Р Е
Ш Е Н
И Е № 314
гр. Бургас, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело № 236 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от „Юробанк България“АД, ЕИК *********, чрез адвокат Х.И. САК, със
съдебен адрес гр.София,
ул.“Клокотница“ №2а, ет.8, бизнес сграда „Ивел“срещу Б.М.Х., ЕГН ********** и Н.Т.Т.,
ЕГН ********** с искане да бъде прието за установено по отношение на
ответниците- авалисти и солидарно задължени лица, че в полза на ищеца
съществува вземане, произтичащо от запис на заповед от 28.07.2006г. в размер на
87 339.09 евро- главница, част от вземане в общ размер на 200 000
евро, както и за сумата от 558 лева-
нотариални такси, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017г. до
изплащане на вземането. Претендират се и направените в хода на ч.гр.д.
51202/17г. по описа на СРС разноски.
С определение от 22.01.2019г. са
съединени за разглеждане в едно производство т.д. №236/18г. и т.д. №561/2018г.
и двете по описа на Окръжен съд гр.Бургас. Второто дело има за предмет
претенция за установяване съществуването на същото вземане, в посочения по-горе
размер, насочена срещу „Меатурс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление к.к.“Слънчев бряг“, к-с „Прима“ №1 в качеството му на авалист по
записа на заповед от 28.07.2006г.
Твърди се в
исковата молба, че „Евро Хоум Маркет“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, кв.“Манстирски ливади“, ул.“Бяла акация“ №18 е издал на
28.07.2006г. запис на заповед в полза на „Българска пощенска банка“АД, по
силата на който се задължил да плати при предявяване на ценната книга или на
заповедта на банката сумата от 200 000 евро, ведно с годишната лихва в
размер на сбора на действащия базов лихвен процент-малки фирми за евро, обявен
от кредитната институция плюс договорна надбавка от 0.5% пункта и наказателна
лихва за забава в размер на сбора на действащия базов лихвен процент-малки
фирми за евро, плюс наказателна надбавка /неустойка/ в размер на 10.5 пункта,
считано от 28.07.2006г.
Описва се хронологията в промяната
наименованието на дружеството-ищец. Посочва се също
така в исковата молба, че менителничният ефект по ценната книга бил авалиран от
тримата ответници-„Меатурс“ ЕООД, Б.М.Х. и Н.Т.Т. при условията, при които
записа на заповед е издаден и задължението поето. С нотариали покани, връчени
съответно на 19.04.2017г., 10.04.2017г. и 03.05.2017г. ценната книга била
предявена за плащане, а след като изпълнение не последвало ищецът подал на
26.07.2017г. заявление за издаване заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителен лист спрямо издателя на записа на заповед и
авалистите по ценната книга за част от сумата. Такива били изготвени в
производството по ч.гр.д.№51202/17г. по описа на Районен съд гр.София. В срока
по чл.414 ал.2 ГПК ответниците в качеството им на авалисти възразили писмено
срещу заповедта, поради което и предвид непогасяването на задължението за
плащане по ценната книга за ищецът се пораждал правния интерес от предявяването
на настоящите искове.
В подадения от ответника Х. отговор
се заявява на първо място, че установяване съществуване на вземане за разноски
в настоящия процес е недопустимо. Изразено е становище за неоснователност на
претенцията. Според ответника процесният запис на заповед не е предявен в
срока, посочен в него. Нямало данни ценната книга да е предявена на издателя и,
а при липса на такова, липсвал и настъпил падеж на задължението, поради което и
същото не било изискуемо. Представената от ищеца нотариална покана не била
връчена по предвидения в ГПК ред. Вместо да установи къде се намира офиса на
длъжника и констатира има ли достъп до него връчителят пристъпил към залепване
на уведомление. Не ставало ясно и къде точно е залепено същото. По изложените
причини и предвид ненадлежното връчване на поканата не бил настъпил падежа на
задължението.
Менителничният
ефект бил издаден във връзка с каузално отношение, по което вземането срещу Х.
било погасено, като настоящата претенция представлявала злоупотреба с право.
Ценната книга била издадена за обезпечаване на задължение по договор за кредит
в размер на 200 000 евро, което обстоятелство било отразено в клаузите на
същия. Във връзка с предоставения заем била учредена и договорна ипотека от
ответниците физически лица в полза на банката. С извършени вноски от
06.03.2007г. и 04.04.2007г. цялата главница по кредита била върната на банката.
С решение на СГС от 18.10.2007г. ответникът Х. бил заличен като съдружник и
управител на дружеството, издател на ценната книга, за която промяна банката-
ищец била уведомена. За съобщаването на тази промяна в собствеността и
управлението на дружеството можело да се съди от факта, че следващият анекс
/№2/ към договора за кредит бил подписан вече от Н.Т., като освен това били
вдигнати наложените ипотеки върху имотите, собственост на М. Х. Независимо от
казаното десет години по-късно банката насочила претенцията си срещу Б.Х. при
положение, че последният е авалирал ценната книга единствено поради
обстоятелството, че по време на подписването и е бил съдружник в дружеството,
получило кредит от банката.
По
изложените съображения се счита, че банката недобросъвестно упражнява правата
си по менителничния ефект, тъй като няма основание да търси вземания от Х. по каузалното правоотношение.
В
отговора си ответникът Н.Т. също възразява срещу включването на разноските като
част от петитума на установителната претенция, заявена от банката. Оспорва
исковете по основание и размер. На първо място заявява, че не е подписвал
процесния запис на заповед в качеството си на авалист. На второ място посочва,
че ценната книга е издадена по повод сключена каузална сделка и съществуването
на задължението по нея е в пряка връзка с наличието на задължение по договора
за кредит. В тази връзка изразява становище, че следва да се установи не само
наличие на ценна книга, изрядна от външна страна, но и съществува ли задължение
по каузалното правоотношение към момента.
Представеният
запис на заповед не бил редовен от външна страна. Срокът за предявяване на
същия бил 28.06.2016г. и като не заявил претенциите си по ценната книга своевременно
ищецът загубил правото си да търси изпълнение от авалистите. Освен това с
подписването на три анекса към договора за кредит били променени условията на
същия, без за това да са уведомени авалистите и да са дали съгласие, че
продължават да гарантират изпълнението на кредита, посредством поетото
задължение по ценната книга.
В
допълнителната искова молба ищецът заявява, че има право на разноски,
включително направените в заповедното производство, като по това му искане
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Направените възражения за
наличие на каузално правоотношение по мнение на ищеца са недопустими, тъй като
се касае за правоотношения, по които ответниците на са страна. В тази връзка
последните биха могли да противопоставят такива на ищеца, само в случай, че той
е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, а такива твърдения не се
навеждали от ответниците. Неоснователни били и възраженията за погасяване на
вземането спрямо ответника Т., тъй като заповедта била предявена на издателя и
на 23.03.2017г.
Излагат
се подробни съображения относно редовността на връчването на нотариалната
покана на издателя на ценната книга и авалистите, в съответствие с нормата на
чл.50 ал.4 ГПК.
Независимо
от обстоятелството, че възражението за наличие на каузално правоотношение било
недопустимо, ищецът не спорил че ценната книга е издадена за обезпечение на
вземането на банката по договора за кредит. Сделката била предоговорена с
подписване на три анекса и въпреки това задължението по банковата сделка
останало просрочено и непогасено. За установяване на този факт се иска
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В
допълнителния отговор на исковата молба ответникът Н.Т. се противопоставя на
намерението на ищеца да търси изпълнение по ценната книга, при положение, че
задължението по каузалното правоотношение е погасено. Неправилен бил и изводът,
че срокът за предявяване на записа на заповед бил спазен.
Ответникът
Б.Х. в подадения допълнителен отговор на допълнителната искова молба поддържа
становището си, че искане за установяване съществуване вземане за разноски е
недопустимо в настоящия процес. Отново се позовава на липса на предявяване на
цената книга, както и на нередовно връчване на нотариалната покана. Посочва
също така, че по изключение и при наличие на твърдение за недобросъвестност и
злоупотреба с права авалистът може да противопостави личните възражения на
хонората по каузалното правоотношение, какъвто е настоящия случай. Тъй като
предоставения кредит бил револвиращ и погасявания можело да се правят във всеки
момент се заявява, че към датата на напускането му като съдружник в
дружеството- кредитополучател, главницата по кредита е била погасена.
В
постъпилия отговор на исковата молба ответникът „Меатурс“ЕООД оспорва
претенцията на банката по основание и размер. Заявява становище за
недопустимост на искането съдът да установява съществуването на вземане за
разноските като част от предмета на установителния иск. Въвежда наличие на
каузално правоотношение, а именно такова по договор за кредит за обезпечаване
на което е подписан процесния запис на заповед, което също подлежало на
изследване в настоящото производство.
Ценната
книга не били изрядна от външна страна. Същата била предявена след изтичане на
срока, посочен в нея, поради което и следва да се счита, че записът на заповед
е загубил стойността си.
Авалистите
били гарантирали изпълнението на задължение по договора за кредит от
15.05.2006г., а не изпълнението на задължението предоговорено впоследствие с
подписване на анекси 1, 2 и 3 към договора.
С
подадената допълнителна искова молба ищецът взема отношение по направените от
ответника „Меатурс“ЕООД възражения. Изложени са съображения, че ответникът не е
страна по каузалната сделка, поради което и не може да се позовава на направени плащания и извършени погасявания по
същата. Заявена е позиция, че такива възражения поначало биха били допустими
само при положение, че се твърди недобросъвестност или злоупотреба с права,
като такива твърдения подлежат на изрично доказване от авалиста, а не са и
въведени от него. Изразено е и становище, че вземането по ценната книга не е
погасено, тъй като същата е предявена на издателя и на 23.03.2017г. и тъй като
се касае за особен вид отговорност на авалистите правата на банката се
запазвали.
В
допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответното дружество
изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че не следва да се позовава на
каузалното правоотношение, тъй като без установяване на обстоятелството
съществува или не задължение по кредита би могло да се стигне до заплащане на
сума от авалистите, многократно по-голяма от дължимата по договора за кредит.
Поддържа също така твърдението си за неспазване срока за предявяване на ценната
книга.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
На
28.07.2006г. в гр.София, „Евро Хоум Маркет“ООД издало запис на заповед, в която
ценна книга се декларирало безусловно поемането на задължение за заплащане на
сумата от 200 000 евро на „Българска пощенска банка“АД. Записът на заповед бил
платим на предявяване, със срок за представяне за плащане до 28.08.2016г. Като
авалисти по ефекта се подписали ответниците „Меатурс“ ЕООД, Б.М.Х. и Н.Т.Т.. Посоченият
документ бил надлежно предявен на издателя и лицата поели менителнично
поръчителство по ценната книга, като с нотариални покани рег. №1153/ 08.03.2017г.
на нотариус Мирослава Димова-Савова, връчена на 23.03.2017г. на дружеството-
издател по реда на чл.50 ал.4 ГПК, нотариална покана рег. №912/ 15.03.2017г. на
нотариус Линка Чуткина, връчена на 19.04.2017г. по реда на чл.50 ал.4 ГПК на „Меатурс“ЕООД,
нотариална покана рег.№1263/15.03.2017г. на нотариус Ангел Николов, връчена на
10.04.2017г. лично на Х. и нотариална покана рег.№1154/08.03.2017г. на нотариус
Мирослава Димова-Славова, връчена на Т. на 03.05.2017г. по реда на чл.47 ал.5 ГПК на ответниците било съобщено, че следва да изпълнят ангажимента си за плащане
на дължимата сума. На 26.07.2017г. след като плащане не последвало дружеството-
ищец подало в Районен съд гр.София заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК. Такава била изготвена на 02.08.2017г. във връзка с
образуваното частно гражданско дело №51202/ 17г. по описа на СРС, като в полза
на ищеца бил издаден и изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящата
искова претенция, а именно: 87339.09 евро, представляваща незаплатена част от
главница по запис на заповед от 28.07.2006г., издаден за сумата от 200 000 евро
и нотариална такса в размер на 558 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, както и за сумата от 7148.38 лева, направени разноски в хода на
горното производство.
Установено е също така, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на сключения между банката- ищец и дружеството издател на ценната книга
договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ от
15.05.2006г., по силата на който кредитната институция предоставила на „Евро
Хоум Маркет“ ООД сумата от 200 000 евро. В чл.7 от договора за кредит се
предвиждало задължение на кредитополучателя да издаде в полза на банката запис
на заповед за сумата по кредита, който да бъде авалиран от ответниците.
За изясняване предмета на спора по делото е допусната и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чиито констатации съдът приема изцяло,
като намира заключението на вещото лице за компетентно, обективно и
безпристрастно. При проверката си експертът е установил, че в счетоводните
регистри на кредитора фигурират задълженията на ответниците в размер на
87 339.09 евро главница и нотариални такси 558 лева. Вещото лице е
констатирало също така, че към датата на подписване на анекс №1
кредитополучателят по договора не е имал неплатени задължения.
Няма как да бъдат приети
възраженията, че ценната книга не е предявена на издателя и авалистите, поради
което и не е настъпил падежа на задължението по нея, както и че не е предявена
в срок. Менителничният
ефект е предявен на „Евро Хоум Маркет“ и ответниците чрез отправяне на
нотариални покани, връчени чрез залепване на уведомление по реда на чл.50 ал.4
и чл.47 ГПК, а на Х. лично. Връчителите- служители на нотариусите, при спазване
на правилата, уреждащи залепване на уведомление, след като не са намерили
достъп до канцеларията на търговците или не са открили лица, съгласни да
получат съобщението са поставили такова на адресите посочени в търговския
регистър за двете дружества- търговци и на физическото лице Т., поради което и
следва да се считат за редовно връчени. Датата на изтичане на срока за получаването
на документите е отбелязана като дата на получаване на поканите от ответниците.
Дори
обаче записът на заповед да не беше предявен изобщо за плащане в посочения
срок, то непредявяването на записа на заповед за плащане води до загубване на
правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и
техните авалисти. Това не се отнася до издателя на записа на заповед и неговия
авалист. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на
длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за
изпълнение на задължението. В този смисъл са задължителните указания в т.3 от
ТР-1 от 28.12.2005 г на ВКС по тълк.дело №1/2004 г на ОСТК.
Налице
е постоянна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК- решение № 120 от
30.07.2010г. по т.д. № 988/09г. на ВКС, ТК II т.о., решение № 17 от
21.04.2011г. по т.д. № 213/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 26 от
24.04.2014г. по т.д. № 1027/2013г. на ВКС, ТК, II т.о съгласно която основен принцип в менителничното
право, установен в разпоредбата на чл. 461 ТЗ е, че нищожността на една
менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други
менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка
отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и
съдържание. Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да се позове
на недействителността на задължението на хонората. Поради самостоятелния,
неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може
да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би
могъл да му противопостави самият хонорат- както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така
и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485 ал. 2 ТЗ, според която задължението на
поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и
лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя
единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче
страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните
с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от
авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право- извод, който произтича от систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и
недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на
относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на
изрично доказване от авалиста.
В настоящия казус липсва доказана недобросъвестност
или злоупотреба с право от страна на приносителя на ефекта-ищец, а именно
знание за недължимост на сумите, чието установяване се претендира и в същото
време иницииране на заповедно производство,
респективно предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК досежно същите.
Следователно това възражение не може да ползва авалистите и да служи като
основание за отпадане на отговорността им. При липса на такова успешно
проведено доказване съществуването или несъществуването на задължение по процесния
кредит кредит в тежест на издателя на записа на заповед е ирелевантно за
съществуването на задължение на лицата, авалирали издадения от него запис на
заповед.
Независимо от казаното и за пълнота на изложението
трябва да се уточни, че задължение на дружеството издател на ценната книга по
каузалното правоотношение в посочения по-горе размер е установено, съществува и
не е погасено и към настоящия момент, като по делото не са ангажирани доказателства
за извършено плащане на дължимите по договора за кредит суми. Действително към
момента на напускане на дружеството от ответника Х. задължения по кредита не е
имало, но действието на договора е продължило и такива са възникнали и
съответно останали непогасени от „Евро Хоум Маркет“ООД.
По мнение на настоящия състав процесният
запис на заповед е издаден в
предписаната от закона форма, съдържа всички необходими реквизити съобразно
чл.535 ТЗ и представлява редовен от външна страна документ. Като редовна ценна
книга същият е и основание за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.417 ГПК. При
наличието на едностранно поет ангажимент от ответниците в тяхна тежест е да
установят законосъобразното си поведение, а именно, че са изпълнили
задължението да платят сумата. Такова насрещно доказване от солидарно
задължените менителнични поръчители по делото не е проведено, като ответниците
не са установили изправността си по ценната книга. Ето защо, следва
да се приеме, че е налице неудовлетворено парично притезание в размер на исковата
сума в полза на ищеца и в тежест на ответниците, като солидарни длъжници.
По изложените съображения съдът
намира, че претенцията е изцяло основателна и доказана и следва да се уважи, като
се признае за установено по отношение на Б.М.Х., ЕГН **********, Н.Т.Т., ЕГН **********
и „Меатурс“ ЕООД, ЕИК *********, при условията на солидарност наличието на вземане срещу тях в полза на „Юробанк
България“АД, ЕИК ********* в размер
на 87 339.09
евро- главница, част от вземане в общ размер на 200 000 евро, произтичащо
от запис на заповед от 28.07.2006г., както и за сумата от 558 лева- нотариални
такси.
Основателна е претенцията за
присъждане на лихва върху приетото за установено вземане, считано от 26.07.2017г.,
когато е била подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Видно от издадената по
частното гражданско дело №51202/ 17г. по описа на СРС заповед, в полза на
молителя са били присъдени и разноски в размер на 7148.38-лева представляващи
сбор от платена държавна такса-3427.57 лева и възнаграждение за адвокат-
3720.81 лева, която сума следва да се възложи в тежест на ответниците.
Предвид уважаването на исковете на
основание чл.78 ал.1 ГПК, Б.М.Х., ЕГН **********, Н.Т.Т., ЕГН ********** и
„Меатурс“ ЕООД, ЕИК ********* следва да бъдат осъдени да заплатят на „Юробанк
България“АД, ЕИК ********* направените по
делото разноски в размер на 6602.11 лева, от които 3427.57 лева- държавна такса,
2974.54 лева адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в размер на 200 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Б.М.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, Н.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** и „Меатурс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“,
к-с „Прима-1“- като авалисти и солидарно задължени лица, че в полза на „Юробанк
България“АД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.София, ул. “Клокотница“ №2а, ет.8, бизнес
сграда „Ивел“ съществува
вземане, произтичащо от запис на заповед от 28.07.2006г. в размер на
87 339.09 евро /осемдесет и седем хиляди триста тридесет и девет евро/-
главница, част от вземане в общ размер на 200 000/двеста хиляди/ евро, както и за сумата от 558/петстотин петдесет и
осем/ лева- нотариални такси, ведно със законната лихва, считано от
26.07.2017г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.М.Х., ЕГН **********, Н.Т.Т., ЕГН **********
и „Меатурс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят в полза на „Юробанк България“АД,
ЕИК *********, със съдебен адрес гр.София, ул. “Клокотница“ №2а, ет.8, бизнес
сграда „Ивел“ сумата
от 13 750.49 лева /тринадесет хиляди седемстотин и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки/
направени по делото и в хода на ч.гр.д. №51202/ 17г. по описа на СРС разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: