Р Е Ш
Е Н И Е №
51
гр.Кюстендил, 19.02.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 385 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с
чл. 166 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
С.
В. М. в качеството й на ЕТ „С.М.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника си адв. С.Р., оспорва Акт за установяване на публично държавно
вземане № 10/311/00876/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8425 от 21.08.2020г.,
издаден от и.д.н.Д. фонд „З.“***. Релевирани са основания за
незаконосъобразност на оспорения акт по чл.146, т.4 от АПК. В жалбата и в представени
писмени бележки, се оспорват като
неправилни констатациите на органа за неизпълнение на договорните задължения от ЕТ
с твърдения, че дължимата проверка на реализираните приходи с одобрения бизнес
план следва да обхване период от десет години, а в случая същата е ограничена
до тригодишен период. Допълнително се
сочи, че е налице добросъвестно изпълнение на сключения договор чрез изграждане
и експлоатация на къщата за гости, в която се поддържа заложената в бизнес
плана заетост. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът –
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния
си представител адв. Ц. М. – К., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Видно от представените писмени
бележки, оспореният акт се счита за законосъобразен като издаден от компетентен
орган, в надлежна писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила на ЗПЗП във вр. с § 12, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗПЗП, в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба №
30/11.08.2008г. и при безспорна установеност на неизпълнението на договорното задължение от страна на
бенефициента, а размерът на вземането е определен при усл. на т.30 от действащите Правила, обн. в ДВ
бр.69/30.08.2019г. Прави се искане за
отхвърляне на жалбата. Претендират се деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на
вещо лице по приложен списък.
В съдебно заседание, пълномощникът на оспорващия ЕТ прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Оспорващият ЕТ „С.М.“
е регистриран с УРН 604173 и е подал заявление по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
ПРСР за периода 2007-2013г. за
финансиране на разходи, свързани с осъществяването на проект № 10/311/00876 от
15.05.2013г. за реконструкция и модернизация на къща за гости с 8 броя помещения за настаняване и
капацитет от 16-24 човека. Въз основа на проекта и на основание чл.31, ал.2 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредбата/,
между Държавен фонд „Земеделие“,
представляван от изпълнителния директор, и
ЕТ „С.М.“ в качеството на
ползвател, е сключен договор № 10/311/00876 от 18.11.2014г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“. Съгласно
т.1.1.1 и 1.2 от договора, Фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта, като
изплащането на помощта става при условие, че се извърши инвестицията съгласно
одобрения проект, условията и сроковете в договора и действащите нормативни
актове. Предвидено е в т. 2.1, че първоначално одобрената помощ е в
размер на 283 836,55лв., а
ползвателят има право на авансово
плащане в размер до 50% от същата. Съобразно
разпоредбите на раздел ІV от договора,
Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за
целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като извършва проверки на място и на документацията, както и задължения
за изплащане на окончателния размер на помощта в срок до четири месеца от
постъпване на заявката за плащане, придружена с необходимите документи,
доказващи направената инвестиция съгласно Наредба № 30/2008г. /т.4.7 от
договора/. Ползвателят има право да
получи финансовата помощ в договорения размер, като същият се задължава да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора – до 15.09.2015г., в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи /т.4.12/, както и в срок от 5 години от сключването на
договора да спазва одобрения проект /т.4.18/;
да използва по предназначение придобитите активи, да не преустановява
подпомаганата дейност, да спазва условията на чл.50 от Наредбата / т.4.17/.
Съгласно т.4.4 от договора, фондът има право да откаже изплащане на цялата или
част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя
на цялата или част от изплатената финансова помощ когато ползвателят не е
изпълнил някое от задълженията си по договора
и Наредбата / т.4.4, б.
„б“/. Съобразно Таблицата за одобрените
разходи по проекта, размерът на
разходите е 558 259,47лв.; одобрените за финансиране разходи са в размер
на 405 480,79лв. , а одобрената субсидия е в размер на 283 836,55лв.
Следва изменение на сключения договор с Анекс № І от 02.09.2015г., видно от
който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна помощ е намален на 251 930,39лв.
и е отменено междинното плащане / л.171 и сл./.
В
съответствие с изискванията на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/2008г., приложение към
одобрения проект на жалбоподателят е бизнес план – Приложение № 3 към чл.16, ал.1 от Наредба № 30/2008г. От съдържанието на представения бизнес план,
се установяват следните относими за
спора обстоятелства: сумата на инвестицията е 558 942,50лв., с която се финансира дейността по
реконструкция, модернизация и надстрояване в къща за гости в УПИ І-2766, кв.109
на гр. Сапарева баня и внедряване на WEB-базирана информационна туристическа платформа за
организиране на туристически турове тип „Еко сафари“ в Национален парк „Рила“ и
околностите; приходите по проекта
съобразно таблиците - приложения към бизнес плана, включват приходите
от дейността - нощувки, храноден и други дейности /туристически обиколки/ и са предвидени в размер на 210 000,00лв. за
всяка година в рамките на 5-годишния
период, вкл. за процесните 2016г.,
2017г. и 2018г. С оглед заложените
финансови показатели в бизнес плана, фондът е приел проекта като допустим и го е одобрил.
След реализиране на проектираното строителство, главният
архитект на община Сапарева баня издава Удостоверение № 28/23.09.2015г. за
въвеждане в експлоатация на строеж: „реконструкция, преустройство и
надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 65365.601.29.1 в
къща за гости“ с възложител ЕТ „С.М.“. Строежът е категоризиран на осн. чл.130, ал.7
от Закона за туризма със заповед № РД-00-701/07.12.2015г. на кмета на община
Сапарева баня като туристически обект –
къща за гости „Вила Гергана“ , категория
„една звезда“, като е издадено удостоверение № 00205/07.12.2015г.
Във връзка с подадена от ползвателя
ЕТ „С.М.“, заявка за окончателно
плащане с № 10/311/00876/3/02 от 15.10.2015г. и
положителни констатации от извършена проверка, отразени в Контролен лист от 28.10.2015г., на 11.12.2015г. ДФЗ издава писмо за
оторизация на плащането № 10/311/00876/3/01/01 . На 16.12.2015г.
на ЕТ е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 251 666,86лв.
/вж. данните в писмото на л.605 и сл. от делото/.
В съответствие с правомощието на ДФЗ
за контрол и проверки във връзка с изпълнението на сключения договор, са
издадени заповеди № 373837/20.06.2019г., 374405/12.07.2019г. и
3969/12.11.2019г. за извършване на проверка на място на ползвателя ЕТ.
Констатациите на проверяващия екип от
Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ, са отразени в Контролен лист от
28.06.2019г. на л.611 и сл. от делото; в Контролен лист от 16.07.2019г. на л.635 и сл. от делото и в Контролен лист от
14.11.2019г. на л. 690 и сл. от делото. Констатациите от първите две проверки,
относими към спорните обстоятелства по делото, са идентични и сочат на следното:
създадени 5 помещения за настаняване, при предвидени с бизнес плана 8 помещения
за настаняване /вж. таблица № 1 към
раздел І/; реализирани приходи от дейността /нощувки и храноден/ в размер
на 30 704,44лв. за 2016г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на
210 000,00лв.; реализирани приходи
от дейността /нощувки и храноден/ в размер на 73 899,67лв. за 2017г., при
заложени в бизнес плана приходи в размер на 210 000,00лв.; реализирани
приходи от дейността /нощувки и храноден/ в размер на 85 381,83лв. за 2018г., при заложени в бизнес плана приходи
в размер на 210 000,00лв., т.е. общо за 3-годишния период са реализирани
приходи в размер на 189 985,94лв. при заложени 630 000,00лв.;
реализирани приходи от дейността
/нощувки и храноден/ в размер на
18 712,83лв. за 2019г. – до 30.06.2019г., при заложени в бизнес плана
приходи в размер на 210 000,00лв. /вж. таблица №1 към Приложение „Работен
лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес
плана“/.
Констатациите от третата проверка,
отразени в контролния лист от 14.11.2019г.
са за реализирани приходи от дейността
/нощувки и храноден/ в размер на
32 157,33,44лв. за 2016г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на
210 000,00лв.; реализирани приходи
от дейността /нощувки и храноден/ в размер на 73 624,44лв. за 2017г., при заложени в бизнес плана
приходи в размер на 210 000,00лв.;
реализирани приходи от дейността
/нощувки и храноден/ в размер на 88 831,38лв. за 2018г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 210 000,00лв., т.е.
общо за 3-годишния период са реализирани приходи в размер на 194 613,11лв.
при заложени 630 000,00лв. ; реализирани
приходи от дейността /нощувки и храноден/ в размер на 40 258,72лв. за 2019г. – до 30.06.2019г., при заложени в бизнес плана приходи в размер
на 210 000,00лв. /вж. таблица №1 към Приложение „Работен лист за проверка
за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес плана“/.
Изготвените контролни листове са предявени на ЕТ, който е депозирал възражения на 26.06.2019г. /л.630/ и на 16.07.2019г.
/л.662/. В последното ЕТ сочи, че в периода 24-26.06.2019г. е възникнала авария
на водопровода, което е наложило демонтаж на някой съоръжения в санитарните
възли, като аварията е отстранена към 15.07.2019г.
С писмо № 01-6500/8425 от 23.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на осн. чл.26, ал.1 от АПК е
уведомен ЕТ „С.М.“ за открито производство за издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане, във връзка с констатациите от направена проверка
за неизпълнение на задълженията по т.4.12 и т.4.18 от договора, сключен с ДФЗ
относно заложените приходи за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и
2018г. по одобрения бизнес план. Във
връзка с уведомлението, ползвателят подава възражение вх. № 01-6500/8425-1 от 06.11.2019г., в което сочи, че ангажимента по
договора е поет за срок от 10 години, поради което жизнеспособността на
инвестицията, респ. изпълнението на договорните задължения следва да се
преценяват за целия договорен период.
Следва издаване на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №
10/311/00876/01/04/01 с изх. № 01-6500/8425 от 21.08.2020г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, с който на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8
и т.9 от ДОПК, на ЕТ „С.М.“ с ЕИК *********,
е
определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на
37 750,03лв. за неизпълнение на нивата на приходите от подпомаганата
дейност, предвидени в бизнес плана към договор № 10/311/00876 от 18.11.2014г.
по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по ПРСР за периода
2007-2013г., сключен с ДФЗ.
Органът е приел, че ползвателят не е
изпълнил задълженията си по т.4.18 и по т.4.12 от договора за спазване на
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, както и на разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, според която бизнес планът за
разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи -
за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.
2
от Наредбата. Сочи се, че
в представения и одобрен бизнес план са залегнали финансови показатели, на
базата на които проектът е определен като допустим и е сключен договор за
подпомагане, по който е изплатена субсидия в размер на 251 666,86лв., но след
извършените проверки на място, е установено, че за три пълни финансови години -
2016г., 2017г. и 2018г.,
ползвателят е реализирал приходи в размери по - ниски от заложените в бизнес плана, а
именно: за 2016г. – от заложените 210 000,00лв.
приходи, са реализирани 32 157,33лв.
или 15,31% ; за 2017г. – от заложените 210 000,00лв. приходи, са реализирани 73 624,44лв. или 35,06%; за 2018г. – от заложените 210 000,00лв. приходи, са реализирани 88 831,38лв. или
42,30%, като средно за трите години реализираните приходи от ползвателя възлизат на 194 613,11лв.
при заложени приходи от
630 000,00лв. или 30,89% . С оглед
на горните констатации относно продължителността и процента неизпълнение на
заложените в бизнес плана приходи и на основание т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения
по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., одобрени от изпълнителния директор на ДФЗ на осн.
чл.27, ал.9 от ЗПЗП, обн. ДВ бр.69/2019г., е определена финансовата корекция в размер на 15% от
предоставената финансова помощ по договора в размер на 37 750,03лв.
Издаденият
АУПДВ е съобщен на жалбоподателя на 26.08.2020г.,
а жалбата е изпратена по пощата на 08.09.2020г. и входирана с № 01-6500/8425-1/11.09.2020г.
Към административната преписка е приложен
Доклад за нередност № 10/311/00876/3/01/17/01 от 01.09.2020г. на отдел „Методология и мониторинг“ , дирекция
ОППМРСР, в който е отразено откриване на нередност /нарушение/ по т.4.12 и т.4.18 от договора с ЕТ „С.М.“, както и на чл.16, ал.2 вр. с чл.2
от Наредба № 30/2008г., изразяващо се в неизпълнение на заложените приходи от
дейността по проекта, в резултат на което е дължима за възстановяване сума в
размер на 37 750,03лв., за която е издаден АУПДВ.
Органът е приложил
документи във връзка с осъществяване на дейностите по проекта по мярка 311,
вкл. сключени договори с изпълнители на дейностите, счетоводни данни и
статистически отчети.
В съдебното производство е
прието заключение с вх. № 203/18.01.2021г. на вещото лице Е.Т., изготвено по назначена
по искане на ответника съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от
страните, а съдът го счита за обективно
и достоверно, съответстващо на писмените доказателства по делото. От експертното
заключение, изготвено въз основа на проверка на счетоводните книги, данъчните
декларации и издаден ревизионен акт от данъчните органи на ЕТ, се установяват
следните обстоятелства: за 2016г. - ЕТ е
реализирал приходи в размер на 32 157,33лв., които съпоставени със
заложените приходи по одобрения бизнес план в размер на 210 000,00лв.,
формират 15,31% изпълнение на приходите; за 2017г. - ЕТ е
реализирал приходи в размер на 73 624,40лв., които съпоставени със
заложените приходи по одобрения бизнес план в размер на
210 000,00лв., формират 35,06% изпълнение на приходите; за 2018г. - ЕТ е реализирал приходи в размер
на 88 831,38лв., които съпоставени със заложените приходи по одобрения
бизнес план в размер на 210 000,00лв.,
формират 42,30% изпълнение на
приходите; общо за трите години - ЕТ е реализирал приходи в размер на
194 613,11лв., които съпоставени със заложените приходи по одобрения
бизнес план в размер на 630 000,00лв.,
формират 30,89% изпълнение на приходите
средноаритметично. По отношение размера на процесното вземане, констатациите в експертизата
са за определяне на същия по правилото на т.30 от Приложение към раздел І на Правилата, обн. ДВ бр.69/2019г. – при
неизпълнение на одобрения проект, изразяващо се в непостигане нивото на
заложените приходи в бизнес плана между 20% и 50% за период повече от две
финансови години, подлежащата на възстановяване сума е 15 % от изплатената финансова помощ или 15%
от 251 666,86лв. , което
възлиза на 37 750,03лв. От горното
е видно, че вещото лице изцяло
потвърждава фактическите констатации на органа в оспорения акт.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателствени средства.
Преценката на събраните доказателства обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е срещу
индивидуален административен акт по
чл.27, ал.7 от ЗПЗП вр. с чл. 166, ал.2 вр. с чл.162, ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК, от
надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред
компетентния за разглеждането й съд, в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Проверен изцяло
на основание чл.168, ал.1 от АПК
и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореният АУПДВ е законосъобразен административен акт и
предявената срещу него жалба следва да се отхвърли. Съображенията са следните:
АУПДВ е постановен от
оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. ДФ „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
/ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Доколкото производството
в случая е започнало по реда на ЗПЗП във връзка с Наредба № 30/11.08.2008г., издадена на основание §35, ал.3 от ПЗР
ЗИДЗПЗП, видно от §2 от ПЗР на същата,
то правилно административният акт е издаден като акт за установяване на
публично държавно вземане в съответствие с правилото на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП. Съгласно чл.20а, ал.5 от
ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФЗ издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП,
съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Процесният случай попада в цитираната хипотеза. Следва, че изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен по степен и материя орган, а
издадения акт е валиден административен
акт. Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото
съдържание по чл.59, ал.2 от АПК. Същият съдържа
изложение на фактическите и правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право,
като изложените
фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените
правни последици. Подлежащото на възстановяване публично
държавно вземане е определено на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП вр. с чл.46,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/2008г. вр. с чл.162 от ДОПК и е мотивирано от
преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за неизпълнение
на нормативни и договорни задължения от оспорващия търговец.
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения
административнопроизводствените правила.
Както се посочи по-горе, АУПДВ е издаден по реда
и при условията на ЗПЗП в съответствие с
разпоредбата на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, тъй като административното
правоотношение е възникнало в резултат на подадено заявление и сключен на
18.11.2014г. договор за финансово
подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР на
основание Наредба № 30/11.08.2008г.,
издадена на осн. §35, ал.3 от ЗИДЗПЗП, съгласно нейния §2 от ПР. Преди издаване на акта органът е дал възможност на ползвателя да
представи писмени възражения по установените нарушения при осъществения
контрол, както и по основателността и размера на публичното държавно вземане. Писмото на органа с №
01-6500/8425 от 23.10.2019г. е
поставило начало на административното производство за издаване на оспорения ИАА
и в него се съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по
преписката. В изпълнение на общите
правила по чл.35 и чл.36 от АПК, АУПДВ е
издаден от органа след изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства и
осигуряване възможност на засегнатото лице за участие и защита. Последната е
реализирана чрез изпращане на възражение вх. № 01-6500/8425-1 от 06.11.2019г. на ЕТ „С.М.“.
Съдът приема, че оспорения административен акт е материалноправно законосъобразен. Същият е издаден на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП във вр. с чл.46, ал.1 от Наредба № 30/2008г. Съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 30/2008г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. От анализа на събраните доказателства в контекста на сочените правни основания, съдът констатира наличие на материалноправните предпоставки за издаване на акт за определяне на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Последната е с характер на публично държавно вземане според правилото на чл.162, ал. 2, т.8 от ДОПК. Правилно органът е обосновал констатациите си с данните от извършени контролни проверки за неизпълнение на приходите, предвидени от жалбоподателя в одобрения бизнес план, представен към проекта. Налице е хипотезата на 16, ал.2 от Наредба № 30/2008г. във връзка с т.4.12 и т.4.18 от подписания между страните договор.
Безспорно е по делото, че между ДФЗ
и ЕТ „С.М.“ е сключен договор № 10/311/00876 от 18.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. Съгласно т.1.1.1 и 1.2
от договора, Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи,
свързани с осъществяването на проекта, като изплащането на помощта става при
условие, че се извърши инвестицията съгласно одобрения проект, условията и
сроковете в договора и действащите нормативни актове. Съобразно
разпоредбите на раздел ІV от договора,
Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за
целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като извършва проверки на място и на документацията, както и задължения
за изплащане на окончателния размер на помощта , а ползвателят има право да получи финансовата помощ в
договорения размер. Същият се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция
в срока по договора в съответствие с
одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи /т.4.12/,
както и в срок от 5 години от сключването на договора да спазва
одобрения проект /т.4.18/. Съгласно
т.4.4 от договора, фондът има право да откаже изплащане на цялата или част от
финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата
или част от изплатената финансова помощ когато ползвателят не е изпълнил някое
от задълженията си по договора и Наредбата / т.4.4, б. „б“/. В раздел VІІІ от договора са предвидени
отговорности при неизпълнение, вкл. по т.8.1 е предвидено в случай, че
ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения
след изплащане на помощта, Фондът може да поиска връщане на всички изплатени по
договора суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя при спазване на изискванията по чл.46 и чл.47
от Наредба № 30/2008г.
Както се посочи, основанията по чл.27, ал.7 от ЗПЗП, респ. по чл.46, ал.1 от Наредба № 30/2008г., за възстановяване на публичното държавно вземане от изплатената финансова помощ, органът свързва с доказателствата за неизпълнение от страна на ползвателя на предвидените в бизнес плана приходи, като приема, че бизнес планът е неразделна част от одобрения проект и от подписания договор. Горните доводи в оспореното решение са законосъобразни и правилни с оглед клаузите на договора и нормативните разпоредби на Наредба № 30. В раздела ІХ „Други условия“ на договора се съдържат дефиниции на понятия по същия, вкл. на понятието „одобрен проект“, който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/2008г. документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Дефиниция на понятието „проект“ има и в §1, т.19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008г., съгласно която, проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРРС. Сред нормативно установените изисквания към проектите на кандидатите за подпомагане според чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е представянето на бизнес план по образец съгласно приложение № 3, за разнообразяване на дейността за период не по-малък от 5 години, който следва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т.6 от ДР на Наредбата е дадена дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
От горното следва, че бизнес планът е
част от заявлението за подпомагане, като същият и предвидените в него
стойности са относими за постигане на целите на мярката, тъй като по този начин
се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за
съответния период. Изготвянето на бизнес плана и заложените в него приходи е
извършено от кандидата, като в случая именно чрез тях същият доказва
жизнеспособността на инвестицията, което пък е основание за одобряване на
проекта. В този смисъл, основателна е
преценката на органа във връзка с
изпълнението на договорните задължения
от страна на ползвателя, въз основа на предвидените в бизнес плана
показатели за приходите от дейността в рамките на договорния период. Същите са индикатори за изпълнението на
проекта и непостигането им води до задължение за възстановяване изцяло или частично на финансовата помощ. При издаване на АУПДВ, административният орган
се е позовал на разпоредбите на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредбата, които са приложени
във връзка с с т.4.12 и т.4.18 от
договора. Съгласно чл.46,
ал.1 от Наредба № 30/2008г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал.2, размерът на средствата, които трябва
да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, са определят съобразно вида, степента и продължителността на
неизпълнението.
В контекста на изложеното и след преценка на събраните доказателствени
средства, съдът приема за доказано неизпълнението на договорните задължения от
ползвателя във връзка с предвидените с бизнес плана приходи от дейността.
Обратните доводи на ЕТ са неоснователни и в противоречие с доказателствата по
делото. Продължителността на периода на осъществяваната дейност, относим към
преценката на органа във връзка с изпълнението на проекта, респ. на договорните
задължения, в случая е определена
правилно. В обхвата на контролните проверки са включени три години от срока на
проекта и въз основа на реализираните приходи са формирани изводите за неизпълнението
на договора по правилото на чл.46, ал.1 от Наредба №
30/2008г. Неоснователно оспорващият
поддържа, че преценката за
жизнеспособността на инвестицията следва да обхваща предвидения в бизнес плана
10-годишен период. Показателите в бизнес
плана, заложени за 10-годишен период са относими за проверката за допустимост на проекта, но не и във връзка
с изпълнението на договорните задължения.
Данни за заложените приходи от дейността се съдържат в представения по
делото бизнес план, който е приложение към одобрения проект. Безспорно е по делото,
включително с оглед констатациите на вещото лице, че жалбоподателят е предвидил
приходи в
размер на 210 000,00лв. за всяка
година в рамките на процесния 3-годишния период. Установените от
административния орган реализирани приходи, въз основа на извършената проверка на място, са съответно: за
2016г. - в размер на 32 157,33лв.
или 15,31% от предвидените; за 2017г. - в размер на 73 624,40лв. или 35,06%
от предвидените; за 2018г. - в размер на 88 831,38лв. или 42,30% от предвидените; общо за трите години -
ЕТ е реализирал приходи в размер на 194 613,11лв. или 30,89% от предвидените. Извън проверявания и релевантен за спора
период е финансовата 2019г., поради което
не е дължима преценка за размера на
приходите, реализирани тогава, както и за наличието на обективни пречки,
вследствие на възникнала повреда на водопровода, за осъществяване на дейността от ползвателя. Визираните показатели
са изцяло потвърдени от вещото лице в приетото по делото експертно заключение,
поради което съдът счита за безспорно доказано неизпълнение на договорните
задължения от страна на
жалбоподателя за реализиране на предвидените
в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност. Осъществени са материалноправните предпоставки
по чл.27, ал.7 от ЗПЗП във вр. с чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №30/2008г. вр. с
т.4.12 и т.4.18 от договора. Налице е неизпълнение на заложени финансови
параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа
жизнеспособност на инвестицията и не покрива целите, заложени в чл.2 от
Наредбата. Следва, че законосъобразно и
правилно административният орган в оспорения акт е приел, че постигнатите
финансови резултати от ползвателя през
2016г., 2017г. и 2018г. сочат на неизпълнение на нормативни и договорни задължения, т.е. на
нарушение, за което съгласно т.8.1 от
договора и чл.46, ал.1 от Наредбата се предвижда
задължение за възстановяване на безвъзмездната
финансова помощ.
Без значение за горните констатации са
данните по преписката за добросъвестно изпълнение от страна на ЕТ на одобрения проект в частта за
реконструкцията и модернизацията на къщата
за гости, както и за експлоатацията на същата по предназначение, вкл. високата
оценка на обекта в електронните платформи за резервации. Релевантни за спора
са доказателствата за непостигане на
нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана, съставляващо
материалноправно основание за издаване на АУПДВ.
Съдът приема, че размерът на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен правилно от
административния орган. Спазени са критериите на чл.46, ал.2 от Наредба №
30/2008г. , както и изискванията
на Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7
от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. Правилата са одобрени
от изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие със законовата делегация с чл.27, ал.9 от ЗПЗП
и са обнародвани в ДВ
бр.69/2019г., с оглед на което са валиден подзаконов нормативен акт. В случая
органът е приложил т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на Правилата,
доколкото нарушението се изразява в неизпълнение на одобрения проект (не
са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана).
Пресметнат е средноаритметично процента на реализираните
приходи за проверяваните пълни финансови години, който възлиза на 30,89% , както и времетраенето на нарушението, което е над две
финансови години. Предвид горните
констатации за изпълнение на бизнес плана между 20% и 50%, приложимото правило на т.30 от Правилата, въвежда размер на подлежащата на възстановяване финансова
помощ от 15% от предоставената финансова помощ или в случая - 15% от
251 666,86лв., което е равно на сумата 37 750,03лв., определена с
оспорения акт.
По горните съображения, съдът счита оспорения АУПДВ за
законосъобразен и постановява решение за отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
С
оглед резултата от оспорването и на основание чл.143, ал.4 от АПК, съдът присъжда
деловодни разноски на ответника в размер на 2737,67лв., от които адвокатско
възнаграждение - 1995,00лв. и възнаграждение на вещо лице – 742,67лв., платими
от оспорващия ЕТ. Възражението на
последния за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ДФЗ е неоснователно, тъй
като същото е определено съобразно чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на С. В. М. в
качеството й на ЕТ „С.М.“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 10/311/00876/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8425 от 21.08.2020г.,
издаден от и.д.н.Д. фонд „З.“***.
ОСЪЖДА С. В. М. в качеството й на ЕТ „С.М.“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** да заплати
на Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр.София, бул.“Цар Борис
ІІІ“ №136,
деловодни разноски
в размер на 2737,67лв., от които
адвокатско възнаграждение - 1995,00лв. и възнаграждение на вещо лице –
742,67лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: