Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на деветнадесети октомври през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 11308 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 188257 от 31.08.2020
г. СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 25378/2019 г. е признал за установено по предявения
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД, че „Д.“ ЕООД дължи на „АИ Т.“ ООД сумата от 4 704 лв., представляваща
дължима цена за извършените услуги съгласно фактури № № 177/14.07.2017 г. и №
192/27.09.2017 г. със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-08.02.2019 г. до окончателното плащане, за което
вземане по ч.гр.д.№ 8198/2019 г. по описа на СРС, 164 с-в на 15.02.2019 г. е
издадена заповед по чл.410 ГПК.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Д.“ ЕООД с
оплаквания, че същото е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и е необосновано.Въззивникът излага доводи,
че изводите на съда почиват на предположения, като не е взета предвид липсата
на представителна власт на лицето Г.М..Твърди, че съдът е приел и обсъдил
писмени доказателства при наличието на настъпила преклузия
за събирането им и на показанията на свидетел, който е присъствал в съдебната
зала от момента на започване на първото открито съдебно заседание.Поддържа, че
с отговора на исковата молба е оспорил наличието на сключен договор с ищеца за
извозване на строителни отпадъци със специален Т.порт по отношение на процесния
период, за който се претендира сумата и представителната власт на лицето Г.М. и
същевременно се е противопоставил на извършените действия без представителна
власт, оспорил е и датите на съставяне и съдържанието на представените фактури,
товарителници и удостоверението на „С.“ ЕООД, което заедно с договора за наем
на товарни автомобили от 01.06.2016 г. не са представени своевременно и не
следва да се обсъждат.Въззивникът твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че плащането по предходна фактура означава
потвърждаване на действията, извършени от Г.М. без представителна власт.Излага
твърдения, че в представените товарителници липсват задължителни реквизити по
чл.53 от Закона за автомобилните превози-превозна цена и др.Твърди, че не е
представен протокол № 1 по фактура № 177/14.07.2017 г., а по отношение на
фактура № 192/27.09.2017 г. не е представен протокол за приета работа.В
протокола от 14.07.2017 г. е посочено, че касае извършена услуга със самосвал с
маршрути от с.Лозен до кв.Враждебна, а товарителница сер.V-33 № 183 от 28.06.2017 г. и тази със сер.№ V-33 № 184 от 29.06.2017 г. касаят маршрути от Герман до
кв.Враждебна.Не са ангажирани и доказателства за приета работа.Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът
по въззивната жалба- „АИ Т.“ ООД оспорва
същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
изложените оплаквания от въззивника са неоснователни.Поддържа, че
първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото
доказателства и е разпределил правилно доказателствената тежест на всяка от сТ.ите.Изразява становище, че оспорванията на ответника са останали недоказани.Твърди, че
искането му за издаване на съдебно удостоверение е допуснато правилно, тъй като
със становище от 20.01.2020 г. ищецът е възразил срещу направени нови твърдения
от ответника в становище от 18.11.2019 г.По делото са събрани и доказателства,
че Г.М. е служител на ответната фирма, на когото са възложени задачи по всички
договори, включително и сключени с други фирми и това е лицето, представлявало
ответника, издавало документите и ръководило изпълнението на възложените
задачи.Поддържа, че прилагането на презумпцията по чл.301 ТЗ не е обусловена от
потвърждаване на извършените действия, а от противопоставянето на търговеца на
тези действия, което следва да е извършено веднага след узнаването, а в случая
управителят на фирмата не се е противопоставил веднага, извозването е извършено
и превозният договор е валиден.Моли съда да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на сТ.ите
и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа сТ.а следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.266, ал.1, изр.
първо ЗЗД.Ищецът-„АИ Т.“ ООД твърди, че с ответника „Д.“ ЕООД е сключил договор
с предмет-извозване на строителни отпадъци със специализиран Т.порт.Твърди, че
той като изпълнител своевременно е осъществил в полза на ответника като
възложител предвидената услуга в съответствие с уговореното.Твърди, че услугата
е приета без възражения от възложителя, и че въпреки наличието на фактури,
протокол и товарителници ответникът не е извършил плащане по договора.Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът „Д.“ ЕООД
му дължи сумата от 4 704,00 лв. с ДДС със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът
оспорва иска.Твърди, че няма сключен писмен договор с ищеца за процесната
услуга, и че е имал предходни търговски отношения с него, като всички суми за
извозване на строителните отпадъци са платени.Оспорва датата и съдържанието на
представените товарителници и протокол от 14.07.2017 г., като твърди, че са
подписани от лице без представителна власт от сТ.а на
„Д.“ ЕООД.Оспорва твърдението на ищеца, че е извършил извозване на отпадъци в
твърдяното количество.
Със заявление
вх.№ 3010601/08.02.2019 г. -„АИ Т.“ ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Д.“ ЕООД за
процесната сума.На 15.02.2019 г. СРС, 164 с-в, по
ч.гр.д.№ 8198/2019 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Заявителят е получил
съобщението за предявяване на иск за установяване на вземането си на 08.04.2019
г.Исковата молба е подадена на 08.05.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК.
По делото са
представени фактури № 192/27.09.2017 г. и № 177/14.07.2017 г., издадени от
"АИ Т.“" ООД за извършени услуги в полза на „Д.“ ЕООД със самосвал
съответно на стойност 1 344 лв. с ДДС и по протокол № 1 на стойност
3 360 лв. с ДДС, подписани за получател от Г.М..
Представени са и
товарителници № 195/20.07.2017 г., № 196/21.07.2017 г., № 191/13.07.2017 г., № 192/14.07.2017 г., № 189/11.07.2017 г.,
№ 190/12.07.2017 г., № 187/06.07.2017 г., № 188/07.07.2017 г., № 185/30.05.2017
г., № 186/05.07.2017 г., № 183/28.06.2017 г., № 184/29.06.2017 г., № 193/18.07.2017
г. и № 194/12.07.2017 г. с изпращач и получател „Д.Н.“ ЕООД и превозвач „АИ Т.“
ООД за извозване на см.отпадъци по маршрут от Лозен до Враждебна с автомобил
марка „Волво“ рег.№ ******, също подписани за
получател от М..
На 14.07.2017 г.
е съставен протокол, подписан от Г.М. като представител на възложителя-„Д.“ ЕООД и от
изпълнителя-„АИ Т.“-В.Л. за установяване, че към посочената дата са извършени и
подлежат на заплащане услуги за извършена работа със самосвал на обект-Дере
„Блазна“-с.Лозен-14 м3 с единична цена 280; на обект-Дере „Сопохска бара“-с.Лозен-14 м3 с единична цена 280
и на обект-Дере „Старата чешма“-с.Лозен-14 м3 с единична цена 280.
Видно от
извлечение от сметката на ищцовото дружество
ответникът е платил сумата по фактура № 174/08.06.2017 г., подписана от Г.М..
Представен е договор
за наем от 01.01.2016 г. на товарни автомобили Волво
ФС 10 4Х2 ******, Скания Р 112 XII ******и Камаз 54112 С ******между
„АИ Т.“ ООД като наемател и И.С.Л. като наемодател за срок до 15-то число на
следващия месец.
Представено е и
удостоверение на „С.“ ЕООД за това, че през 2017 г. по възлагане на „Д.“ ЕООД
товарен автомобил /камион/ с рег.№ ****** е разтоварвал товар-смесени отпадъци
от строителство, земя и др.видове отпадъци на 28.06.2017 г., 29.06.2017 г.,
30.06.2017 г., 05.07.2017 г., 06.07.2017 г., 07.07.2017 г., 11.07.2017 г.,
12.07.2017 г., 13.07.2017 г., 14.07.2017 г., 18.07.2017 г., 19.07.2017 г.,
20.07.2017 г., 21.07.2017 г.
Разпитаният по
делото свидетел Р.К. твърди, че знае, че „АИ Т.“ е извършвал дейности по
възлагане на дружество „Д.“, защото е участвал като подизпълнител на друга
фирма, която по-рано е имала дело с ответника-„Практика консулт“.Свидетелят е
участвал в дейността, като с представителя на „АИ Т.“ са се занимавали с
почистване на коритата на реки, дерета и др.Свидетелят е бил с машина /багер/ и
е извършвал дейност по товарене на камиона на ищеца, който е извозвал това,
което изваждано от коритата на реките.Свидетелят заявява, че познава Г.М. като
технически ръководител на дружество „Д.“, той им е казвал къде да ходят, какво
да правят, къде да чистят и т.н. и е ръководил всички.Свидетелят уточнява, че е
бил нает от „Практика консулт“, а фирмата е била наета от „Д.“ като
подизпълнител, тъй като е разполагала с необходимите машини за извършване на
работата.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна сТ.а
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
За да уважи
иска първоинстанционният съд е приел, че е налице потвърждаване на действията,
извършени от Г.М. предвид осчетоводяването и плащането на фактура № 174/08.06.2017
г., и че ответникът е узнал, че Г.М. действа от негово име без пълномощия още
на 08.06.2017 г., когато е получил
фактурата за плащане.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно възражението на въззивника, че първоинстанционният
съд е обсъдил доказателства, които са представени извън преклузивния
срок.В становището си от 28.01.2020 г. ищецът е обосновал доказателственото си
искане за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред „С.“ ЕООД
и за приемане на договор за наем от 01.01.2016 г. с твърдения, че в становището
от 18.11.2019 г. ответникът е изложил нови твърдения за неизпълнение на
възложените задачи.С отговора на исковата молба ответникът е оспорил изрично,
че са извозени отпадъци в обема и количествата, твърдени в исковата молба,
поради което това възражение не се прави за първи път с посоченото становище и
доказателствените искания се явяват преклудирани, тъй
като не е налице хипотезата на чл.147 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.301 ТЗ когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.С отговора на
исковата молба ответникът категорично и недвусмислено се е противопоставил на
извършените от Г.М. действия без представителна власт по представените
товарителниците и приемо-предавателния
протокол от 14.07.2014 г., оспорил е извършването на твърдяната от ищеца дейност
и наличието на задължения по процесните фактури.По делото липсват данни
ответникът да е узнал в по-ранен момент за оспорените действия.Противопоставянето
касае всяко отделно действие на лицето, действащо без представителна власт и
плащането по фактура № 174/08.06.2017 г. не засяга последващи действия на
същото лице, извършени без овластяване.
Не
се установи узнаване и липса на противопоставяне на действията от лицето Г.М.
без представителна власт и от показанията на разпитания по делото свидетел Р.К.,
тъй като свидетелят не конкретизира периода, за който твърди ищецът да е
извършвал описаните дейности по възложение на
ответника, през който Г.М. е действал като технически ръководител на
дружеството.
При това положение съдът счита, че е
оборена презумпцията на чл.301 ТЗ и ищецът не е провел пълно доказване, че сТ.ите по делото са били в
облигационно правоотношение по договор за извозване на строителни отпадъци по
процесните фактури, респ. че ответникът дължи претендираните с исковата молба
суми.
Поради разминаване
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като
вместо него се постанови решение, с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 580 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
както и 654 лв.-разноски за въззивната инстанция /94 лв.-за държавна
такса и 560 лв.-за адвокатско възнаграждение/ или общо 1 234 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 188257
от 31.08.2020 г. на СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 25378/2019 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„АИ Т.“ ООД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.“ ЕООД
с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:***3 иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.266, ал.1, изр. първо ЗЗД за признаване за установено,
че „Д.“ ЕООД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:***3 дължи на
„АИ Т.“ ООД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** сумата от
4 704 лв., представляваща дължима цена за извършените услуги съгласно
фактури № 177/14.07.2017 г. и № 192/27.09.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „АИ Т.“ ООД с ЕИК
*******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.“ ЕООД с ЕИК *******
и със седалище и адрес на управление:***3 сумата 1 234,00 лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.