Решение по дело №6794/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 701
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120106794
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 701                                                          24.02.2020 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на двадесет и трети януари                              през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 794 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от  Л.Е., родена на *** година, ЕГН **********, с адрес: ***,  чрез адвокат Я.Я.,  против Застрахователна компания „Медико 21“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „М. Луиза“ №92, представлявано от Цекомир Влайков Воденичаров, за осъждане на ответника да плати на ищцата, сумата 6 038.27 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение по фактура № ********** от 02.02.2019 г. на „УМБАЛ Бургас” АД, фактура № ********** от 06.02.2019 г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД, фактура № ********** от 22.02.2019 г. на УМБАЛ „Свети Иван Риски” ЕАД;  фактура № ********** от 22.02.2019 г. на „Флавия Фарма” ЕООД и фискален бон № 0018628 от 22.02.2019 г. на „Дима” ЕООД, дължима по застрахователен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната № М 123 № 1301997 от 13.10.2017г.; обезщетение за забава в общ размер на 268.22 лева, от които: 41.75 лева върху сумата от 900.00 лева, считано от 23.02.2019 г. до завеждане на исковата молба, 112.97 лева върху сумата от 2 450 лева, считано от 24.02.2019 г. до завеждане на исковата молба и 113.50 лева върху сумата от 2 688.27 лева, считано от 10.03.2019 г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Между  ищцата и ответното застрахователно дружество е сключен договор за застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително  в Република България или преминават транзитно през страната със застрахователна полица М 123  № 1301997, валидна за периода от 01.03.2018 година до 28.02.2019 година.

            На 25.01.2019 г. Л.Е. получава силни болки и оток в лявата колянна става, чревно разстройство и повишена телесна температура, поради което постъпва по спешност в отделение по ревматология на „УМБАЛ - Бургас” АД, като след извършване на необходимите прегледи и изследвания е поставена диагноза: синдром на райтер - лерой /непълен/ висока степен на възпалителна активност. Двигателен дефицит 111-11 функционален клас. Изписана е на 02.02.2019 г. и е насочена към клиника по гастроентерология с цел диагностично уточняване.

            На 02.02.2019 г. постъпва в клиника по гастроенетрология в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД за диагностично и терапевтично уточняване, като след множество прегледи и изследвания и консултация с невролог и ревматолог е поставена окончателна диагноза: псевдимембранозен колит, реактивен артрит. Установява се, че се касае за клостридиална инфекция. Започнато е антибиотично лечение. Изписана е на 05.02.2019г.,  като е насочена към ревматологична клиника с оглед уточняване на артралгичната симптоматика.

            На 06.02.2019 г. е хоспитализирана в МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, в клиника по ревматология, като след извършване на необходимите прегледи и изследвания е поставена диагноза: недиференциран серонегативен спондилоартрит. Изписана е на 22.02.2019 г..

            В исковата молба е посочено още, че Л.Е. е престояла от 25.01.2019 г. до 22.02.2019 г., общо в трите болници, като през цялото време е изпитвала силни болки, ограничени са и били движенията и е имала необходимост трети лица да я обслужват. Била е в шок и объркана.

            От името на ищцата  в исковата молба е посочено, че общата сума за направени медицински разходи за болничен престой, лечение и изследвания от Л.Е. в трите болнични заведения възлиза в общ размер на 6 038.27 лева, от които: сумата 900.00 лева по фактура № ********** от 02.02.2019 г. на „УМБАЛ - Бургас” АД за здравно неосигурени пациенти КП090.1, сумата 2 450 лева по фактура № ********** от 06.02.2019 г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД за избор на екип за заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перинеума и за заболявания на същите, сумата 2 634.71 лева по фактура № ********** от г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД за болнично лечение, 32.86 лева по фактура № ********** от 22.02.2019 г. на „Флавия ФармаЕООД за закупване на сулфасалазин, медрол, ноацид и вигантол и 20.70 лева по фискален бон № 0018628 от г. на „Дима” ЕООД за закупуване на метилпреднизолон кортико - 2 опаковки.

            Във връзка с извършените разходи в размер на 900.00 лева по фактура № ********** от 02.02.2019 г. на „УМБАЛ - Бургас” АД за здравно неосигурени пациенти КП090.1, ищцата е отправила искане е вх. № R24/07.02.2019 г. за възстановяването им от ЗК „Медико - 21” АД.

            С писмо изх. № 448/25.02.2019 г. от името на ЗК „Медико - 21” АД  било отказано да възстанови извършените от нея разходи в размер на 900.00 лева, позовавайки се на т. 4.2 от Раздел IV Изключения от Специалните условия за Медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, съгласно която застрахователят не покрива здравни услуги, потребността от които е възникнала вследствие на минали заболявания и на т.4.1.1., съгласно която застраховката не покрива разходи на застраховани лица за лечение и болничен престой, наложени в резултат на хронични заболявания.

            Във връзка с извършените разходи в размер на 2 450 лева по фактура № ********** от 06.02.2019 г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД за избор на екип за заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перинеума и за заболявания на същите, доверителката ми е отправила искане с вх. № R 26/08.02.2019 г. за възстановяването им от ЗК „Медико - 21” АД.

            С писмо изх. № 476/28.02.2019 г. от името на ответното дружество е отказано да бъдат възстановени на ищцата извършените от нея разходи в размер на 2 450 лева, с мотива, че проведеното лечение не е вследствие на здравословен проблем, представляващ спешно състояние и заболяването не е възникнало внезапно, а се касае за заболяване, което се класифицира като минало и хронично, поради което съгласно т.4.1.1 и т. 4.2 от Раздел IV, „Изключения“ от Специалните условия за Медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната.

            Във връзка с извършените разходи в размер на 2 634.71 лева по фактура № ********** от 22.02.2019 г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД за болнично лечение, 32.86 лева по фактура № ********** от 22.02.2019 г. на „Флавия Фарма” ЕООД за закупване на сулфасалазин, медрол, ноацид и вигантол и 20.70 лева по фискален бон № 0018628 от 22.02.2019 г. на „Дима” ЕООД за закупуване на метилпреднизолон кортико - 2 опаковки, ищцата е отправила искане с вх. № R 32/22.02.2019 г. за възстановяването им от ЗК „Медико - 21” АД.

            С писмо изх. № 605/14.03.2019 г. от името на ответното дружество отново е отказано да й възстанови извършените от нея разходи, позовавайки се на същите изключения, обективирани в т. 4.1.1. и т. 4.2 от Раздел IV, Изключения от Специалните условия за Медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната.

            От името на ищцата в исковата молба е посочено, че отказите за възстановяване на сумите, дадени за медицински разходи са неоснователни за което са изложени подробни правни доводи. На първо място  е направено позоваване на чл. 427 и чл. 428 от КЗ относно предмета на договора за медицинска застраховка. Посочено е, че в случая разходите са направени за медицинска помощ при спешни състояния и разходите за болнична медицинска помощ, които  са покрит застрахователен риск. В тази насока е изложено, че не са налице хипотезите на  т.4.2 от Раздел IV Изключения от Специалните условия, тъй като състоянието, в което и изпаднала ищцата е спешно и не е резултат от минало заболяване, което да предхожда сключването на застрахователната полица. Ищцата твърди, че не е налице и хипотезата на т.4.1.1. от Раздел IV Изключения от Специалните условия, тъй като извършените разходи не са във връзка с хронично заболяване, датиращо преди сключване на договора.

            В исковата молба е посочено още, че предвид изложеното и съгласно чл. 21  от Наредбата за ответното дружество е възникнало задължение да заплати обезщетението, което съгласно чл.23 от подзаконовия нормативен акт е следвало да бъде направено в 15 –дневен срок, считано от представяне от страна на застрахования на всички необходими документи на застрахователя, свързани с установяване на събитието и размера на разходите. В исковата молба е посочено, че това задължение от страна на застрахования е изпълнено на 07.02.2019 година. Поради това от името на ищцовата страна е посочено, че ответното дружество е в забава и дължи лихвите  за забава посочени по – горе и за посочените периоди.

            Поради изложените фактически твърдения и правни доводи ищцата предявява иска си.

            В исковата молба е поискано извършване на съдебно – медицинска експертиза за отговор на поставени въпроси. Приложени са писмени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от името на ответното застрахователно дружество, чрез адвокат К.И., е даден писмен отговор, в който предявеният иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Не е направено възражение по допустимостта на претенцията.

            Процесуалният представител на ответника излага, че не оспорва сключване на полицата за медицинска застраховка с посоченото в исковата молба съдържание. Излага правен довод, че полицата обективира договор, който е сключен на основание Наредбата за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителна медицинска застраховка  на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната,  в сила от  05.07.2011 година.

            В писмения отговор е посочено от името на дружеството, че по повод исканията за заплащане на обезщетения, посочени в исковата молба, са заведени застрахователни претенции, които са разгледани от Медицинска комисия, която въз основа на представените към Исканията медицински документи /епикриза от УМБА/1 „Бургас" АД, епикриза от „Аджибадем Сити Клиник МБА/1 Токуда" ЕАД, епикриза от УМБАЛ „ Свети Иван Рилски" ЕАД - София/ констатира наличието на минало и хронично заболявания, довело до необходимостта от оказване на медицинска помощ. Окончателната диагноза, вписана в епикризата, издадена от УМБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕАД- София, а именно "недиференциран серонегативен спондилоартрит ", както и вписаното в нея като ход на заболяването - "хроничен", свидетелстват, че се касае за хронично възпалително заболяване, което се характеризира с възпалителни промени на ставите, понякога 3/4 вида стави, което води до ограничаване на движенията на опорно-двигателния апарат и оттам до обездвижване в т.ч. „Двигателен дефицит  III - II Функционален Клас", който от своя страна е тясно обвързан със „синдром на РайтерЛерой /непълен/ висока степен на възпалителна активност и се отразява на ставите, а оттам и на мускулатурата. С оглед направената констатация, на основание чл. 8 и чл. 11 от Наредбата във връзка с т. 4.2 и т. 4.1.1 от Специалните условия са постановени откази за възстановяване на разходи с Уведомление, изх. № 448/ 25.02.2019г. по Искане по задължителна „Медицинска застраховка", с вх. № R - 24 / 07.02.2019 г.; Уведомление, изх. № 476/ 28.02.2019г. по Искане по задължителна „Медицинска застраховка", с вх. № R - 26 / 08.02.2019 г. и Уведомление изх. № 605/14.03.2019 г. по Искане по задължителна „Медицинска застраховка", с вх. № R - 32 / 22.02.2019 г.

            В писмения отговор е посочено, че от името на ответното дружество не се оспорва спешността на състоянието, което е довело до хоспитализация на ищцата в „УМБАЛ - Бургас” АД. Ответникът, чрез представляващ счита, обаче, че промени в опорно двигателния апарат, включително „Двигателен дефицит III-II функционален клас“ свидетелстват за състояние, което не може да възникне в рамките на приемането на ищцата по спешност в случая, описан в исковата молба. Посочено е, че въпреки това е възможно хроничните заболявания в определени моменти да се обострят и това да доведе до необходимост от спешна медицинска помощ, но това не означава, че застрахователят трябва да покрие риск, който е изрично предвиден като изключение. В тази насока в писмения отговор е посочено, че съгласно т.3.2.19 от Раздел III, Общи изключения  от Общите условия на дружеството „застрахователят не възстановява разходи или не изплаща суми за здравни услуги и стоки в следствие на или във връзка с: Хронични или предходни /минали / заболявания и състояния на застрахования, както и последиците от тях, независимо дали по време на сключване на застраховката са били известни или е прилагано лечение във връзка с тях.“ В писмения отговор е посочено, че съгласно чл. 348  от КЗ общите условия са неразделна част от застрахователния договор, ако са приети писмени от застрахования, което в случая е направено от ищцата.

            В писмения отговор ответникът се е противопоставил на допускане извършване на съдебно – медицинска експертиза, но в случай, че това доказателствено искане на ищцата бъде уважено също е формулирал въпроси. Към писмения отговор са приложени писмени доказателства.

            В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител –адвокат  Я., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители – адвокат И. и адвокат Станева, поддържат становището по иска, дадено в писмения отговор и сочат доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки са  изложени подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск

            По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

            Предявеният иск е с материално правно основание чл. 427 от КЗ вр. чл.21, т.2 от Наредбата за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителна медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или дългосрочно в Република България или преминават транзитно през страната. Предявен е и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, предвид становищата на страните по фактите и с оглед приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

            В случая страните не спорят, че между тях е сключен договор за медицинска застраховка с посоченото в исковата молба съдържание и на основание посочения подзаконов нормативен акт. Не спорят и относно престоя на ищцата в УМБАЛ „Бургас" АД, „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ - Токуда" ЕАД,  и УМБАЛ „ Свети Иван Рилски" ЕАД – София и поставените с диагнози, удостоверени с приложената по делото медицинска документация.

            Установява се от събраните по делото писмени доказателства твърдението от исковата молба, че за направените разходи, които са описани от ищцата, тя е отправила три искания до ответното застрахователно дружество, от чието име са постановени откази за изплащане на обезщетения поради това, че заболяването й е хронично.

            Спорът по делото е относно това дали заболяването, за което е поставена диагноза на ищцата е покрит застрахователен риск  и дали всички твърдяни разходи са в причинно следствена връзка с него.

            Видно от приетата по делото полица, с която е сключен застрахователния договор за периода от  01.03.2018 година до 28.02.2019 година, покрити рискове са:  Разходи  за медицинска помощ при спешни състояния, разходи за извънболнична медицинска помощ, разходи за болнична медицинска помощ, разходи за спешна дентална помощ, транспортни разходи за настаняване или преместване в лечебно заведение.

            В чл.8, т.1 от Наредбата, цитирана по – горе, е посочено, че задължителната медицинска застраховката не покрива разходите на застрахованите лица за лечение и болничен престой при съществуващи хронични заболявания на осигурения.  В този смисъл е и т. 3.2.19 от Раздел III „Общи изключения“ за Медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната.  В този текст е посочено, че по тези общи условия не се възстановяват разходи или не се изплащат суми за здравни услуги и стоки в следствие на хронични и/или предходни минали заболявания и състояния на застрахования, както и последиците от тях, независимо дали по времето на сключването на застраховката са били известни или е прилагано лечение във връзка с тях. Този вид заболявания и състояния на застрахования, както и последиците от тях,  могат да се покриват от застраховки  само ако застрахователят изрично е посочил в застрахователния договор, че ще покрие такова конкретно заболяване на застрахования.

            От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – медицинска експертиза и изслушването му в съдебно заседание се установява, че:

            Заболяването е дебютирало, като остър токсикоинфекциозен синдром с дизурични, впоследствие прояви на долен диспептичен синдром с прогресиращо ангажиране на аксиален скелет и възпалителен ставен синдром с моно- ,а в развитие и полиартикуларно участие. Наличие на лабораторна констелация за остър възпалителен процес-завишени остро - фазови реактанти,левкоцитоза с олевяване и вторична анемия.

             Диагностичното доуточняване по време на последващите хоспитализациите е в пряка връзка с дебюта на оплакванията и е свързано със скринингови имунологични, микробиологични, серологични и високоспециализирани образни изследвания.

            Така изведените Диагнози са в пряка Диагностична корелация и потвърждават единството на Диагностично-Терапевтичния подход.

            Последващото постъпване, изследвания и лечение на Л.Е. в "Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда"- ЕАД и УМБАЛ"Св.Ив.Рилски",ЕАД са в пряка Диагностично-Терапевтична корелация с постъпването и по Спешност в „УМБАЛ-Бургас"-АД и поставената там Диагноза Синдром на Райтер Лерой-непълна форма.

            При пациентката са проведени специализирани изследвания в посока търсене на тригерна инфекция, като са изследвани различни биологични  среди, скрининг за автоимунни заболявания вкл. визуализиране на ранни възпалителни промени в костните структури.

            Всички изследвания са в пряка причинно-следствена връзка с поставените Диагнози и проведеното лечение.

            Изведените Диагнози биха могли да хронифицират, ако болестната активност персистира висока повече от шест месеца от дебюта на болестта. Това е приложимо преди всичко за възпалителните ставни заболявания, какъвто е и Недиференцирания Серонегативен Спондилоартрит.

            И трите поставени Диагнози са възпалителни заболявания с хроничен ход и протичане, повлияни от индивидуалния терен и поносимост към терапията.

          От наличните анамнестични данни преди Спешната хоспитализация, не са докладвани придружаващи заболявания, в частност хронични такива.

            От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на съпруга на ищцата – С.Е., който следва да бъдат обсъдени съвкупно с останалите  събрани по делото доказателства, се установява, че преди месец януари 2019 година, когато е получила посочените в исковата молба оплаквания, съпругата му не е имала оплаквания.  В тази насока са и показанията, дадени от свидетелката С.Е.В., приятелката на тяхното семейство.

            От заключението на вещото лице за това, че заболяването е дебютирало остро и от свидетелските показания може да бъде направен извод,  че всичко е започнало внезапно. По мнение на настоящия състав без значение за основателността на застрахователната претенция е това дали след изтичане на срок от шест месеца, в които заболяването може да персистира, заболяването ще бъде квалифицирано като хронично и дали е включено в Списъка на хроничните заболявания на СЗЗ и Министерство на здравоепазването по дефиницията, дадена в раздел ХII, т.10 от Общите условия на застрахователното дружество. Не следва да бъде взет предвид и факта за евентуална генетична обремененост на ищцата, в който смисъл са изложени доводи в писмената защита и в заседание по същество на спора от името на ответника.

            За извод в този смисъл настоящият състав взе предвид, че съгласно чл.6 от Наредбата, цитирана по – горе, в обсега на застрахователната отговорност се включват всички необходими разходи, извършени от застрахования или от лечебно заведение за лечение и болничен престой при внезапно, неочаквано, непредвидимо неразположение, болест или злополука, възникнали по време на действието на застрахователния договор.

            При наличие на посоченото внезапно, неочаквано, непридвидимо неразположение, каквото е било състоянието на ищцата и което е доказано, както и при липса на други изключения за изплащане на застрахователно обезщетение и след представяне на съответните документи, за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в срока, посочен в т.8.10, който е 15 – дневен, считано от представяне на всички необходими документи за ползване на здравни услуги и стоки. В случая не е спорно, установява се и от събраните по делото доказателства, че разходооправдателните документи са представени от името на ищцата в изпълнение на задълженията й по договора.

            По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан.

            По отношение на размера на претенцията:

            Съгласно т.3.2.34 от „Общи изключения“ към Общите условия застрахователят не възстановява разходи и не заплаща суми  за здравни услуги и стоки в следствие на или във връзка с избор на екип/ лекар, освен когато от името на дружеството е поето такова покритие в застрахователния договор.  В случая от името на ответната страна е направено възражение в този смисъл.  Останалите разходи са направени във връзка с изследвания, заболявания и медикаменти по повод здравословното състояние на ищцата,  описано в исковата молба. В този смисъл е и становището на вещото лице.

            Видно от приложените по делото доказателства заплатените суми са посочените в исковата молба:

            Във връзка с извършените разходи в размер на 900.00 лева като писмено доказателство е приета фактура № ********** от 02.02.2019 г. на „УМБАЛ - Бургас” АД за здравно неосигурени пациенти КП090.1,  в която не се отразява заплащане за избор на екип или лекар.

            Във връзка с извършените разходи в размер на 2 450 лева като писмено доказателство е приета фактура № ********** от 06.02.2019 г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД, за избор на екип за заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перинеума. В тази фактура е посочено, че тя е заплатила сумата 250 лева за избор на екип.

            Във връзка с извършените разходи в размер на 2 634.71 лева като писмени доказателства са представени: фактура № ********** от 22.02.2019 г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД за болнично лечение, 32.86 лева по фактура № ********** от 22.02.2019 г. на „Флавия Фарма” ЕООД за закупване на сулфасалазин, медрол, ноацид и вигантол и 20.70 лева по фискален бон № 0018628 от 22.02.2019 г. на „Дима” ЕООД за закупуване на метилпреднизолон кортико - 2 опаковки.  В тези документи също не се съдържа отразяване за това, че ищцата е заплатила сума с основание избор на екип или лекар.

            Поради изложеното настоящият състав приема, че следва на ищцата да бъдат присъдени всички претендирани суми, с изключение на сумата от 250 лева, платена за избор на екип. Разходите, които са направени са в пряка причинно – следствена връзка с нейното здравословно състояние, което за периода, посочен в исковата молба е било покрит риск. Искът е доказан до размер от  5 788,27 лева.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен частично.

            По отношение на исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:

            Претенцията за заплащане на лихва върху главница в размер от 900 лева е за периода от 23.02.2019 година до датата на подаване на исковата молба. Исковата молба е изпратена по пощата на 09.08.2019 година, поради което лихвата следва да бъде присъдена до 08.08.2019 година. След тази дата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.   Искането за заплащане на обезщетение в този размер, видно от приложеното по делото уведомление от застрахователя, е с входящ номер от 07.02.2019 година. Не се твърди от името на ответника, че не са представени всички необходими документи. Петнадесет дневния срок, в който съгласно общите условия застрахователят следва да плати обезщетението изтича на 21.02.2019 година, поради което искът за присъждане на лихва, считано от 23.02.2019 година до 08.08.2019 година е основателен. Претенцията, изчислена с електронен калкулатор, е в размер от 41,75 лева, посочен в исковата молба.

            Претенцията за заплащане на лихва върху главница в размер от 2450 лева е за периода от 24.02.2019 година до датата на подаване на исковата молба- 08.08.2019 година. От тази сума по изложените по – горе съображения не следва да бъде присъждана сума в размер от 250 лева, която е за избор на екип, поради което следва да бъде преценено дали е налице забава в плащане на задължение от страна на ответника за сума в размер 2200 лева.  Искането за заплащане на обезщетение в този размер, видно от приложеното по делото уведомление от застрахователя, е с входящ номер от 08.02.2019 година. Не се твърди от името на ответника, че не са представени всички необходими документи. Петнадесет дневния срок, в който съгласно общите условия застрахователят следва да плати обезщетението изтича на 22.02.2019 година, поради което искът за присъждане на лихва, считано от 24.02.2019 година до 08.08.2019 година, е основателен. Претенцията, изчислена с електронен калкулатор, е в размер от 101,44 лева, поради което претенцията за лихва до пълния предявен размер от 113, 50 лева следва да бъде отхвърлена.

            Претенцията за заплащане на лихва върху главница в размер от 2 688, 27 лева е за периода от 10.03.2019 година до датата на подаване на исковата молба- 08.08.2019 година. Искането за заплащане на обезщетение в този размер, видно от приложеното по делото уведомление от застрахователя е с входящ номер от 22.02.2019 година. Не се твърди от името на ответника, че не са представени всички необходими документи. Петнадесет дневния срок, в който съгласно общите условия застрахователят следва да плати обезщетението изтича на 08.03.2019 година, поради което искът за присъждане на лихва, считано от 10.03.2019 година до 08.08.2019 година е основателен. Претенцията, изчислена с електронен калкулатор, е в размер от 113,50 лева и това и стойността, посочена в исковата молба. 

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в  тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото, съответно на уважената част от иска.

            Разноските са както следва: сумата 291, 53 лева, представляваща държавна такса, сумата 128,10 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, сумата 1250 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение и сумата 70 лева, представляваща възнаграждение за преводач на свидетел. Разноските са в общ размер от 1 739,63 лева. Внесените в повече по сметка на съда разноски за вещо лице може да бъдат възстановени на всяка една от страните.

            Искът е предявен в общ размер от 6 229,34 лева и е уважен за сума в  общ размер от 5 967,28 лева. Съответно на уважената част от иска ответникът следва да плати разноски в размер от 1666, 45 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

            От името на ответната страна също е поискано присъждане на разноски, направени по водене на  делото, съгласно чл. 78 от ГПК. От името на ищцата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възнаграждението е  в  общ размер от 1300 лева, като в списъка по чл.80 от ГПК е посочено, че е формирано както следва: сумата 940 лева за иска за главница, сумата 300 лева за исковете за лихва и сумата 60 лева за заверка на документи.  Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от ГПК при иск с цена 6 229,34 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 641,47 лева. Предвид фактическата и правната сложност /чл.78, ал.5 от ГПК/ на делото и с оглед направеното възражение настоящият състав приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 1250 лева.  Или разноски в общ размер от 1378,10 лева. Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер  от 128,10 лева.  Съответно на отхвърлената част от иска, която е в общ размер от 262,06 лева /250 лева частично иск за главница и 12,06 лева частично иск за лихва/ ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответника разноски в размер от 57,97 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Застрахователна компания „Медико 21“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „М. Луиза“ №92, представлявано от Цекомир Влайков Воденичаров, да плати на Л.Е., родена на *** година, ЕГН **********, с адрес: ***, на основание застрахователен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната № М 123 № 1301997 от 13.10.2017г., застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 5 788,27 лева /пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева, двадесет и седем стотинки/, изразяващи се в разноски за лечение, за което са издадени следните фактури:  фактура № ********** от 02.02.2019 г., издадена от  „УМБАЛ Бургас” АД за сума в размер от 900 лева /деветстотин лева/,  фактура № ********** от 06.02.2019 г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД,  частично сума в размер от 2 200 лева /две хиляди и двеста лева/ и фактура № ********** от 22.02.2019 г. на УМБАЛ „Свети Иван Риски” ЕАД за сума в размер от 2 634, 71 лева /две хиляди шестстотин тридесет и четири лева, седемдесет и една стотинки/; фактура № ********** от 22.02.2019 г. на „Флавия Фарма” ЕООД за сума в размер от 32,86 лева /тридесет и два лева, осемдесет и шест стотинки/ и фискален бон № 0018628 от 22.02.2019 г. на „Дима” ЕООД за сума в размер от 20,70 лева /двадесет лева и седемдесет стотинки/;  сумата 179,01 лева /сто седемдесет и девет лева и една стотинки/, представляваща общ размер на лихви, начислени както следва: сумата 41,75 лева /четиридесет и един лева, седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва, начислена върху главница в размер от 900 лева /деветстотин лева/ за периода от 23.02.2019 година до 08.08.2019 година,  сумата 101,44 лева /сто и един лева, четиридесет и четири стотинки/, представляваща лихва, начислена върху главница в размер от 2200 лева /две хиляди и двеста лева/ за периода от 24.02.2019 година до 08.08.2019 година, сумата 113, 50 лева /сто и тринадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща лихва, начислена върху главница в размер от  2 688, 27 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и осем лева, двадесет и седем стотинки/, начислена за периода от 10.03.2019 година до 08.08.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 5 788,27 лева /пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева, двадесет и седем стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.08.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 1666, 45 лева /хиляда шестстотин шестдесет и шест лева, четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л.Е., родена на *** година, ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на Застрахователна компания „Медико 21“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „М. Луиза“ №92, представлявано от Цекомир Влайков Воденичаров, да плати на ищцата сумата 250 лева /двеста и петдесет лева/, на основание договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната № М 123 № 1301997 от 13.10.2017г., която сума е направена като разход за избор на лекар или екип и  представляваща част от стойност, за която е издадена фактура № ********** от 06.02.2019 г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД,  както  и иска за осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава в размер разликата между  112,97 лева /хиляда сто и дванадесет лева, деветдесет и седем стотинки/ и сумата 101,44 лева /сто и един лева, четиридесет и четири стотинки/ за задължението, обективирано в посочената фактура, както и претенцията за разноски за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 1 761, 53 лева /хиляда седемстотин шестдесет и един лева, петдесет и три стотинки/.

            ОСЪЖДА Л.Е., родена на *** година, ЕГН **********, с адрес: ***,  да плати на Застрахователна компания „Медико 21“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „М. Луиза“ №92, представлявано от Цекомир Влайков Воденичаров,  сумата 57,97 лева /петдесет и седем лева, деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част от иска.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от Застрахователна компания „Медико 21“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „М. Луиза“ №92, представлявано от Цекомир Влайков Воденичаров, за осъждане на Л.Е., родена на *** година, ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски за разликата между уважения размер до пълния предявен размер от 1 450 лева /хиляда четиристотин и петдесет лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.