№ 10032
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110141679 по
описа за 2023 година
„....“ АД е предявило срещу Й. Г. Д. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено дължимостта на следните суми: 5581,95 лева – главница по
Договор за бърз потребителски кредит № 310-54/12.02.2014 г., ведно със законната лихва от
12.01.2023 г. до окончателното изплащане, 2575,08 лева – договорна лихва, дължима
съгласно Раздел II, т. 4.1 от договора, за периода 16.06.2017 г. – 04.12.2022 г., 900 лева –
наказателна лихва, дължима съгласно Раздел II, т. 4.2 от договора, за периода 17.08.2015 г. –
04.12.2022 г., 60 лева - сторени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост
чрез ЧСИ ... и 158,58 лева – законова лихва за периода 05.12.2022 г. - 11.01.2023 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.01.2023 г. по ч. гр. д. №
1968/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е сключен Договор за бърз
потребителски кредит № 310- 54/12.02.2014 г., по силата на който на кредитополучателя е
отпуснат кредит в размер на 16000 лева, с краен срок за погасяване 16.02.2024 г. Кредитът
бил изцяло усвоен на 13.02.2014 г. като считано от 17.08.2015 г. същият бил в просрочие с
общо 2705 дни към 11.01.2023 г. вкл. Твърди, че с оглед непогасяване на дължимите
съгласно погасителния план месечни вноски, на ответницата е начислявана наказателна
лихва, така както била уговорена в Раздел II, т. 4.2 от договора. Заявява, че е направен опит
на 14.10.2022 г. да се връчи на ответницата покана за доброволно изпълнение на дължимите
по договора вземания чрез ЧСИ ..., но след като същата се запознала със съдържанието на
поканата, отказала да я приеме. С оглед на тези обстоятелства ищецът обявил кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.12.2022 г., като и към настоящ момент
ответницата не изпълнявала задълженията си да обслужва усвоения от нея кредит.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице ясно посочена
методика за изчисляване на референтния лихвен процент в договора за бърз потребителски
кредит, като излага съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК
поради липсващ погасителен план, както и информация за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми. Излага, че от договора не може да се установи в какъв
размер е главницата, в какъв размер е договорната лихва и в какви размери са таксите,
свързани с усвояване и управление на кредита. Заявява, че договорът е в протИ.речие с чл.
11, ал. 1, т. 20. т. 23 и т. 24 ЗПК, тъй като не съдържа клаузи относно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, както и срок за това и информация относно
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата в изпълнение на
разпоредбата на чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Въз основа на тези съображения намира, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК поради неспазване
на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.
Оспорва претендираната от ищеца мораторна лихва като незаконосъобразна, тъй като
съгласно чл. 4, т. 2 от договора ответницата дължи договорения в т. 1 от същия член лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на десет пункта. Оспорва твърденията на
ищеца, че кредитът е усвоен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага
съображения, че с оглед недействителността на договора, ответницата би дължала
евентуално само чистата стойност на кредита, но не и лихвите по него, както урежда
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като дължимостта не следвало да се обуслови от договорно
правоотношение, а на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С Договор за бърз потребителски кредит от 12.02.2014 г., сключен между страните,
банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 16000 лева за пълно погасяване
на съществуващи кредитни задължения и текущи нужди с краен срок на погасяване на
кредита 16.02.2024 г. при годишна лихва от 6,19%. Посочено е, че дължими, но
неизвършени в срок плащания, се олихвяват с договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Предвидени са следните такси: еднократна
такса за проучване на кредита – 50 лева, еднократна такса за управление на кредита – 2,5%
върху разрешения размер на кредита, но не по-малко от 100 лева. Уговорен е падеж на
месечните вноски на 16-то число на съответния месец, видно от представения погасителен
план.
Представени са Общите условия на банката, при които се предоставят потребителски
кредити на физически лица.
С покана, връчена на чрез ЧСИ ... при отказ на 14.10.2022 г., е посочено, че кредитът е
обявен за изцяло предсрочно изискуем.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
съгласно Договор за бърз потребителски кредит № 310-54/12.02.2014 г. „Ю. ЕАД отпуска на
2
кредитополучателя Й. Г. Д. банков кредит в размер на 16000 лева за пълно погасяване на
съществуващи кредитни задължения и за текущи нужди. В изпълнение на задълженията си
по процесния договор кредиторът е предоставил с еднократен безкасов превод по сметката
на кредитополучателя сумата от 16000 лева на 13.02.2014 г. С четири банкови превода,
извършени на 13.02.2014 г., кредитополучателката е усвоила отпуснатия банков кредит с
размер на усвоените суми за тази дата 13941,70 лв. Неплатеното задължение по главница по
процесния договор за кредит е в размер на 14534,61 лв. Неплатените договорни лихви за
периода 16.06.2017 г. - 05.12.2022 г. /дата на предсрочна изискуемост на кредита/ са в
размер на 4252,66 лв. Размерът на неплатени наказателни лихви за просрочена главница за
периода 17.08.2015 г. - 05.12.2022 г. /дата на предсрочна изискуемост на кредита/ е 5485,81
лв. За периода 05.12.2022 г. - 11.01.2023 г. е начислена законна лихва върху дължимата
главница в размер на 158,58 лв. Общият размер на дълга към 12.01.2023г. е 24491,66 лв.
Общият размер на дълга към 21.03.2024 г. е 28397,20 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл.
430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже наличие на валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят
е предоставил на ответницата процесната сума като кредит, а последната се е задължила да я
върне по уговорения начин и в уговорения срок, както и да заплати договорна лихва в
уговорения размер, вкл. и такси и разноски по кредита, наличието на валидна писмена
уговорка за заплащане на наказателна лихва за забава, изпадането на ответницата в забава и
размера на наказателната лихва, както и че са налице обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Ответникът е навел възражения, че процесният договор е недействителен, тъй като
съдържа неравноправни клаузи и клауза, гарантираща право на отказ на потребителя от
договора. Ответникът е физическо лице и като такъв има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като
примерно изброява редица типични случаи. Не се установява да е налице протИ.речие с чл.
143 ЗЗП за нарушаване принципа на добросъвестност водещ до неравновесие между правата
и задълженията, клаузите на договора не протИ.речат на посоченото в чл. 143 ЗЗП относно
случаи на неравноправни клаузи. При сключване на процесния договор за кредит са спазени
изискванията на ЗПК за валидността му. Не се установяват нарушения, които законът (чл. 22
ЗПК) да въздига в такива, водещи до абсолютна недействителност на договора за кредит. В
договора са посочени всички необходими реквизити, чието наличие по закон е необходимо.
Съдът намира за неоснователно и оспорването за незаконосъобразност на
претендираната мораторна лихва, доколкото тя се претендира за период, различен от този, за
3
който се претендира наказателна лихва.
От събраните по делото писмени доказателства и заключениeто на ССчЕ се
установява, че на 12.02.2014 г. между ищеца и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за банков потребителски кредит, по който на 13.02.2014 г.
ищецът е отпуснал на ответницата сума в размер на 16000 лева, от която е усвоена сума в
размер на 13941,70 лева. Ответницата е изпаднала в забава за връщане на вноските,
определени в погасителния план по договора, за главница и възнаградителна лихва за
периода 16.06.2017 г. – 04.12.2022 г., като в следствие на това се е натрупала наказателна
лихва за забава, уговорена в договора.
По делото се установява, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника чрез
връчване на покана чрез ЧСИ преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Предпоставките по чл. 418 ГПК
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението
от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. В решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването . Независимо от това срокът на договора е изтекъл по време на
производството, а именно 16.02.2024 г. с оглед на което всички вноски са падежирали.
Ответницата е релевирала възражение за погасяване по давност на процесните
вземания, което съдът намира за частично основателно. Погасителната давност за
вземанията, произтичащи от договор за кредит, които не са периодични вземания съгласно
ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е 5-годишната. Според чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Падежът на всяка отделна вноска настъпва на 16-то число на всеки месец. Съгласно чл. 116
ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или
възражение; с предприемане на действия за принудително изпълнение. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 12.01.2023 г. Следователно
за погасени по давност следва да се считат всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
4
преди 12.01.2018 г. или това са вземанията за главница за периода 16.03.2014 г. - 12.01.2018
г., вземанията за договорна лихва за периода 16.06.2017 г. - 12.01.2018 г. и вземанията за
наказателна лихва за периода 17.08.2015 г. - 12.01.2018 г. С възражението по чл. 414 ГПК
ответницата е признала дължимостта на следните суми: 8952,66 лева – главница от
05.12.2022 г., 1677,58 лева – договорна лихва и 4585,81 лева – мораторна лихва, по
отношение на които съдът е прекратил производството по реда на чл. 422 ГПК.
С оглед изложеното, изводите и изчисленията, направени в ССчЕ, съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени за следните суми, определени на основание чл.
162 ГПК: за договорна лихва, дължима съгласно Раздел II, т. 4.1 от договора, за периода
12.01.2018 г. – 04.12.2022 г., в размер на 2130,78 лева, 60 лева - сторени разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ ... и 158,58 лева – законова лихва
за периода 05.12.2022 г. - 11.01.2023 г. Исковете за главницата по Договор за бърз
потребителски кредит № 310-54/12.02.2014 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до
окончателното изплащане и 900 лева – наказателна лихва, дължима съгласно Раздел II, т. 4.2
от договора, за периода 17.08.2015 г. – 04.12.2022 г., следва да се отхвърлят изцяло като
погасени по давност, доколкото са признати като дължими суми в размер на 8952,66 лева за
главница и 4585,81 лева за мораторна лихва, като претендираните в настоящото
производство суми в размер на 5581,95 за главица и 900 лева – наказателна лихва за забава
съдът намира, че са били натрупани през периода, покрит от погасителната давност.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената
част от предявените искове в размер на 127,54 лева, от следните претендирани разноски:
979,66 лева – държавни такси за исковото и заповедното производства, 300 лева – депозит за
експертиза, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Съдът е прекратил като
недопустимо производството по гр. д. № 41679/2023 г. на СРС, 82 състав, в частта по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "....” АД срещу Й. Г. Д. установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 8952,66 лева,
представляваща главница по Договор за бърз потребителски кредит № 310- 54/12.02.2014 г.,
1677,58 лева, представляваща договорна лихва, начислена върху усвоената главница и
4585,81 лева, представляваща мораторна лихва, доколкото тези суми са били признати като
дължими в заповедното производство, като по отношение на това прекратяване на
ответницата се следват разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Претендира се адвокатско
възнаграждение на основание на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на общо 1815,69
лева. Претендира се адвокатско възнаграждение и във връзка с частичното прекратяване в
общ размер на 2436,62 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност,
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ следва да бъде
намалено до общо 2604,24 лева, от които съразмерно отхвърлената част от предявените
искове и частично прекратяване на делото на процесуалния представител следва да бъдат
5
присъдени 2354,42 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....“ АД, ЕИК ..., срещу Й. Г. Д.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Г. Д. дължи на „....“ АД сумата от 2130,78 лева,
представляваща договорна лихва, дължима съгласно Раздел II, т. 4.1 от Договор за бърз
потребителски кредит № 310-54/12.02.2014 г., за периода 12.01.2018 г. – 04.12.2022 г.,
сумата от 60 лева - сторени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост чрез
ЧСИ ... и сумата от 158,58 лева – законова лихва за периода 05.12.2022 г. - 11.01.2023 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.01.2023 г. по ч. гр. д.
№ 1968/2023 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: 5581,95
лева – главница по Договор за бърз потребителски кредит № 310-54/12.02.2014 г., ведно със
законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане, над сумата 2130,78 лева до
пълния претендиран размер от 2575,08 лева – договорна лихва, дължима съгласно Раздел II,
т. 4.1 от договора и за периода 16.06.2017 г. – 12.01.2018 г. и 900 лева – наказателна лихва,
дължима съгласно Раздел II, т. 4.2 от договора, за периода 17.08.2015 г. – 04.12.2022 г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Й. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „....“ АД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 127,54 – разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „....“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 2354,42 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6