№ 15
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000581 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Глобо Енерджи“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против
решение № 170 от 15.06.2021 г., постановено по т. д. № 1111/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове
за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 78 045.11 лв.,
представляваща обективирана в Дебитно известие № 101/30.09.2017 г. към Фактура №
100/12.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец
08.2017 г., както и сумата от 21 766.06 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.;
сумата от 8 901.61 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №
104/30.09.2017 г. към Фактура № 100/12.09.2017 г. цена на произведена и доставена
електрическа енергия през месец 08.2017., както и сумата от 2 482.50 лв., обезщетение
за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до
30.09.2020 г.; сумата от 97 615.28 лв., представляваща дължим остатък от
обективирана във Фактура № 102/30.09.2017 г. цена на произведена и доставена
електрическа енергия през месец 09.2017., както и сумата от 27 233.89 лв.,
обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018
г. до 30.09.2020 г.; сумата от 11 076.37 лв., представляваща обективирана в Дебитно
1
известие № 105/30.09.2017 г. към Фактура № 102/12.09.2017 г. цена на произведена и
доставена електрическа енергия през месец 09.2017 г., както и сумата от 3 089.05 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за
периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в
противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на съдопроизводствените правила, като не е взел предвид наличието на преюдициален
спор относно законосъобразността на Решение № СП-1 от 15.10.2020 г. и СП-2 от
15.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и не е спрял
производството по делото. Сочи, че не са съобразени в решението на съда правните
последици на влязло в сила Решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм. дело №
14112/2018 г. на Върховния административен съд на Република България, с което е
отменен раздел втори, т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. за определяне
на НСПЕ. В тази връзка смята, че бланкетната норма на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ не следва
да намери приложение, тъй като липсва валидно решение на КЕВР, което да запълни
съдържанието й. Навежда доводи, като сочи и съдебна практика в тяхна подкрепа, че
първоинстанционният съд неправилно приема, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да
се отнесе едновременно до централите, работещи до 2 250 часа и тези работещи над 2
250 часа. Подробно излага твърдения за необоснованост на обжалваното решение.
Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. Намира изводите на
Варненския окръжен съд за правилни и обосновани. Посочва, че Решение № СП-
1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР са предварително изпълняеми
индивидуални административни актове по силата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, като
обжалването им не спира изпълнението. Не счита за преюдициално по настоящия спор
административното производство по обжалването им. Излага доводи за
неоснователност на оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила,
чрез неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на валидността на Решение №
СП-1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2
от ГПК. Намира, че първоинстанционният съд е съобразил настъпилата в хода на
съдебното производство отмяна на т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
2
на КЕВР и е приложил последствията от същата в съответствие с императивната
законова уредба. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че ВяЕЦ може да се
отнесе едновременно към двете категории производители, работещи до и над 2 250
часа, поради което са приложими двете преференциални цени установени в Решение
Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в рамките на една календарна година. Твърди, че в
мотивната част на решението, съдът подробно е обсъдил действието на редакцията на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ спрямо заварените договори за изкупуване и е обосновал
приложимостта й с оглед клаузата на чл. 16 от договора между страните. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
третото лице помагач на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез
старши юрисконсулт И.М., в който се сочат аргументи за правилността на
първоинстанционното решение. Сочи се, че съгласно закона решението на КЕВР има
установителен характер. Твърди се, че часовете определени с Решение № СП-
1/31.07.2015 г. и Решение № СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР са следствие на приспадане на
разходите за собствени нужди. Споделя изводите на съда за приложимостта на
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. тъй като НСПЕ е в пряка зависимост от
съответното предходно решение на КЕВР за определяне на преференциални цени.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира заплащането
на разноски.
Няма доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, подадена
чрез адв. А.Т. срещу определение № 1073 от 19.08.2021 г., постановено по т. д. №
1111/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на
частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в
частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 170 от 15.06.2021 г.,
чрез присъждане на разликата между присъдените на ответника разноски в размер на 8
000 лв. с ДДС до пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 11 280 лв. с ДДС на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г.
В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното
определение. Сочи, че Варненският окръжен съд неправилно е приел, че разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима в процесния казус. Пояснява, че предмет на настоящото производство са
предявените обективно съединени искова с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, с които се претендира „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати на „Глобо
Енерджи“ ЕООД сумата от 78 045.11 лв., представляваща обективирана в Дебитно
известие № 101/30.09.2017 г. към Фактура № 100/12.09.2017 г. цена на произведена и
3
доставена електрическа енергия през месец 08.2017 г., както и сумата от 21 766.06 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за
периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 8 901.61 лв., представляваща
обективирана в Дебитно известие № 104/30.09.2017 г. към Фактура № 100/12.09.2017 г.
цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 08.2017., както и
сумата от 2 482.50 лв., обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за
периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 97 615.28 лв., представляваща
дължим остатък от обективирана във Фактура № 102/30.09.2017 г. цена на произведена
и доставена електрическа енергия през месец 09.2017., както и сумата от 27 233.89 лв.,
обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018
г. до 30.09.2020 г.; сумата от 11 076.37 лв., представляваща обективирана в Дебитно
известие № 105/30.09.2017 г. към Фактура № 102/12.09.2017 г. цена на произведена и
доставена електрическа енергия през месец 09.2017 г., както и сумата от 3089.05 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за
периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Излага доводи, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и в зависимост от
договореното между страните. Цитира практика на ВКС в подкрепа на твърденията си.
Сочи, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, но присъденият размер на следва да е по-малък от предвидения в
тарифата минимален размер. Моли въззивния съд да отмени определението на
първоинстанционния съд като постанови друго, с което да присъди пълния размер на
сторените от частния жалбоподател разноски в размер на 11 280 лв. Претендира
разноски.
Насрещната страна „Глобо Енерджи“ ЕООД, на която е редовно връчен препис
от жалбата, не изразява становище.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната и частната въззивна жалба са
подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни
актове, поради което са процесуално допустими.
В о. с. з. процесуалният представител на въззивника „Глобо Енерджи“ ЕООД,
поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. В указания срок
за писмени бележки депозира становище по съществото на спора.
В о. с. з., процесуалният представител на въззивника „Енерго - Про Продажби“
4
АД поддържа отговора и оспорва въззивната жалба. Цитира съдебна практика в
подкрепа на изложените аргументи и сочи, че крайният снабдител трябва да изкупува
произведената от централата на въззивника ел. енергия по преференциална цена до
размера на нетното специфично производство. Претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се
представлява.
По същество съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове от „Глобо Енерджи“ ЕООД
за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 78 045.11 лв.,
представляваща дължима цена за произведена и доставена електрическа енергия за
месец август 2017 г., както и сумата от 21 766.06 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на сумата от 78 045.11 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до
предявяване на иска на 30.09.2020 г.; сумата от 8 901.61 лв. представляваща дължима
цена за доставена и неплатена от ответника електрическа енергия за месец август 2017
г., както и сумата от 2 482.50 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 8 901.61 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на
30.09.2020 г.; сумата от 97 615.28 лв., представляваща дължима цена за произведена и
доставена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сумата от 27
233.89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 97 615.28
лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г.; сумата
от 11 076.37 лв., представляваща дължима цена за произведена и доставена
електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сумата от 3 089.05 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 11 076.37 лв. с ДДС, за
периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г., ведно със законните
лихви върху сумите от предявяване на исковата молба на 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че за месец август 2017 г. е произвел и доставил на ответника
електрическа енергия в размер на 413.490 МВтч, която е произведена след достигането
на границата от 1907 кВтч нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/
от инсталиран 1 кВ мощност, но преди достигане на 2 250 ефективни годишни часа
работа. За въпросното количество електрическа енергия „Глобо Енерджи“ ЕООД е
издал Фактура № 100/12.09.2017г. на стойност 7 825.18 лв. с ДДС, като при
фактурирането е ползвана продажна цена от 15.7706 лв./МВтч /цена за излишък на
балансиращия пазар/. Ищецът твърди, че фактурата е издадена по горепосочената цена,
с оглед на това, че централата е работила под 2 250 часа, но е надхвърлен прагът от 1
5
907 кВтч НСПЕ от инсталиран 1 кВ мощност. Сочи, че през целия месец август ВяЕЦ е
работила под 2 250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 кВтч НСПЕ от инсталиран 1
кВ мощност. Твърди, че през месец септември 2017 г. е достигнала 2 250 часа
ефективна работа, поради което е издадено Дебитно известие № 101/30.09.2017 г. към
Фактура № 100 на стойност 78 045.11 лв. и Дебитно известие № 104/01.10.2017 г. към
Фактура № 100 на стойност 8 901.61 лв., с които е коригирана продажната цена до
размера на преференциалната цена, дължима според ищцовото дружество по т. 2.7 от
Решение СП-1, т. е. на цена 191 лв./МВтч за количеството електроенергия,
произведено през месец август 2017 г., след достигането на 2 139 кВтч НСПЕ от
инсталиран 1 кВ мощност и 2 250 часа ефективна работа, в размер на 413.490 МВтч.
Навежда доводи, че ответникът не е погасил задължението по Дебитно известие № 101,
поради което се претендира и обезщетение за забава в размер на 21 766.06лв. за
периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на искова молба. Посочва още в
исковата молба, че ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие №
104, поради което дължи сумата от 8 901.61 лв., както и тази в размер на 3 089.05 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба. На следващо място ищецът излага, че през месец
септември 2017 г., е доставил електроенергия в размер на 514.510 МВтч, която е
произведена след достигане на границата от 2 139 кВтч НСПЕ от инсталиран 1 кВ
мощност, но преди достигане на 2 250 ефективни годишни часа работа. За това
количесто енергия е издадена Фактура № 102/30.09.2017 г. на стойност 106 849.32 лв.
при ползване на преференциална продажна цена от 173.06 лв./МВтч. След като на
29.09.2017 г. ВяЕЦ е достигналана 2 250 ефективни годишни часове на работа, ищецът
е издал Дебитно известие № 105/30.09.2017 г. към горепосочената фактура на стойност
11 076.37 лв., е коригирана продажната цена до размера на преференциалната цена,
дължима според ищцовото дружество по т. 2.7 от Решение СП-1, т. е. на цена 191 лв./
МВтч/ за количеството електроенергия от 514.510 МВтч, което е произведено през
месец септември 2017 г., след достигането на 2139 кВтч НСПЕ от инсталиран 1 кВ
мощност. Ищецът сочи, че ответното дружество не е погасило изцяло задължението по
Фактура № 102/30.09.2017 г., като дължимият остатъкът е в размер на 97 615.28 лв.,
върху който претендира и обезщетение за забава в размер на 27 233.89 лв. за периода от
01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди, че не е погасено и
задължението по Дебитно известие № 105 в размер на 11 076.37 лв., върху което се
дължи и обезщетение за забава в размер на 3089.05 лв. за периода от 01.01.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба. С оглед горното, ищецът излага подробни
доводи относно приложимата нормативна уредба към процесния договор, сключен
между страните за изкупуване на електроенергия, в подкрепа на твърдението, че до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на ВяЕЦ на ищецовото
дружество, в случая ответникът следва да изкупува произведените количества
6
електроенергия по т. 2.7 и по т. 2.8 от Решение СП-1/31.07.2015 г. за горницата.
Ищецът счита, че има право да продава произведената електрическа енергия по двете
преференциални цени определени в т. 7 и т. 8 от Решение Ц-18, като нормативната
уредба не установява забрана една и съща ВяЕЦ да произвежда електроенергия
едновременно като централа, работеща до 2 250 часа, и централа, работеща над 2 250
часа.
В отговор на исковата молба ответното дружество „Енерго - Про Продажби“
АД, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователността на
ищцовите претенции. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата
на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен въпроса относно
приложимата цена във връзка с тълкуването на административния акт на КЕВР –
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с който се определя НСП на електроенергия, което
единствено подлежи на заплащане по префернциални цени, съгласно изменената
разпоредба на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Ответникът сочи подорбни доводи относно
приложимата норматива уредба в процесния случай. Счита, че по силата на чл. 31 от
ЗЕВИ, е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми
източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се
заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за
излишък. Сочи, че като краен снабдител е продал на „Национална електрическа
компания“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от
количества електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен
да закупи по силата на чл. 94 от ЗЕ. Твърди, че в съответствие с клаузите на договора
между страните и относимата нормативна уредба, регулираща специфичните
отношения по процесния договор, като на ищеца е платена съответната цена според
установените лимити на производство, а именно преференциална цена и цена за
излишък на балансиращия пазар. Намира, че ищецът е определил приложимата цена за
закупуване на електрическа енергия, произведена от собствените му ветрогенератори,
след достигане на нетното специфично производство, по цена различна от цената за
излишък на балансиращия пазар, в разрез с нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество излага твърдения за
неоснователност на аргументите на насрещната страна. Излага подорбни доводи в
подкрепа на съображенията, сочени в исковата молба. Счита, че съдът трябва да се
произнесе по валидността на Решение СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР по реда на чл. 17 от
ГПК, тъй като е от значение за изхода на правния спор.
В отговор на допълнителната искова молба, ответникът не споделя аргументите
на ищцовото дружество. Намира, че след влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5
от ЗЕВИ договорът за продажба на електрическа енергия, сключен между страните е
изменен от императивна правна разпоредба на закона и издаденото на осн. пар. 17 от
7
ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта относно
подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това
изкупуване, посочена в чл. 18 от договора. Счита, че горепосоченото решение не е
преюдициално за изхода на търговския спор, поради което намира за недопустимо
искането за осъществяване на инцидентен контрол на административния акт в
настоящото производство.
С определение № 748 от 27.04.2021 г., постановено по т. д. № 1111/2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната
на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В депозирания отговор на исковата молба от страна на конституираното трето
лице – „Национална електрическа компания” ЕАД се съдържат подробни доводи за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че по силата на разпоредбата на чл.
31 от ЗЕВИ ответникът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата
енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на
балансиращия пазар. Излага доводи, че „Национална електрическа компания“ ЕАД
като обществен доставчик има задължение по силата на чл. 94 от ЗЕ да изкупува от
„Енерго - Про Продажби“ АД същата тази енергия по цената, по която е купена от
производителя. Посочва, че централата попада в категория на работа до 2 250 годишни
ефективни часа. Предявените искове намира за неоснователни.
Безспорно в производството е качеството на ищеца на производител на
електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 2х2000 кВ,
присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3054-
2008-П-Д10-173-23.08.2010 от 02.09.2010 г.
Не се спори, че ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия
и е титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-
139-11/13.08.2004 г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение № И1-Л-
139/09.12.2013г. на ДКЕВР/.
Безспорно се установява и сключването между страните на Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник
№ 195 от 24.02.2012 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД /сегашно
наименование „Енерго – Про Продажби“ АД/ се задължава да изкупува произведената
електрическа енергия от „Глобо Енерджи“ ЕООД за срок от дванадесет години,
считано от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект.
Приети по делото писмени доказателства и неоспорени, като издадени от ищеца
са: Фактура № 100/12.09.2017 г. на стойност 7825.18 лв. с ДДС; Дебитно известие №
8
101/30.09.2017 г. към Фактура № 100 на стойност 78 045.11 лв.; Дебитно известие №
104/01.10.2017 г. към Фактура № 100 на стойност 8 901.61 лв.; Фактура №
102/30.09.2017 г. на стойност 106 849.32 лв.; Дебитно известие № 105/30.09.2017 г. към
Фактура № 102 на стойност 11076.37 лв. Страните не спорят помежду си, че
процесните количества електрическа енергия са платени по цена за излишък, както и че
в изпълнение на задълженията по чл. 94 от ЗЕ са продадени на „Национална
електрическа компания“ ЕАД и получени от обществения доставчик изкупените
количества енергия от ВяЕЦ на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата в общ размер на 78 045.11 лв., представляваща дължима цена за
произведена и доставена електрическа енергия за месец август 2017 г., както и сумата
от 21 766.06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 78
045.11 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г.;
сумата от 8 901.61 лв. представляваща дължима цена за доставена и неплатена от
ответника електрическа енергия за месец август 2017 г., както и сумата от 2 482.50 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 8 901.61 лв. с ДДС, за
периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г.; сумата от 97 615.28
лв., представляваща дължима цена за произведена и доставена електрическа енергия за
месец септември 2017 г., както и сумата от 27 233.89 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на сумата от 97 615.28 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до
предявяване на иска на 30.09.2020 г.; сумата от 11 076.37 лв., представляваща дължима
цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец септември 2017 г.,
както и сумата от 3 089.05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 11 076.37 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на
30.09.2020 г., ведно със законните лихви върху сумите от предявяване на исковата
молба на 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът основава твърденията си за дължимост на друг размер на
преференциална цена за изкупените количества ел. енергия до достигане на втори праг
на нетно специфично производство, приложим за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа, с
оглед на влязло в сила решение на АССг е отменено Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
ДЕКВР в частта му по т. 2.7 и т. 2.8.
С Решение № СП–1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР са
9
определени идентични с отменените т. 2.7 и т. 2. 8 Решение СП-1/31.07.2015г. на
ДЕКВР размери на нетно специфично производство на електрическа енергия
съответно за ВяЕЦ с характеристиките на процесната, работещи до и над 2 250 часа.
Спорният въпрос, пренесен пред въззивна инстанция е как се определя цената на
произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ,
работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично
производство над 2 000 кВтч до 2 300 кВтч, респективно дали една централа може да
попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от
Решение № СП– 1/31.07.2015 г., след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Видно от представения по делото Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 195/24.02.2012 г., между страните е налице валидно правоотношение с
предмет изкупуване на електрическа енергия, която съгласно чл. 16 от същия се
изкупува по нормативно регулирана цена, определена с нормативен акт на ДКЕВР.
По аргумент от разпоредбата на чл. 2 от ЗЕ пазарните отношения по повод
производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми,
поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес. При започването на
производството на енергия от процесния обект е действал новият Закон за енергията от
възобновяеми източници, /Обн. ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г./, който
предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена
на производството в рамките на дългосрочните договори за изкупуване – чл. 31 от
ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени количества на свободен и
балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия ЗЕВИ са съхранени
отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в
сила на закона. В случая такива цени са били определени с Решение № Ц-18 от
20.06.2011 г. на ДКЕВР в два варианта, приложими според мотивите на регулаторния
орган поради специфични за всеки вид производство критерии.
С разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ пазарът на произведената от
възобновяем източник ел. енергия се променя, като се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг –
„нетно специфично производство“, до който крайният снабдител е задължен за изкупи
електрическата енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от
производството – по цена за излишък на балансиращия пазар. В отмененото Решение
№ СП-1 от 31.07.2015 г., както и в подлежащото на предварително изпълнение
Решение № СП–1/15.10.2020 г., КЕВР е запазила разграничението според годишни
часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2 250
10
часа годишно, като въз основа на същите, определящи според регулатора специфични
критерии за този вид производители. Настоящият съдебен състав не споделя
интерпретацията на новата регулация, направена от въззивника, тъй като всички
съображения и доводи са в противоречие с новия закон, регулиращ спорните
правоотношения. Нормата, субсумирана в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ на общо основание
намира приложение, както към бъдещи производители, така и към тези, които вече
имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа
ограничения относно действието му от определени заварени правоотношения.
В съдебната практика непротиворечиво се възприема относно приложението на
цитираната разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител
може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в
рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на производителя
над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и
би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над
нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото /така решение №
226 от 09.11.2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. №
303/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 14.06.2018
г., постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС; решение № 15 от 12.01.2018 г. по описа
на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 527/2017 г., недопуснато до
касационно обжалване с определение № 643 от 16.11.2018 г., постановено по т. д. №
1454/2018 г. на ВКС; решение № 22 от 15.01.2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд, постановено по в. т. д. № 687/2019 г., което е оставено в сила с
решение № 60073 от 16.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1184/2020 г., I т. о., ТК и други/.
Следователно, на основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ преференциална цена по
процесното правоотношение е дължима до достигане размера на НСП на ел. енергия,
определено в Решение № СП–1/15.10.2020 г. на КЕВР. За количествата, надхвърлящи
размера на НСП, се заплаща по цена за излишък на балансиращия пазар.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че през месец
август 2017 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала НСП от 1907 кВтч при работа на
електроцентралата до 2 250 часа при цена от 191 лв./МВтЧ, която е заплатена именно
като преференциална цена, а произведеното над НСП количество ел. енергия е
заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар и съответно, че произведената от
централата на ищеца ел. енергия за периода е надлежно заплатена. С оглед горното
същия извод следва и за произведеното през месец септември 2017 г. до НСП от 2 139
кВтч – 514.510 МВтч ел. енергия, респективно, че тези количества следва да бъдат
заплатени по цена за излишък на балансиращия пазар. По категоричен начин е
установено пред първата инстанция, че количествата произведена ел. енергия са
заплатени по цена за излишък на балансиращия пазар, като същото е възприето още в
11
доклада по чл. 374 от ГПК и е неоспорено от страните като факт. Като е заплатил на
производителя фактурираните количества произведена ел. енергия за месец август и
месец септември 2017 г. по цени за излишък на балансиращия пазар, приложими за
ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа годишно, ответникът е изпълнил точно задълженията си
по договора и не дължи горница над тази цена до размера на преференциалната цена за
ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа годишно.
Вън от горното, следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба за
наличие на основание за спиране на производството по делото, са неоснователни
поради предварителна изпълняемост индивидуалните административни актове на
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В съдебната
практика на касационната инстанция се приема, че обжалването на административния
акт е ирелевантно за междувременно регулираните с акта субективни права, поради
което не представлява предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така определение № 60423 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. №
2114/2020 г., II т. о., ТК; определение № 597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1628/2019 г., II т. о., ТК; определение 236 от 27.5.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 429/2021
г., II т. о., ТК и други/.
С оглед искането за упражняване на инцидентен съдебен административен
контрол на основание чл. 17 от ГПК въз основа на аргументите посочени в писмената
защита, съдът намира, че за да се осъществи косвен съдебен контрол е необходимо
поставеният въпрос да е с преюдициално значение за разрешаване на гражданско-
правния спор и административният акт да се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му. Отмяната на Решение СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР в частта му по
т. 2.7 не може да доведе до отпадане на императивния законов критерий за лимит, до
който произведената електрическа енергия се заплаща по определена преференциална
цена. Към момента на произвеждане и доставяне на процесното количество
електрическа енергия с Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е оповестила НСП, което е
послужило за определяне на преференциалната цена. Този административен акт има
само декларативен, а не конститутивен характер, и подлежи на предварително
изпълнение, което досежно правоотношението между страните е приключило с
издаване на фактурите за произведеното и доставено количество ел. енергия. В
конкретния случай предвид действието на оспорения административен акт и
претендираните права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да
се приеме, че липсва връзка на преюдициалност между факта на проверка
действителността на Решение СП-1/15.20.2020 г. и Решение СП-2/15.10.2020 г.,
доколкото към процесния период административния акт е породил правно действие /в
този смисъл е и определение № 597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1628/2019 г.,
II т. о., ТК/.
12
По отношение на въззивна частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД,
подадена чрез адв. А.Т. срещу определение № 1073 от 19.08.2021 г., постановено по т.
д. № 1111/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата
на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в
частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 170 от 15.06.2021 г.,
чрез присъждане на разликата между присъдените на ответника разноски в размер на 8
000 лв. с ДДС до пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 11 280 лв. с ДДС на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., настоящият
съдебен състав намира, че въпросът за размера на присъдените в полза на частния
жалбоподател съдебно – деловодни разноски е неправилно разрешен от окръжния съд,
като съображенията за този извод са следните:
С обжалваното решение окръжният съд е присъдил в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД сумата в размер на 8 000 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски. Същата сума е определена съобразно представените доказателства за
направата на разноски от ответното дружество и наведеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна съобразно
предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Окръжният съд е счел, че хонорарът се определя на база
интерес, т. е. върху съвкупно претендираните парични средства, а също така и че
конкретното дело е с ниска фактическа сложност.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение, ответното дружество е
подало молба по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските, като е
претендирало пълния размер на 11 280 лв. с ДДС, съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. С определение № 1073 от 19.08.2021 г.,
постановено по т. д. № 1111/2020 г, на Варненския окръжен съд, е оставена без
уважение молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, уредено
от процесуалния закон, по което съдът се произнася само по повод на изрично искане.
Видно от представения пред първоинстанциония съд договор за правна защита и
съдействие /л. 133/, са договорени отделни възнаграждения – за всеки един от
предявените в производството искове, за които е издадена фактура /л. 134/ и е
извършено плащане /л. 135/. В настоящия случай, се касае за спорове с цена на иска от:
78 045.11 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и лихви към нея в размер на 21 766.06
лв. на основание чл. 86 от ЗЗД по първия иск; 8 901.61 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и лихви към нея в размер на 2 482.50 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД по втория иск;
97 615.28 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и лихви към нея 27 233.89 лв. на
основание чл. 86 от ЗЗД по третия иск и 11 076.37 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и лихви към нея 3089.05 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД по четвъртия иск.
13
Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на
4 228.80 лв. с ДДС по иск I; 1 045 лв. с ДДС по иск II; 4 832.40 лв. с ДДС по иск III и
1 146 лв. по иск IV, определени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
горното, съдът намира, че претендираните разноски от „Енерго – Про Продажби“ АД в
общ размер на 11 280 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение по двата
предявени иска, са съобразени с наредбата и размерът им не се явява прекомерен.
Съгласно формираната съдебна практика и Определение по т. д. № 3320/2018 г.
на ВКС, IV г.о., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и в
зависимост от договореното между страните.
С оглед на горното и предвид размерите на отхвърлените претенции, както и
предвидените в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че се дължи на ответното дружество
пълният размер на претендираните разноски в размер на 11 280 лв. с ДДС, съобразно
представените по делото списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.
По гореизложените съображения подадената частна жалба е основателна и
оспорваното с нея определение следва да бъде отменено.
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на
въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 11 280 лв. с ДДС, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 65/ и доказателства за направата им /л. 66-68/.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по общия сбор от исковите
претенции по чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 11 252 лв. с ДДС. С оглед на
това, настоящият съдебен състав, намира наведеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждние за неоснователно. Предвид горното, в полза на „Енерго -
Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 11 280 лв. с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски в полза на „Национална
електрическа компания“ ЕАД, тъй като на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото
лице помагач не се дължи, нито му се дължат разноски, както от страната, на която
помага, така и на насрещната страна /определение № 724 от 15.12.2015 г. по т. д. №
1280/2014 г. на ВКС, II т.о./.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноски, направено във
въззивната частна жалба. Отговорността на страните за разноски е обусловена от
изхода на спора и поради това съдът следва да се произнесе с акта, с който приключва
14
делото пред съответната инстанция – чл. 81 от ГПК. Под „акт, с който приключва
делото“ по смисъла на чл. 81 от ГПК законодателят има предвид онзи съдебен акт, с
който спорът се разрешава окончателно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170 от 15.06.2021 г., постановено по т. д. №
1111/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „Глобо Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 51 Б, ет. 4, да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, сумата от 11 280 лева с ДДС,
представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 1073 от 19.08.2021 г., постановено по т. д. №
1111/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на постановеното по същото
дело решение № 170 от 15.06.2021 г., чрез присъждане на разликата между
присъдените на ответника разноски в размер на 8 000 лв. с ДДС до пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 11 280 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Глобо Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 51 Б, ет. 4, да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, сумата в размер на 3 280 лв.,
представляваща разликата между присъдените на ответника разноски в
първоинстанционното производство в размер на 8 000 лв. с ДДС до пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 11 280 лв. с ДДС.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 8.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
15
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16