№ 417
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500782 по описа за 2021 година
Подадена е частна жалба от К. Д. Ж., ЮЛ. ХР. Г., ХР. П. Г., В. П. Г., ЗДР. Д. П., СТР. Д.
П., М. С. П., М. АЛ. П., АЛ. АЛ. П., ЕЛ. ИВ. П., ЕМ. Д. Д., ЕЛ. ЕМ. Д., В. П. Н., С. М. П.,
чрез пълномощника им адв. Вакрилов от САК срещу определение № 260181 от 30.07.2021
год. по гр.д. № 170/2020 год. на РС-Сливница, с което съдът е върнал исковата молба на
жалбоподателите, поради неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на
нередовностите й, и е прекратил производството по делото. Молят съда да го отмени и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
жалбоподателите, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС-Сливница е било образувано по искова молба на
жалбоподателите, с която са предявили искове срещу М. В.В., В.В. П., Л.В. П., Р.Г.А.,
В.С.А., ТД „А.“ ЕООД, с. А., с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в исковата молба, че с ответниците М. В., В.П. и Л. П. са
съсобственици по наследство от братята А., В. и Г. З. на следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 00223.27.14 с площ 4119 кв.м. в землището на с. А.,
местността „Н.“; поземлен имот с идентификатор 00223.31.4 с площ 5106 кв.м. в землището
на с. А., местността „Н.“; поземлен имот с идентификатор 06175.13.13 с площ 4034 кв.м. в
землището на с. Б., местност „Полето“ и поземлен имот с идентификатор 00223.31.1 с площ
8 661 кв.м. в землището на с. А., местността „Н.“, на основание покупко-продажба с н.а. №
71, дело № 427/01.12.2016 год. на нотариус рег. № 634 с район на действие РС-Сливница.
С н.а. № 71, том III, дело № 427/2016 год. на нотариус с район на действие РС-
1
Сливница ответниците М. В., В.П. и Л. П. прехвърлили чрез замяна срещу хранителни стоки
в нарушение на разпоредбата на чл. 76 от ЗН притежаваните от тях 42/90 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 00223.27.14 в с. А. и поземлен имот с идентификатор 00223.31.4 в с. А.,
както и 21/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 в землището на с. Б. и поземлен
имот с идентификатор 00223.31.1 в землището на с. А., в полза на ответниците Р.А. и В.А..
В замяна на прехвърлените идеални части от описаните имоти приобретателите
предоставили хранителни стоки на обща стойност 840 лв.
Ищците твърдят, че извършените замени са недействителни на основание чл. 76 от
ЗН по отношение на ищците – сънаследници с ответниците на братята З..
Сочат също така, че с н.а. № 72, дело № 428/2016 год. на нотариус с рег. № 634 с
район на действие РС-Сливница ответницата Л. П. в нарушение на разпоредбата на чл. 76 от
ЗН прехвърлила своите 42/270 ид.ч. от общия им наследствен имот – ПИ с идентификатор
00223.134.6 с площ 55 987 кв.м. в с. А. на ответниците Р.А. и В.А., като в замяна
ответниците й предоставили хранителни стоки на стойност 1320 лв. Твърдят, че
разпоредителната сделка е недействителна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 76
от ЗН.
Излагат твърдения, че описаните по-горе сделки са нищожни и като противоречащи
на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като липсва еквивалентност на
престациите. Молят съда да прогласи нищожността на договорите на това основание и/или
да ги обяви за относително недействителни, на основание чл. 76 от ЗН.
Твърдят още, че ответницата Л. П. в качеството на една от наследниците на общите
наследодатели братя П.и З., сключила договор с ответното дружество за аренда на
процесните земеделски земи на 19.09.2016 год. за 15 стопански години, който бил
недействителен по отношение на ищците, тъй като е сключен без тяхно съгласие от лице,
което притежава по-малко от 50% идеални части от имотите, в противоречие с разпоредбата
на чл. 3, ал. 4 от Закон за арендата в земеделието. Поради това считат, че ответното
дружество ползва имотите без основание, като предявяват искове за прогласяване за
недействителен по отношение на ищците на договора за аренда, както и за осъждане на
дружеството на основание по чл. 108 от ЗС да им предаде владението върху тях, както и да
бъде осъдено да им заплати обезщетение за лишаване от ползване на собствените им
идеални части от имотите по чл. 59 от ЗЗД в размер общо на 6000 лева.
С молба от 21.07.2020 год. ответниците М. В. и В.П. са поискали да се присъединят
към ищците по един от обективно съединените искове, а именно – по иска срещу „А.“
ЕООД и Л. П. за обявяване на сключения между тях договор за аренда от 19.09.206 год. за
нищожен.
С разпореждане от 31.08.2020 год. съдът е оставил исковата молба без движение с
указания до ищците да заявят чии наследници са част от ищците, като представят и
съответни доказателства; да представят данъчни оценки на имотите, предмет на исковете; да
посочат периода, за който претендират обезщетение по чл. 59 от ЗЗД; да уточнят дали
2
претендират предаване на владението от страна на дружеството-ответник върху отдадените
под аренда имоти изцяло или само върху собствените им идеални части от тях, чийто размер
да конкретизират.
С молба от 23.09.2020 год. пълномощникът на ищците адв. Вакрилов е изпълнил
дадените от съда с горното разпореждане указания – представени са удостоверения за
данъчни оценки на процесните имоти, като са направени и поисканите от съда уточнения на
претенциите.
С разпореждане от 16.12.2020 год. съдът е указал на ищците да внесат дължимата
държавна такса, по всеки от предявените искове. Тези указания също са изпълнени с молба
от 02.02.2021 год. С разпореждане от 04.02.2021 год. съдът е разпоредил да се впише
исковата молба.
С разпореждане от 12.04.2021 год. съдът отново е оставил производството по делото
без движение с указания до ищците да заявят на какво основание ответниците М. В. и В.П.
правят искане да бъдат конституирани като ищци по делото. В дадения срок тези указания
не са изпълнени, поради което с обжалваното определение съдът е върнал исковата молба и
е прекратил производството по делото с мотива, че не са изпълнени дадените указания.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и
интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата
отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С
оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна, предвид следните съображения:
Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от
ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности /чл. 129, ал. 2 от ГПК/. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите,
исковата молба заедно с приложенията се връща. Предпоставка за връщането на исковата
молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности, включително
относно предмета на спорното право и дължимата държавна такса. В случай, че не са
спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на
недостатъците и ако след изтичане на определения от съда срок исковите претенции не са
конкретизирани, съдът връща исковата молба.
По делото ищците са изпълнили дадените с разпореждания от 31.08.2020 год. и
16.12.2020 год. указания, с изключение на указанието за вписване на исковата молба В
случая съдът е указал на ищците да впишат исковата молба едновременно с указанията за
отстраняване на нередовностите й, което е неправилно. Такива указания следва да бъдат
дадени едва след отстраняване на останалите констатирани от съда нередовности на
исковата молба, тъй като предпоставка за вписване на исковата молба е същата да е редовна.
Поради това в тази част неизпълнението на указанията не може да има за последица
3
връщане на исковата молба. В мотивите на обжалваното определение съдът е посочил като
основание за връщането й неизпълнение на дадените с разпореждането от 12.04.2021 год.
указания, които обаче не касаят нередовности на исковата молба, а са дадени във връзка с
искането на М. В. и В.П. да бъдат конституирани като ищци по делото. По това искане
съдът следва да се произнесе с отделен акт, като евентуалният отказ да го уважи няма
отношение към редовността на исковата молба.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260181 от 30.07.2021 год. по гр.д. № 170/2020 год. на РС-
Сливница, с което съдът е върнал исковата молба на К. Д. Ж., ЮЛ. ХР. Г., ХР. П. Г., В. П. Г.,
ЗДР. Д. П., СТР. Д. П., М. С. П., М. АЛ. П., АЛ. АЛ. П., ЕЛ. ИВ. П., ЕМ. Д. Д., ЕЛ. ЕМ. Д.,
В. П. Н., С. М. П., чрез пълномощника им адв. Вакрилов от САК, поради неизпълнение на
дадени от съда указания за отстраняване на нередовности и е прекратил производството по
делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и ВРЪЩА делото на РС-Сливница за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4