№ 1840
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110137970 по описа за 2021 година
намери следното:
Подадена е искова молба от искова молба от .....Д срещу ........ с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева – вземане
по сключен между страните договор за превоз, обективирано в издадена от
ищеца фактура № 3146 от 19.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 350 лева –
вземане по сключен между страните договор за превоз, обективирано в
издадена от ищеца фактура № ,,, от 20.05.2021 г. ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че сключил с ответника два договора за превоз с една и съща дата –
14.05.2021 г. Единият договор бил за курс от / към //, а другият – за курс от //
към /. Ищецът изпълнил задълженията си по тези договори и издал на
ответника процесните фактури за процесните суми, но ответникът не
заплатил задължението си. Ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумите. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Не оспорва сключването на процесните договори и
извършването на превозите. Твърди, че бил заплатил задълженията си. Моли
съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – се явяват
и поддържат исканията си. Ищецът заявява, че не оспорва направеното
плащане.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват всички правнорелевантни факти: наличието на сключване на
договорите за превоз и изпълнението на превоза от страна на ищеца.
Ответникът също доказа направеното плащане, което не се оспори от
1
страните. С оглед на това исковете, като погасени чрез плащане, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
иска, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр.
д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове,
приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода
на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи
до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски. Настоящият случай е точно такъв.
Направеното от ответника плащане е направено на 05.07.2021 г. – след
входирането на исковата молба по настоящото дело и тази, въз основа на
която беше образувано гр. д. № 37969 от 2021 г. по описа на СРС,
впоследствие съединено с настоящото. И двете искови молби бяха входирани
в съда на 30.06.2021 г. Когато причината за завеждането на делото се намира
в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. По
отношение на размера и във връзка с направеното от ответника възражение за
прекомерност, съдът намира следното: при този изход на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски за платена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат. С оглед възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника, съдът приема, че предвид защитавания
материален интерес, фактическата и правна сложност на делото и очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени, се
явява прекомерен размера на заявеното възнаграждение от 700 лв. и следва да
бъде редуциран до сумата от 300 лв., съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Дължимата държавна такса за защита на спорното материално право в размер
на общо 720 лв. е 50 лв. Платената по всяко съединено дело не е необходима
и разумна разноска, с оглед принципа за процесуална икономия и
добросъвестно упражняване на процесуалните права и не следва да се възлага
на ответника. Ето защо съразмерно на уважената част от исковите претенции
ищецът има право на разноски за сумата от 50 лева – държавна такса и 300
лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявените от .....Д, ЕИК: ............ с адрес гр. /// № 5 срещу
........, ЕИК: ................ с адрес гр. ////// № 47, ет. 1, офис 5 искове с правно
основание чл. 367, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 300 лева –
възнаграждение за извършен на 11.05.2021 г. договор за превоз и за сумата от
420 лева – възнаграждение за извършен на 11.05.2021 г. договор за превоз
2
ОСЪЖДА ........, ЕИК: ................ да заплати на .....Д, ЕИК: ............
разноските по делото в размер на 50 лева – държавна такса и 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3