Р Е Ш Е Н И Е
№ 1067
гр.П., 05.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря НАТАША ДИНЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01357 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор с
искане да бъде установено спрямо ответника Т.П.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, че дължи сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 513.03 лв.
/Петстотин и тринадесет лв. и 03 ст./ от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 474.49 лв /Четиристотин
седемдесет и четири лв. и 49 ст./ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.;
както и сумата от 38.54лв. /Тридесет и осем лв. и 54 ст./- законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г.
до 27.11.2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите,
както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по
повод продажба на топлинна енергия, тъй
като ответника притежавал за процесния
период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на
Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин
установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к
"СъП." бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона.В конкретния случай, по време на процесния
период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с
който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма
качеството на потребител на топлинна енергия.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен представител,
който поддържа отговора и моли да бъде постановено решение, като иска бъде
отхвърлен.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 8807/2018 по
описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №6585/13.12.2018г.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва
вземанията.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер 513.03 лв.
Така
предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане
на ответника да заплати сумите.
Съгласно
чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент
на топлинна енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето,
което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно
право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на
ползване”. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор. За
да бъде уважен така предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да установи,
че ответникът е имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ. В
конкретния случай е направено възражение за липса на това качество, което прави
този факт спорен между страните по делото. При това положение, по силата на чл.
154 от ГПК ищцовото дружество е било длъжно да ангажира доказателства, че ответникът
е собственик или притежава ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Видно от приложеното по делото заверено ксерокопие на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.1997г. ответникът
се е разпоредила с притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния имот,
като в същото време е запазила правото си безвъзмездно да ползва имота. Това не
се направи, по делото не бяха представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е собственик на апартамента, за който са начислени
претендираните суми, а точно обратното категорично се установи че няма това
качество.
Постигнатата
между страните по договора за покупко-продажба на недвижимия имот уговорка за
безвъзмездност на ползването изключва задълженията по чл. 57 от ЗЗД, а именно -
без вещният ползвател да плаща разноските свързани с ползването на имота, в
това число и за консумираната топлинна енергия. Последица от
вещнопрехвърлителния ефект на този нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на Георги Асенов Савов, респ. учредяването на безвъзмездно право
на ползване в полза на прехвърлителя, настоящ ответник, включително за
безвъзмездния характер на ползването. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорът има силата на закон, поради което и съдът приема, че безвъзмездното
учредяване на правото на ползване изключва задълженията на ползвателя по чл. 57
от ЗС за процесния период след 15.12.2015г. /в този смисъл решение № 450 от
18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 508/2008 г., III г. о., ГК/. Няма правна
пречка в хипотезата, при която върху собствения на едно лице имот е учредено
вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно той, а не
титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в облигационното
правоотношение с ищцовото дружество- доставчик на топлинна енергия, включително
с оглед диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие се
презумира с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело
№ 2/2017 г. на ОС на ГК/.
На
следващо място по делото не бяха ангажирани доказателства от ищцовото
дружество, че именно ответника е подала молба за откриване на партида. С оглед
на горното, по делото не е установено, че за исковия период ответникът Т.П.Д. е бил клиент на топлинна енергия за
топлоснабден имот - находящ се в гр. П., ул. "***, поради което и същият не може
да се счита за задължено лице за доставената и ползвана топлинна енергия за
апартамента за посочения период.
В тази
връзка е без значение обстоятелството, че видно от приложеното към исковата
молба извлечение от сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от
доставка на топлинна енергия, на името на Т.П.Д.
е открита партида на имота. Липсват данни на какво основание е открита партида
на името на ответника, поради което само от откриването на тази партида не може
да се направи извода, че същият има качеството на клиент. Това води до
неоснователност на така предявените положителни установителни искове по чл.
124, ал. 1 от ГПК за главницата и за лихвата и същите следва да бъдат
отхвърлени.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, след като съобрази изхода на
спора, и разпредели отговорността за разноските, както направените такива в
исковото така и в заповедното производство, счита че такива следва да се
присъдя само в полза на ответника, видно от представените доказателства от
ответника са сторени разноски само в исковото производство, които са в размер
на 300,00 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение на Т.П.Д.
с ЕГН **********,
с адрес *** от ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор иск за установяване спрямо
ответника, че дължи на заявителя сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 513.03 лв.
/Петстотин и тринадесет лв. и 03 ст./, от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 474.49 лв /Четиристотин
седемдесет и четири лв. и 49 ст./ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.;
както и сумата от 38.54 лв.
/Тридесет и осем лв. и 54 ст./- законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018г.;
ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението както и лихва за
забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена
заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 №6585/13.12.2018г. по ч.гр. д. № 08807/2018
по описа на ПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П.Д. с ЕГН **********, адрес *** СУМАТА от 300.00 лв.. /триста лв.
и 00 ст./ представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част на иска и частта от иска, в която производството е
прекратено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 08807/2018 по описа на съда, което да се върне в деловодството на
ПРС и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 6585/13.12.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.