№ 32433
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110168267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Молба, вх. № 237010/23.08.2023г. на СРС, адв. Н. И. – процесуален представител
на ответницата К. Б. П., е поискал да бъде изменено постановеното по делото Решение №
13289/28.07.2023г. в частта за разноските, като в полза на адв. И. се присъди по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв пълният претендиран размер на адвокатско възнаграждение, а именно –
1700,00 лева, като обосновава, че неправилно съдът е приел, че това възнаграждение следва
да е в размер от 300,00 лева.
С Молба, вх. № 237013/23.08.2023г. на СРС, адв. Красимира Билева – процесуален
представител на ответницата К. Б. П., е поискала да бъде изменено постановеното по делото
Решение № 13289/28.07.2023г. в частта за разноските, като в полза на адв. Билева се присъди
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пълният претендиран размер на адвокатско възнаграждение, а
именно – 360,00 лева, като обосновава, че неправилно съдът е приел, че това
възнаграждение следва да е в размер от 50,00 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не е взел
становище по молбите.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирани за това
участници в производството и при наличие на правен интерес и представен списък по чл. 80
ГПК. Поради това молбите са допустими.
Разгледани по същество те са частично основателни. И адв. И., и адв. Билева
разполагат с право да получат възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на същите и приложимостта на НМРАВ съдът държи да
посочи следното: Действително в предходни свои произнасяния по различни дела съдът
първоначално е застъпвал практика за релевантност на минималните установени от НМРАВ
нива на адвокатските възнаграждения. В последствие, с оглед становището на Съда на ЕС,
обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16 и
Определение № 5468/03.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на СГС, съставът е възприел
виждане, че установените прагове на възнагражденията по НМРАВ не обвързват съда при
преценката за прекомерност, съответно при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2
1
ЗАдв, както и при определяне на възнагражденията за особен представител. Въпреки
становището на Съда на ЕС, в редица случаи законодателството продължава да препраща
към лимитите по НМРАВ, например чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, чл. 47, ал. 6
ГПК, и др., като е факт, че и съдебната практика при решаване на делата преимуществено се
позовава на установените в НМРАВ минимуми. Така установеното разнопосочно
възприемане на релевантната нормативна база, генериращо от своя страна противоречива
практика, включително при отчитане произнасянето на Съда на ЕС, следва да се отстрани на
законодателно ниво или чрез задължително тълкувателно решение / постановление на
върховните съдилища. Ясно разписани нормативни критерии, въз основа на които да се
определя адвокатското възнаграждение, за да отговаря на легитимни цели и за да се избегне
съществуващата субективност при установяване на минималните им размери от
адвокатската гилдия, различни от НМРАВ, към момента не са въведени. Съдилищата не са
законодателен орган, като в правоприлагането си са обвързани от съществуващата
нормативна рамка. Във върховните съдилища не е инициирана процедура за установяване на
практика със задължително действие (тълкувателно решение, тълкувателно постановление)
по въпроса (арг. опр.60248/28.06.2021г.-ч.т.д.894/2020г.-Іт.о.). Затова и настоящият съдебен
състав намира за правилно и целесъобразно отново да се върне към застъпваната по-рано
позиция за приложимост на установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения при преценката за прекомерност, при определянето на възнаграждение за
особен представител и при определяне на възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
При това положение и във връзка с възнаграждението на адв. Билева за оказаната
безплатна адвокатска помощ в заповедното производство следва да се има предвид, че
процесуалното представителство за подаване на възражение от длъжника по реда на чл. 414
ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то следва
да се определи по аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като цяло е бланкетно
– достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за недължимост/оспорване
на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на
мотиви и съображения защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното производство. Затова и най-
близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал.
7 НМРАВ се отнася единствено до защитата и правното съдействие, оказани на заявителя. В
този смисъл е и практиката на съдилищата: опр. 528/16.06.2021г.-ч.гр.д.7245/2021г.-СГС,
опр.9443/19.06.2020г.-ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-
София, опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново, опр.872/22.03.2017г.-
в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен, и др.
Оттук и адвокатското възнаграждение за заповедното производство следва се определи на
съответстващите 200,00 лева. От тях вече са присъдени 50,00 лева, т.е. следва да бъдат
присъдени още 150,00 лева.
С оглед чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възнаграждението на адв. И. следва да се определи
на 400,00 лева. От тях са присъдени 300,00 лева, т.е. следва да се присъдят още 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 13289/28.07.2023г. по гр.д. № 68267/2022г. на СРС, І ГО, 173
състав, в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град София, да заплати на адв. КРАСИМИРА ИГНАТОВА БИЛЕВА - АК-Русе , ЕГН
**********, още 150,00 лева за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана на
2
длъжницата К. Б. П. безплатна адвокатска помощ в заповедното производство (ч.гр.д. №
42770/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град София, да заплати на адв. Н. И. И. - АК-София , ЕГН **********, още 100,00 лева за
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана на ответницата К. Б. П. безплатна
адвокатска помощ в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 68267/2022г. на
СРС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 237010/23.08.2023г. на СРС, и Молба, вх.
№ 237013/23.08.2023г. на СРС, в останалата им част.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3