№ 31
гр. Б., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т.а А.
при участието на секретаря Т.В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело №
20211810*141 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/.
ТР. В. Н. от Б., ж.к. “В. Л.”, бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. В.В. О. от САК моли да бъде осъдено
Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. Д. Б.№* да заплати сумата-главница от общо
401.10лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на ТР. В. Н.,
изразяващи се в направени разходи за лечение, които включват: сумата от
375лв., представляваща 50% от сумата от 750лв., която е заплатена за
магнитно-резонансна томография на цял гръбначен стълб на 13.02.2020г. в
УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАд-гр.С., както и сумата от 26.10лв.,
представляваща 50% от сумата от 52.20лв., която е заплатена на 20.02.2020г.
като потребителска такса за болничен престой от 9 дни в УМБАЛСМ
Пирогов ЕАД-гр.С. или за периода от 12.02.2020г. до 20.02.2020г., които
вреди са причинени вследствие настъпило на 12.05.2017г. в с.С., община Б.,
на първокласен път 1-1, в района на 188-ми километър, пътно транспортно
произшествие, за което ищецът ТР. В. Н., който е управлявал лек автомобил
марка“Ф.Г.“ с рег. № * е признат за виновен с одобрено споразумение на
15.02.2019г. по НОХД № */2019г. по описа на РС-Б. и М. Д. И., който е
управлявал лек автомобил марка“*“ с рег. № * е признат за виновен с
одобрено споразумение на 22.02.2019г. по НОХД № */2019г. по описа на РС-
Б., дължими по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/* от 08.10.2016г., както да
заплати и сумата от 43.*лв., представляваща законна лихва за забава върху
горната сума-главница за периода от 15.10.2020г. до 12.11.2021г., ведно със
1
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 12.11.2021г. до
окончателното заплащане, както и направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА по
приложен списък по чл.80 от ГПК /л.103/.
В съдебно заседание ищецът ТР. В. Н., чрез пълномощник адв. В.В. О.
от САК е депозирал писмена молба с вх.№ 1189 от 04.03.2022г., с която
заявява , че поддържа исковете и моли да бъдат уважени.
ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, чрез
пълномощник адв. М.И. Г. от САК е направил възражение по исковете и е
представил писмен отговор с вх.№ 230 от 14.01.2022г., изпратен по пощата с
п.кл. от 13.01.2022г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за процесния
автомобил БМВ с рег. № СА 5125МР. Не оспорва наличието на вина за ПТП-
то и в двамата водачи на МПС. Оспорва иска по размер, като твърди, че са
завишени и не отговарят на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва твърдените от ищеца увреждания, че се намират в причинна връзка и
са следствие от процесното ПТП. Моли да се отхвърлят исковете и се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв.М.Г. е
депозирал писмено становище с вх.№ 1188 от 04.03.2022г., с което оспорва
исковете и поддържа възраженията, направени в писмения отговор. Моли да
се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и се присъдят
направените разноски, подробно отразени в становището.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложените писмени доказателства: копия от съдебен
протокол от 22.02.2019г. по НОХД № */2019г. по описа на PC–Б. и от съдебен
протокол от 15.02.2019г. по НОХД № */2019г. по описа на PC–Б., се
установява, че на 12.05.2017г. в с.С., община Б., на първокласен път 1-1, в
района на 188-ми километър е настъпило пътно транспортно произшествие
между лек автомобил марка“*“ с рег. № *, управляван от М. Д. И. и лек
автомобил марка“Ф.Г.“ с рег. № *, управляван от ТР. В. Н., при което
ищецът ТР. В. Н. е пострадал.
От горното се установява, че по НОХД № */2019г. по описа на РС-
Б. в съдебно заседание на 22.02.2019г. съдът е одобрил споразумение за
решаване на наказателното производство, като е признал М. Д. И. за виновен
в това, че на 12.05.2017г. около 22.21 часа в с. С., обл. Софийска, на
първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на
2
движение от гр. Б. към с. Новачене, обл. Софийска, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка “*” с peг. номер * при
условията на независимо съпричиняване с ТР. В. Н. от Б. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16,
ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“;
чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности в
km/h - категория В, в населено място - 50 km/h“) и тези визирани в
разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за
движение по пътищата (чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „ Надлъжната пътна
маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено
платното за движение и очертаване на неговата граница“ и чл.63, ал.2, т.1 от
ППЗДвП: „единична непрекъсната линия - МГ. На пътните превозни средства
е забранено да я застъпват и пресичат…..”) като докато се е движил с
управлявания от него лек автомобил „*” с рег.номер * със скорост от 117
км/час и несъобразявайки наличието на предупредителните пътни знаци А26 -
„Кръстовище с път без предимство“ и А40 - „Внимание! Участък с
концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл единичната
непрекъсната линия, отграничаваща дясното от лявото платно за движение,
навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на което е настъпил
сблъсък между управлявания от него автомобил и извършващия в този
момент ляв завой и намиращ се в лентата за насрещно движение лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег.номер СО 42 06 ВН и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на ТР. В. Н. от
Б., изразяваща се в: счупване на лявата бедрена кост от многофрагментен тип,
наложило оперативно лечение, което увреждане му е причинило „трайно
затруднение на движението на левия долен крайник“ зa срок от около 9-12
месеца; гръдна травма изразяваща се в счупване на ребрата вляво от трето до
десето, което увреждане му е причинило „трайно затруднение на движението
на снагата“ зa срок от около 2-2,5 месеца; счупване на страничните израстъци
на първи и втори поясни прешлени, което увреждане му е причинило „трайно
затруднение на движението на снагата“ зa срок от около 2-2,5 месеца, и
гръдна травма с контузия на белия дроб вляво и хемоторакс/излив на кръв в
гръдната кухина/ вляво, което увреждане му е причинило „разстройство на
3
здравето, временно опасно за живота“, за което и на основание чл.343, ал.3,
б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил
на М. Д. И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3
/три/ години, считано от датата на одобряването на споразумението от съда и
на основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишава от
правото да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от
датата на одобряването на споразумението от съда.
Също така по НОХД № */2019 г. по описа на РС-Б. в съдебно заседание
на 15.02.2019г. съдът е одобрил споразумение за решаване на наказателното
производство, като е признал ТР. В. Н. за виновен, за това, че на 12.05.2017г.
около 22.21 часа в с.С., обл.Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в
района на 188-ми километър, с посока на движение от с.С. към гр.Б.,
обл.Софийска при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ф.Г.”, с рег. номер *, при условията на независимо съпричиняване с
М. Д. И. от с.Новачене, обл.Софийска нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.37, ал.1 от Закона за движение по
пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво
за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. ….”) и това, визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на
Закона за движение по пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има
намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди
да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за
възприемане сигнал“) като докато се е движил с управлявания от него лек
автомобил “Ф.Г.” с рег.номер СО 42 06 ВН със скорост от 19 км/час,
несъобразявайки факта, че ще премине кръстовище и ще се включи в
движението по първокласен път е предприел маневра ляв завой и е навлязъл в
кръстовище без да спре и без да пропусне насрещно движещия се с висока
скорост по път с предимство лек автомобил “*“ с рег.номер *, въпреки че е
имал видимост към същия, поради което е настъпил сблъсък между
управлявания от него автомобил и намиращия се в лявата лента за движение
с посока от гр.Б. към с.Новачене лек автомобил „*“ с рег.номер * и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
за което и на основание чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“ от НК, вр. чл.342,
ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, е наложил на ТР. В. Н. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от датата на одобряването на настоящето споразумение от съда и на
основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го лишава от правото да
4
управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, считано от датата на
одобряването на споразумението от съда.
Видно от приложеното писмено доказателство-копие от Констативен
протокол №96 от 12.05.2017г. се установява, че има 9 пострадали лица,
измежду които ищецът ТР. В. Н..
Към датата на ПТП или на 12.05.2017г. за управляваният от М. Д. И.,
признат за виновен за причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване с
ТР. В. Н.), лек автомобил с ДКН * е имал валидна сключена застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество ЗД
“Б. И.” АД – застрахователна полица No BG/02/*, със срок от 08.10.2016г. до
07.10.2017г. Горното се установява от приложеното по делото писмено
доказателство-копие от Справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд.
Видно от приложените по делото писмени доказателства- Епикриза КП
№ 56.1 диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви /ЧМН/,
на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови
сондроми при лица над 18 години, издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ЕАД, се установява, че ищецът е постъпил по смешност в
болницата по повод оплаквания-болка в гърба на шйино и торакално ниво, за
което е бил на лечение за времето от 12.02.2020г. до 20.02.2020г., за което е
заплатил потребителска такса от 52.20лв. съгласно приложените копия от
фактура и фискален бон. По време на престоя в болницата му е издадено
медицинско направление на 13.02.2020г. по молба за ЯМР на лумбален
отдели от лекар в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД, като изследването се
извърши в МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕАД-С.. Съгласно приложеното копие от
резултат от образно изследване, издадено от МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕАД се
установява, че на 13.02.2020г. е извършено изследването-МТР, цял гръбначен
стълб, за което същият ден ищецът е заплатил сумата от 750лв. съгласно
приложената фактура № ********** от 13.02.2020г. и фискален бон. От
горните писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил общо
сумата от 802.20лв.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с вх.№
1054/28.02.2022г., изготвена от вещото лице д-р Д. Н. Т., както и от
обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се
установява, че в в резултат на ПТП от 12.05.2017г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: политравма или контузия на гръдния
кош, корема и главата; счупване на лявата бедрена кост от многофрагментен
тип; гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребрата вляво от трето до
десето; счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни
прешлени; гръдна травма с контузия на белия дроб вляво и хемоторакс/излив
на кръв в гръдната кухина/вляво, разкъсно-контузна рана в делтоидната
5
област в дясно рамо-два броя; разкъсно-контузна рана на пети пръст на лява
ръка. Посочените в исковата молба разходи са направени през месец
февруари на 2020г. или около три години след претърпяното ПТП и с оглед
анализ на медицинската документация от хоспитализацията на ищеца
непосредствено след ПТП и описанието на телесните увреждания, вещото
лице намира, че развитието на дегенеративните промени на гръбначния стълб
не са в причинна връзка с процесното ПТП. В заложените в алгоритъма на
клиничната пътека необходими изследвания са ЕМГ /електромиография/ и
КАТ на главата, които са извършени по време на хоспитализацията.
Проведеният ЯМР е извършен най-вероятно по частен път. Вещото лице
твърди, че извършеното изследване на ищеца –ЯМР не е във връзка с травма
от ПТП.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от молба
от 22.08.2017г., молба от 26.03.2018г. и молба от 15.10.2020г., се установява,
че ищецът е уведомил ответника за ПТП от 12.05.2017г. и е предявил
застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД “Б. И.” АД като е
представил банкова сметка, на която да му бъде изплатено застрахователното
обезщетение. С молбата си до ответника от 15.10.2020г. ищецът е заявил
искане да му бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди от
процесното ПТП – разходи за МРТ на гръбначен стълб и заплатена
потребителска такса в размер на 802.20лв.
Исковата молба по настоящето гражданско дело № 2141/2021г. е
предявена от ищеца срещу ответника на 12.11.2021г., т.е. много повече от 3
месеца след искането от 15.10.2020г. до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди или разходи
във връзка с лечението му.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на
процесните суми до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявеният главен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира, че главният иск е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло за сумата от общо 401.10лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП на
12.05.2017г., изразяващи се в половината или 50 % от направени разходи от
ищеца за магнитно-резонансна томография на цял гръбначен стълб на
6
13.02.2020г. в УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАд-гр.С. и заплатена на 20.02.2020г.
потребителска такса за болничен престой от 9 дни в УМБАЛСМ Пирогов
ЕАД-гр.С. или за периода от 12.02.2020г. до 20.02.2020г., по следните правни
съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи
наличието на виновно и противоправно поведение на водач/и на МПС, в
резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди; вида и размера на
вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите;
наличие на договор/и за застраховка гражданска отговорност, сключен/и
между ответника и виновния/те водач/и; реализиран в хода на действие на
същия/те застрахователен риск.
В случая по делото не е установен един от елементи от фактическия
състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по
предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, а именно липсата на наличие на причинна връзка между
деянието и вредите, изразяващи се в заплащане на такса за МРТ на гръбначен
стълб и потребителска такса за болничен престой на ищеца през месец
февруари на 2020г., тъй като съдът изцяло се доверява на приетото
заключение на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото
лице д-р Д.Н., който е категоричен, че престоя в болница и извършването на
ЯМР в друго лечебно заведение касаят здравословни оплаквания на ищеца,
които не са последица от претърпените от него телесни увреждания при ПТП
на 12.05.2017г. Ясно и категорично вещото лице д-р Недков, който има
необходимите специални знания, е отразил в заключението си, че развитието
на дегенеративните промени на гръбначния стълб, които са лекувани през
месец февруари на 2020г. от ищеца в болница и по този повод е правено и
изследване МРТ на цял гръбначен стълб, за които ищецът е платил общо
сумата от 802.20лв. или 750лв. за изследването и 52.20лв. за потребителска
такса за болничния престой, не са в причинна връзка с процесното ПТП.
Поради горното съдът намира, че процесните разходи, направеини от
ищеца през месец февруари на 2020г. или близо три години след ПТП на
12.05.2017г., не са пряко свързани с лечение на травмите му, причинени от
ПТП-то.
При така събраните по делото доказателства и необорена и
7
дескридитирана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Недков, съдът счита, че главният
иск за заплащане на процесните суми, представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП на
12.05.2017г. с оглед на получените от него телесни увреждания следва да се
отхвърли изцяло.
С оглед неуважаване на главния иск съдът счита, че следва да се
отхвърли изцяло и акцесорния иск за заплащане на сумата от 43.*лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от 401.10лв.
за периода от 15.10.2020г. до 12.11.2021г., тъй като неговата основателност е
обусловена от тази на главния иск.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски по делото в размер на 510лв., включващи
заплатено адвокатско възнаграждение/360лв./ и депозит за вещо лице
/150лв./.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от ТР. В. Н. от Б., ж.к. “В. Л.”,
бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, с ЕГН ********** срещу Застрахователно дружество
„Б. И.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б.№*
за заплащане на сумата-главница от общо 401.10лв./четиристотин и един
лева и 10 стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди на
ТР. В. Н., изразяващи се в направени разходи за лечение, които включват:
сумата от 375лв., представляваща 50% от сумата от 750лв., която е заплатена
за магнитно-резонансна томография на цял гръбначен стълб на 13.02.2020г. в
УМБАЛ Св.Иван Рилски ЕАд-гр.С., както и сумата от 26.10лв.,
представляваща 50% от сумата от 52.20лв., която е заплатена на 20.02.2020г.
като потребителска такса за болничен престой от 9 дни в УМБАЛСМ
Пирогов ЕАД-гр.С. или за периода от 12.02.2020г. до 20.02.2020г., които
вреди са причинени вследствие настъпило на 12.05.2017г. в с.С., община Б.,
на първокласен път 1-1, в района на 188-ми километър, пътно транспортно
произшествие, за което ищецът ТР. В. Н., който е управлявал лек автомобил
марка“Ф.Г.“ с рег. № * е признат за виновен с одобрено споразумение на
15.02.2019г. по НОХД № */2019г. по описа на РС-Б. и М. Д. И., който е
управлявал лек автомобил марка“*“ с рег. № * е признат за виновен с
одобрено споразумение на 22.02.2019г. по НОХД № */2019г. по описа на РС-
Б., дължими по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/* от 08.10.2016г., както и за
заплащане на сумата от 43.*лв./четиридесет и три лева и * стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за
периода от 15.10.2020г. до 12.11.2021г., ведно със законната лихва върху
8
горната сума-главница, считано от 12.11.2021г. до окончателното заплащане,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ТР. В. Н. от Б., ж.к. “В. Л.”, бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, с ЕГН
********** да заплати на Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б.№* сумата от
510лв./петстотин и десет лева/ за направни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9