РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Плевен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430106140 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила молба от В. Х. В. от гр.П., ЕГН
********** против Д. В. В. от гр.П., ЕГН **********. Твърди се, че
молителката и ответникът Д. В. са се запознали през периода септември –
октомври *** г. Твърди се, че от месец януари страните се намират във
фактическо съжителство и са живели в жилище, собственост на молителката,
находящо се в гр.П., ***. Твърди се, че в началото на връзката си молителката
и ответникът са имали нормални взаимоотношения. Твърди се, че първите
проблеми във връзката на страните са се появили през месец юли същата
година. Твърди се, че ответникът е започнал да проявява ревност спрямо
молителката без тя да му дава повод за това. Твърди се, че ответникът е
започнал да ограничава социалните контакти на молителката като й
забранявал да се среща със свои познати и да излиза с приятелки, поради
което същата се дистанцирала от приятелския си кръг. Твърди се, че
ответникът започнал да проявява все по-често агресия по отношение на
молителката като системно я заплашвал по телефона. Твърди се, че
ответникът отправял заплахи към молителката, че върху последната ще бъде
нанесен побой, че ще бъде изнасилена както от ответника, така и от трети
лица, които по думите на ответника можели да навредят на молителката по
всякакъв начин. Твърди се, че ответникът заплашвал молителката, че ще я
вземе от апартамента й и ще положи усилия да я изгонят от местоработата й в
1
***. Твърди се, че вследствие на системния психически и вербален тормоз от
страна на ответника спрямо молителката последната е започнала да изпитва
силно безпокойство и страх за живота и здравето си. Твърди се, че това е
принудило молителката да се премести да живее при родителите си. Твърди
се, че ответникът е отправял заплахи към бащата на молителката, изразяващи
се в закани, че ще му разбие носа, че ще го уволнят от работа и че няма да
може да се пенсионира. Твърди се, че ответникът е отправял обиди към
майката на молителката, а именно: „***“, „***“ и т. н. Твърди се, че страните
са се разделили на 11.11.2022 г. Твърди се, че агресивното поведение на
ответника спрямо молителката продължава и след настъпилата раздяла между
тях. Твърди се, че молителката получава многократно обаждания по
телефона както от номера на ответника, така и от различни чужди и скрити
номера през нощта, което рефлектира върху изпълнението на нейните
служебни задължения. Твърди се, че последните актове на домашно насилие
спрямо молителката са били осъществени от ответника на дати 01.11.2022 г. и
10.11.2022 г. Твърди се, че на посочената дата (около 14:00 часа) ответникът
принудил молителката да се качи в колата му и двамата да отидат до личната
лекарка на ответника. Твърди се, че първоначално молителката отказала и
заявила на ответника, че не желае да ходи с него, но впоследствие се качила в
колата, за да избегне по-голям скандал. Твърди се, че когато молителката
отказала да слезе от колата и да отиде с ответника до личната му лекарка,
последният взел телефона и портмонето на молителката и между двамата
избухнал скандал. Твърди се, че ответникът се качил в колата си и потеглил
извън града против волята на молителката. Твърди се, че непосредствено
преди с. Къртожабене ответникът спрял колата. Твърди се, че молителката
поискала ответникът да я върне, защото не искала да остава с него в колата и
започнала да плаче. Твърди се, че ответникът започнал да дърпа молителката
за косата, заплашил я да млъкне и й казал „че се чуди какво да правя с нея.“
Твърди се, че вследствие на преживяното молителката била силно
разтревожена и уплашена от агресивното поведение на ответника. Твърди се,
че на 10.11.2022 г. около 22:00 – 23:00 часа, докато била в собствения си
апартамент молителката отново получила заплахи по телефона от ответника
Д. В.. Твърди се, че последният заплашил молителката, че ако не отговаря на
телефонните му обаждания ответникът щял да изплати човек пред вратата й и
ще я принуди да му се обади. Твърди се, че ответникът отправил заплахи към
молителката, че ще изпрати петима *** от ***, които ще я пребият, ще я
изнасилят и ще й извадят всичките зъби. Твърди се, че ответникът заплашил
молителката отново да си търси нова работа, защото ще я уволнят.
В заключение молителката моли съда да приложи следните мерки за
закрила, а именно:
1/Ответникът Д. В. В. от гр. П., ЕГН **********, да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката
В. Х. В. от гр. П., ЕГН **********;
2/На ответника Д. В. В. от гр. П., ЕГН **********, да бъде забранено да
2
приближава молителката В. Х. В. от гр. П., ЕГН **********, жилището,
находящо се в гр. П., ***, жилището, находящо се в гр.П., ***, местоработата
на молителката в „***“ гр. П., находяща се в гр. П., ***, и местата за
социални контакти и отдих на молителката.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът ангажира становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. При
това положение съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие се
явява подадена срещу надлежно пасивно легитимирана страна при спазване
на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима. В българското законодателство липсва легална
дефиниция на понятието „фактическо съпружеско съжителство”. Няма спор
обаче, че същото не се изчерпва със съвместното живеене на две лица в едно
жилище. Потвърждение в тази насока е разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, която й
в редакцията й от 22.12.2009 г. изрично разграничаваше хипотезите на
извършено домашно насилие при фактическо съпружеско съжителство на
лица и при съвместно обитаване на едно жилище. В настоящия случай по
делото има данни, че молителката В. Х. В. и ответникът Д. В. В. са имали
продължителна (няколкомесечна) връзка, включваща интимни отношения и
обитаването на едно жилище. При тези обстоятелства съдът счита, че
отношенията между страните могат да се характеризират като фактическо
съпружеско съжителство, което впоследствие е било прекратено, поради
което конкретният случай попада в приложното поле на чл.3 т.2 от ЗЗДН и
молбата, въз основа на която е образувано делото се явява подадена срещу
надлежна пасивно легитимирана страна при спазване на установения в закона
едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е
приложена декларация от В. Х. В. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката
декларира, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от страна
на ответника Д. В. В. на посочената в декларацията дата – 10.11.2022 г.,
изразяващ се в отправянето на заплахи по телефона. По делото е приложена и
жалба от В. Х. В. до РП - П. с № ***/*** г., в която молителката посочва
различни прояви на агресивно поведение на ответника Д. В. В., изразяващи се
3
най-често в заплахи по телефона с побой, изнасилване и уволнение от работа.
Отразеното в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и жалбата до прокуратурата
се потвърждава и от разпита на свидетелите Г. В. и Х. В. в проведеното
публично съдебно заседание. В показанията си двамата свидетели посочват,
че на процесната дата – 10.11.2022 г., молителката им е била на гости във
връзка със семейно тържество като си е тръгнала около 22:00 – 22:30 часа.
Посочват, че са си легнали като към около 04:00 – 05:00 часа сутринта са
били събудени от позвъняване по домофона. Установило се, че позвъняването
е от молителката, която дошла на входната врата със своята котка.
Свидетелите посочват, че същата била обляна в сълзи, разстроена като им
споделила, че при прибирането си вкъщи получила телефонни обаждания от
страна на ответника Д. В., в които същият отправял обидни думи спрямо
молителката и я заплашвал със саморазправа и различни други негативни
последици. Свидетелите твърдят, че след този инцидент е настъпила промяна
в нервно-психическото състояние на молителката като същата е станала
затворена, ограничила е контактите както с родителите, така и със своите
близки и познати, събуждала се и плачела често през нощта. Свидетелите
посочват също, че след инцидента молителката изпитва страх да се завърне в
собственото си жилище в *** и живее при тях.
Анализът на така събраните непротиворечиви писмени и гласни
доказателства води до извода, че действително от страна на ответника са
извършени определени актове, които могат да се квалифицират като
упражнено психическо насилие спрямо молителката В. Х. В., поради което са
налице условията на чл.15 ал.2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че в конкретния случай следва да бъдат приложени предвидените в
чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно:
задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана
ответникът да приближава жилището на молителката, жилището на
родителите на молителката, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на молителката за срок от 12 месеца.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на молителката
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. В. В. от гр.П., ЕГН **********, да се въздържа от
4
извършване на домашно насилие по отношение на молителката В. Х. В. от
гр.П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. В. В. от гр. П., ЕГН **********, да приближава
молителката В. Х. В. от гр. П., ЕГН **********, жилището, находящо се в гр.
П., ***, жилището, находящо се в гр.П., ***, местоработата на молителката в
„***“ гр. П., находяща се в гр. П., ***, и местата за социални контакти и
отдих на молителката за срок от дванадесет месеца, считано от 09.01.2023 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на
основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. В. В. от гр.П., ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл.21 ал.3 от
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Д. В. В. от гр. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер
на 200 лв.
ОСЪЖДА Д. В. В. от гр. П., ЕГН ********** да заплати на адв. В. Т. И.
от Адвокатска колегия гр.П. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в
размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5