020г., размерът на главницата по
процесния договор е 1134,06лв. Според заключението, размерът на мораторната лихва за
периода 24.03.2015г. - 13.03.2020г. е 572,63лв., а за периода 30.10.2017г. - 13.03.2020г.
дължимата сума е 272,81лв.
По делото е представен договор за цесия от 04.12.2018г. /заедно с Приложение №1 и
№4/, сключен между „Т.Ф.С.“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД, по силата на който вземанията,
произтичащи от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 24.01.2015г., са прехвърлени на „Е.М.” ЕООД, като към исковата молба е
приложено уведомление до ответницата за извършената цесия.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
2
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По твърденията на жалбоподателя, че представеното по делото
пълномощно е „НЕРЕДОВНО“, тъй като се касае за преупълномощаване
съдът намира следното: в конкретния случай издател на оспорения документ е
юридическото лице, а автор е конкретно физическо лице, поради което не е
обосновано да се открива производство по оспорване на тези документи за да
се установи обема на представителната власт. Това е въпрос, който може да
има своите последици във вътрешните отношения между страните по него. В
случая подписът е на лице, което го обвързва с изявлението си, поради което
спорът се премества от плоскостта на автентичността на документа и влиза в
на хипотезата на представителната власт на това дружество, страна по делото.
В такъв случай производство по чл. 193-194 ГПК изобщо не следва да се
открива.
По отношение на другите възражения на въззивника, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с оспореното от него
прехвърляне на вземането /цесията/, като прехвърлянето не било съобщено на
длъжника и че погасителната давност не е приложена правилно, съдът
споделя изцяло мотивите на първата инстанция, поради което на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Ето защо решението на СтРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Въззиваемия, чрез проц. си представител претендира
присъждането на разноски, но тъй като липсват доказателства за сторени
такива, съдът намира, че не следва да се произнася по това искане.
Предвид цената на иска, в размер на 1479,32 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 07.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 5336/2020 г. по описа на Районен съд – гр.С.З.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4