Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Сливен, 04.02.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 379 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда
на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация– Сливен” („ВиК
Сливен“) ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, против Решение № 152/21.08.2020 г., издадено от
директора на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 и т.
6 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх. № ИТ-00-1422 от 14.02.2020 г. по
описа на ТД на НАП-Бургас, подадена от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен”
ООД срещу действия по образуване на изпълнително дело на публичен изпълнител
при ТД на НАП-Бургас - ИРМ Сливен по изпълнително дело № *********/2020 г. и е
оставена без разглеждане жалба вх. № ИТ-00-1422 от 14.02.2020 г. по описа на ТД
на НАП, подадена от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД срещу действия
на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас - ИРМ Сливен по изпълнително дело №
*********/2020 г., обективирани в Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С200020-048-0003784/06.02.2020 г. като
недопустима.
В жалбата се твърди, че в
частта, в която жалбата на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД е оставена
без уважение, решението на административния орган е незаконосъобразно. Нямало
друго производство и друг ред за защита срещу изпълнение на негоден
изпълнителен титул, освен обжалването на действията на публичния изпълнител по
образуване на изпълнителното дело. Моли съда да постанови решение, с което
отмени решението на директора на ТД на НАП-Бургас и по същество отмени
обжалваните действия на публичния изпълнител, или да върне преписката на
административния орган за произнасяне по същество.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован ние изпраща представител. В писмено становище,
представено от пълномощника му адв.Р. поддържа
подадената жалба, претендира за направените разноски.
Ответникът по жалбата,
редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител - гл. юриск. Ж. Д., която
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд,
след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните
и събраните по делото относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП – Бургас, Офис
Сливен, е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. с взискател Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР) и длъжник „ВиК Сливен“ ООД.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на
11 броя АУПДВ, издадени от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" и предявени
за принудително изпълнение в НАП със следните писма: 1. С писмо изх.№
П0-02-16/(6)04.02.2020г. е предявен АУПДВ № 55/17.08.2017г.; 2. С писмо изх.№
П0-02-43/(6)04.02.2020г. е предявен АУПДВ № 78/02.10.2017г.; 3. С писмо изх.№
П0-02-80/(6)04.02.2020г. е предявен АУПДВ № 83/20.10.2017г.; 4.С писмо изх.№
ПО-02-11/(7)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №59/18.08.2017г.; 5.С писмо изх.№
П0-02-69/(7)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №85/24.10.2017г.; 6. С писмо
изх.№ПО-02-107/(7)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №96/16.11.2017г.; 7. С писмо
изх.№ ПО-02-7/(8)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №54/17.08.20117г.; 8. С писмо
изх.№ ПО-02-81/(9)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №84/23.10.2017г.; 9. С писмо
изх.№ ПО-02-9/(10)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №68/25.08.2017г.; 10.С писмо
изх.№ П0-02-105/(10)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №94/15.11.2017г. и 11.С писмо
изх.№ ПО-02-44/( 12)04.02.2020г. е предявен АУПДВ №76/20.09.2017г.
Със Съобщение за
доброволно изпълнение с Изх. № С200020-048-0003784 от 06.02.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, „ВиК
Сливен“ ООД е уведомено, че е образувано горепосоченото изпълнително дело и на
основание чл. 221 от ДОПК, дружеството е поканено в 7-дневен срок от датата на
получаване на съобщението да плати доброволно задължението си ведно с лихвите
към 06.02.2020 г. в общ размер на 4 891 768 ,99 лева. В съобщението се съдържат
данни за изпълнителните основания– изброени актове за установяване на публично
държавно вземане, и за сумите по тях.
С жалба Вх. № ИТ-00-1422
от 14.02.2020 г. по описа на ТД на НАП–
Бургас, подадена от „ВиК Сливен“ ООД до
Директора на ТД на НАП – Бургас, са обжалвани действията на публичния
изпълнител по образуване на изпълнителното дело и изпращане на съобщение за
доброволно изпълнение с твърдения, че: предприетите действия са
незаконосъобразни, тъй като сумата, която дружеството е поканено да заплати, е
формирана въз основа на суми, посочени в АУПДВ, без да е съобразено, че за
голяма част от тези суми актовете са отменени с влезли в сила съдебни решения;
не са налице изпълнителни основания за образуване на изпълнителното дело за
сумата от общо 4 891 768 ,99 лева, от които 3 748 764,77 лева главници и
1 143 004,22 лева лихви; спрямо задълженията, посочени в съобщението на
публичния изпълнител, са подадени искания за разсрочването им по реда на 183 и
сл. от ДОПК. Заявено е искане обжалваните действия да бъдат отменени, тъй като
липсват съответни изпълнителни основания, при условията на евентуалност – изпълнителното
дело да бъде прекратено. Направени са и искания за събиране на доказателства.
По жалбата е постановено
Решение № 152 от 21.08.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С
решението, на основание чл. 267, ал. 2, т.5 и т. 6 от ДОПК, е оставена без
уважение жалба вх. № ИТ-00-1422 от 14.02.2020 г. по описа на ТД на НАП-Бургас,
подадена от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД срещу действия по
образуване на изпълнително дело на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас -
ИРМ Сливен по изпълнително дело № *********/2020 г. и е оставена без
разглеждане жалба вх. № ИТ-00-1422 от 14.02.2020 г. по описа на ТД на НАП,
подадена от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД срещу действия на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас - ИРМ Сливен по изпълнително дело №
*********/2020 г., обективирани в Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С200020-048-0003784/06.02.2020 г. като недопустима.
Административният орган е приел, че
съгласно чл.165 от ДОПК събирането на
държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон не е предвидено друго. Според чл.220 от ДОПК - когато публичното вземане не бъдело платено в срок, изпълнителното
основание се изпращало на публичния изпълнител в компетентната териториална
дирекция за образуване на изпълнително производство. Задължителна положителна
процесуална предпоставка за образуване на изпълнително дело било наличието на
годен изпълнителен титул, т.е. акт, който да е влязъл в сила или да е от
категорията, за които законът изрично допуска предварително изпълнение.
Наличието на предявен годен изпълнителен титул, каквито били посочените АУПДВ
обвързал публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по
неговото изпълнение - да образува изпълнително производство и да предприеме
действия по принудително събиране на сумите. Така извършените действия били
законосъобразни, предприети при наличие на надлежно изпълнително основание. По
отношение съобщението за доброволно изпълнение се касаело за подготвителен акт
на изпълнителното производство, който не представлява властническо
волеизявление, годно да засегне правната сфера на длъжника, и поради това за
длъжника не възниква правен интерес от оспорване на съобщението на публичния
изпълнител.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е от лице – адресат на акт с неизгодни за него правни последици, което
поражда правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения
преклузивен срок и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Обжалваното решение е
издадено от компетентен орган, овластен с нормата на
чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от ДОПК,
в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но е частично незаконосъобразно
по следните съображения:
Според чл. 220 ал. 1 ДОПК когато публичното вземане не бъде платено в
срок, изпълнително производство се образува въз основа на заявление по
електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател.
Съгласно разпоредбата на
чл. 221, ал. 1 от ДОПК, когато задължението не е изплатено в срок, публичният
изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника
съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
В съдебната практика се
възприема, че действията на публичния изпълнител, свързани с изпращане на
съобщението за доброволно изпълнение и самото съобщение не са от кръга актове,
подлежащи на обжалване. Съобщенията по чл. 221, ал.
1 от ДОПК имат уведомително съдържание, известяващ характер, съчетан
с израз на едно намерение за бъдещи действия на органа по изпълнението и нямат
самостоятелен правен ефект, тъй като сами по себе си не са годни да засегнат
права и законни интереси на длъжника или на друго лице. Съобщенията по чл. 221, ал.1
от ДОПК са подготвителен акт в изпълнителното производство и не
представляват действие на публичния изпълнител, което съгласно чл. 266, ал.
1 от ДОПК да подлежи на обжалване.
В този смисъл жалбата
против обжалваното решение в частта, в която е
оставена без разглеждане жалба вх. № ИТ-00-1422 от 14.02.2020 г. по
описа на ТД на НАП, подадена от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД
срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас - ИРМ Сливен по
изпълнително дело № *********/2020 г., обективирани в
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С200020-048-0003784/06.02.2020 г. се
явява неоснователна.
В останалата част обаче
изводите на контролния административен орган несъответстват на установената по
делото фактическа обстановка, поради което е формиран и погрешен краен извод
относно пълната неоснователност на жалбата.
В случая дружеството
твърди, че за част от сумите, които е поканено да заплати, не са налице
изпълнителни основания за образуване на изпълнителното дело, тъй като за тези
суми посочените в съобщението АУПДВ са отменени с влезли в сила съдебни
решения. Жалбоподателят твърди, че в съобщението за доброволно изпълнение са
посочени задължения, които не съставляват част от изпълнителните основания.
Следователно, за тези суми, за които жалбоподателят твърди, че не са налице
изпълнителни основания, действията на публичния изпълнител по образуване на
изпълнителното дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение нямат
само уведомителен характер, а пряко засягат неговия интерес.
Изложените възражения са
частично основателни и то само относно АУПДВ № 84/23.10.2017 г. и АУПДВ № 85/24.10.2017г..
С писмо изх.№
ПО-02-81/(9)04.02.2020 г. за предявяване на АУПДВ № 84/23.10.2017 г. е
посочено, че неплатеното задължение по този акт е с общ размер от 94888,19 лева,
колкото е установеното от административния орган задължение с АУПДВ. Този акт
обаче е преминал съдебен контрол с Решение № 182/06.11.2018 г., постановено по
административно дело № 367/2017г, по описа на Административен съд Сливен,
частично изменено с решение № 10803/11.07.2019г. по административно дело №
3445/2019 г. но описа на Върховен Административен съд, при което установените с
него задължения са намалени на 48830,34 лв. главница и 16107.33 лв. лихви или
общо 64937,67 лв. Публичният изпълнител не е съобразил редуцирания размер на
задълженията по АУПДВ № 84/23.10.2017 г., а е образувал изпълнителното дело за
посочения с писмо изх.№ ПО-02-81/(9)04.02.2020 г. размер на определените с АУПДВ
№ 84/23.10.2017 г. задължения, въпреки, че същият не представлява годен
изпълнителен титул в отменените с влязъл в сила съдебен акт части.
С писмо изх.№ П0-02-69/(7)04.02.2020г.
за предявяване на АУПДВ № 85/24.10.2017 г. е посочено, че неплатеното
задължение по този акт е с общ размер от 9374,38 лева, с 55,77 лв. по малко от
9420,15 лв. колкото е установеното от административния орган задължение с
АУПДВ. Този акт също е преминал съдебен контрол с Решение № 84/15.05.2018 г.,
постановено по административно дело № 368/2017 г. по описа на Административен
съд Сливен, с което първоначално определената сума за лихви е намалена с 55,77
лв. Това решение обаче е било предмет на инстанционен
контрол пред ВАС, като с Решение № 5967/18.04.2019 г. по административно дело №
9048/2018 г, по описа на Върховен Административен съд, е отменено решение № 84
от 15.05.2018 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело № 368
по описа на съда за 2017 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "В
и К" ООД -Сливен срещу АУПДВ № 85 /24.10.2017 г. относно определените с
акта публични задължения за водовземане за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. и вместо това е
постановено ново решение, като е отменен, АУПДВ № 85/24.10.2017 г., издаден от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който на дружеството е установено публично задължение за водовземане за периода 01.01.2010г.
– 31.12.2010 г. в размер на главница 2544,08 лв. и лихви за забава в размер на
1197,88лв. за водоснабдяване на с Близнец, осъществено посредством шахтов кладенец,
както и дължима главница 3 879 лв. и лихва в размер на 1 808,55 лв. за
водоснабдяването на с.Червенаково. По този начин е отменен целия установен
размер на задължението по АУПДВ № 85/24.10.2017 г., независимо че с
административния акт задълженията за периода 01.01.2010г.
– 31.12.2010 г. по посочените в него две разрешения за водоползване
са в размер общо на 2194.61 лв. главница и лихви. Съществуващата неяснота в
горепосоченото съдебно решение не може да бъде отстранена чрез тълкуване, нито
от публичния изпълнител, нито от настоящия състав на съда, това следва да
извърши съда издал акта съгласно чл.251 ал.1 от ГПК. За нуждите на настоящото
производство АУПДВ № 85 /24.10.2017 г. не представлява годен изпълнителен титул
доколкото определените с него задължения са отменени от съда.
В нормата на чл. 209, от ДОПК са регламентирани изпълнителните основания, при наличието на които е допустимо
образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително
изпълнение на публични вземания. Съгласно чл.165 от ДОПК събирането на
държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Доколкото за
издаваните от Директора на Басейнова дирекция АУПДВ
не е предвидено предварително изпълнение, същите се превръщат в изпълнително
основание след влизането им в сила. В този смисъл същите не влизат в сила, в
частта, в която бъдат отменени при осъществен съдебен контрол, поради което
тази част не представлява изпълнително основание по смисъла на чл.165 от ДОПК.
Несъмнено задължение на публичния изпълнител е да провери дали представените
пред него изпълнителни основания са влезли в сила и едва след като се увери, че
този факт е настъпил да образува изпълнително производство и да пристъпи към
изпълнение.
С оглед гореизложеното
следва да се направи извода, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП –
гр. Бургас и потвърдените с него действия на публичен изпълнител при същата
териториална дирекция по образуване на изпълнително дело, в коментираната дотук
част, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. В специалния процесуален закон
липсват изрично разписани правомощия на съда в производствата от вида на
настоящото, поради което приложение следва да намерят субсидиарно
приложимите разпоредби на АПК. Съгласно чл. 173, ал.
1 и ал. 2, предл. второ от АПК, при отмяна на
административния акт съдът постановява решение по съществото на спора, освен
когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган или
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество. В такива
случаи преписката следва да се върне на компетентния административен орган. В
подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 267, ал.
3 от ДОПК, която урежда правомощията на решаващия орган в
производствата по обжалване действията на публичния изпълнител. Съгласно
последно цитираната норма, в случаите по ал. 2, т. 3 (когато се отмени
обжалваното действие), изпълнителното дело се връща на органа, който го е
извършил, и изпълнителното производство започва от отмененото действие.
Съобразно цитираните разпоредби, след отмяната на действията по образуване на
изпълнително производство, в коментираните му части, преписката следва да се
изпрати на публичния изпълнител за изпълнение на дадените в мотивите на
решението указания, с цел установяване действителния размер и/или
действителните изпълнителни титули на публичните държавни вземания в размерите,
посочени в съобщението.
По отношение на другите
посочени изпълнителни титули жалбата се явява неоснователна, тъй като сумите,
за които е образувано изпълнителното производство съответстват на установените
след проведен съдебен контрол за законосъобразност.
С оглед изхода на спора,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски е основателна съобразно уважената част от жалбата и съобразно размера
на представените доказателства за направени такива в размер на 410 лв., а
именно за сумата от 75 лева, представляваща 2/11 от направените разноски.
С оглед изхода на спора,
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение също се явява частично основателна. Същото следва да се присъди
в размер на 245 лв., представляващи 9/11 от 300 лв. - сума съгласно чл.161 ал.1
от ДОПК във вр. с чл.10 т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 152 от 21.08.2020
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение
жалба с Вх. № ИТ-00-1422/ 14.02.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *******, с адрес гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 и действията по образуване на изпълнителното дело №
*********/2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, в
частта им относно задълженията по АУПДВ № 84/23.10.2017 г. в общ размер на 94926,82
лв. (главница 69539,26 лв. и лихви 25387,56 лв.) и по АУПДВ № 85/24.10.2017 г. в
общ размер на 9377,94 лв. (главница 6423,72 лв. и лихви 2854,22 лева) и връща
преписката в тази част на публичния изпълнител за изпълнение на дадените в
мотивите на настоящото решение указания.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *******, с адрес гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, в останалата й част.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите–Бургас, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, сумата от 75 (седемдесет и пет) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 да заплати на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите–Бургас,, сумата от 245 (двеста четиридесет и
пет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: