НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 01.03.2017                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                               втори граждански състав

На шестнадесети февруари                                         две хиляди и седемдесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: К.Б.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №838  по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 149 СК, предявен от С.Ч.А., ЕГН: ********** ***, действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетния Ч.С.А., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. П. против Д.А.А., ЕГН: ********** ***.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение  №449/26.11.2009год. по гр. дело № 406/2009год. на Карловски районен съд бил прекратен сключения брак между С.Ч.А. и ответницата. С цитираното Решение съдът одобрил постигнатото помежду им споразумение, по силата на което на ответницата било предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака им деца Ч.С.А. с ЕГН ********** и А.С. А. с ЕГН **********. С последващо Решение № 568/18.07.2013 г. по гр. дело № 718/2013 г. на Карловски районен съд бил изменен размерът на издръжката, която плащал за двете деца, както следва: за Ч. от 120лв. на 150лв., а за А.. от 80лв. на 120лв. Твърди, че след прекратяване на брака ответницата няколко пъти гони сина им Ч. при него. На 23.09.2014 г. отново е избухнал скандал между тях. След като го навикала и го удряла неколкократно, ответницата се обадила на тогавашния си приятел по телефона, който от своя страна се заканил на Ч., че щял да му „запали врата“ и да му „напука шамарите“. След този разговор ответницата събрала две чанти със стари умалели дрехи на Ч. и го изгонила при него. Оттогава и до настоящия момент Ч. живеел при баща си. Ищецът твърди, че разговарял със сина си и след като той заявил своето твърдо желание да живее с него, на 03.12.2014 г. завел гр. дело № 1396/2014 г. на Карловски районен съд . След като получила исковата молба по това дело, ответницата започнала да плаши и шантажира сина им по какви ли не начини, за да накара ищеца да прекрати делото. Ч. буквално бил подложен на психически тормоз от нейна страна, но въпреки това не пожелал да се върне да живее при нея. След неколкократно проведени разговори с ответницата, след като тя се клела в децата им, че нямало повече да ги тормози, а него да изнудва до безкрайност за пари, той се съгласил и прекратил производството по гр. дело № 1396/2014 г. на Карловски районен съд. Ответницата от своя страна поискала да бъде вдигнат наложеният запор върху трудовото възнаграждение на ищеца по изп. дело № 232/2014 г. на ДСИ при КРС, за дължимата от него издръжка. С ответницата тогава се договорили, че след като си поделят грижите и издръжката на двете деца, то няма да си изплащат и никакви суми един на друг за издръжката на децата. Сега си давал сметка, че тогава постъпил неразумно, доверявайки се на клетвите и увещанията на ответницата, като прекратил делото без да оформят така постигнатото споразумение за местоживеенето на децата и за тяхната издръжка. И така от 23.09.2014 г. до настоящия момент Ч. заживял при него в дома му. През месец февруари 2016 г. ответницата заминала за Лондон, където се е установила да живее и работи. Дъщеря им А. останала да живее в жилището на ответницата с баба си по майчина линия. Ищецът  Завел гр. дело № 522/2016 г. на Карловски районен съд с искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху двете родени от брака му с ответницата деца – Ч. и А. , както и ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка считано от датата на влизане е сила на решението. Явно в отговор на така заведеното дело и въпреки това, че от 23.09.2014 г. синът му Ч. живеел при него мен и той изцяло бил поел неговата издръжка, ответницата възобновила действията по изп. дело № 232/2014 г., по което бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение за натрупаната издръжка и за двете деца за целия изминал период от време от месец октомври 2014год. до настоящия момент в общ размер на 4860 лева.

Детето Ч. вече бил на 15 навършени години и през предстоящата учебна .. г. бил ученик в .. клас на СОУ „Х.П. гр.К.. В началото на миналата учебна година само за учебници, тетрадки и помагала ищецът твърди, че бил заплатил повече от 150 лева. Както било общоизвестно – през цялата учебна година се давали пари за тетрадки и учебни помагала. За настоящата учебна година, към датата на подаване на исковата молба все още не били купили учебници, тетрадки и помагала, защото не им били дадени указания какво точно трябва да се купи. Но при всички случаи не очаквал сумата, която щял да даде само за началото на учебната година да е по-малка от тази, дадена в началото на миналата учебна година. През последната година синът му израснал много и вече бил по-висок от него. Естествено дрехите и обувките, които му купувал били като за възрастен и на съответните цени. Той от години тренирал футбол, което налагало постоянно да бъде купувана необходимата за това екипировка. От клуба по футбол осигурявали екипите, с които отборът играел на официалните мачове, но футболните обувки, кори и изобщо цялата останала екипировка за тренировките трябвало да осигуряват родителите. Отделно от футболните обувки и екипи два-три пъти годишно купувал други обувки и екипи за спорт, както и постоянно – дрехи и обувки за училище и за свободното време. Стараел се да осигурява на сина си пълноценна и разнообразие храна вкъщи. Отделно от това, когато бил на училище и на тренировки, му давал средно по около 5-6 лева на ден, с които да се храни навън. Той вече бил голям и излизал самостоятелно с приятели. Всеки път му давал по около 10 лева. В случаите, когато той пожелаел да отиде на кино или на друго събитие, тази сума била по-голяма.  През зимата го водел на закрит басейн, а през лятото – на открит, защото Ч. обичал да плува. При развода с ответницата се уговорили , че една година той ще води децата им на море , а на следващата тя и така щели да се редуват. Тя обаче отказвала да изпълни този свой ангажимент и през последните три години само ищецът водел децата на море, без ответницата да била дала, каквито и да било средства за това. През настоящата година, тъй като синът им вече бил по-голям и предпочитал компанията на своите приятели и съученици, го изпратил на лагер на море. С джобните пари, които му дал, лагерът излезнал 350 лева. Ежемесечно давал пари за телефон и интернет. В общи линии средно на месец за покриване на нуждите на сина му били необходими не по-малко от 370-400 лева. Откакто синът им се установи да живее при него, ответницата не била дала дори стотинка за неговата издръжка.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на осн. чл.143, ал.1 от СК да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка на детето Ч.С.А., чрез него в качеството му на баща и законен представител, в размер на 200.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2016 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска , считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми; на осн. чл.149 от СК да бъде осъдена ответницата да заплати на детето Ч.С.А., чрез него в качеството му на баща и законен представител, издръжка за минал период от време, а именно една година назад считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2016 г., в размер на 200лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от влизане в сила на постановеното решение. Претендират се и направените разноски по делото.

С влязло в сила Определение №851/16.09.2016 г., на осн. чл.126, ал.1 от ГПК съдът е прекратил частично производството по делото – досежно иска по чл.143, ал.1 от СК

Ответницата Д.А.А., ЕГН: ********** ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената ѝ възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и тези по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подала отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е била представлявана, редовно ѝ е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала такъв, а са ѝ указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса по сметка на КРС върху размера на издръжката за минало време от общо 96.00 лева.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН: ********** ***, да заплати да заплати на детето си Ч.С.А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител С.Ч.А., ЕГН: ********** ***, издръжка за минало време в размер на 200.00 лв. (двеста лева) месечно за периода от 29.07.2015 г. до 29.07.2016 г.,  ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на да заплати на Ч.С.А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител С.Ч.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 96.00 лв. (деветдесет и шест лева).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.