Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………/……….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Варна- четвърти тричленен състав, в публично
заседание на деветнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря и с
участието на прокурора , като разгледа докладваното от председателя канд. № 497
по описа на Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Б.Е.Ч. *** , срещу решение № 35/11.01.2022г. , постановено по анд №
3574/2021г. на Районен съд – Варна.
В касационната жалба се релевира
необоснованост на решението поради погрешен фактически извод от районния съд за
непредставено на контролните органи
наказателно постановление от водача по време на проверката на 09.06.2021г.
Отправеното искане към съда е за
отмяна на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от пълномощник , който поддържа касационната жалба на изложените в
нея основания. Претендира се присъждане
на съдебно -деловодни разноски съобразно представен техен списък.
Касационният ответник -І РУ при
ОД на МВР-Варна ,редовно призован, не
се представлява в съд. заседание, но
депозирана писмено становище за
неоснователност на подадената касационна жалба. Отправя се искане за присъждане на юриск. възнаграждение .
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне
в сила на решението на РС – Варна .
Съдът прецени касационната жалба за
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Жалбоподателят релевира необоснованост на
атакуваното съдебно решение , но сред касационните основания за обжалване,
визирани в чл. 348 НПК , към които препраща разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, не
фигурира подобно основание. С оглед правилото на чл. 218, ал.2 от АПК
касационният съд е длъжен да следи служебно за спазването на материалния закон,
поради което обхватът на инстанционен съдебен
контрол в случая е проверка за съответствие на обжалваното съдебно решение с
материалноправните разпоредби. В тази
връзка съдът съобрази, че производството пред Районен съд – Варна е било
образувано по жалба на Б.Е.Ч. ЕГН ********** против НП № 21-0433-
000166/04.08.2021год. на началник сектор към ОД МВР- Варна, 1 РПУ , с което му
е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на
основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.
1 от ЗДП.
ВРС е приел от фактическа страна,
на 09.06.2021год. свидетелите Д. и Г-Д /полицейски служители към 1 РПУ В по
бул. “///“ № /// забелязали лек автомобил , паркиран на автобусна спирка, който
престоявал там продължително време. Поради това свидетелите извършили проверка
на водача Ч., който управлявал л.а. „Мазда с рег.№ /// и същият не представил контролен талон към
СУМПС.
ВРС е констатирал, че контролният
талон е бил иззет на 01.09.2020г от органите на
РУ-Девна към ОД на МВР-Варна заради извършено нарушение по чл. 139, ал.1
т.1 от ЗДвП , последвано от издаване на НП № 20-253-482/06.11.2020г., връчена на Ч.
на 21.01.2021г., което е било обжалвано по съдебен ред , като към датата
09.06.2021г. то не е влязло в законна сила.
За да потвърди издаденото НП,
Районен съд – Варна е преценил липса на
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебната фаза. Решаващият съд е счел, че
законосъобразно Ч. е наказан заради неспазване на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
тъй като не е носел в себе си и не е представил по време на проверката
контролен талон към СУМПС или заместващи го
документи- АУАН или НП. Според ВРС поради изтекъл срок по чл. 157, ал.6
АУАН не е могъл да замести контролния талон , но е било издадено НП въз основа на
този АУАН № 20-0253- 00482/06.11.2020г. връчено на 21.01.2021г., което не е
влязло в сила към датата на нарушението, но то
е замествало контролния талон.
Точно това НП е следвало да носи у себе си последният и да го представи по
време на проверката.
Касационната инстанция счита атакуваното
съдебно решение за правилно. Административнонаказателното обвинение
спрямо Б.Ч. е бездействие по носене на
контролен талон към СУМПС на
09.06.20221г. и това деяние според наказващия орган осъществява състава на адм.
нарушение по чл. 183, ал.1 , т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната административнонаказателна разпоредба се наказва с
глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство.
Тази правна
норма предвижда санкция при неспазване
на правното задължение по чл. 100 от същия закон. Новелата на посочената
разпоредба гласи ,че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Събраните
доказателства сочат , че към посочената в АУАН и НП дата на извършване на
нарушението / 09.06.2021г. / не само
СУМПС, но и контролният талон на Б.Ч. са били иззети въз основа на съставен му
АУАН № 233а-817 / 01.09.2020г. от полицейски инспектор при РУ-Девня .
Според правилото
на чл. 26, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина контролният талон се отнема при съставяне на акт
за нарушение по Закона за движението по пътищата. Номерът на контролния талон
се вписва в акта.
В контекста
на изложено към датата 09.06.2021г. Б.Ч.
не е могъл да представи контролен талон към СУМПС , защото му е бил иззет.
Съгласно разпоредбата на чл.157,ал. 6 от ЗДвП актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец
от издаването му.
АУАН спрямо
Ч. е бил съставен на 01.09.2020г., което означава, че актът замества контролния
талон до 01.10.2020г., но не и към
09.06.2021г.
На следващо място, според чл. 157, ал. 8 от ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване. При безспорен факт на невлязло в законна сила НП №
20-253-482/06.11.2020г. на началник РУ-Девня към 09.06.2021г. поради съдебното
му обжалване и това наказателното постановление
не може да замести контролния талон на водача, дори да е било
представено по време на проверката на 09.06.2021г., както твърди касационният жалбоподател. Правният ефект на
валидно заместване на контролния талон от наказателно постановление настъпва
едва след влизането на постановлението или съдебният акт по повод неговото
обжалване по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН в законна сила.
В
обобщение при
извършения инстанционен съдебен контрол не се установяват пороци на обжалваното
съдебно решение във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор , претенцията
на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
допустима и основателна, поради което подателат на жалбата следва да заплати на
ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 80. 00 лв.
по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 35/11.01.2022г. , постановено по анд №
3574/2021г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Б.Е.Ч. с ЕГН ********** *** , да заплати на ОД на МВР гр.
Варна юриск. възнаграждение от 80 / осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.