Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 18 от 09.01.2012г., постановено по гр. д. № 3745/2010год., Великотърновският районен съд е осъдил на основание чл.50 от ЗЗД К.Д. В. от с. Д., О.гр. В. Т. да заплати на Ц. Й. Й. от с. Д., О.гр.В.Т. сумата 1 000,00лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и направените разноски, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2 500,00лв. Със същото съдебно решение ВТРС е отхвърлил иска на Ц. Й. Й. от с. Д., О.гр.В.Т. против И. Д. В. от с.Л. за присъждане на сумата 2 500,00лв. - обезщетение за нанесени неимуществени вреди, като неоснователен. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от Ц. Й. Й. в частта, с която е отхвърлен искът й против К.Д.В. за разликата до пълния предявен размер от 2 500,00лв. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли решението на ВТРС бъде отменено в тази част. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок и от К.Д.В. в осъдителната част. В жалбата се посочват съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част. Страните респективно, чрез процесуалните си представители оспорват подадените жалби. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № 3745/2010год. Великотърновският районен съд за да постанови обжалваното решение в осъдителната част, основно се е аргументирал с наличието на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД и събраните за това доказателства. В отхвърлителната част районният съд се е позовал с наличието на фактическия състав на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Аргументацията на районния съд относно наличието на фактическия състав по чл.50 от ЗЗД е правилна. Безспорно е установено наличието на инцидента – на 12.03.2009год. кравата на К.Д.В. е нападнала и блъснала Ц. Й. Й., в резултат на което тя е паднала на земята с няколко нанесени рани /налице са свидетелски показания и съдебно – медицинска експертиза/. В случая, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на К.Д.В., която не е изпълнила задълженията си по Закон за предотвратяване на агресивното поведение на животното, на което е била собственик. Категорично е установено по делото от приетата съдебно - медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели, че са причинени неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания, заради настъпилото в резултат на нападението на агресивното животно намушкване, продължили в продължение на определен период на лечение и възстановяване, както и изразяващи се в изживени негативни емоции от преживяната уплаха от нападението на животното. Постановеното от районния съд решение в обжалваната осъдителна част е правилно и законосъобразно. Въззивният съд намира за неправилно позоваването на районния съд в обжалваната отхвърлителна част за наличието на хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД - съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата е знаела от преди, че черната крава на К.Д.В. нападала хора, била в стадото, което посрещала и „замахнала към животното с тояга”. Защитната реакция на пострадалия не може да се приеме за съпричиняване, тъй като не е допринесла за настъпването на вредите - от показанията на разпитания по делото св. А., който също посрещал крави се установява, че не човека е нападнал животното, не той го е доближил, не го е провокирал физически, за да се приеме, че е била налице някаква защитна реакция от страна на животното. Поради изложеното въззивният съд намира позоваването за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД за недоказано, тъй като по делото не е установено ищеца по някакъв начин, с поведението си, да е допринесъл за настъпване на инцидента и причиняване на неимуществените вреди. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД и преценявайки възрастта на ищцата, продължителността на търпените от нея болки, страдания и негативни емоционални изживявания, интензитета им, следва съдът да определи по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд не намира основание размера на претендираното обезщетение в пълния му размер да бъде намален, поради което в отхвърлителната част първоинстанционното решение следва да се отмени и искът по чл.50 от ЗЗД да се уважи до пълния предявен размер от 2 500,00лв. Разноски: С оглед изхода на въззивното дело, на Ц. Й. Й. следва да се присъдят разноски, които са поискани, в размер на 330,00, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и заплатената държавна такса. Водим от гореизложеното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № 18 от 09.01.2012г., постановено по гр. д. № 3745/2010год. по описа на Великотърновския районен съд вчастта, с която е отхвърлен предявения от Ц. Й. Й. от с. Д., О.гр.В.Т., ЕГН - * иск правно основание чл.50 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди против К.Д.В. от с. Д., О.гр.В.Т., ЕГН - * за разликата от 1 000,00лв. до пълния предявен размер от 2 500,00лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА наоснование чл.50 от ЗЗДК.Д.В. от с. Д., О.гр.В.Т., ЕГН - * да заплати на Ц. Й. Й. от с. Д., О.гр.В.Т., ЕГН – * сумата от 1 500,00лв., представляваща разликата от 1 000,00лв. до пълния предявен размер от 2 500,00лв. - обезщетение за нанесени неимуществени вреди. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18 от 09.01.2012г., постановено по гр. д. № 3745/2010год. по описа на Великотърновския районен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА К.Д.В. от с. Д., О.гр.В.Т., ЕГН - * да заплати на Ц. Й. Й. от с. Д., О.гр.В.Т., ЕГН - * сумата 330,00лв. – направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |