Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15523, по описа за 2017 г., по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 200 000 лв., заявена
като частичен иск от 300 000 лв., от М.Д.М. срещу „З. „Б.И.“ АД, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано
на 24.09.2017 г., при к.к. „Слънчев бряг”, по Републикански път Е 87 (I - 9),
при 197 км., по вина на И.А.Т.– водач на мотоциклет „Хонда ЦБ600ф“, с peг. № *******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение, считано от датата на отказа на
ответника по заведената застрахователна претенция - 14.11.2017 г., до
окончателното погасяване на задължението.
В
исковата молба е изложено, че водачът И.Т.е навлязъл в ляв завой с несъобразена
скорост, вследствие на което превозното средство е излязло вдясно от пътното
платно и настъпило процесното ПТП - самокатастрофа. Твърди се, че в резултат от
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: травматична ампутация на
дясна мишница в горния край; счупване на VІІ дясно ребро; разкъсно - контузна
рана на дясно ухо; сътресение на мозъка; посттравматично разстройство. В
открито съдебно заседание е допуснато уточнение от ищеца, че във връзка с
инцидента е получил и травматично увреждане, изразяващо се в счупване на
дясната лопатка.
Ищецът
поддържа, че на 24.09.2017 г., при постъпването си в МБАЛ Бургас, Отделение за
реанимация, е приет с водеща диагноза травматична ампутация на десен горен
крайник в горната трета. Транспортиран е със самолет до гр. София за
настаняване в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” ЕАД. След консултация с лицево-челюстен
хирург са установени - разкъсно-контузна рана на дясно ухо, дежурният хирург е локализирал
счупване на VІІ-мо дясно ребро, а данните от неврохирурга свидетелстват за
сътресение на мозъка. При постъпването ищецът е опериран, като е направен
неуспешен опит за зашиване на отрязания горен крайник за мишницата, след което
е извършена реампутация на горния й край. Проведено е консервативно лечение с
венозни системи, обезболяващи, кръвоспиращи, успокояващи, антибиотици и други
лекарства. На 27.09.2017 г. след консулт с психиатър е установено
посттравматично разстройство. Излага, че продължава да страда от последиците от
претърпените телесни повреди, изразяващи се в болки и страдания, и изживения
неописуем стрес, шок и ужас, вследствие претърпените фрактури и ампутацията на
дясната му ръка до нивото на рамото му.
Сочи,
че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение
с ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, учредено с полица № BG/02/117002513071, с начална дата на
покритие 16.09.2017 г. и крайна дата - 15.09.2018г.
Излага,
че на 26.10.2017 г. е депозирал по извънсъдебен ред застрахователна претенция,
като на 14.11.2017 г. З. „Б.И.“ АД е отказало изплащането на поисканото
обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД признава наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва
исковете по основание и размер, като твърди, че не е налице деликт, извършен от
И.Т., като водач на мотоциклет „Хонда“, с peг. № *******. При условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец,
като твърди, че се е качил на мотоциклета в пияно състояние (с концентрация 1,02
‰ в кръвта), като мотоциклетът също е управляван от водач (с концентрация 1,23
‰ промила в кръвта), употребил алкохол. Оспорва иска по размер като завишен.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.
По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с обект гражданската
отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
Въз
основа на данните от констативния протокол, скицата на местопроизшествието и
заключението на изслушаната в настоящото производство комплексна автотехническа
експертиза, се установява следния механизъм на автопроизшествието:
На
24.09.2017 г., около 05:00 ч., по Главен път 1-9, км. 197, непосредствено преди
завой „Осморката“, в тъмната част на денонощието, при слаба видимост и със
скорост, равна или по-висока от 65,01 км/ч, се движи мотоциклет марка „Хонда“,
модел „ЦБ600Ф“, с peг. № А1209К, управляван от И.А.Т., а като пътник на задната
седалка пътува М.Д.М.. На около 150 м преди ПТП, от страна на пътната лента за
гр. Варна, има знак В26 - „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“ (20 км/ч) и знак А2 -„Опасен завой наляво“.
Тъй
като скоростта на движение на мотоциклета (65,01 км/ч) е равна или по-голяма от
стойността на критичната скорост на движение на мотоциклета в завоя, без
изгубване на страничната устойчивост срещу плъзгане, мотоциклетът се плъзга
настрани, пада на лявата си страна и задно с пътуващите на него се удря в стоманената
предпазна ограда (мантинела) и преминават заедно с мотоциклета под нея, който
оказва допълнителен натиск върху пътниците.
Вещото
лице посочва три възможни причини за настъпване на ПТП: движение
на мотоциклета със скорост, равна или по-висока от критичната скорост на
движение на мотоциклета в завоя без изгубване на страничната устойчивост срещу
плъзгане - 65,01 км/ч; рязко прилагане на спирачна сила върху предното ходово
колело, при което то се е плъзнало; рязко наклоняване на мотоциклета настрани с
цел повишаване на устойчивостта му срещу странично плъзгане и странично
преобръщане.
От
приетата без възражения от страните съдебно-токсикологична експертиза се
установява, че при настъпването на ПТП И.А.Т.е бил с алкохолна концентрация в
кръвта от 1,23 ‰, а ищецът М.М. - със стойност от 1,02 ‰. Описаните стойности
съответстват на лека степен на алкохолно опиянение, като конкретно концентрация
на алкохол в кръвта от 1,02 ‰ се характеризира с еуфория, приказливост,
повишено доверие, намалени задръжки, чувство за щастие, затруднения в мисловния
процес и моторната координация, забавени реакции, като е възможно да се прояви
и емоционална нестабилност и неспособност за адекватно възприемане на околната
среда. При концентрация на алкохол в кръвта от 1,23 ‰ се наблюдава нарушена
моторна координация и рефлекси, дизартриа, брадилалия, възможна поява на гадене
и повръщане, емоционална нестабилност, неспособност за адекватно възприемане на
околната среда, намалена зрителна способност. Концентрацията на алкохол в
кръвта от 1,02 ‰ води до еуфория, приказливост, повишено доверие, намалени
задръжки, чувство за щастие, затруднения в мисловния процес и моторната
координация, забавени реакции, като е възможно да възникне емоционална
нестабилност и неспособност за адекватно възприемане на околната среда.
По
делото е приета първоначална съдебно-медицинска експертиза, според която в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: травматична ампутация на десния горен крайник (дясната ръка)
на ниво горна третина на дясната мишница; счупване на дясната лопатка; счупване
на 7-мо дясно ребро; контузия на гръдния кош (отдясно); Разкъсно-контузна рана
на ушната мида на дясното ухо. Според вещото лице, поради установената рана на
дясното ухо, може да се предполага наличието на травма на главата, респ.
мозъчно сътресение (комоцио), което в конкретния случай не се е съпровождало с
пълна загуба на съзнание, видно от първоначалния преглед на местопроизшествието
от медицинския екип и на медицинските
документи по време на болничното лечение. Пострадалият е търпял значителни
болки и страдания от разкъсване на нерви и счупване на мишничната кост, които
са били с по-голям интензитет през първите 1,5 - 2 месеца, но са продължавали с
по-малък интензитет до затваряне на ампутационния чукан и сваляне на
хирургичните конци, като е възможно и момента на изготвянето на експертизата
ищецът да има търпима болка в областта на ампутационния чукан и в дясната
раменна става, предимно при влажно време. Според експертизата, допълнена от
вещото лице с дадените в съдебно заседание пояснения, загубата на ампутирания
горен крайник е необратима, като е възможно частичното, но не и пълно
компенсиране на неговите функции, в зависимост от вида на протезата, която ще
се постави.
Предвид
оспорената от ответника СМЕ в частта, в която вещото лице е констатирало
наличието на счупване на дясната лопатка, е приета, без възражения от страните,
повторна експертиза, според която това травматично увреждане е получено в
резултат от процесното ПТП.
От
представеното по делото експертно решение № 0040 от 004/08.01.2018 г., на ТЕЛК
към МБАЛ „Св. Ив. Рилски” - гр. Козлодуй, е видно, че на М.Д.М. е определена 90%
трайно намалена работоспособност с водеща диагноза: Травматична ампутации на
раменния пояс и мишницата.
Според
показанията на свидетеля П.А.Н., след ПТП ищецът е преустановил контактите си и
започнал да се вижда с много малко хора. Тъй като си служел с дясната ръка,
изпитвал силно затруднение в ежедневието си, приятелката му го напуснала, а
околните му се подигравали поради загубата на ръката.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има
водачът на мотоциклет „Хонда ЦБ600ф“ И.А.Т.. Същият е нарушил правилата, на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, забраняваща на водача на пътно превозно средство да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Доколкото по
делото не се установява ПТП да е причинено в резултат на обективни причини или
от действията на ищеца, който се е возил зад водача, следва да се приеме, че
загубата на контрол над мотоциклета се дължи на субективните действия на водача
му (в какъвто смисъл е и заключението на СТЕ), който се е движил със скорост от
65,01 км/ч, при положение че пътният участък е бил регулиран със знак В26,
забраняващ движение със скорост, по-висока от означената - 20 км/ч и знак А2,
сигнализиращ за „Опасен завой наляво“. В този смисъл водачът е нарушил и
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, забраняваща, движение със скорост,
по-висока от сигнализираната с пътен знак.
С
оглед гореизложеното и предвид заключението на съдебномедицинската експертиза,
свидетелските показания и представените писмени доказателства, установяващи, че
от процесното ПТП ищецът е получил травми, от които е изпитвал болки и
страдания, съдът намира, че поведението на И.А.Т.като водач на мотоциклет
„Хонда ЦБ600ф“, е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на
Закона за движение по пътищата и представлява деликтно поведение по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от
страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция.
Като
безспорно по делото е отделено обстоятелството, че по силата на застрахователна
полица № BG/02/117002513071, към датата на пътното произшествие, е бил налице
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с
обект – отговорността на водач за вреди при управлението на процесния
мотоциклет, страна по който е ответното дружество, поради което последното
дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ , във вр. с чл. 45
от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени
по-горе в съдебномедицинските експертизи, включително оспорената от ответника травма
– счупване на дясната лопатка; периодът от около 1,5-2 месеца, в който
пострадалият е търпял значителни болки и които болки, макар и търпими, са
продължили и след това в областта на ампутираната дясна ръка. Съществено за
определяне размера на обезщетението е фактът, че на ищеца е ампутирана дясната
му ръка на ниво горна третина на дясната мишница и която загуба е необратима.
Макар и да е възможно поставянето на протеза, съдът отчита, че е невъзможно възвръщане
пълната функционалност на крайника, което през целия живот на ищеца, ще му създава,
не само значителен емоционален дискомфорт, но и в значителна степен ще го затруднява
в ежедневието му (още повече, че до инцидента си е служил именно с дясната
ръка) и пълноценното му реализиране като личност в обществото. Релевантно за
определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на
живот в страната, както и младата възраст на пострадалия към момента на
настъпването на увреждането (28 години). Предвид изложеното, съдът намира, че
сумата от 200 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който се е качил на мотоциклета в пияно състояние (с концентрация 1,02 ‰ в
кръвта), като мотоциклетът също е управляван от водач (с концентрация 1,23 ‰
промила в кръвта), употребил алкохол.
Съгласно
т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г., по тълк. д. № 1/2014 г., на ОСТК на ВКС, налице
е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен. Посочено е, че освен при твърдения за невменяемост на
увредения, тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването
страна в процеса - делинквент или застраховател.
Твърдените
обстоятелства относно наличието на концентрация на алкохол у водача на
мотоциклета и неговия спътник, безспорно се установяват от приетата по делото
съдебна токсикологична експертиза.
Според
обясненията на ищеца, дадени в о.с.з. 10.12.2018 г., заедно с И.Т., с който се
познавали от две години, но не били близки приятели, са посетили питейно
заведение преди ПТП. Твърди, че е изпил „два малки бърбъна“, като не е видял и
не е питал И. Т. да е употребил алкохол.
Съдът
не кредитира обясненията на ищеца, че не е знаел, че водачът на мотоциклета не
е употребил алкохол, доколкото това се опровергава от събраните по делото
доказателства. Констатираната от токсикологичната експертиза степен на
алкохолно опиянение у водача (1,23 ‰), според вещото лице е възможно да бъде
установена от друго лице, познаващо И.Т.в състояние, при което не е употреби
алкохол, и което лице също има адекватно възприятие на околната действителност.
В случая, макар и да твърди, че не са близки приятели с И. Т., ищецът признава,
че са в приятелски отношения с него, което обосновава извод, че е познавал в
достатъчна степен водачът на мотоциклета в състояние, при което не е употребил
алкохол и обективно е възможно да възприеме евентуално негово пияно състояние.
От експертизата също така се установява, че степента на алкохолно опиянение на
ищеца (1,02 ‰) води до затруднения в мисловния му процес и дори до неспособност
за адекватно възприятие на действителността, което сочи, че самият той се е
поставил в невъзможност да възприеме обстоятелството, че приятелят му е
употребил алкохол. Извод в този смисъл са и свидетелските показания на М.М.,
обективирани в приетия по делото протокол за разпит на свидетел по ДП
№304ЗМ-2551/2017, по описа на РУ – гр. Несебър, според които ищецът си спомня,
че са отишли в бар към 23:40 ч., след който момент не си спомня, нито кога си е
тръгнал, нито дали са пътували по пътя за гр. Варна, както и каквито и да било
обстоятелства около ПТП.
Предвид
изложеното, съдът намира за доказано възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е проявил рисково поведение,
предприемайки пътуване с моторно превозно средство (мотоциклет), чийто водач е
употребил алкохол, като ищецът е съзнавал този факт, или е имал възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Отчитайки, че настъпване на
ПТП е по причина в субективните действия на водача Т., който е загубил
управлението над мотоциклета, съдът намира, че процентът на съпричиняване от
страна на ищеца следва да бъде определен в размер на 30 %.
С
оглед гореизложеното и редуцирайки определеното обезщетения за неимуществени с
приетия процент съпричиняване, съдът намира, че настоящата претенцията се явява
основателна за сумата от 140 000 лв., като за разликата до претендираните 200
000 лв., заявени като частичен иск от 300 000 лв., следва да бъде отхвърлена.
Основателно
се явява искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на която е постановен
отказ на застрахователя да плати по предявената извънсъдебна претенция -
14.11.2017 г.. Видно от писмо с изх. №7678/14.11.2017 г., (л.35) „З. „Б.И.“ АД
е изискало допълнителни документи от ищеца, въпреки че му е бил представен
констативен протокол от ПТП и който, по аргумент от чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, го
е задължавал да се произнесе по претенцията.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
ответникът следва да заплати на адв. Н.Д., съобразно уважената част от иска,
сумата от 4645,20 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3, ищецът следва да заплати на
ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, направените по делото разноски
за съдебно-токсикологична експертиза в размер на 60,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от исковете,
общо разноски в размер на 5880 лв., от които 5600 лв. - държавна такса и 280
лв. - депозит за СМЕ и САТЕ.
Съдът установи, че с разпореждане от 20.12.2018 г. е
определил внасянето на депозит от 150 лв. за повторна СМЕ, назначена по искане
на ответника. В о.с.з. от 22.04.2019 г. е приета повторната СМЕ, като е
констатирано, че дължимият депозит не е бил внесен. Въпреки заявеното от процесуалния
представител на ответника, че сумата ще бъде внесена в едноседмичен срок,
разпореждането на съда от 20.12.2018 г. не е изпълнено, поради което на
основание чл. 77 ГПК, с настоящото решение „З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено
за тази сума.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адв.
Ал. И., да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, полуетаж
4, офис 4, чрез адв. Н.Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ , сумата 140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 24.09.2017 г., при к.к. „Слънчев бряг”, по
Републикански път Е 87 (I - 9), при 197 км., по вина на И.А.Т.– водач на
мотоциклет „Хонда ЦБ600ф“, с peг. № *******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва
върху претендираното застрахователно обезщетение, считано от 14.11.2017 г., до
окончателното погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 200 000 лв. (заявен
като частичен иск от 300 000 лв.), като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. Н.Д., с адрес
***, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно уважената част от иска,
сумата от 4645,20 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска,
направените по делото разноски в общ размер на 60 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от
иска, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски, в общ размер на
5880 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща депозит за назначената по делото повторна
съдебномедицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: