№ 25473
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110126664
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът констатира, че приложените към исковата молба преписи от документи не са
заверени от ищеца по реда на чл. 183 ГПК със саморъчен или квалифициран ел. подпис,
поради което следва да се дадат указания на ищцовата страна в срок до о.с.з. да завери
същите саморъчно или да ги представи заверени с квалифициран ел. подпис.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до о.с.з. да завери саморъчно
приложените към исковата молба преписи от документи или да представи същите заверени с
квалифициран ел. подпис.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 03.11.2022 г. от 14.30
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 266 ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за заплащане на следните суми:
1./ сумата от 832,99 лв. по фактура № .7/15.01.2021 г., представляваща незаплатена
цена на предоставени от ищеца на ответника автосервизни услуги за МПС с рег. № . по
договор от 15.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда /20.05.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането;
1.1/ сумата от 111,30 лв., представляваща мораторна неустойка върху главницата от
832,99 лв. за периода 25.01.2021 г. – 20.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
1
депозиране на исковата молба в съда /20.05.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането;
1.2/ сумата от 111,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
832,99 лв. за периода 25.01.2021 г. – 20.05.2022 г.;
2./ сумата от 1354,32 лв. по фактура № ./16.02.2021 г., представляваща незаплатена
цена на предоставени от ищеца на ответника автосервизни услуги за МПС с рег. № . по
договор от 15.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда /20.05.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането;
2.1/ сумата от 168,91 лв., представляваща мораторна неустойка върху главницата от
1354,32 лв. за периода 26.02.2021 г. – 20.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда /20.05.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането;
2.2/ сумата от 168,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
1354,32 лв. за периода 26.02.2021 г. – 20.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор от 15.11.2017 г.,
по силата на който ищецът продава на ответника автомобилни консумативи и обслужва
сервизно автомобилите на последния. Поддържа, че в изпълнение на този договор е
обслужил два автомобила на ответната страна - МПС с рег. № ., за което издал фактура №
.7/15.01.2021 г. на стойност 832,99 лв., и МПС с рег. № ., за което издал фактура №
./16.02.2021 г. на стойност 1354,32 лв. Твърди, че фактурите са приети от ответната страна,
но не са заплатени на уговорения падеж, а именно – в 10-дневен срок от получаването им,
поради което претендира заплащането им в настоящото производство. Излага съображения,
че ответникът е изпаднал в забава, поради което следвало да заплати и уговорената в чл. 9,
ал. 2 от договора мораторна неустойка за горепосочените периоди и размери. Ищецът
твърди, че уговорената неустойка не била изключителна, поради което претендира от
ответника заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира
разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
По иска по чл. 266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
облигационно отношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание, че е
изпълнил услугите, предмет на договора на претендираната стойност, и че ответникът е
приел изпълнението.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на уговорена
между страните клауза за неустойка с посоченото в исковата молба съдържание и нейният
размер, както и изпадането на ответника в забава.
По иска по чл. 309а, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца изцяло цената за
доставените услуги в уговорения за това срок, като съдът му УКАЗВА, че не сочи
доказателства за това обстоятелство.
Ищецът е представил доказателства, които счита относими към установяване на
останалите факти, за които носят тежест за доказване. Относно доказателствената сила и
стойност на доказателствата съдът дължи произнасяне в решението по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3