№ 486
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000363 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЕТ „Я.-С-С. С.“
чрез пълномощника му адв.Т.Б. – ищец в първата инстанция против
решение №260 020 от 07.01.2022 год. на СГС, ТО,V1-15 с-в, постановено по
т.д.№ 53/2021 год., с което е отхвърлен предявения от него против ЗК „ЛЕВ
ИНС“-АД осъдителен иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ за сумата
31 050 лева, представляваща обезщетение по Договор за имуществено
застраховане на трайни насаждения - сливи, сключен с полица
№28018426/98021910000215 от 25.06.2019г., дължимо за вреди от
застрахователно събитие „осланяване“, настъпило на 15.04.2020г. и
23.04.2020г., и осъдителен иск с правно основание чл.409 КЗ, вр. с чл.86
ЗЗД за сумата 2 222,50 лева, представляваща лихва за забава, изтекла
върху главното вземане за застрахователно обезщетение в периода от
28.04.2020 г. до 11.01.2021 г., както и в частта, с която върху ищеца са
възложени разноските в производството в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Твърди, че при
подписване на застрахователния договор, преди и след настъпване на
застрахователното събитие, застрахованият коректно е изпълнил всички свои
задължения, поети по договора. Своевременно е заплатил дължимата
застрахователна премия, своевременно е съобщил на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че не са налице
1
хипотезите, предвидени в чл.408 КЗ, в които застрахователят може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение. Жалбата е подробно мотивирана.
Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявените искове като
основателни и доказани.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК
„ЛЕВ ИНС“-АД чрез пълномощника му юрк.К. М., в който се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно
се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на
решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но
неправилно, тъй като правните изводи на съда не се подкрепят от събраните
писмени доказателства и относимите законови разпоредби.
От събраните в производството писмени доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ за сумата 31 050 лв. -
обезщетение по Договор за имуществено застраховане на трайни насаждения
„сливи“, сключен с полица №28018426/98021910000215 от 25.06.2019г.,
дължимо за вреди от застрахователно събитие „осланяване“, настъпило на
15.04.2020г. и 23.04.2020г. и довело до загиване на 89,5% от цветовете по
застрахованите растения; и иск по чл.409 КЗ, вр. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД за
сумата 2 222,50 лв. - лихви за забава, изтекли върху главното вземане за
застрахователно обезщетение в периода от 28.04.2020г. до 11.01.2021 г.
Съдът е отхвърлил иска приемайки, че съгласно общите условия,
при които е сключен договора за застраховка, покрит риск по застраховката
е именно загиването на трайните насаждения, настъпило като последица от
предвидените в общите условия и договора застрахователни събития -
градушка, буря, осланяване, не и загубите на реколта, настъпили от подобни
събития (в чл.3 от общите условия изрично е посочено, че застраховката не
покрива загубите от нереализиран доход поради увреждане на растенията).
Приел е, че въпросното осланяване, макар да е предвидено като
застрахователно събитие със застрахователния договор и общите условия,
при които е сключен, в случая не е довело до вреди на застрахования
(загиване на засадените трайни насаждения), които да подлежат на
обезщетяване от застрахователя по процесната полица.
Жалбоподателят излага доводи, че предмет на процесния
2
застрахователен договор е именно „Реколта от сливи “/л.9 т делото/.
Настъпилото на посочените две дати „осланяване“ е покрит риск съгласно
застрахователната полица. И тъй като застрахованият е изпълнил всички свои
задължения, произтичащи от застрахователния договор – преди и след
настъпване на застрахователното събитие - своевременно е заплатил
дължимата застрахователна премия, своевременно е съобщил за настъпване
на застрахователното събитие, като е представил всички относими и изискани
от него документи, то застрахователят му дължи застрахователно
обезщетение.
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД излага аргументи за
неоснователност на иска, респ. жалбата, тъй като обект на застраховката били
„трайните насаждения, които плододават реколта от сливи“. И тъй като при
осланяването самите растения не са загинали, то за застрахования липсвала
вреда. Позовава се и на клаузата на т.5.3 от Общите условия за застраховка на
земеделски култури и реколтата от тях, според която покритието по
сключената застраховка се прекратявала веднага след прибиране на реколтата
или най- късно в обичайното време, когато реколтата е трябвало да бъде
прибрана, но не по- късно от 24:00 часа на 20-ти ноември. И тъй като в случая
застрахователните събития са настъпили на 15.04.2020г. и 23.04.2020г., то
реколтата, която би могла да бъде застрахована със застрахователния договор
е прибрана още предходната година 2019г. - преди датите на процесиите
събития, с което застрахователния договор се считал за прекратен и не е
налице застрахователно покритие съгласно т.5.3 от Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че страните са
били обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по силата на
Застрахователна полица №28018426/98021910000215 от 25.06.2019г., в която
е уговорено, че срокът на договора е 1 година, като полицата влиза в сила от
00:00 часа на 26.06.2019 г. и изтича на 25.06.2020 г.Обект на застраховката е
„Реколта от сливи“. В полицата е уговорено, че покрити рискове са
„градушка, буря, осланяване“. Общата застрахователна сума е 31 050 лева.
Общо дължимата застрахователна премия с включен данък е 1339,10 лева,
предвидено е да бъде заплатена на две вноски – на 25.06.2019 г. и на 25.2.2019
г.,, които са заплатени изцяло от ищеца. Към застрахователната полица са
представени Общи условия, неразделна част от същата. Според разпоредбата
на т.8.1 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е
длъжен в срок от 5 работни дни от узнаването да уведоми писмено
застрахователя чрез попълване на уведомление за щета.
Според т.9.1 от ОУ, застрахователното обезщетение е равно на
застрахователната сума на едно растение, умножено по броя на напълно
унищожените растения. Според т.9.2, в случай, че при застраховане по клауза
„П“- „Плододаващи“, загинат повече от 70% от наличните в увредения блок
растения, щета се счита за тотална и застрахованият се обезщетява по
застрахователната сума на целия блок.
3
Според т.10.1.1, при получаване на известие за настъпила щета,
застрахователят е длъжен да извърши оглед и оценка на увредените
насаждения в 10-дневен срок от получаване на съобщението.Според т.10.1.2
той е длъжен да заплати дължимото застрахователно обезщетение в срок до
15 работни дни, който започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователно събитие – да
уведоми застрахователя в срок за събитието, да осигури достъп за оглед на
застрахователя и да представи всички писмено поискани от застрахователя
документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на
вредите.
С две уведомителни писма до застрахователя от 15.04.2020 г. и от
23.04.2020 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпило на същите две
дати застрахователно събитие „осланяване“, от което за него е настъпила
щета – измръзване и унищожаване на цвета на овощните дръвчета – сливи.
Към уведомителните писма са приложени Констативни протоколи съответно
от 17.04.2020 г. и от 25.04.2020 г.,подписани от вещо лице Д. Н. и ищца, в
които са констатирани нанесените щети в резултат на настъпилото
застрахователно събитие „осланяване“.Във втория протокол от 25.04.2020 г. е
констатирано при оглед, че щетата се състои в измръзване на цветовете
следствие на ниски температури. Фазата на развитие на дръвчетата по време
на сланата е цъфтеж.В процентно отношение щетата по цветовете при огледа
е 100% на площ от 30 дка и 80% на площ от 32 дка.
С писмо от 27.04.2020 г./л.29/ до ищеца – ЕТ, застрахователното
дружество е отказало да плати застрахователно обезщетение с мотив, че
срокът на застрахователното покритие по полицата е изтекъл, тъй като според
изискванията на т.5.3 от ОУ на застраховка на селскостопански култури,
трайни и горски насаждения,отговорността на застрахователя е до пълното
прибиране на реколтата, съобразено с вида на културата и обичайния период
за прибиране за съответния регион, но не по-късно от 24:00 часа на 20-ти
ноември за съответната година.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество
е представило Общи условия за застраховка на земеделски култури и
реколтата от тях на ЮЛ и ФЛ. Същите се различават от представените от
ищеца със застрахователната полица Общи условия за застраховане на
трайни насаждения като основни средства за производство. Несъмнено за
процесната застрахователна полица важат представените с нея ОУ, тъй като
обекта на застраховане по нея е реколта от сливи, които са трайни
насаждения.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.405 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
4
Както бе отбелязано по-горе, към момента на настъпване на
застрахователното събитие „осланяване“, покрит риск съгласно застраховката
- 15.04.2020г. и 23.04.2020г., страните за били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение, като срокът на застрахователното покритие
не е изтекъл. В застрахователната полица изрично е уговорено, че срокът на
договора е 1 година, като полицата влиза в сила от 00:00 часа на 26.06.2019
г. и изтича на 25.06.2020 г.
В цитираната от застрахователя в отговора му клауза на т.5.3 от ОУ
е уговорено, че застраховката се сключва за срок от 12 месеца или друг
договорен между страните срок,но не по-малък от 6 месеца и посочен в
застрахователната полица. Тоест, в процесната застрахователна полица
изрично е уговорено точно това – че срокът на действие е 1 година. Съдът не
приема възраженията на въззиваемото дружество, че срокът на
застрахователното покритие по полицата е изтекъл, тъй като според
изискванията на т.5.3 от ОУ на застраховка на селскостопански култури,
трайни и горски насаждения,отговорността на застрахователя била до
пълното прибиране на реколтата, съобразено с вида на културата и обичайния
период за прибиране за съответния регион, но не по-късно от 24:00 часа на
20-ти ноември за съответната година. Видно е, че тези Общи условия касаят
застраховка на селскостопански култури, трайни и горски насаждения, а не на
трайни насаждения,каквито несъмнено са сливите.
Затова съдът намира, че застрахователното събитие „осланяване“ е
покрит застрахователен риск.Видно е, че обект на застраховката е „реколта от
сливи“.
Установено е, че от това събитие са измръзнали цветовете на
сливите следствие на ниски температури, тъй като фазата на развитие на
дръвчетата по време на сланата е цъфтеж. На площ от 30 дка щетата по
цветовете е 100%, а на площ от 32 дка – 80%.Това се установява от
приложените констативни протоколи.
При тези факти застрахователят е бил длъжен да плати на ищеца
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Досежно размера на застрахователното обезщетение в случая съдът
намира за относима разпоредбата на т.9.2 от ОУ - в случай, че при
застраховане по клауза „П“- „Плододаващи“, загинат повече от 70% от
наличните в увредения блок растения, щетата се счита за тотална и
застрахованият се обезщетява по застрахователната сума на целия блок. В
застрахователната полица е уговорено, че общата застрахователна сума /на
целия блок/ е в размер на 31 050 лева. Следователно, тъй като в случая е
налице тотална щета, застрахования следва да бъде обезщетен с пълния
размер на застрахователната сума, колкото е размера на исковата претенция,
т.е. същата е основателна и доказана в пълен размер.
По претенцията с правно основание чл.409 КЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД:
5
Тъй като е налице забавено изпълнение, то и тази претенция е
основателна.Досежно размера, съдът намира следното:
Ищецът търси заплащане на обезщетение за забава в размер на
2 222,50 лева, считано от 28.04.2020 г. – /датата, следваща деня на отказа за
изплащане на обезщетение, на която е изтекъл 15-дневния срок, след като са
представени всички изискани документи и са изпълнени задълженията от
страна на застрахования/ до датата на депозиране на исковата молба в съда
– 11.01.2021 г.
В Общите условия – т.10.1.2 е уговорено, че застрахователят е
длъжен да заплати дължимото застрахователно обезщетение в срок до 15
работни дни, който започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователно събитие –
да уведоми застрахователя в срок за събитието, да осигури достъп за оглед
на застрахователя и да представи всички писмено поискани от застрахователя
документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на
вредите.
В случая правото уведомяване е станало с молба от 15.04.2020
г./л.24/. Липсват данни обаче кога застрахователят е получил това
уведомление. Ако се приеме, че уведомлението е получено на следващия ден
след изплащането му, то 15-дневният срок по т.10.1.2 от ОУ за изплащане на
застрахователното обезщетение изтича на 01.05.2021 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава от деня, следващ отказа на застрахователя да плати
обезщетение – 28.04.2020г. Съдът намира, че при липса на сигурни данни
кога застрахователят е получил уведомлението, като начало на забавата
следва да бъде определен деня, следващ датата на отказа да се плати
обезщетение.Застрахователят явно и недвусмислено е заявил позицията си по
подаденото от ищеца искане за изплащане на застрахователно обезщетение.
Липсват доказателства и твърдения в тази насока към момента на предявяване
на иска, а и понастоящем такова да е изплатено.
Поради това искът се явява основателен за периода от 28.04.2020г.
до 11.01.2021 г. за претендираната сума от 2 222,50 лева. Изчислен по реда на
чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, претенцията за законна
лихва за посочения период е в по-висок размер от претендирания - 2233.88
лева.Затова заявената претенция в размер на 2 222,50 лева следва да бъде
уважена изцяло.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени
изцяло и да се постанови ново, с което обективно съединените искове по
чл.405 и чл.409 КЗ, вр. с чл.86 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът-
жалбоподател ЕТ „Я.-С-С. С.“ на основание чл.78,ал.1 ГПК.Същият е
6
представил списък по чл.80 ГПК, в който претендира разноски в размер на
664,45 лева заплатена държавна такса и 1 900 лева адвокатско
възнаграждение.Към списъка е представен Договор за правна защита и
съдействие с адв. Т.Б. от който е видно, че договореното възнаграждение е
заплатено изцяло в брой към момента на подписване на договора.
Процесуалният представител на въззиваемото застрахователно
дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира възражението за основателно. Според разпоредбата на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, с оглед цената на исковете, минималното адвокатско
възнаграждение е 1 528 лева. Тъй като делото не се отличава с някаква
фактическа или правна сложност, нито със завишен обем и вид доказателства,
които да следва да се анализират. Решено е в едно съдебно заседание. Всичко
това дава основание на съда да приеме, че уговореното адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да го намали до минималното такова
по Наредбата от 1 528 лева.Общо дължимите разноски с държавната такса са
в размер на 2 192,62 лева.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260 020 от 07.01.2022 год. на СГС,
ТО,V1-15 с-в, постановено по т.д.№ 53/2021 год.,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК- ********* да заплати на ЕТ
„Я.-С-С. С.“, ЕИК-********* на основание чл.405 от КЗ сумата 31 050
лева, представляваща застрахователно обезщетение по Договор за
имуществено застраховане на трайни насаждения - сливи, като основни
средства на производство, сключен с полица №28018426/98021910000215 от
25.06.2019г., дължимо за вреди от застрахователно събитие „осланяване“,
настъпило на 15.04.2020г. и 23.04.2020г.; на основание чл.409 КЗ, вр. с чл.86
ЗЗД сумата 2 222,50 лева, представляваща лихва за забава, изтекла върху
главното вземане за застрахователно обезщетение в периода от 28.04.2020 г.
до 11.01.2021 г. и сумата 2 192,62 лева разноски за вззивната инстанция, от
която 1 528 лева адвокатско възнаграждение и 664,45 лев държавна такса за
обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8