РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Х. сложи за разглеждане гр. дело №3579 по описа
за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на С.К.Й. с
ЕГН ********** и С.Т.Й. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител
адвокат Н.Й. с адрес ***, срещу И.М.М. с ЕГН ********** *** с адрес за
призоваване по местоработата му в Кметство с. ***, по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите за осъждането му да заплати на ищците следните суми:
1) Солидарно на двамата ищци сумата от 800 лева (след извършеното в началото на
първото съдебно заседание оттегляне на иска за разликата от 800 лева до 1000
лева) за причинените имуществени вреди от незаконосъобразното изсичане на дърво
- 1 брой орех (след изявлението на
процесуалния представител на ищците в началото на първото съдебно заседание, че
не поддържа първоначалната претенция за неправомерното изсичането на още едно
плодно дръвче – слива) - в собствения им имот в с. ***, общ. Добричка през
есента на 2020 година, заедно със законната лихва върху нея от датата на
откриването на увреждането (03.11.2020 г.) до окончателното плащане. 2) По 500
(петстотин) лева за всеки от ищците, представляващи претърпени неимуществени
вреди в резултат на посоченото по-горе деяние (претърпени притеснения,
безпокойство, страх, психическа потиснатост, затормозеност, чувство за
безизходица и унижение), заедно със законната лихва върху нея от датата на
откриването на увреждането (03.11.2020 г.) до окончателното плащане, а също и
за присъждането на направените по делото разноски. В исковата си молба ищците сочат,
че са собственици по силата на договор за покупко – продажба от 31.08.1994 г.
на дворно място в село *** в което са засадили орех и други плодни дръвчета; през
2002 г. са се установили в Испания, като през летните месеци са посещавали
имота; през лятото на 2020 г. ищцата е почистила двора, изградила е жив плет на
мястото на телената ограда и е помолила кмета да вземе мерки за предотвратяване
на вандалските набези върху имота; на 03.11.2020 г. от тяхна близка са
разбрали, че някой е влизал в имота и е отсякъл орех и една слива; С.К.Й. се е
обадила на кмета, който е отговорил, че е влизал в имота и е изрязал дърветата;
двамата ищци са преживели голям шок във връзка със случващото се в имота;
ореховото дърво е било изключително ценно, а дървесината му е една от
най-скъпите; отсеченото дърво е под специалната закрила на действащото
законодателство; настояват за уважаването на предявените искове и присъждането
на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявените искове са
неоснователни; ответникът е избран за кмет на с. ****, общ. Добричка и познава
ищците, които от дълго време живеят в чужбина и имотът им е необитаем; през
2020 година първата ищца е посетила имота си и се е срещнала с И.М.М., като му
е споделила, че желае да бъдат отрязани две дървета на границата на нейния имот,
защото пречат да бъде поставена ограда; ответникът в длъжностното си качество е
обяснил административната процедура за изрязването на дърветата, но не е
издавал индивидуален административен акт за това; С.К.Й. лично е поръчала и
заплатила на две лица от селото за изрязването на двете дървета, като
дървесината и към настоящия момент от отрязаните дървета стои на място и не е
изнасяна; първата ищца е била възложила на двамата оформянето и на ограда във
формата на жив плет около имота; твърденията за физическото премахване от
ответника на дърветата не отговарят на обективната действителност; не е вярно,
че ответникът сам заявил по телефона, че лично е влизал и изрязал дърветата; не
става ясно как е формирана претенцията за имуществени вреди от премахването на
дърветата, както и няма категорични доказателства, че процесните две дървета са
се намирали точно в имота на ищците; неоснователни са претенциите за заплащане
на неимуществени вреди – няма как след като си поръчал на двама граждани да
отрежат намиращите се на границата на имота ти дървета и след извършването на
заръчаното да твърдиш, че са ти нанесени неимуществени вреди; прави възражение
срещу прилагането на снимков материал, тъй като липсва процесуален ред за
приобщаването му; настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането
на сторените разноски.
В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ищците е посочил, че
ответникът е
причинил процесното деяние, тъй като същият в качеството си на кмет на село ***
е възложил на две лица, единият от които ***, от чиито свидетелски показания се
установява, че именно кметът е наредил на него и на лице с прякор „мандаката“
да изрежат клони и храсти от имота на ищците; всяко лице, което е възложило
работа на друго, отговаря за вредите, нанесени от начина на изпълнението на
задачата съгласно чл.49 от Закона за задълженията и договорите; доказано е
обстоятелството, че това деяние е неправомерно, тъй като самият ответник
твърди, че изрязването на ореховото дърво е незаконосъобразно, без да е
издадено специално разрешение за това; неправомерно е влизането в чужда
собственост, тъй като частната собственост е неприкосновена и каквото и
качество да притежава ответникът, той не разполага с правомощия да се разпорежда
и да извършва каквито и да е действия в чужд имот; от разпита на свидетелите на
страните е станало ясно, че именно това лице „мандаката“, наричано от кмета „баджанак“, е отрязало
ореха по негово нареждане; въпреки липсата на данни, от които да е видно, че ответникът
е наредил да се отреже орех, ответникът отговаря
за действията на лицата, на които е възложил тази работа; за отрязването трябва
да носи отговорност за нанесените вреди; нанесени вреди се установяват от съдебно-техническата
експертиза; относно причинените неимуществени вреди - от свидетелските
показания се установява, че ищците са претърпени разочарования, страдания, гняв
и безпомощност, че не могат да защитят собствеността си, която е на територията
на Република България; същите следва да бъдат овъзмездени по справедливост от
съда; твърденията на ответника, че ищците са знаели, че е предложено на „мандаката“
да отреже ореха, са останали недоказани във връзка с представените по делото
електронни изявления; кметът е направил пред свидетеля Д. Т.Й. самопризнание,
че той и баджанакът му с прякор „мандаката“ са изрязали ореховото дърво;
настоява за постановяването на решение, с което да бъде уважена исковата
претенция и присъдени сторените разноски. Ищцата С.К.Й. е заявила, че е
оставила дома си от 20 години, но дворът е поддържан винаги; от около 2 години
къщата е обявена за продажба, но сделката не се е състояла и къщата е била
съвсем изоставена; срещнала е този човек „мандаката“, който работел към
общината и ходел с една машинка; искала да се отрежат само клоните, за да може
да влезе в двора, като платила на „мандаката“ 40 лева за 2 часа; кметът е неин
съсед, но само се поздравяват от уважение и не са имали близки отношения; разговаряли
са и той е обещал да даде багери, за да се изчисти мястото; казала му за ореха, че когато се приберат,
тогава ще решат какво да правят с него; клоните на ореха са били високи и той е
отбелязал, че ако го режат, ще им даде разрешение от кметството; клоните от
другите дървета и храсти, които са били изрязани, тя, нейната майка и един
съсед са ги наредили като ограда; вършината е била клони, които е помолила
„мандаката“ да отреже; с „мандаката“ въобще не са говорили за ореха; за
остатъците от клоните кметът е казал, че ще направи услуга с някакво тракторче
да ги изхвърли; помолила е кмета само да вземе боклука от пътя; септември 2020
г. е отишла в Испания, а на 3 ноември 2020 г. свидетелката Г. е звъннала и казала,
че орехът е отрязан; ищцата е писала съобщение на кмета, че някой е отрязал
ореха без тяхно разрешение, а съобщението е било прочетено от него; той не е
отговорил и тогава тя е звъннала на Д. – брат на нейния мъж - да се свърже с
кмета; Д. звъннал на кмета и той му казал „аз и баджанакът отрязахме ореха”; кметът
се е възползвал от правомощията си и е отрязал
ореха.
В последното съдебно заседание ответникът чрез своя
пълномощник е посочил, че исковете са неоснователни по изложените в отговора на
исковата молба съображения;
от казаното от ищцата става ясно, че тя е познавала въпросното лице с прякор
„мандаката“ и му е платила 40 лева за 2 часа, като би следвало да знае трите му
имена, единен граждански номер и адрес; от всички събрани доказателства се
установява, че ответникът не е извършил деянието, за което са предявени
исковете; възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй
като предявените искове са четири; настоява за присъждането на сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Между
страните не се спори, че съпрузите – ищци са собственици на процесното дворно
място, в което е бил посаден орех, по силата на договор за покупко – продажба
от 31.08.1994 г., намиращ на лист 7 от делото; ответникът е кмет на село ***,
общ. Добричка. Не е доказан фактическият
състав на предявените срещу ответника искове по чл.45 от Закона за задълженията
и договорите – да е причинил процесното деяние; извършеното деяние да е неправомерно; да е причинило
вреди; да има причинна връзка между деянието и вредите; вината на ответника на
общо основание се предполага до доказването на противното. Никой от разпитаните
свидетели не посочва И.М.М. да е извършил
отсичането на процесното дърво – орех. Ангажираната от ищците свидетелка Г. Д.
Р. споделя, че не е видяла кой е отрязал дървото, а за станалото е научила от
ищцата и Д.Т.Й.. Другият ангажиран от ищците свидетел Д.Т.Й. в показанията си в
съдебното заседание на 28.04.2021 г. заявява, че е брат на С.Т.Й.; не е бил
пряк свидетел на отрязването на ореха; говорил е с кмета, който му е казал, че
неговият баджанак е отрязал ореха със знанието на ищцата; С.К.Й. е платила на
някой да изреже сливите и храсталаците. Ангажираният от ответника свидетел ***
посочва, че е бил нает от ищцата заедно с друго лице да изчистят процесния
двор; стигнали са до ореха, но кметът е минал и ги е спрял, защото за изрязването
на орех е необходимо разрешение от
общината; отрязали са една слива на оградата на мрежата, тъй като С.К.Й. ги е помолила;
тя ги е накарала да отрежат ореха и да изчистят неговите корени. Другият
ангажиран от ответника свидетел **** твърди, че кметът е пратил него и друго
лице с прякор „мандаката“ да окастрят сливите, които се намират по общинския
път; кметът не им е казал да режат ореха, но тъй като неговите клони са пречели
на комшиите и на жиците на тока, „мандаката“ е решил и отрязал ореха;
„мандаката“ е работил към кметството около 5 – 6 месеца. В последното съдебно заседание
ищцата се е явила лично и е посочила, че е срещнала „мандаката“ през лятото на
2020 година; последният е работил към общината и е ходил с една машинка;
поискала е от него да отреже клоните на някои дървета, за да влезе в двора,
като му е платила 40 лева за 2 часа; говорила е с кмета и той е обещал да
помогне с почистването; казала му за ореха, а кметът отговорил, че за
отрязването му е необходимо да бъде дадено разрешение; изрязаните от
„мандаката“ клони е наредила като ограда; с „мандаката“ въобще не е говорила за
ореха. Затова ищците, чиято е
доказателствената тежест по исковете по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, по никакъв начин не са доказали извършването на процесното деяние
от И.М.М.. Относно посоченото в последното съдебно заседание от техния
процесуален представител, че настояват за ангажирането на отговорността на
ответника на основание на чл.49 от Закона за задълженията и договорите като
възложител на работата по почистването на общинските улици от дървета, които
пречат (искането се основава единствено на показанията на свидетеля ***, които
обаче са вътрешно противоречиви – според него изрязването е станало през лятото
на 2020 година и орехът не е имал плод, а всички останали свидетели твърдят, че
орехът е отрязан след събирането на плодовете от него) – надлежният ответник по
този вид искове в случая би бил не ответникът, а общината или кметството на
основание на чл.49 от Закона за задълженията и договорите или чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Следователно предявените искове по чл.45 от
Закона за задълженията и договорите са неоснователни и трябва да бъдат
отхвърлени.
На
ответника с оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени направените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение (с оглед на броя на предявените искове и минималния размер от
300 лева за всеки иск същото не е прекомерно).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.К.Й. с ЕГН ********** и С.Т.Й.
с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр. Варна, ул***, ет.1, срещу И.М.М.
с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване по местоработата му в Кметство с. ***
искове по чл.45 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на
ответника да заплати на ищците следните суми: 1) Солидарно на двамата ищци
сумата от 800 (осемстотин) лева за причинените имуществени вреди от
незаконосъобразното изсичане на дърво - 1 брой орех - в собствения им имот в с. ****, общ.
Добричка през есента на 2020 година, заедно със законната лихва върху нея от
датата на откриването на увреждането (03.11.2020 г.) до окончателното плащане.
2) По 500 (петстотин) лева за всеки от ищците, представляващи претърпени
неимуществени вреди в резултат на посоченото в т.1 деяние (претърпени
притеснения, безпокойство, страх, психическа потиснатост, затормозеност,
чувство за безизходица и унижение), заедно със законната лихва върху нея от
датата на откриването на увреждането (03.11.2020 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
С.К.Й. с ЕГН ********** и С.Т.Й. с ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване гр. ***, да заплатят на И.М.М. с ЕГН ********** *** с
адрес за призоваване по местоработата му в Кметство с. ***, сумата от 600
(шестстотин) лева, представляваща направените съдебно – деловодни разноски по
гр. дело №3579/2020 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: