№ 6715
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х. Гражданско дело №
20221110129584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 114233/06.06.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 116731/08.06.2022 г. и с молба с вх. № 127122/20.06.2022 г., с правно
основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от И. Г. П., с която търси защита от
домашно насилие за себе си срещу Л. Х. И. и Й. И.. За ответницата се сочи, че
е майка на молителката, а за ответника се твърди, че е неин пастрок.
Изложени са твърдения за осъществявано от ответниците спрямо молителката
домашно насилие, подробно описано по време, място и начин на извършване.
В сезиращата молба с вх. № 114233/06.06.2022 г. молителката излага, че
иска да подаде жалба за психически и физически тормоз срещу майка си Л.
И. и пастрока си Й. И., тъй като последният /както и майка й/ всекидневно я
бие с юмруци по главата и продължава да го прави, не й дават да излиза,
защото няма кой да гледа по-малкия й брат, както и постоянно чисти, пуска
пералня, глади дрехите и върши цялата домакинска работа.
В постъпила по делото уточнителна молба с вх. № 116731/08.06.2022 г.
се посочва, че на 26.05.2022 г., около 15:30 часа, на адреса по местоживеене
на страните – гр. София, жк Обеля 1, бл. 136, вх. Б, ет. 3, ап. 14, Й. И.
употребил физическо насилие върху детето И., а именно – нанесъл й
множество удари с юмруци в областта на главата и лицето, скубал й косата,
вдигнал я от клекнало положение в изправено, държейки я за косата.
Свидетел на побоя била майката на молителката, която подстрекавала Й. към
агресия. Двамата обиждали всекидневно детето с думите: „за нищо не
ставаш“, „тъпа“, „боклук“, „ще ставаш проститутка“, „че била
антисоциален човек“, „че била курва.“
1
Ответниците се явяват лично в проведените по делото открити съдебни
заседания, като оспорват вмененото им във вина домашно насилие и отправят
искане за отхвърляне на молбата. По делото е депозиран и писмен отговор от
Л. Х. И., в който същата излага подробни съображения за неоснователност на
претенцията.
Със заповед за незабавна защита № 143 от 10.06.2022 г. съдът е наложил
мярка за защита срещу ответниците по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване
да се въздържат от домашно насилие спрямо молителката, а спрямо Й. И. и
мярка по чл. 5, т. 3, пр. 1 от ЗЗДН - забрана да приближава молителката на
разстояние по-малко от 200 метра.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че майка на молителката И. Г. П. е лицето
Л. Х. И., което е в граждански брак с Й. И.. Предвид посоченото, налице е
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана страна, като е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
В молбата се сочат като извършители лица, които попадат в предметния
обхват на посочените в чл. 3, т. 4 и т. 10 от ЗЗДН такива и по отношение на
тях е установена материалноправната легитимация да отговаря по молбата,
предмет на настоящото разглеждане.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
При съобразяване с установените законови положения и при съвкупна
преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал
настоящият съдебен състав намира подадена молба за защита за изцяло
неоснователна, съображенията за което са следните.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя,
който има качеството на пострадал или субституент, като са допустими
всички доказателствени средства по ГПК – документи, свидетелски
показания, експертизи, признания и други. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са
предвидени и нарочни писмени доказателствени средства, а документите по
ал. 2, т. 1 и т. 2 на същата разпоредба могат да послужат за доказването само
на настъпилите вредни последици от насилническия акт, по арг. от чл. 4, ал. 3
от ЗЗДН.
За установяване спорните по делото въпроси, включените в предмета на
доказване, на първо място към сезиращата молба е представена декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от името на молителя И. Г. П. /л. 2 от делото/. Декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно доказателство,
2
единствено когато по делото няма други събрани доказателства. Същата е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически
акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт.
Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него
факти, за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи
документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват
неизгодни за издателя факти. За да е годно доказателствено средство,
декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който
актът е описан в редовната молба за защита. Когато актът на насилие е
извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН / чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН/, именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче
в обективната действителност има други доказателства за извършеното
насилие /напр. очевидци, писмени доказателствени средства/ и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането
им, съдът не може да уважи молбата за защита.
В представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се посочва,
че ответниците са извършили акт на домашно насилие спрямо пострадалата,
който се описва по следния начин: „Последно беше извършено насилие над
мен на 26.05.2022 г. Периодично ме тормозят психически и физически“.
Декларацията не съдържа посочване на други обстоятелства относно
твърдения факт на осъществяване на акт на домашно насилие. В същата не е
посочен точен времеви период и място на извършване на твърдените
насилнически действия спрямо личността на молителката, кое лице какво
точно неправомерно поведение е имало спрямо нея, както и липсва ясно
описания на начина им на извършване. Изложеното обуславя извод, че
декларацията не съдържа данни за цялата фактическа обстановка, при която
са извършени описаните актове на насилие, поради което и представената
декларацията не е годно доказателствено средство. Горното обуславя извод,
че по отношение на актове на насилие, които не са надлежно
индивидуализирани по време, място и начин на извършване, представената
декларация не може да предизвика ефекта, предвиден с разпоредбата на чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН и да послужи за самостоятелно основание за издаване на
заповед за защита. В процесния случай представената декларация не
съставлява достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото от домашно насилие лице, тъй като не може да се ползва от
своята доказателствена стойност относно обстоятелствата, при които
молителката твърди да е пострадала от действията на ответниците спрямо
нея.
На следващо място, по делото са разпитани две групи свидетели – тези на
молителката /свидетелите Г. И. П. – баща на И., и Л.я Стефанова Кръстева –
прабаба по майчина линия на И./ и тези на ответниците /свидетелите Гергана
Танева Ингилизова и Мария Стефанова Владимирова/. СРС, при внимателен
анализ на показанията на първата група свидетели, при преценката им както
поотделно, така и съпоставяйки ги освен помежду им, но и с останалия
3
събран по делото доказателствен материал, включително съблюдавайки ги с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не намира, че от същите се установява
по несъмнен начин за извършени процесните актове на насилие спрямо
молителката. Това е така, защото, от една страна, нито един от тези свидетели
не е бил пряк очевидец на същите, а във връзка с тях споделя и преразказва
единствено това, което му е било съобщено от И. П.. Нещо повече,
впечатление прави, че и двамата свидетели заявяват, че когато са се видели с
детето след инцидента от 26.05.2022 г., са възприели синини по горната част
на ръката му/в областта на раменете, като по неговите думи, те са били
причинени от Й. по време на конфликта, който я е хванал, дърпал и ударил в
тази част. Същевременно, в подадените до съда молби пострадалата
поддържа да е била удряна от пастрока си с юмруци само в областта на
главата и лицето, да я е скубал и да я е вдигнал от клекнало положение в
изправено, държейки я за косата, но не й да я е удрял по ръцете/раменете,
респ. да й е бил причинил каквито и да било наранявания в тази област.
Отделно, молителката сочи пред съда, а от разказите на св. П. и Кръстева се
установява, че това е споделила и пред тях, а именно, че по време на
конфликта на 26.05.2022 г. /който се твърди да е възникнал около 15:30 часа/
майка й е присъствала, но по никакъв начин не се е намесила, а напротив –
поощрявала Й.. От представена по делото служебно бележа от ЧСИ Стоян
Якимов се установява обаче, че Л. Х. И. е служител при последния на
длъжност технически сътрудник, с работно време от 08:30 до 17:00 часа, като
е била на работа на 26.05.2022 г. Или, на 26.05.2022 г., около 15:30 часа,
същата е била на работното си място, а не както твърди молителката – на
адреса в гр. София, жк Обеля 1, бл. 136, вх. Б, ет. 3, ап. 14.
На последно място, в хода на производството е изготвено заключение на
допусната съдебно-психологична експертиза /л. 77-95 от делото/, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, в което се посочва, че
няма достатъчно убедителни доказателства от психологична гледна точка,
които да свържат поведението и емоционалното състояние на детето И. към
настоящия момент с преживян акт на насилие от страна на някоя от страните
по делото. Към момента детето е с повишена тревожност, като източник на
тази тревожност могат да бъдат и отношенията с майката, и отношенията с
втория й баща, и отношенията с биологичния й баща, и взаимоотношенията с
връстниците, и преживяваната възрастово обусловена криза. От данните по
делото, споделеното в интервютата и наблюденията по време на експертното
изследване може да се заключи, че И. преминава през преходната
тийнейджърска възраст бурно, със склонност да си измисля, да преувеличава,
да експериментира със себеувреждащо поведение /самонараняване, пушене и
др./, с агресивно поведение, с намаляване на успеха, отсъствия от училище и
др. под. прояви. Това поведение е свързано с възрастта, а не може да се
припише на преживяно насилие.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Възраждане /л. 33 – л.
35 от делото/, като по време на социалното проучване И. П. е споделила на
социалните работници, че е била изгонена от дома на майка си от нейния
пастрок, който е упражнил физическо насилие спрямо нея. Разказала е, че на
4
26.05.2022 г. между нея и Й. И. възникнал конфликт, тъй като тя изцапала
една негова блуза, след което я е скрила, а като той я е намерил започнал
скандал /в присъствието и на майка й, но тя не се намесила/, той й се е скарал,
че за нищо не става, че няма възможност да я издържа, накарал я да събере
вещите си и да напусне жилището. Липсва каквото и да било
индивидуализиране от страна на детето обаче за това, Й. И. да е упражнил
спрямо него конкретно физическо насилие по време на този конфликт на
26.05.2022 г.
За пълнота следва да бъде посочено, че макар действително св. Л.я
Стефанова Кръстева да посочва спрямо нея да е било упражнено физическо
насилие от страна на Й. И., както и същата да е възприела агресивно
поведените от негова страна спрямо И. през лятото на 2020 г., то тези
обстоятелства сами по себе си не могат да обосноват извод за основателност
на процесната молба и за това, че твърденията, описани в нея, действително
са се реализирани по заявения от молителя начин, още повече при
съпоставката им и анализа с останалия събран в хода на производството
доказателствен материал.
Що се касае до показанията на св. Гергана Танева Ингилизова и Мария
Стефанова Владимирова, съдът счита, че от същите не се извеждат
посочването на такива данни, включените в предмета на доказване по
настоящото производство, с оглед на което намира и за безпредметно
подробното им обсъждане.
Съответно, при съобразяване на всичко горепосочено и след съвкупен
анализ на събрания по делото доказателствен материал в относимите му части
по отношение твърдените за извършени от ответниците конкретни действия
на насилие СРС намира, че от същите не се установява Л. Х. И. и Й. И. да са
осъществили спрямо И. Г. П. акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценката на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата й без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските:
При този изход на делото, доколкото се търси защита от домашно
насилие само за непълнолетно дете и съобразно разяснението, дадено в
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителят не дължи заплащане на такса
по сметка на СРС за производството. Ответниците също не са претендирани
присъждането им на разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 114233/06.06.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 116731/08.06.2022 г. и с молба с вх. № 127122/20.06.2022 г., с правно
основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от И. Г. П., ЕГН **********, с която
същата търси защита за себе си срещу Л. Х. И., ЕГН **********, и Й. Павлов
И., ЕГН **********, като неоснователна и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на Закона за защита от
домашно насилие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6