№ 55
гр. Б., 21.03.2023 г.
В ИМЕТо НА НАРоДА
РАЙоНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200002 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № ***/*** г., издадено от З.Й. -
Началник РУ-Б., упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което
на В. В. Д., ЕГН **********
за това, че на 19.11.2022г., около 04.10 часа, в гр. Б., по бул.”***” в
посока с. Т. срещу ДАП, управлява лек автомобил “Мицубиши Паджеро”, с
рег. № ***, собственост на П.Г. З., ЕГН **********, при проверка, водачът
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство
алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARNA 0163. На водача е
издаден талон за мед. изследване № *** и връчени 7-седем броя стикери, като
не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което
нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Становище на страните:
1
В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на процесуалния
закон и в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание адв.С. от САК поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата, като допълва, че такъв адрес, какъвто
е посочен в АУАН, респ. в обжалваното НП, в гр. Б. несъществува. Всички
описани в жалбата и посочени в пледоарията нарушения счита за съществени,
водещи до опорочаване на цялата процедура свързана с установяване
употребата на алкохол от водачите на МПС, в случая на доверителя му В. В.
Д., поради което Ви моли съда да отмените обжалваното НП.
Въззиваемата страна – РУ Б., редовно уведомена, не се явява и не
изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на НП и
въвел възражение за прекомерност на разноските в съдебното производство.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
от фактическа страна:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 19.11.2022г., около 04.10 часа, в гр. Б., по бул.”***” в посока с. Т. срещу
ДАП, управлява лек автомобил “Мицубиши Паджеро”, с рег. № ***,
собственост на П.Г. З., ЕГН **********, при проверка, водачът отказва да
бъде изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство алкотест
„Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARNA 0163.
На водача е издаден талон за мед. изследване № *** за ФСМП /образец
приложение № 1 към чл. 4, ал. 3/. и са връчени 7-седем броя стикери. Върху
талона жалбоподателят жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че
препис от талона му е бил връчен в 04:23 часа на 19.11.2022 г., тоест след
отказа му да бъде изпробван с техническо средство. Следователно талон за
медицинско изследване не само е бил издаден, но и водачът го е получил, като
е удостоверил с подписа си, че му е бил връчен препис от същия.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Началник РУ-Б., е издал обжалваното Наказателно постановление №
***/***г., с което на жалбоподателя В. В. Д. е наложено на основание чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца за това, че при проверка отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с
2
фабричен № ARNA 0163 и не е изпълнил предписанието за изследване с
доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице
срещу подпис на ***г. и е обжалвано в законоустановения 14 дневен срок /на
***г./, с жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства /заверени копия на АУАН;
талона за медицинско изследване; заповед № ***г. на МВР; справка за
нарушител, докладна записка, справка-отговор от община Б., както и от
показанията на свидетелите И. И., Ц. Ц., В. В. и В. З..
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени
доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно
която се установява наличието на компетентност на лицата, издали
конкретните АУАН и НП); талонът за изследване, докладна записка, справка-
отговор от община Б., които са обективни и непредубедени писмени
доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства.
от правна страна:
обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 О.т ЗАНН съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата –
арг. от чл. 314, ал. 1 О.т НПК, вр. с чл. 84 О.т ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1. 3.2. от заповед № ***г. лицата, заемащи
длъжност младши „младши автоконтрольор” са овластени да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 3. 8. от
същата заповед началниците РУ при оДМВР са компетентни да издават
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Спазени са всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
3
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл.
34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно
едногодишен срок от извършване на нарушението. от своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок
от съставяне на акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е на формално извършване и със
самия факт на обективиране на отказа на лицето да се тества с дрегер, то
извършва противоправно поведение, което се явява основание за издаване на
място на АУАН и за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 171 ЗДвП,
изразяваща се в сваляне на регистрационните табели. Това, обаче не означа,
че във всеки случай на издаден АУАН за отказ да се тества с дрегер, деецът
следва да понесе отговорност по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Това е така доколкото в
чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание за отпадане
противоправността на отказа на водача да се тества с техническо средство
дрегер, базирано на последващо издаването на АУАН поведение на
нарушителя, а именно ако след обективирания в АУАН отказ за извършване
на проверка с дрегер, лицето доброволно се подложи на изследване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, доколкото в този случай целта на
закона би била постигната, наличието или отсъствието на концентрация на
алкохол в кръвта би било установено и обществената опасност на извършения
отказ да се тества с дрегер -отпаднала.
В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата
способи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта:
-чрез техническо средство дрегер;
-чрез доказателствен анализатор;
-чрез медицинско изследване на кръвта са равностойни и законодателят
не отдава предпочитание на нито един от тях. Затова, за да е правомерно
поведението на водача, е напълно достатъчно той да се подложи на
установяване на концентрацията на алкохол дори и само с един от способите
очертан в чл. 3а от Наредбата. Именно заради това, последващото подлагане
на медицинско изследване на кръвта или изследване с доказателствен
анализатор води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се
тества с техническо средство дрегер, като деецът може да бъде наказан по
реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП само ако концентрацията на алкохол в кръвта му
не е установена по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от
4
Наредбата способи.
Налага се извод, че е употребена специфична законодателна
конструкция, по силата на която е проведено разграничение между
противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място
е реализирането на която и да било от алтернативните форми на
изпълнителното деяние.
Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, обаче обхваща
сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два
акта:
-първоначален отказ на лицето да се тества с дрегер, който следва да се
отрази по надлежния ред в АУАН;
- липса на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по
някой от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на елемент sine qua non от
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал. 3
ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се
установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.
Редът за реализиране възможността на дееца, след като вече му е
съставен АУАН за отказа да се тества с техническо средство, да се подложи
на изследване чрез някой от способите по чл. 3а от Наредбата е предвиден в
чл. 6 от Наредба 1/19.07.2017 г. и включва следните елементи от фактическия
състав:
-издаване на талон за изследване;
-предоставяне на нарушителя на възможност да избере дали желае да се
подложи на медицинско изследване чрез даване на кръв или чрез
доказателствен анализатор;
-надлежно удостоверяване на направения избор или съответно отказ да
се направи избор в талона за изследване;
-в зависимост от направения избор от водача- определяне от
контролния орган на мястото, където следва да се яви нарушителя за
провеждане на изследването, което съгласно чл. 8 и чл. 11 от Наредбата е
различно в зависимост от това дали е избран способът чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско изследване;
-определяне и вписване в талона на срок за явяване;
-връчване на талона на водача и предоставяне на възможност да
изпълни предписанията му.
от гореописания фактически състав е видно, че както вече се посочи,
5
Наредбата предоставя два алтернативни и равнопоставени способа за
отпадане противоправността на отказа на лицето да се тества с техническо
средство дрегер, а именно чрез медицинско изследване и чрез доказателствен
анализатор, като принципът на изследване при тях е коренно различен. При
доказателствения анализатор съгласно чл. 8 от Наредбата концентрацията на
алкохол в кръвта се установява чрез измерването му в издишания въздух,
докато при медицинското изследване се тества самата кръв, като тук влияние
оказват процесите на резорбция и елиминация в резултат от изминалия
период от време.
Поради използваните различни методи е възможно резултатите при
двата способа да се различават и затова законодателят е предоставил именно
на водача избора дали и по кой от тях да се установи концентрацията на
алкохол в кръвта му и според показанията на кой от двата равностойни
способа да се реализира евентуалната му отговорност по чл. 174, ал. 1 ЗДвП,
като липсва:
-задължение за водача да предпочете един от тях;
-процесуална възможност за контролните органи да подменят
свободния избор на водача и да го направят вместо него;
-задължение за водача да се съобрази с избрания от контролния орган
способ, ако той не отговаря на свободния му избор.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН "административно нарушение" е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, а според чл. 7
от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
от изискването за вина при наказването на административните
нарушения следва, че деянието ще е съставомерно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП от
субективна страна, само ако неустановяването на концентрацията на алкохол
в кръвта на дееца, по който и да било от алтернативно предвидените
равностойни способи, се дължи на негови противоправни и виновни действия
и/или бездействия.
Тоест необходимо е да се установи, че и двата кумулативно изискуеми
акта, обуславящи наказуемост на извършеното по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а
именно
-отказа на лицето да се тества с техническо средство дрегер, за което е
издаден АУАН и
-последващото неустановяване на концентрацията на алкохол в кръвта
по някой от останалите алтернативно предвидени в чл. 3а от Наредбата
способи се дължи на умисъл или непредпазливост от страна на водача.
В обратния случай, ако след съставен АУАН за отказ да се тества с
6
техническо средство-дрегер, лицето не се подложи на медицинско изследване
или на изследване с доказателствен анализатор и това се дължи на:
-обективни причини (невъзможност) или
-незаконосъобразно поведение на самите органи на реда, които не са
спазили очертания по-горе ред на чл. 3а, вр. чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017
г. за издаване на талон за изследване, в който случай, както вече се изясни,
водачът не е длъжен да се съобразява с неправомерните предписания в талона
по аргумент от чл. 15 НК, който намира субсидиарно приложение по силата
на чл. 84 ЗАНН, деянието не би било виновно, респективно ще е
несъставомерно от субективна страна като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В процесния случай от показанията на актосъставителя се установява,
че същият изобщо не е разяснил правото на нарушителя да избере дали да се
тества с доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване, като
точно обратното - въобще върху талона не е направена някаква отметка.
Налага се извод, че е допуснато нарушение на чл. 6, вр. чл. 3а от Наредбата,
като водачът реално е бил лишен от правото на избор на един от
алтернативно предвидените в Наредбата и равностойни способи за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.
В конкретния случай се е достигнало до неприемлив и обществено
опасен резултат - не е установена концентрацията на алкохол в кръвта на
водач, за когото е имало обосновани съмнения, че е бил в пияно съС.ие. Този
резултат, обаче не се намира в причинна връзка с виновно поведение на
дееца, а с допуснатите нарушения от страна на контролните органи на реда,
очертан в Наредба № 1/19.07.2017 г., което води до извод за
несъставомерност на извършеното от субективна страна. Тук следва да се
съобрази и трайната практика на Върховен касационен съд по дела с правна
квалификация чл. 343б НК, която приема, че деецът следва безусловно да
бъде оправдан, ако в резултат от нарушения на реда, очертан в Наредба №
1/19.07.2017 г., същият е лишен от възможността да обори констатираната
чрез дрегера или медицинското изследване концентрация на алкохол в
кръвта. Нещо повече, изрично е прието, че допускайки нарушения на
установената процедура по реализиране отговорността на дееца, държавните
органи сами се поставят в невъзможност да го накажат за извършеното от
него противоправно поведение. Така изрично Решение № 124/25.09.2017 г.
наказателно дело № 653/2017 г., Решение № 67 /28.03.2016 г., Второ
наказателно отделение, К. Н. Д. 1/2016 на ВКС, Решение № 189/08.11.2019 по
дело № 833/2019 на ВКС, Решение № 221/14.06.2013 година, Второ
наказателно отделение, наказателно дело под № 755/2013 година на ВКС.
Тази практика следва на основание чл. 84 ЗАНН да намери субсидиарно
приложение и в процесния случай, доколкото отново се касае за ограничаване
възможността на дееца да опровергае противоправния характер на
извършеното от него, поради допуснатите от контролния орган нарушения на
процедурата. Да се приеме обратното, а именно че деецът следва да бъде
7
наказан винаги при наличие на елементите от обективна страна на
административния състав, без оглед на субективното му отношения и без
оглед на допуснатите от контролните органи нарушения на процедурата, би
било равносилно на осъждане въз основа на обективна отговорност, което е
идея чужда на наказателния и административно-наказателния процес.
На второ място, императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита
на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае мястото, за
което се твърди, че е извършил съответното нарушение, за да може да
организира защитата си. В НП и АУАН е посочено като място на
нарушението „по бул.”***” в посока с. Т. срещу ДАП“. от представената от
община Б. справка, се установява, че такъв административен адрес няма в гр.
Б..
Непосочването в АУАН и НП на точното място, на което е извършено
нарушението, е съществено нарушение на процесуалните правила, което
води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Това процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП
до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават, са основни обективни признаци
на всяко едно нарушение, основен елемент от императивния реквизит на НП
по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на
административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които
(ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез
реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на
защита на нарушителя, така и съдебния контрол. Съответно и това
нарушение представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление.
относно разноските:
основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНо, направено на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер към датата на подписване на договора за правна
защита и съдействие, определен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 е 400 лв.
8
+10% за горницата над 1000 лв. до 10000 лева, или в случая 500, 00 лева. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това
дело се състои в явяване в две съдебни заседание и написване на Жалба, т. е.
налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усИ.та на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на оС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК, доколкото се претендира близо два пъти над минималния
такъв, към момента на подписване на договора за правна защита, а именно
на 850 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен
състав
РЕШИ:
оТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/*** г., издадено от З.Й. -
Началник РУ-Б., упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което
на В. В. Д., ЕГН **********
за това, че на 19.11.2022г., около 04.10 часа, в гр. Б., по бул.”***” в
посока с. Т. срещу ДАП, управлява лек автомобил “Мицубиши Паджеро”, с
рег. № ***, собственост на П.Г. З., ЕГН **********, при проверка, водачът
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство
алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARNA 0163. На водача е
издаден талон за мед. изследване № *** и връчени 7-седем броя стикери, като
не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което
нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
оСЪЖДА "оБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ" на МВР –гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 500,00 лв.,
разноски по АНД № 2/2023 г. по описа на РС Б., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
9
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10