Определение по дело №276/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 208
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 17 май 2024 г.)
Съдия: Коста Стоянов Стоянов
Дело: 20245200200276
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр. Пазарджик, 24.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Съдия:Кристина Л. Пунтева
СъдебниАТАНАСКА Н. ДАМЯНОВА
заседатели:ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ
ГАЛЯ Ц. СТОЕНЧЕВА
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Д. Г. П.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Частно наказателно дело
№ 20245200200276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 450 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения Т. К. А. ЕГН ********** за замяна
на наказанието „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ на
основание чл. 449 от НПК.
С Присъда № 31/06.07.2000 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик по
НОХД № 197/2000 г., изменена в гражданската част с Решение №
160/20.04.2001 г. на Апелативен съд - гр. Пловдив, потвърдена с Решение №
621/17.12.2001 г. на ВКС по НОХД № 396/2001 г. е признат за виновен в това,
че на 08.09.1997 г., около 13:30 часа, в с. Семчиново общ. Септември, в
съучастие и като съизвършител с А.Н.Д., умишлено по особено мъчителен
начин и с особена жестокост, са умъртвили И.Д.С. и Н.А.С. в дома им в
същото село, с цел да прикрият друго престъпление, поради което и на
основание чл. 116 ал. 1, т. 4, 6, 8 от НК е осъден на доживотен затвор.
Начало на изпълнение на наказанието е 11.09.1997 г.
Фактически към 24.04.2024 г. е изтърпял 26 години 7 месеца и 13 дни.
През време на престоя си в местата за лишаване от свобода е
пребивавал в затворите в град Бобов дол, като по негова молба е върнат в
1
затвора - гр. Пазарджик.
Законът в чл. 38, ал. 3 от НК предвижда възможност наказанието
„Доживотен затвор“ да бъде заменено с наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 30 години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години, като
не са посочени обективни критерии как да бъде извършена преценката от
съда.
В случая безспорно са налице материалноправните предпоставки за
приложение на цитирания законов текст, а именно осъденото лице да е
изтърпяло повече от 20 години „Лишаване от свобода“.
Критериите, върху които съдебният състав счете, че следва да стъпи, е
да се отговори на въпроса, дали осъденият би извършил ново престъпление в
случай, че наказанието му бъде заменено със срочно и той би бил освободен
от местата за лишаване от свобода, и допуснат в обществото.
Отговорът на този въпрос, според съда, е положителен.
От приложеното по делото становище на Началника на затвора - гр.
Пазарджик за изпълнение на плана на присъдата е видно, че след проведената
корекционна работа с лишения от свобода, същият се намира в етап от
изтърпяване на наказанието, на който заложените цели и задачи съобразно
установените проблемни зони не са постигнати и е необходимо продължаване
на корекционното въздействие.
Според Началника на Затвора към момента пенитенциарното
въздействие следва да продължи, с оглед повишаване на мотивацията за
законосъобразни намерения и нагласи за приемливо социално интегриране.
От проведеното психологическо изследване се установява, че се
препоръчва извършване на бъдеща корекционна дейност, която да ориентира
към справяне със защитите, свързани с престъплението и формиране на
чувство за вина. Удачно е задълбочената индивидуално корекционна дейност
от страна на ИСДВР да продължи.
Всичко това сочи, че възпитателния и поправителния ефект от престоя
му в Затвора не е постигнат, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК, и най-вече на тези на личната превенция, не са постигнати и това е
достатъчна пречка за замяна на наказанието „Доживотен затвор“ с наказание
„Лишаване от свобода“ на основание чл. 449 от НПК.
2
Лишеният от свобода не се е поправил и даване на шанс за скорошно
излизане на свобода би било проява на необоснован либерализъм,
несъответен на личността и поведението му. Проявяване на милосърдие не е в
компетенциите на съда, а на Президента на Република България.
С оглед на изложението и на основание чл. 450, ал. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. К. А. ЕГН ********** за
замяна на наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от
прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3