Р Е Ш Е Н И Е
№888/9.11.2020г.
гр.
Пазарджик, 09.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело
№ 382 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и е образувано по жалба на Г.А.К. *** против Заповед № 281 от 12.02.2020
г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне
незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда”, попадаща върху поземлени имоти с
идентификатори 55155.502.1056 и 55155.502.1057 по СГКК гр. Пазарджик,
съставляващи съответно УПИ Х-1056 и УПИ ХI-1057 в квартал 301 по плана на гр.
Пазарджик с административен адрес: ул. „Ч.“ № .. и ул. „Ч.” № .., извършен от
Г.А.К..
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая от страна на административния орган. Посочено е, че процесният строеж
е изграден около 1971 г. от бащата на жалбоподателя А. К. А. след
отстъпено право на строеж, като след смъртта на баща му през 1992 г.
жалбоподателят направил ремонт на съществуващата двуетажна сграда. Счита, че той и
останалите наследници на баща му не са уведомени за производството като
заинтересовани лица. Освен това се твърди, че от заповедта не ставало ясно коя
сграда следва да се премахне, тъй като имало различни сгради в имота. Моли се да бъде
отменена обжалваната заповед.
Претендират се сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалните си
представители поддържат
така подадената жалба. Ангажират писмени и гласни доказателства. Молят да се отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски, като представят
списък.
Ответникът по жалбата -
кмет на Община Пазарджик,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна, тъй като безспорно е
установено, че е налице незаконен строеж. Претендира заплащането на сторените
по делото разноски.
Заинтересованата страна – Б.Г.А.
– собственик на УПИ ХI-1057 в квартал 301 по плана на гр. Пазарджик, върху част
от който попада сградата, предмет на заповедта, в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител застъпва становище, че заповедта е
законосъобразна.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпила в Община
Пазарджик жалба с вх. № 44-4824/04.12.2019 г. от Б.Г.А., е извършена проверка
на място и по документи от служители на Община Пазарджик, между които
свидетелките В.И. и Г.Д., на строеж: „Двуетажна жилищна сграда“, пета категория
съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10 от Наредба № 1/2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, попадаща върху поземлени имоти с
идентификатори 55155.502.1056 и 55155.502.1057 по СГКК гр.Пазарджик,
съставляващи съответно УПИ Х-1056 и УПИ ХI-1057 в квартал 301 по плана на
гр.Пазарджик с административен адрес: ул. „Ч." № и ул. „Ч.” № .., за което е съставен
констативен акт № 1/08.01.2020 г. Собственици на урегулираните поземлени имоти
са: на поземлен имот 55155.502.1056 по КККР, съставляващ УПИ Х-1056 е Община
Пазарджик - Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
24.06.1957 г. на А. К. А. /А. К. А./ - покойник и на поземлен имот
55155.502.1057 по КККР, съставляващ УПИ ХI-1057 е Б.Г.А. с Договор №
408/20.05.2019 г. за покупко-продажба по чл.35, ал.1 от ЗОС, вписан в Службата
по вписвания с акт № 192, том 12, вх. рег. № 3576/21.05.2019 г. Строителство
представлявало:
В югозападната част на УПИ Х-1056
и в част от УПИ ХI-1057,
била изпълнена масивна двуетажна жилищна сграда от носеща стоманобетонова
конструкция: колони, греди, пояс, плочи и тухлена зидария върху ивични бетонови
основи с размери 7,50м/8,0м и височина h=5,50м до кота стреха. Покривът е
четирискатен, дървена конструкция покрита с дъсчена обшивка и керемиди.
Сградата е с положена дограма, настилки, външни и вътрешни мазилки. Захранена е
с вода и електричество и се ползва по предназначение. Сградата навлизала в
чуждия имот /УПИ XI-1057/ с около 8,0 кв.м. По кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на
АГКК тази сграда не била отразена. Не била отразена и действащия към момента
регулационен план /ПР/ на гр. Пазарджик, утвърден със Заповед № 124/07.09.2016
г. След разговор на място по време на проверката служители на Община Пазарджик
установили, че извършител на строежа е жалбоподателя, който е и един от
наследниците на А. К. А.. Строежа бил изпълнен в нарушение на Подробния
устройствен план - в два имота, без одобрен проект и без издадено разрешение за
строеж от Главния архитект на община Пазарджик. Приели, че е изпълнен след 2012
г. в чужд имот без учредено право на строеж. Съгласно установеното с
констативен акт и видно от събраните по преписката доказателства при изпълнение
на строителството на обекта били извършени нарушения на: чл.148 от ЗУТ - без
разрешение за строеж и одобрени проекти, чл.182, ал.1 от ЗУТ - в чужд имот без
учредено право на строеж.
Строителството
било извършено през 2012 г. по информация на Б.Г.А. и за него били неприложими
разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ като
търпим строеж. Със съставения констативен акт е сложено начало на
административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на
незаконния строеж. Констативният акт е съобщен на заинтересованите лица по реда
на § 4 от ДР на ЗУТ на 08.01.2020 г. чрез залепрването му на строежа и на
таблото за съобщения на Община Пазарджик. Видно от констативен протокол от
24.01.2020 г. в законоустановения срок в Община Пазарджик не е постъпило
възражение от Г.А.К. срещу констативен акт № 1 от 08.01.2020 год. Като приел,
че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ, кметът на Община Пазарджик на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ
във връзка с чл.225, ал.2, т,1 и т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е издал
оспорената заповед, с която е наредено премахването на посочения по-горе
строеж. Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя, като в законоустановения
14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд
Пазарджик.
За изясняване на значимите за
спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е неоспорено от страните. Съдът намира заключението за компетентно
изготвено, като вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси, поради
което съдът го кредитира изцяло. В отговор на поставените въпроси вещото лице е
констатирало, че процесната сграда е двуетажна, жилищна, с монолитна
конструкция, с изпълнени довършителни работи, с размери 7.5 м/8.0 м, с площ
около 57 m2, с височина около 5.5 м, изпълнена в голямата си част в имот с
идентификатор 55155.502.1056 (УПИХ-1056 в кв.301, по действащия регулационен
план на гр. Пазарджик) и малка част от около 9 m2 - в съседния имот с
идентификатор 55155.502.1057 (УПИ XI-1057). Имат се предвид действащите в
настоящия момент кадастрална карта (одобрената КК през 2008 г. е коригирана
след 2016 г. по отношение на имотната граница на имот № 1056, но няма данни към
кой точно момент) и регулационен план (от 2016 г.), които са идентични. В имота
с идентификатор 55155.502.1056 освен процесната сграда има още три жилищни
сгради. Процесната жилищна сграда не е заснета и нанесена в кадастралната
карта, одобрена през 2008 г.; не е нанесена и до настоящия момент, поради което
няма идентификатор. В КККР (към 2008 г. и в настоящия момент) е нанесена едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 55155.502.1056.5, със застроена площ 51 m2, с
Г-образна форма, чиято западна част е със същата ширина от 7.50 м, както
процесната; тази западна част на сградата в КК е пристроявана и надстроявана,
основно в западна посока и частично - в източна, за да се изпълни процесната
сграда. Ако се сравни местоположението на процесната жилищна сграда, която
спрямо настоящата КК и настоящата регулация попада с съседния имот № 1057,
респ. УПИ XI-1057, с около 9 м2. С местоположението ѝ спрямо КК от 2008
г. (преди корекцията), то същата ще попадне в съседния имот с около 3 m2 (само
в горния си северозападен край). Ако се сравни с парцел XVI от 308 m2, върху
който е отстъпено право на строеж на наследодателя на жалбоподателя, то процесната
жилищна сграда ще попадне изцяло в парцел XVI от 308 m2, за който беше
изчислено по-горе, че следва да има дължина около 16 м (при ширина 19 м). По
отношение на действащата регулация, както и на приетата застройка на калкан за
УПИ Х-1056 и УПИ XI-1057, е допустима процесната жилищна сграда, без частта си
от около 9 m2, които попадат в УПИ XI-105 7 (необходимо е западната й фасада да
се приведе във вид на калкан: да се затворят прозорците и да се премахне
стрехата). По отношение на регулацията, по която е извършено през 1957 г.
отстъпеното право на строеж в парцел XVI в кв.5, процесната сграда е допустима,
тъй като е изградена до границата на парцел XVI, така както беше предвидено
по-горе, че при площ от 308 m2 и ширина около 19 м, парцелът би следвало да има
дължина от около 16 м.
Според вещото лице няма данни
кога точно е изпълнена процесната жилищна сграда, с оглед, че в КК е нанесена
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.502.1056.5, чиято западна част
е със същата ширина от 7.50 м, както процесната; тази западна част на сградата
е пристроявана и надстроявана, основно в западна посока и частично - в източна,
за да се изпълни процесната сграда, поради което не може да отговори на въпроса
дали процесната жилищна сграда е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
По делото са разпитани като
свидетели освен двете служителки на Община Пазарджик и лицата А. А.К. и Р. А.
А. – съответно брат и сестра на жалбоподателя. В отговор на поставените му
въпроси свидетелят А. А.К. заяви пред съда, че преди 20 години постройката е
представлявала две колиби, които преди 4-5 години назад във времето са били
бутнати и на тяхното място е построена процесната сграда от жалбоподателя. В
тази насока са и показанията на А., която също заяви, че старите постройки са
били бутнати и построена сегашната сграда, но твърди, че това е станало около
1980-82 г. По делото са налице и твърденията на заинтересованата страна Б.А.,
че постройката е построена през 2013 г.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, в съответствие с материалноправните разпоредби. Заповедта е издадена на
основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1,
т. 8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Издаването ѝ се
предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната
процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно съобщен
на заинтересованите страни по реда на § 4 от ДР на ЗУТ чрез залепянето му на
процесната сграда и на таблото за съобщения в Община Пазарджик, видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът намира,
че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в тази насока.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. В случая съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в
установената от закона писмена форма.
Безспорно по делото се установи,
че процесната постройка е изпълнена в периода след 2008 г. В тази насока на
първо място е заключението на вещото лице. Експертът сочи, че процесната
жилищна сграда не е заснета и нанесена в кадастралната карта, одобрена през
2008 г.; не е нанесена и до настоящия момент, поради което няма идентификатор.
В КККР (към 2008 г. и в настоящия момент) е нанесена едноетажна жилищна сграда
с идентификатор 55155.502.1056.5, със застроена площ 51 m2, с Г-образна форма,
чиято западна част е със същата ширина от 7.50 м, както процесната; тази
западна част на сградата в КК е пристроявана и надстроявана, основно в западна
посока и частично - в източна, за да се изпълни процесната сграда. На следващо
място са показанията на свидетеля А. А.К. – брат на жалбоподателя, който заяви
пред съда, че преди 20 години постройката е представлявала две колиби, които
преди 4-5 години назад във времето са били бутнати и на тяхното място е
построена процесната сграда от жалбоподателя. В тази насока са и твърденията на
заинтересованата страна Б.А.. Това се подкрепя донякъде и от показанията на
свидетелката Р. А. А. – сестра на жалбоподателя, като съдът не кредитира
показанията ѝ в частта, че това е станало през 1980-82 г., тъй като
противоречат от една страна на останалите събрани доказателства, а от друга и
са житейски нелогични – жалбоподателят да построи втория етаж на къщата заради
сватбата на сина си, докато последният е едва на 7-8 години.
Така основният спорен въпрос по
делото дали процесният строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, както и на §127 ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ и отговаря ли на условията,
установени в закона за търпимост и забрана за премахване, намира своя
еднозначен отговор. Ответникът е приел, че за посочения строеж са неприложими
разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ
за търпимост. С оглед данните по делото категорично не може да се приеме
посоченото в жалбата, че постройката е изградена през 1971 г. във вида, в който
е в момента. Не се събраха подобни доказателства. Очевидно е, че в случая няма
как да се говори за търпим строеж съгласно § 16 от ДР на ЗУТ, който касае
строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа. Съгласно
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се
премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да
са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 31 март
2001 г. и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в
този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В
административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи
търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с
всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено
или не удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на
общината, така и за съда. В конкретния случай от приетата по делото експертиза
и събраните гласни и писмени доказателства не се установи, че процесният строеж
е търпим. Нещо повече – установи се, че дори реално е изграден след 31.03.2001
г. В тази насока са показания на свидетеля А. А.К., който заяви, че строежът е
извършен „преди 4-5 години“. Нещо повече - процесният строеж и не отговаря на
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите,
действали по време на извършването му. По отношение на действащата регулация,
както и на приетата застройка на калкан за УПИ Х-1056 и УПИ XI-1057, процесната
жилищна сграда би била допустима, но само без частта си от около 9 m2, която
попада в УПИ XI-1057 и освен това според вещото лице е необходимо западната
ѝ фасада да се приведе във вид на калкан: да се затворят прозорците и да
се премахне стрехата. Видно е от заключението на вещото лице, че процесният
строеж е извършен частично в чужд имот.
С оглед изложеното съдът намира,
че в случая е неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като не са изпълнени законоустановените предпоставки за нейното приложение,
а именно: строежът да е изграден преди 31.03.2001 г. и да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му, поради което не е търпим и подлежи на
премахване и забрана за ползване.
Що се касае до доводите, че
жалбоподателят не е извършител на строежа, така, както е посочено в заповедта,
а това е неговият баща, същите са неоснователни с оглед събраните доказателства
по делото. При това обстоятелството дали жалбоподателят е извършител на
незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за
премахването му. То има значение само за това кой ще понесе разноските по
принудителното изпълнение на заповедта съгласно чл.225а, ал.5 ЗУТ. При
евентуално установяване, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа,
заповедта подлежи на отмяна само в частта, в която е постановено премахването
от това лице, а не изцяло поради материална незаконосъобразност. Да се приеме
обратното означава да не се премахва незаконно строителство при промяна на
собствеността върху него, какъвто не е смисълът на ЗУТ. (В тази насока например
е Решение № 942 от 27.01.2015 г. по адм. дело № 7908/2014 г. на ВАС, II отделение).
Органите упражняват правомощията си при обвързана компетентност и премахването
на незаконното строителство е в съответствие с целта на закона. В случая дори
са налице безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил процесния
незаконен строеж, поради което следва да се приеме за законосъобразно
посочването му за адресат на заповедта. На практика констативният акт и
заповедта могат да бъдат издадени и против неизвестен извършител – аргумент от
чл. 225а, ал.2, изр.2 ЗУТ. Наличието на жалба против заповедта в случая сочи на
очевиден правен интерес от страна на жалбоподателя за отпадане на постановеното
премахване, с което същият се е самоиндентифицирал като фактически ползвател на
строежа. В крайна сметка дали е извършител на строежа или съсобственик на
обекта (независимо от момента на придобиване на правата върху терена - УПИ
Х-1056 в кв.301, по действащия регулационен план на гр. Пазарджик, идентичен с
имот с идентификатор 55155.502.1056 по кадастралната карта (КК) на града, след
като той безспорно предхожда издаването на административния акт, тъй като А.
К.. А.. е починал на 09.03.1992 г., а жалбоподателят е негов наследник и дори
като такъв по силата на чл.92 ЗС е станал собственик на постройката, която е
изградена впоследствие), на още по-голямо основание – ако са налице
кумулативно, жалбоподателят е субект на задължението за премахване на строежа.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя относно липсата на индивидуализация на незаконния строеж с оглед
липсата на идентификатор. Вещото лице е посочило, че процесната жилищна сграда
не е заснета и нанесена в кадастралната карта, одобрена през 2008 г. и не е
нанесена и до настоящия момент, именно поради което и няма идентификатор. От
друга страна от описанието на строежа в констативния акт и в мотивите на
заповедта, както и в заключението на вещото лице еднозначно се установява, че
процесната сграда се намира в югозападната част на УПИ Х-1056 и в част от УПИ ХI-1057, изпълнена е масивна
двуетажна жилищна сграда от носеща стоманобетонова конструкция: колони, греди,
пояс, плочи и тухлена зидария върху ивични бетонови основи с посочени
параметри: размери 7,50м/8,0м и височина h=5,50м до кота стреха. Покривът е
четирискатен, дървена конструкция покрита с дъсчена обшивка и керемиди.
Сградата е с положена дограма, настилки, външни и вътрешни мазилки. Захранена е
с вода и електричество и се ползва по предназначение. Сградата навлизала в
чуждия имот /УПИ XI-1057/ с около 8,0 кв.м. Видно е, че волята на
административния орган е ясно изразена, поради което не обуславя извод за липса
на индивидуализация на разпоредения за премахване строеж.
Ето защо съдът намира обжалваната
заповед за законосъобразна, поради което ще следва да бъде потвърдена.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените с
този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс,
като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова
правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, поради което и в полза на Община Пазарджик следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 (двеста) лева с оглед фактическа
и правна сложност на делото, проведените четири съдебни заседания с участието
на процесуалния представител на ответника, активната му процесуална позиция,
ангажирането на доказателства и изготвянето на писмена защита.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Г.А.К.
*** против Заповед №
281 от 12.02.2020 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е наредено
да се премахне незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда”, попадаща върху
поземлени имоти с идентификатори 55155.502.1056 и 55155.502.1057 по СГКК гр.
Пазарджик, съставляващи съответно УПИ Х-1056 и УПИ ХI-1057 в квартал 301 по
плана на гр. Пазарджик с административен адрес: ул. „Ч..“ № . и ул. „Ч..” № ..,
извършен от Г.А.К..
ОСЪЖДА Г.А.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
(двеста) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 22.6.2021г. по Административно дело 1578/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 7494 ОТ
22.06.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ВТОРО ОТД. ПО АДМ. Д. № 1578/21 Г. - ОБЕЗСИЛВА
решение № 888 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 382/2020 г. по описа
на Административен съд - Пазарджик в частта, в която е постановено с участието
на Б. Г. А. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 888 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 382/2020 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик в частта, в която е отхвърлено оспорването
на Г. А. К. срещу заповед № 281 от 12.02.2020 г., издадена от кмета на община
Пазарджик.
ОСЪЖДА Г. А. К.,
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. Ч.. № . да заплати на община Пазарджик
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнагражение.
Решението е
окончателно.