РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. С., 16.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13150/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 127982/08.10.2018 г., предявена от П.В.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 17.06.2018 г., около
12.00 часа, в гр. С., К.В.С., при
управление на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ******, нарушил правилата
за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с
мотопед „Пиаджо Либерти“, с рег. № ******, управляван от П.В.М..
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
е получил следното увреждане: раздробено петрохантерно счупване на бедрена кост
на десния крак. След ПТП, ищецът бил приет за лечение в болница в изключително
тежко състояние. По спешност му била извършена операция за репозиция на
счупването, при която му бил поставен бедрев пирон. От причинените му от
описаното ПТП увреждания, ищецът претърпял и продължава да търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в изключително силни болки, и страдания. Ищецът бил изцяло неподвижен и имал нужда от
чужда помощ в ежедневието си. Към предявяването на исковата молба, все още не
бил възстановен, придвижването му все още било затруднено и използвал помощни
средства – патерици.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ******, включително и на
водача К.В.С.. Застрахователният договор бил сключен със застрахователната
полица № ВG/22/117001889721, валидна до 05.07.2018 г.
Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 17.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на процесното ПТП - 17.06.2018 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ****** - К.В.С., който виновно е причинил
процесното ПТП, в резултат на което на П.В.М. са причинени уврежданията. Заявява, че признава иска до сумата от
25 000 лева, но над нея, претенцията била завишена и прекомерна, предявена
в противоречие с принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът оспорва описания в исковата
механизъм на осъществяване на посоченото
събитие, както и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на претендираните
от ищеца вреди и виновното поведение на застрахования при ответника водач.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Шевролет
Авео“, с рег. № ****** за настъпване на пътнотранспортното произшествие,
съответно за настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът релевира доводи за съпричиняване
на ПТП и на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като водач на
мотопед „Пиаджо Либерти“, с рег. № ******, в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 1 ЗДвП не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал и
при избиране на скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на пътя
и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Ответникът твърди и че ищецът е
допуснал нарушение на чл. 35, ал. 4 ЗДвП, като е предприел завиване надясно,
без да се увери, че пътят е свободен за преминаване, както и нарушение на чл.
150а, ал. 2, вр. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклет без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство. Оспорва и началния момент на изпадане
в забава на ответното дружество.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответника.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа релевираните
възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 17.06.2018 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на
застрахователна полица № ВG/22/117001889721, валидна от 06.07.2017 г. до
05.07.2018 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек „Шевролет Авео“, с рег. № ******, включително и на
водача К.В.С.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 17.07.2019 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Страните не спорят, че на 17.06.2018 г., около 12.00 часа, в гр. С.,***, в
района на кръстовището с ул. „Любляна“, е реализирано пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ******, управляван
от К.В.С. и мотопед „Пиаджо Либерти“, с рег. № ******, управляван от ищеца П.В.М..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 24 и сл.), съставен на 17.06.2018
г. от служител при О„ПП“ – СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл.
128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща
съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен
протокол за ПТП № К-397/17.06.2018 г., съставен от дежурен ПТП - О„ПП“ – СДВР, който
също е посетил мястото на ПТП.
Като причини и обстоятелства в Констативния протокол е посочено, че на
17.06.2018 г., около 12.00 часа, в гр. С., лек автомобил „Шевролет Авео“, с
рег. № ******, управляван от К.В.С.,*** в посока от ул. „Монтевидео“ към ул. „Любляна“ и в района на кръстовишето с
нея извършва маневра обратен завой и реализира ПТП с извършващия маневра десен
завой мотоциклет „Пиаджо Либерти“, с рег. № ******, с неправоспособен водач П.В.М..
На същата дата - 17.06.2018 г., на К.В.С. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 429280.
По случая е било образувано досъдебно производство № 11226/2018 г. по описа
на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 28774/2018 г. по описа на СРП. С постановление от 28.12.2018 г. на прокурор
при СРП (л. 23), производството по ДП № 11226/2018 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр.пр. № 28774/2018 г. по описа на СРП,
е било прекратено
на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК -
след като е прието, че в следствие на настъпилото произшествие на П.В.М. е
причинена средна телесна повреда и след като същият е заявил, че желае
наказателно производство да бъде прекатено.
Въз основа на АУАН № 429280/17.06.2018 г. е съставено Наказателно
постановление № 19-4332-000038/15.01.2019 г. (л. 47 от ДП) против К.В.С., за
това, че на
17.06.2018 г., около 12.00 часа, в гр. С.,***, с посока ул. „Монтевидео“, на
кръстовището с ул. „Любляна“, при управление на лек автомобил „Шевролет Авео“,
с рег. № ******, при извършване на маневра обратен завой, не е пропуснал и е
реализирал ПТП с извършващия маневра десен завой мотоциклет „Пиаджо Либерти“, с
рег. № ******, с което е допуснал нарушение на чл. 38, ал. 2 ЗДвП и му е наложено
административно наказание „Глоба“. В
Наказателното постановление е посочено, че от ПТП е пострадал мотоциклетистът П.В.М., на
когото вследствие на удара е причинена средна телесна повреда.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на К.В.С. – водача
на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ****** и М.Г. С., която при
настъпване на процесното ПТП е била пътник в този автомобил.
Свидетелят С. сочи, че на 17.06.2018 г. е управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“, в гр. С.,*** към ул. „Любляна“. Времето било ясно и сухо. В
края на ул. „Боряна“, свидетелят спрял на кръстовището. Пред него имало други
коли, свидетелят изчакал да тръгнат, след което
заходил за маневра обратен завой по улицата. Тогава мотористът се врязъл
в дясната страна на автомобила, управляван от свидетеля. Свидетелят заявява, че
се е огледал, но не е видял приближаващия моторист. Спрямо местоположението на
свидетеля, мотористът дошъл от дясно. С
оглед мястото на удара, свидетелят предполага, че мотористът се е движел от ул.
„Любляна“ (от банята на кв. „Овча купел“) в посока ул. „Боряна“ (към
„Околовръстното“). Ударил се в калника, в предна дясна част на автомобила
(между края на фара и гумата), превъртял се и паднал от другата страна (на
автомобила).
Свидетелката С. разказва, че на 17.06.2018 г. е била пътник в лек автомобил „Шевролет
Авео“, като се возела на седалката до водача. Автомобилът се движел по ул.
„Боряна“ от ул. „Монтевидео“. Пътят бил двулентов, т.е. в едната посока се
движели два колони автомобили.
Автомобилът, в който била свидетелката се движел в лявата пътна лента,
за да направи обратен завой. На кръстовището с ул. „Любляна“, спрели, за да
видят дали няма други МПС, идващи от ул. „Любляна“. Нямало никой и продължили.
Там имало разделителна линия и автомобилът бил навлязъл в лентата за движение,
по която трябвало да се движи след като завие, но не бил приключил маневрата. В
следващия момент, свидетелката усетила от нейната страна, от дясно, сблъсък.
Слезнали от колата и тогава свидетелката осъзнала, че мотор се е блъснал в тях.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза
(АТЕ). Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На
17.06.2018 г., около 12.00 часа, в гр. С.,*** в посока от ул. „Монтевидео“ към ул.
„Любляна“ се е движил лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ******,
управляван от К.В.С..*** е имало средна прекъсната линия, разделяща двете пътни
ленти, а на десния тротоар преди кръстовището е имало поставен знак Б1 –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Преди да навлезе в кръстовището с ул. „Любляна“ и без да навлиза в
платното за движение на ул. „Любляна“, водачът С. е спрял на знак Бе с цел да
предприеме маневра обратен завой, като навлезе в платното за движение на ул.
„Боряна“ в посока към бул. „Монтевидео“. Той предприел обратен завой,
непосредствено след края на междинната затревена ивица по пешеходната пътека,
без да навлиза в платното за движение на ул. „Любляна“. Когато автомобилът,
завивайки наляво, е започнал да навлиза на територията на продължението на
затревената ивица, мотоциклетът е бил на отстояние около 9.3 метра или на 1.1
сек. преди удара и мотоциклетистът не е имал възможност да спре и да
предотврати удара. Когато автомобилът е започнал да навлиза в платното за
движение на ул. „Боряна“, в посока към бул. „Монтевидео“, мотоциклетистът е бил
още по-близо, на около 3.7 метра.
Преди ПТП, мотоциклет „Пиаджо Либерти“, с рег. № ******, управляван от
неправоспособния водач П.В.М. *** с посока към „Околовръстен път“. За него,
преди да навлезе в кръстовището, на десния тротоар на ул. „Любляна“ е имало поставен
пътен знак Б3 – „Път с предимство“. При навлизане в кръстовището с ул.
„Боряна“, е завил на дясно, в посока ул. „Монтевидео“, като се е насочил към
лявата пътна лента, в близост до средната междинна ивица, вместо към дясната
пътна лента.
Ударът е бил непредотвратим и за двамата водачи и мотоциклетът се е
ударил с предното си колело в десния закръглен край на предната броня на
автомобила. Мотоциклетистът е излетял напред и плъзгайки се над предния капак
на автомобила е паднал в ляво от него. При удара на мотоциклета с автомобила,
десният крак на мотоциклетиста е попаднал между двете МПС и се е получила
фрактурата на дясната бедрена кост.
Видно от АТЕ, от техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил е
имал възможност да огледа внимателно пътно-транспортната ситуация и да види
навлизащия в кръстовището мотопед и е могъл да спре, преди да навлезе в
платното на ул. „Боряна“ за движение към бул. „Монтевидео“.
Мотоциклетистът е имал възможност да завие надясно своевременно, като
навлезе в дясната пътна лента и тогава не би настъпил удар между двете
МПС. Освен това, по този начин водачът
на автомобила би възприел завиването надясно на мотоциклета по-рано и би
пропуснал мотоциклета да премине.
Скоростта на лекия автомобил при завиването е била около 12 км/ч, а на
мотоциклета – около 31 км./ч.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ). Вещото
лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и след личен преглед
на ищеца, е приело, че при процесното ПТП,
ищецът е получил следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост в горния
край й край, разкъсноконтузна рана в областта на капачката на лява колянна
става.
На ищеца е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон
и винтове.
След
6 месеца е отстранен един от дисталните винтове.
През
периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания за период около 10
месеца, като през първите 3 месеца, болките са били с по-голям интензитет.
При
извършения на 09.10.2019 г. преглед на ищеца, ВЛ е установило: Наличието на 4
оперативни белега по външната страна на дясната тазобедрена става и бедро с
надлъжен ход и дължина съответно 3 см., 6 см., 1 см. и 1 см. от входните
отвърстия на пирона и винтовете. Наличието на белег от разкъсно-контузна рана в
областта на капачката на лява колянна става с диаметър 2 см. Запазен обем на
движение в дясна тазобедрена и дясна колянна става, болезнен в крайните си
фази.
В
открито съдебно заседание на 04.11.2019 г., ВЛ по СМЕ уточнява, че операцията
за изваждане на част от металната остеосинтеза (винтовете, които държат костта
фиксирана) е извършена с цел да се ускори зарастването. Друга част от
остеосинтезата (основният пирон) е оставена вътре, като тя се изважда по
медицински показания или по желание на пациенти. При отстраняване на
остеосинтеза, обикновено болките и страданията са около един месец, като през
първите две седмици до свалянето на конците са с малко по-голям интензитет.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Десислава В.М.,
която е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че след процесното ПТП е отишла в
болница „Пирогов“, където съпругът й бил приет. Свидетелката заварила ищеца
легнал, като състоянието му било много тежко. Оказало се, че бедрената му кост
била счупена на 4 места. На ищеца била направена тежка операция, която
продължила три часа и половина. В болницата, М. останал една седмица.
Свидетелката го посещавала, носела му храна. Ищецът не можел да се движи,
кракът му бил неподвижен, изпитвал много силни болки. От болницата го изнесли
трудно, с помощта на приятели. В дома си бил на легло, биели му инжекции за
разреждане на кръвна и обезболяващи, защото продължавал да има денонощно силни
болки. Трудно ставал от леглото и свидетелката го обслужвала за ежедневните му
нужди. Ищецът трудно и заспивал. Изпитвал нетърпими болки „при всяко едно мръдване“.
Свидетелката имала чувството, че хапчетата спрели да му действат. ИЩецът бил
обездвижен в продължение на един месец. След това, с помощта на свидетелката,
започвал да става и да ходи вкъщи с помощта на патерици.
Десислава
М.сочи, че преди произшествието, съпругът й е бил много активен човек, спортувал,
играел футбол, карал колело, излизал с децата си да тичат и играят. Всичко това
нямало как да се случва след прозшествието. Това много го съсипало и ищецът
рухнал психически. Върнал се на работа след „6 месеца и повече“.
Свидетелката
заявява, че през зимата на „миналата година“ (разпитът е проведен на 04.11.2019
г.) ищецът претърпял още една операция, при която му извадили един пирон,
защото се „забивал“ в сухожилието на капачката. Към датата на разпита, ищецът
продължавал да има болки, да пие болкоуспокояващи, не можел да спортува, боляло
го и от смяната на времето.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът К.В.С.
е действал противоправно, тъй като при завиване в обратна посока не е пропуснал
мотоциклет
„Пиаджо Либерти“, с рег. № ******, с което е нарушил и чл. 38,
ал. 2 ЗДвП, който предвижда, че при замвиване в обратна посока, водачът
пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства. Следователно, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Л.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява П.В.М. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 38 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на П.В.М., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 45 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 1 ЗДвП не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал и при избиране на скоростта на движение
не се е съобразил със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, че е
допуснал нарушение на чл. 35, ал. 4 ЗДвП, като е предприел завиване надясно,
без да се увери, че пътят е свободен за преминаване, както и нарушение на чл.
150а, ал. 2, вр. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклет без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, съставен след
процесното ПТП, ищецът не е притежавал свидетелство за
управление на мотоциклета, което и не се оспорва от ищеца. По този начин, ищецът е допуснал
нарушение на чл. 150а , ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), според
който, всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач (освен в посочените случаи), като за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. В случая,
ищецът не е бил правоспособен водач. Не се установява, обаче, че това нарушение
да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което
и съдът приема, че възражението в тази връзка е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, тъй като
липсват каквито и да е доказателства за това.
Видно от заключението по АТЕ, при завиване на ляво (обратен завой), лек
автомобил „Шевролет Авео“ се е движил по окръжност с минимален радиус, за да
може да завие в обратна посока – т.е. движил се е плътно в ляво без да навлиза
в дясната лента на ул. „Боряна“ по посоката, по която е предприел да се движи.
Същевременно, видно от АТЕ, при
навлизане в кръстовището с ул. „Боряна“, мотоциклетът е завил
на дясно, в посока ул. „Монтевидео“, като вместо към дясната пътна лента, се е насочил към
лявата пътна лента, в близост до средната междинна ивица. ВЛ е посочило,
че мотоциклетът е навлязъл в платното за движение по
необяснима траектория (неизвестно по
каква причина) в лявата пътна лента (към която се е придържал лекия автомобил), в
близост до средната разделителна ивица, вместо да навлезе в дясната пътна лента.
С тези си действия, ищецът е допуснал нарушение на чл. 35, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, предвиждащ, че при завиване надясно водачът на
пътно превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път
в дясната част на платното за движение.
Това поведение на ищеца е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като видно от АТЕ, удар между двете МПС е нямало да настъпи, ако
мотоциклетистът е завил надясно своевременно, като
навлезе в дясната пътна лента, за което е имал възможност.
Освен това, допуснатото
от ищеца нарушение
на Закона за движение по пътищата е повлияло и на възможността на виновния
водач да го възприеме своевременно – видно от АТЕ, ако мотоциклетистът
беше завил надясно своевременно, водачът на автомобила би възприел завиването
надясно на мотоциклета по-рано и би пропуснал мотоциклета да премине.
Изложеното също сочи, че допуснатото от ищеца нарушение е в
причинна връзка с настъпването на злополуката.
Поради
изложеното, съдът приема, че са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
И
двамата водачи са имали пряка видимост един спрямо друг: за мотоциклетиста –
преди да навлезе в кръстовището, а за водача на автомобила – преди да започне
левия завоя (но тогава мотоциклетистът се е движил по ул. „Любляна“) – видно от
АТЕ (отговор на въпрос 2.13). И двамата водачи са имали възможност да
предотвратят настъпването на процесното ПТП: водачът на автомобила – като
огледа внимателно пътно-транспортната ситуация, а водачът на мотоциклета – като
завие надясно своевременно и навлязе в дясната пътна лента. Съдът приема, че
поведението (допуснатите нарушения) и на двамата водачи е поставило в опасност всички участници в
движението и е повлияло на възможността на водача С. да прецени адекватно
ситуацията и да предприеме съответното поведение.
Съдът
приема, обаче, че по-тежко е нарушението на водача на лекия автомобил, тъй като
същият не е изпълнил и предвиденото в чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП генерално
задължение на водачите на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението, каквито са и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Това дава основание да се приеме, че приносът на пострадалия за
настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 30%, с колкото и
на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва да бъдат намалено определеното
застрахователно обезщетение.
Следователно,
искът за неимущуствени вреди е основателен и доказан за сумата от 31 500 лева (45 000 лв. – 30 %), а
за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 02.07.2018
г. Не се спори, че ответникът, не е определил и изплатил обезщетение. С оглед
установените по-горе факти и цитирани разпоредби, обезщетението за забава в размер
на законната лихва е дължимо върху посочената главница, считано от 03.10.2018 г. Претенцията за заплащане
на законна лихва следва да се отхвърли за периода от 17.06.2018 г.
до 02.10.2018 г., като неоснователна.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.К.
Николова-Колева, сумата от 1278.90
лева – адвокатско възнаграждение, с
вкл. ДДС (2030 лв. х 0.63).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
173.90 лева от общо направените
разноски в размер на 470 лева (470 лв. х 0.37), вкл. депозит за АТЕ (400 лв.) и
за свидетели (70 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 166.50 лева (450 х 0.37) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1520 лева, от която държавна такса в размер на 1260 лева (31 500
лв. х 4 %), и депозити за СМЕ – 252 лева (400 лв. х 0.63), от внасянето на
които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.В.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 31 500 лева –
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 17.06.2018 г., на гр. С., ведно със законната лихва,
считано от 03.10.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 31 500 лева до пълния предявен размер от
50 000 лева, както и претенцията за законна лихва, за периода от 17.06.2018 г. до 02.10.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат С.К. Н.-К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1278.90 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.В.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 173.90 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 166.50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата 1520
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: