РЕШЕНИЕ
№ 3317
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100101028 по описа за 2023 година
Ищците Е. Т., Ф. Т., Е. Т., К. К. и К. Т. твърдят в исковата молба, че са
претърпели подробно описани в исковата молба неимуществени вреди от
смъртта на У. Т., син на първите двама и брат на последните трима ищци,
починал при ПТП на 08.02.2018г., настъпило на АМ „Хемус“, км. 382. Сочат,
че ПТП е резултат от виновното поведение на водача на л.а. Мерцедес с рег.
№******* М.н В.Д., като починалият е бил пътник в така посочения лек
автомобил. Поддържат, че деликвентът е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „А.Б.“ АД.
Сочат, че извънсъдебно е предявена застрахователна претенция до ответника,
който е определил обезщетение от по 60 000 лв. за родителите на починалия и
е отказал изплащането на обезщетение на сестрите и брат му. Считат, че
определените обезщетения не отговарят на съдебната практика и принципа на
справедливостта като занижени, а сестрите и братът на починалия също имат
право на обезщетение, като постановеният отказ на застрахователя да изплати
такова е незаконосъобразен. Ето защо, претендират ответника да бъде осъден
да заплати допълнително обезщетение от още по 60 000 лв. на Е. и Ф. Т. и по
100 000 лв. на останалите трима ищци, ведно със законната лихва от датата на
1
злополуката – 08.02.2018г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който
оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва вината на застрахования при
него водач и заявява, че не само е определил, но е и изплатил на първите
двама ищци застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за всеки от тях.
Оспорват легитимация на Е. Т., К. К. и К. Т. да търсят застрахователно
обезщетение от смъртта на У. Т.. От една страна, не са ангажирани
доказателства за родствената им връзка с починалия, а от друга оспорват
между посочените лица да е била налице емоционална връзка от такъв
характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. На
следващо място, оспорва претенциите по размер, като счита изплатеното от
него обезщетение за съобразено с константната съдебна практика и размера
на действително претърпените вреди. Оспорва механизма на ПТП, посочен в
исковата молба. Твърди, че същото е настъпило в резултат и на
противоправното поведение на водача на товарен автомобил „МАН“ с рег.
№******* и полуремарке с рег. №*******, който неправомерно е бил спрял в
аварийната лента на АМ „Хемус“, с което е нарушил императивните
разпоредби на чл.58, ал.1, т.1 и чл.58, ал.1, т.3 от ЗДвП, с което е станал
причина за настъпването на ПТП и вредоносния резултат. Оспорва
претенцията за лихва, като счита същата за нередовна, с оглед липсата на
посочен период, за който се претендира същата, респ. за неоснователна.
Прави изрично възражение за погасяване на претенциите за законна лихва по
давност.
По делото са конституирани трети лица – помагачи на ответника.
В писмено становище по делото от 17.10.2023г. третото лице-помагач
„ЗД Е.“ АД оспорва вината за настъпилото ПТП на застрахования при него по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите водач
на влечак „МАН“. Оспорва наличието на противоправно поведение,
предприето от него, което да е в причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат. Оспорва заявените претенции по основание и
размер, като счита същите за несъответни с принципа за справедливост,
закрепен в чл.52 от ЗЗД.
Третото лице помагач „ОЗК - Застраховане“ АД моли да бъде
постановено решение, съобразно събраните по делото доказателства, като
също счита, че водача на влекач с полуремарке няма вина за настъпилото
произшествие.
2
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото за събрани
писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум, и др./ и е изслушано заключението
на КСМАТЕ, в което писмените доказателства са обсъдени подробно, поради
което съдът не ги обсъжда отделно.
От заключението на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица доц. А. А. и д-
р М. Г. се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм:
Произшествието е настъпило на 08.02.2018г. около 09:10 ч. на АМ
„Хемус“, км 382 в посока гр. Варна. Водачът на товарен автомобил МАН с
рег. №******* с полуремaраке с рег.№******* Б. ХЮ. Х. е пасивен участник
в ПТП – управляваният от него товарен автомобил /т.а./ с ремарке е бил спрян
неподвижен в лентата за принудително аварийно спиране на магистралния
път.
Съгласно отразеното в констативния протокол и ръчната скица към
него, лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №*******, управляван от М. В.Д., се е
движел в лявата пътна лента, като вещото лице-автоексперт е изчислило
скорост на движение от не по-малко от 155 км/ч. Водачът е управлявал
автомобила си в т.нар. „бърза“ лента или поради спешност, или поради
предприето изпреварване на по-бавно движещ се автомобил, но такъв не е
отразен на скицата. При завръщането си в дясната пътна лента, водачът е
боравил неправилно с органите за управление на автомобила, като е завил по-
рязко надясно, при което л.а. е загубил напречна устойчивост на движение с
настъпване на странично занасяне. Това е променило зададената от водача
траектория на движение, л.а. се е отклонил повече надясно, навлязъл е в
лентата за аварийно спиране и се е ударил в задната лява част на
полуремаркето на т.а. МАН. Ударът е настъпил с подпъхване на предната
дясна част на л.а. Мерцедес под задната лява част на неподвижното
полуремарке на т.а. МАН. Подпъхването е под задната напречна греда на
пода на полуремаркето, настъпило бързо поради високата скорост на л.а.
Мерцедес и неподвижната автокомпозиция на т.а. МАН. В действителност
ударът е челен кос ексцентричен, с приплъзване, при което предната дясна
част се подпъхва постепенно докато се достигне най-задното ляво колело и се
удари в гумата му, като са настъпили няколко последователни удара.
Инициалният -първият удар е на дясната част на предната броня с лавата част
на задната напречна греда-броня със застъпване 0.5- 0.6 м. Следват удари на
десния фар, предния десен калник, десния рог, дясната част на предната
рамка на радиаторите. Вещото лице сочи, че вероятно е имало и контакт с
части вдясно на двигателя, последвал е удар в предното дясно колело с
разрушаване на окачването му, удар в предната дясна колона с челното
стъкло, дясната част на арматурното табло, достигната е и средната дясна
колона. Водачът на автомобила е получил директен удар от задната лява част
3
на полуремаркето, затова тялото му е раздробено в горната му част. Крайната
фаза на удара е с настъпили деформации и увреждания в окачването на най-
задното дясно колело от третатата ос и на средното дясно колело на
полуремаркето. След приключване на деформациите е настъпила втората фаза
на удара-фазата на взаимното отблъскване. Автокомпозицията е отблъсната
напред. Лекият автомобил Мерцедес със силно разрушена дясна част е
придобил ротация в посока на часовниковите стрелки, със странично
отблъскване. Поради наличието на остатъчна кинетична енергия е продължил
напред и наляво със сложно транслационно и ротационно движение до
мястото, където е спрял неподвижен.
Съобразно тези факти, вещото лице – автоексперт е посочило, че
водачът на л.а. Мерцедес е имал техническата възможност да не допусне
настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила си адекватно в лява пътна
лента, независимо дали е изпреварвал, като прецени правилно пътната
ситуация, скоростта си на движение и действа плавно с органите за
управление на автомобила. Неволното навлизане в аварийната пътна лента се
получава най-често при рязко и прибързано боравене с волана – тоест при по-
рязкото му завъртане – или натискане на спирачния педал, при което се
получава странично плъзгане – занасяне и загуба на контрол над
управлението на автомобила.
Ударът е настъпил в светлата част от денонощието, при много добра
видимост. Пътят в този участък е прав, при което водачът на л.а. Мерцедес е
имал възможността да възприеме т.а. от разстояние над 300 метра. По делото
не са събрани конкретни данни за това какви са причините за спирането на
т.а. в аварийната лента, нито относно това дали т.а. е бил спрян в период от
време преди удара или непосредствено преди това. Няма данни къде се е
движел т.а. преди спирането си, нито за неговата скорост преди спирането, в
огледния протокол няма данни и за поставен светлоотразителен триъгълник.
При изслушването си в о.с.з. в.л. доц. А. пояснява, че при процесната
маневра, при което е настъпило ПТП, наличието на поставен обезопасителен
триъгълник не би повлияло на ситуацията.
Посочените обстоятелства са извън предмета на делото, доколкото
правото на ищците произтича от установяването на осъществен деликт от
страна на водача на л.а. Мерцедес, защото искът е предявен срещу
застрахователя на неговата гражданска отговорност. Те биха имали правно
значение при спор между ответника и третите лица помагачи относно
наличието на солидарна отговорност между тях, респ. права по чл.127, ал.2 от
ЗЗД.
От процесното ПТП за У. Т. са настъпили като пряка и непосредствена
последица прежизнени травматични увреждания – декапитация, като
пострадалият най-вероятно е пътувал на предна дясна седалка. Този факт се
установява от приетото по делото заключение на КСМАТЕ, неспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло.
От ангажираните по делото писмени доказателства – извлечения от
регистъра на населението на Израел, се установява, че ищците Е. и Ф. Т. са
4
родители на починалия, ищците К. К. и К. Т. са негови сестри, а ищецът Е. Т.
– негов брат.
За установяване на неимуществените вреди на ищците по делото е
проведен разпит чрез видеоконферентна връзка на свидетелите Шариф Р. и
М. Т..
При разпита свидетелят Р. заявява, че има много далечна роднинска
връзка със семейството и е в близки отношения с ищците, както е бил и с
починалия, още от дете. Семейството е много сплотено, имало четири деца, от
които У. бил най-възрастният. Бил пример за подражание на всички,
истински лидер. Малкият му брат е практически сляп по рождение, като У.
непрестанно го подкрепял и финансово, и ментално. Така подкрепял и
родителите си, като бащата също е инвалид. Поддържали непрекъснато много
близка връзка, макар У. от 2 000г. да живеел и работел в чужбина – предимно
в Източна Европа. У. дал обет за безбрачие, докато не се ожени малкия му
брат, защото смятал, че ако създаде семейство, след смъртта на родителите
му, няма да има кой да се грижи за брат му. Много обичал и сестрите си,
които са близначки. К. имала финансови проблеми и била в процедура по
ликвидация на фирма, за което било образувано дело в Районния съд в
Хайфа. В тази връзка У. й превел значителна сума пари, за да помогне. Бил
близък и с двете й деца. Веднъж на две седмици се прибирал, за да може да
ги подкрепи, вкл. и финансово – носел подаръци, давал им пари в брой. Всеки
път прибирането му било празник за семейството. След смъртта на У. К.
изпаднала в депресия, което влошило отношенията й със съпруга й и в крайна
сметка довело до развод. Другата сестра, К., живеела със семейството на
родителите и също била подкрепЯ. финансово и ментално от брат си. Преди
3-4 години тя се е омъжила.
Заявява, че и до момента майката на У. ходи в черни дрехи,
семейството не празнува вече нито Коледа, нито Великден, всеки един
празник е като траурна церемония у тях. Разбити са душевно и са в дълбока
депресия. Всяка година на рождения му ден семейството се събира. Майка му
казва, че ако не е малкият й син, отдавна би се самоубила, че животът й няма
вече никакъв смисъл. Същото е и с баща му, както и с малкия му брат Е.,
който не е способен да работи и непрекъснато се затваря сам в стаята си.
Макар да са минали вече шест години, състоянието им е все едно злополуката
е станала вчера.
Свидетелят М. Т. заявява при разпита, че е роднина на семейството,
племенник на ищеца Ф. Т.. Познава всички отблизо, а с починалия У. Т. били
„като братя“. У. бил най-голямото дете в семейството и подпомагал всички
както финансово, така и душевно. Бил основният човек в семейството, който
полагал грижи за всички. След смъртта му семейството било разбито.
Майката и по-малкия му брат, който е сляп по рождение, въобще не излизат
от вкъщи, а баща му ходи само на гробища. Уточнява, че излизат са
елементарни покупки и задачи, но не и на разходка или на ресторант. Сестра
му К. заради този случай се развела. Преди смъртта си У. играел ролята на
посредник при спорове със съпруга й и редовно ги сдобрявал, а след това вече
5
като я нямало тази спойка, отношенията им се развалили до развод. Отделно
К. имала и финансови проблеми, заради които непрекъснато й давал пари.
Другата сестра се омъжила преди няколко години, но се виждала тъга в очите
й. Сватбата била малка, от 20-30 души и имало само венчавка, без събитие в
ресторант или зала. Било много тъжно. Знае, че двете сестри, и братът,
посещават психолог. Сочи, че от 2000г. У. живеел в чужбина, но се прибирал
през около десет дни.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
Не е спорно също така, че на 27.03.2019г. ищците са заявили
извънсъдебно застрахователна претенция пред ответника, който е изплатил на
родителите на починалия обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди в размер на по 60 000 лв. От приетото по делото писмо от 07.08.2020г.
на ответника се установява, че по извънсъдебно заявените претенции на
останалите ищци е бил постановен отказ от изплащане на обезщетение.
По делото е ангажирано писмо, изготвено от служител Социални
услуги към Служба за социално подпомагане в Исфия. Писмото е съставено с
цел „да послужи, където е необходимо“. След преценка, съдът намира, че се
касае за частен документ /няма данни същото да представлява документ,
съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по установените за
това форма и ред/, поради което и при преценка на доказателствената му
стойност, съдът приема, че същото удостоверява единствено, че съдържащите
се в писмото изявления действително изхождат от посоченото като
съставител лице – К.М., семеен социален работник. Извън посоченото,
документът съдържа писмени изявления на въпросния социален работник,
които по същността си представляват свидетелски показания в писмена
форма, а не писмени доказателства и като такива са недопустимо
доказателствено средство в гражданския процес.
Образуваното по случая досъдебно производство №25/18г. по описа на
ОСлО при ВОП е прекратено с постановление на прокурор при ВОП от
10.05.2019г., влязло в сила на 30.08.2019г.
По делото са приети като писмени доказателства и Удостоверение за
слепота/визуално увреждане №032671, издадено от Министерство на
социалните въпроси на Израел, както и Карта за инвалидност, издадена от
Националния застрахователен институт, на Е. Т. с ид. номер *******, валидна
до 31.12.2027г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
6
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП, са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Като е действал рязко с
органите за управление на автомобила, което е довело до странично плъзгане
– занасяне и загуба на контрол над управлението на автомобила, водачът на
л.а. Мерцедес е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.“. С тези си действия водачът е допуснал
навлизане в пътната лента за аварийно спиране, където е реализиран
процесният удар със спрЕ. там товарен автомобил – в задната му част. От
заключенията на САТЕ се установява, че предвид липсата на препятствия
между двата автомобила и добрата видимост, водачът на лекия автомобил е
могъл да възприеме товарния от разстояние над 300 м., независимо дали т.а. е
бил вече спрян или в процес на спиране. Следва също така да се съобрази
обстоятелството, че ответникът по същество не оспорва вината на
застрахования при него водач и осъществения деликт, поради което е и
изплатил извънсъдебно обезщетение на родителите на починалия У. Т..
Що се касае до възражението, че процесното ПТП е настъпило по вина
и на водача на товарния автомобил, неправомерно спрял в лентата за
аварийно спиране /при съпричиняване на вредоносния резултат от действията
и на двамата водачи – т.нар. в практиката „независимо съизвършителство“/ –
то не може да бъде противопоставяно на пострадалите. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко
застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата
на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите
отговаря солидарно пред увреденото лице /чл.499, ал.7 от КЗ и чл. 53 ЗЗД/.
Увреденият може да претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки
един от застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от
съпричинителите. При предявяване на иска срещу един солидарен длъжник,
той отговаря за цЕ. размер на вредите, независимо от приноса за
причиняването им. Солидарният съдлъжник не може да противопоставя на
ищеца възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели
отговорността на съизвършителите и да води иск поотделно срещу всеки от
тях. Когато ищецът събере вземането си от единия от солидарните
съдлъжници, останалите не са освободени от задължение за плащане на
обезщетението и по пътя на регреса платилият обезщетението, ще урежда
отношенията си с другия съизвършител, съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД. Размерът
на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в
отношенията между тях, а не спрямо ищците.
Ето защо, предмет на установяване по настоящото дело, е само
извършването на деликт от страна на застрахования при ответника водач, а
евентуалното съизвършителство от страна на застрахования при третото лице
7
помагач водач има правно значение само в отношенията между тях, но не и по
отношение на ищците. За пълнота на изложението, съдът все пак отбелязва,
че по настоящото делото не се ангажирани никакви доказателства за
причините, поради което т.а. се е намирал спрял в аварийната лента, поради
което и не може да се извърши преценка относно евентуално допуснато от
водача му нарушение на правилата за движение по пътищата.
Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от ищците от смъртта на У. Т..
По основателността на предявените искове поотделно:
1. Ищците Ф. и Е. Т. са активно легитимирани по така предявените
искове, тъй като са сред кръга от лица, посочени в Постановления № 4 от
1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума на ВС – те са родители на починалия. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
правилото на чл. 52 от ЗЗД, както и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на
Пленума на ВС: при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, предвид необратимия характер на
загубата и нейната внезапност; сравнително младата възраст на пострадалия
/на 47 години/ и възрастта на ищците /75 и 83 години към момента/;
обстоятелството, че болката от загубата на дете е непреодолима, но и като
съобрази факта, че починалият е живеел в отделно домакинство, в друга
държава и макар да се е прибирал често при семейството си, е водел
самостоятелен живот, извън домакинството на родителите си; това, че
ищците имат още три пораснали деца, с част от които живеят заедно в едно
домакинство, при което родителите не са изцяло сами в мъката си и напълно
лишени от подкрепа, и като съобрази социално-икономическите условия на
живот в страната към момента на настъпване на деликта и към настоящия
момент, съдът намира, че сума в размер на 120 000 лева за всеки от
родителите е подходяща за обезщетяване на причинените неимуществени
вреди. От тази сума следва да се приспаднат доброволно и извънсъдебно
платените от ответника обезщетения от по 60 000 лв. на всеки, при което
претенциите следва да бъдат уважени за сумата от 60 000 лв. за всяка – в
какъвто размер същите са предявени. Следователно, исковете са изцяло
основателни.
По претенцията за законна лихва:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от отменения, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
8
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Това е така, защото за
разлика от КЗ / отм. / новият КЗ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение лихви за забава като ги
ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно,
до предявяване на претенцията пред застрахователя, обезщетението за забава
върху обезщетението за претърпените от пострадалия вреди, се дължи от
деликвента на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за собствената си забава. При така изложеното,
съдът намира претенцията за заплащане от застрахователя на обезщетение за
забава за периода от датата на ПТП до датата на предявяване на
извънсъдебната претенция пред застрахователя, за неоснователна.
По делото е установено, че извънсъдебната застрахователна претенция
на ищеца пред ответника е била заявена на 27.03.2019г., като в указания от
закона срок не е изплатено претендираното допълнително обезщетение.
Липсват други данни за по-ранно уведомяване на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитите, поради което съдът приема, че
уведомяването е станало на 27.03.2019г. - с депозирането пред застрахователя
на претенцията на ищците. От този момент на осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава. След изтичане на срока по чл.496,
ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Следователно, законна лихва върху определеното обезщетение следва
да бъде присъдена от 27.03.2019г. – датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
При този извод на съда, следва да бъде разгледано възражението на
ответника за погасяване по давност на претенцията за законна лихва.
Взъражението е основателно за цЕ. период от над три години преди датата на
исковата молба – 27.01.2023г., тоест за периода от 27.03.2019г. до
26.01.2020г. претенцията за лихва е погасена по давност.
9
Следователно, законна лихва върху така определените обезщетение от
по 60 000 лв. за всеки от родителите на починалия следва да се присъди от
27.01.2020г.
2. По исковете, предявени от Е. Т., К. К. и К. Т.:
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС е конкретизиран кръга на лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
По отношение на най-близкия кръг увредени е запазена установената
практика, че това са лицата, посочени в постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. В този кръг са децата -
включително и отглеждани, родители, съпруг - включително и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Приема се също, че по изключение право да търси обезщетение има и
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
тълкувателното решение се сочи, че обезщетението следва да се присъди само
тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. Лицето е материално легитимирано да търси обезщетение от
смъртта на своя близък тогава, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на едната
страна е причинила на другата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка. Тази
възможност е предвидена по изключение и с оглед особената близост между
лицата.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице доказана
действително близка връзка между ищците и починалия им брат, която е
присъща на традиционните семейни отношения. От разпита на допуснатите
свидетели се установява, че У. Т. е бил пример за по-малките си брат и
сестри, които са разчитали на него за подкрепа, както в духовен, така и в
материален аспект – подпомагал финансово сестра си К. по време на съдебна
процедура по търговска несъстоятелност, носел подаръци на децата й, давал
пари и на брат си Е..
Подобни отношения на близост и взаимопомощ между братя и сестри
съдът намира за обичайни за родствените традиции. Ищецът от много години
не е живеел заедно с брата и сестрите си. К. е била омъжена и е имала
собствено семейство, К. се е омъжила след смъртта му. Съдът намира за
10
житейски нелогична твърдЯ.та от свидетелите връзка между развода на К. и
смъртта на нейния брат, доколкото същевременно от свидетелските
показания се установява, че неразбирателството със съпруга й е съществувало
още преди смъртта на У., който съдействал на съпрузите да изгладят
отношенията си. Обстоятелството, че К. се е омъжила няколко години след
смъртта на брат си свидетелства, че макар и загубата да е непрежалима, за
ищцата животът продължава естественото си развитие. Що се касае до братът
Е., съдът намира, че е обичайно и очаквано братята да са в отношения на обич
и привързаност помежду си. Естествено е загубата на по-голям брат да
причини силна душевна болка и страдание. В конкретния случай, макар
подсилени от житейската ситуация, в която се намира ищецът /свидетелите
сочат, че същият страда от слепота, вследствие на която е инвалидизиран,
което от своя страна му създава затруднения в социалното функциониране/,
няма конкретни данни за понесени от ищеца вреди, които да надхвърлят по
интензитет нормалните и присъщи морални страдания от загубата на брат.
Ето защо, макар и очевидно близка и изградена от обич и привързаност,
връзката на ищците с техния починал брат е обичайна, традиционна за
християнското семейство и не се отличава с онзи признак на изключителност,
който поред тълкувателното решение следва да е налице, за да са материално
легитимирани ищците да търсят обезщетение. Не са налице доказателства те
да са претърпели неимуществени вреди под формата на скръб и страдание в
обем, надхвърлящ нормалните и обичайни тъга и мъка от загубата на брат.
По тези съображения съд намира, че ищците Е. Т., К. Т. и К. К. не са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на причинената смърт на своя брат, поради което исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците Ф. и Е. Т. сумата от по 6 000 лв.
– разноски за платен адвокатски хонорар. Претенцията за разноски в размер
на 988,80 лв., посочена в списъка по чл.80 от ГПК на ищците, следва да се
прецени като неоснователна, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства за извършването на разноски в посочения размер.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците, чиито искове са отхвърлени,
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него
разноски, съобразно представения списък и отхвърлената част от исковете,
именно сума в общ размер на 32 232,14 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищите от
задължението за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 4 800 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ************”****, да заплати на:
- Е. Т., гражданка на Израел, родена на *******. следните суми: 60 000
лева, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на нейния син У. Т. от ПТП, настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 27.01.2020г. до окончателното плащане; сумата от 6
000 лв. – разноски по делото;
- Ф. Т., гражданин на Израел, роден на ******* следните суми: 60 000
лева, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на неговия син У. Т. от ПТП, настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 27.01.2020г. до окончателното плащане; сумата от 6
000 лв. – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т., гражданин на Израел, роден на
*******, К. К., гражданка на Израел, родена на ******* и К. Т., гражданка на
Израел, родена на ******* срещу ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК ******* искове за
присъждане на сумата от 100 000 лв. на всеки от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени от смъртта на техния брат У. Т. от ПТП,
настъпило на 08.02.2018 г.
ОСЪЖДА Е. Т., гражданин на Израел, роден на *******, К. К.,
гражданка на Израел, родена на ******* и К. Т., гражданка на Израел, родена
на *******, чрез адв. А. П. А. от САК с адрес: гр. София 1000, бул.
„********* III” ****** да заплатят на ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***********”
***** сумата от 32 232,14 лв., представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз *******” *****, да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 4 800 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ******* и ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12