Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.6.2019 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на единадесети юни
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3449 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „А. к. п. з.” ЕООД, представлявано от ***, срещу М.М. Ю., с която се иска да бъде
прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за
сумата от 1 401.13 лева – главница по договор за паричен заем №
2708065/20.12.2016 г., сключен между „***”
АД и М.М. Ю., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, за сумата от 65.50 лева - договорна лихва за
периода от 28.12.2016 г. до 12.4.2017 г., за сумата от 547.85 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, както и за сумата от 184.19 лева -
мораторна лихва за периода от 13.4.2017 г. до 19.7.2018 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2386/2018 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
В молбата се твърди, че на 20.12.2016 г.
между „***” АД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на
който на последния е предоставена сумата от 2 000.00 лева. Ответникът е
следвало да погаси задълженията си по договора на шестнадесет погасителни
вноски, като между страните е уговорена възнаградителна лихва в размер на
133.28 лева. Уговорено е също, че в 3-дневен срок от усвояване на сумата
ответникът следва да предостави обезпечение за задълженията си, като поради
неизпълнение на тази уговорка му е била начислена неустойка в размер на 547.85
лева. Заявява се, че ответникът е извършил плащания на обща стойност от 967.00
лева, но не е покрил всички свои задължения по договора, като с договор за
прехвърляне на парични задължения вземанията на първоначалния кредитор,
произтичащи от горепосочения договор за паричен заем, са прехвърлени на „А. к.
п. з.” ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, в който се
изразява становище за недопустимо и неоснователност на претенциите. Твърди се,
че клаузите за възнаградителна лихва и за такси са нищожни, а уговорената
неустойка е прекомерна.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от представения договор за паричен заем № 2708065 (л. 17-20), че на 20.12.2016 г. между „***” ЕАД и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, съгласно което на последния е предоставена сумата от
2 000.00 лева. В договора са уговорени размерът на кредита, срокът за
връщане на предоставената сума,
годишният лихвен
процент (ГЛП) и годишният
процент на разходите (ГПР). Уговорено е, че дължимите главница и
възнаградителна лихва и ще бъдат включени в размера на погасителна вноска и по
този начин общата стойност на плащанията по договора ще възлиза на 2 133.28
лева, която сума следва да бъде издължена на 16 равни вноски, всяка от които в
размер на 133.33 лева, платими до 12.4.2017 г. Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от усвояване на сумата да представи на заемодателя обезпечение
чрез ангажиране на поръчител или чрез представяне на банкова гаранция, като в
чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че при неизпълнение на това задължение се
дължи неустойка в размер на 803.20 лева, разсрочена и заплащана на равни части
към погасителните вноски.
С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.1.2017 г. (л. 8-11) заемодателят „***”
ЕАД е прехвърлил на ищеца свои
ликвидни и изискуеми вземания, произходящи
от договори за заем и договори за потребителски кредити, които вземания са индивидуализирани
в Приложение № 1 (л. 14-16) -
неразделна част от договора, в което фигурира и договор за
паричен заем № 2708065/20.12.2016
г. По делото е представено уведомление до
ответника за извършена цесия (л. 6).
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Исковете са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявителя срещу длъжника в предвидения в чл. 415, ал.
1 ГПК преклузивен срок.
Тук следва да се има в предвид, че активната процесуална легитимация се извлича
от твърденията на ищеца, който в случая заявява, че като цесионер по договора
за цесия е носител на оспорените парични вземания. Съображенията на особения
представител на ответника по повод липсата на уведомяване за цесията касаят
материалната легитимация на ищеца (т.е. дали същият действително е носител на
вземанията), което е въпрос по същество.
Въз основа на представените доказателства
съдът приема за установено съществуването на правоотношение по силата на договор
за паричен заем № 2708065/20.12.2016 г. Съгласно
договора заемодателят „***” ЕАД
е предоставил на ответника заем в размер на 2 000.00 лева, като страните са
посочили, че договорът има характер на разписка за предаване на заемната сума
(чл. 3), поради което с подписването му от ответника фактът на получаването й
следва да се приеме за доказан. С получаване на заемната сума е завършен
фактическият състав на договора, което е породило задължение за ответника да
върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва в срок до 12.4.2017 г.
Възражението, че договорът за заем е
нищожен, доколкото размерът на използвания шрифт е 11, а не 12, не следва да
бъде обсъждано, тъй като не е направено в срока за отговор или след
окончателния доклад по делото, а едва с писмената защита. Предвид на това
ответникът няма как да се защити по това възражение и да ангажира доказателства
за това, че в оригиналния екземпляр на договора (доколкото в случая е
представен заверен препис) е използван установения в ЗПК шрифт.
Възраженията, че към договора за заем не се
представени общи условия и погасителен план не могат да бъдат споделени, тъй
като от самия договор е видно, че същият не е сключен при общи условия, респ.
такива няма как да бъдат представени, а погасителният план е инкорпориран в
самия договор.
Относно вземането за неустойка обаче, съдът
намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за нейното
заплащане, поради нищожност на клаузата, която я уреждат. Съдът следи служебно,
дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и
когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
случая страните по договора са уговорили, че ответникът ще дължи неустойка в
размер, която ще заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, ако в
3-дневен срок от сключването на договор не предостави надлежно обезпечение по
смисъла на чл. 4, ал. 1. Според съда, така уговорената клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В случая уговорката е предвидена да
санкционира неизпълнението на задължението за представяне на надлежно
обезпечение, но това задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума.
Задължението на длъжника по чл. 4, ал. 1 е уговорено по начин относно
изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му, че да го
възпрепятства да изпълни същото, а самото непредоставяне на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, следователно типичните функции на
неустойката в случая стоят вън от процесната неустоечна клауза. Отделно от
горното, следва да се отбележи, че така както е уговорена неустоечната клауза
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде
по–висок от пет пъти размера на законната лихва. В случая 3 дни след подписване
на договора за заемателя възниква задължение за заплащане на сума, която
надвишава максимално допустимия размер на ГПР. Учредяването на надлежно
обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и
неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на
заема, а не начисляване на допълнителни суми по договора. В този ред на мисли,
съдът приема, че макар и формално да е наречена „неустойка”, на практика сумата
от 803.20 лева представлява възнаграждение по договора, което е над допустимия
законов размер.
Установеното по делото противоречие между
клаузата за неустойка с добрите нрави прави същата невалидна. Съобразно чл. 26
ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие, поради което за
заемателя не е възникнало задължение за заплащане на сумата по тази клауза.
В останалата си част договорът е породил
действителни вземания за главница и възнаградителна лихва. От направеното от
ищеца признание, доколкото същото касае неизгоден за него факт, се установява,
че ответникът е заплатил сумата от 967.00 лева. При внасянето на същата не се
установява длъжникът изрично да е посочил кое задължение погасява, тъй като тя
не е достатъчна да погаси всички задължения. Доколкото обаче ответникът се е съгласил
с инкорпорирания в договора погасителен план, то при погасяването на
задълженията следва да се има в предвид именно същия. Тъй като съдът приема за
нищожна клаузата за неустойка, същата не следва да се включва в стойността на
дължимата месечна вноска, която остава 133.33 лева, включваща главница от 125.00
лева и възнаградителна лихва от 8.33 лева. Следователно със заплащане на сумата
от 967.00 лева ответникът е погасил изцяло 7 погасителни вноски (общо 933.31
лева) и отчасти 8-та поред - до сумата от 33.69 лева, като с извършените
плащания са погасени общо 900.36 лева от главницата (7 х 125.00 = 875.00 + 25.36
= 900.36 лева) и 66.64 лева от лихвата (8 х 8.33 = 66.64 лева). Със сумата от 33.69
лева, представляваща частично заплатената 8-ма вноска, се погасява цялата
възнаградителна лихва от 8.33 лева и част от главницата – до сумата от 25.36
лева по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като между страните липсва различна
уговорка при частично погасяване на дадена вноска. Предвид частичното
погасяване на главницата, размерът й при прехвърляне на вземането е бил 1 099.64
лева (2 000.00 – 900.36 = 1 099.64), а размерът на възнаградителната лихва е
бил 68.64 лева (133.28 – 66.64 = 68.64). Мораторната лихва, изчислена върху 1 099.64
лева по реда на чл. 162 ГПК за периода от 13.4.2017 г. до 19.7.2018 г. възлиза на 141.44 лева.
От доказателствата по делото съдът приема,
че ищецът е носител на вземанията по договора за заем в качеството си на
цесионер по договор за цесия от 30.1.2017 г. Съдът намира, че в случая е налице фингирано
получаване непотърсеното от длъжника уведомление
за извършената цесия. Действително, с получаване на уведомлението за цесията от
особения представител не може да се счете, че същото е узнато и от ответника,
но тук следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно
която след изтичане на срока за получаване на съобщението до ответника същото
следва да се счита за редовно връчено. Т.е. за редовно връчено на ответника
следва да се счита и приложеното към исковата молба уведомление за извършената
цесия. Тук следва да се има в
предвид също, че за защита на длъжника в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено
задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, до който момент
последният има право да откаже да плати на всяко лице, което е различно от
първоначалния му кредитор. Липсата на уведомление обаче не прави цесията
недействителна, като длъжникът може да възразява за липса на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е платил на стария кредитор или на
овластено от него лице, каквито твърдения (а и доказателства) по делото не
ангажирани.
Мотивиран горното, съдът намира, че исковете
се явяват основателни и доказани до размера от 1 099.64 лева – за
главницата, до пълния претендиран размер от 65.50 лева – за възнаградителната лихва и до размера
от 141.44 лева – за
мораторната лихва. Искът за
неустойка следва да се отхвърли, доколкото съдът прие за нищожна неустоечната
клауза.
По разноските:
Предвид изхода на делото от присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 93.97 лева в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от 55.84 лева, съразмерно с уважената част от
предявените искове. В настоящото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, като съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер
на 100.00 лева. По този начин към реално направените от ищеца разноски следва
да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение, които събрани се
равняват на 512.07 лева. С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 304.30 лева, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М. Ю.,
ЕГН ********** дължи на „А. к. п. з.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от ***, сумата от 1 099.64
(хиляда деветдесет и девет лева и шестдесет и четири ст.) лева – главница по
договор за паричен заем № 2708065/20.12.2016 г., сключен с „***” АД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.7.2018
г. до изплащане на вземането, сумата от 65.50 лева (шестдесет и пет лева и
петдесет ст.) - договорна лихва за периода от 28.12.2016 г. до 12.4.2017 г.,
както и сумата от 141.44 (сто четиридесет и един лева и четиридесет и четири
ст.) лева - мораторна лихва за периода от 13.4.2017 г. до 19.7.2018 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
2386/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „А. к. п. з.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано
от ***, за приемане за установено, че М.М. Ю., ЕГН ********** дължи разликата
над сумата от 1 099.64 лева до пълния претендиран размер от 1 401.13 лева - главница по договор за паричен заем № 2708065/20.12.2016
г., сключен с „***” АД, разликата над сумата от 141.44 лева до пълния претендиран
размер от 184.19 лева - мораторна лихва за периода от 13.4.2017 г. до 19.7.2018 г.,
както и сумата от 547.85 лева -
неустойка за неизпълнение на задължение по договор за паричен заем № 2708065/20.12.2016
г., сключен с „***” АД.
ОСЪЖДА М.М. Ю., ЕГН ********** да заплати на „А.
к. п. з.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Васил Левски” № 114, етаж Мецанин,
представлявано от ***, сумата от 304.30 (триста и четири лева и тридесет
ст.) лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 55.84 (петдесет и пет лева и осемдесет и четири ст.) лева,
представляваща направените разноски в производството по ЧГД № 2386/2018 г. по описа на Великотърновския районен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: