№ 486
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502134 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение №1 от 07.04.2021г., постановено по гр.д.№133/2020г., СГС е осъдил, на
основание чл.387, чл.405 и чл.409 от КЗ, „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, да
заплати на С. И. И., ЕГН**********, сумата от 23 678.73/двадесет и три хиляди шестстотин
седемдесет и осем цяло и седемдесет и три/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на откраднат лек автомобил, ведно с лихва
за забава в размер на 5 511.9/пет хиляди петстотин и единадесет цяло и деветдесет/лв., за
периода от 18.05.2018г. до датата на предявяване на иска – 01.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като
неоснователни исковете за остатъка до пълните им предявени размери.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника „ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Не са
налице предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на ищцата,
тъй като към момента на сключване на договора застрахованият автомобил е имал такива
щети, които са направили същия невъзстановим и негоден за движение по пътищата.Такова
възражение е било направено своевременно с отговора на исковата молба.От събраните по
делото доказателства не се установява, че е настъпило застрахователно събитие „кражба“, а
е извършена застрахователна измама.В условията на евентуалност се оспорва размера на
присъденото обезщетение и следващата се законна лихва, тъй като пред
1
първоинстанционния съд не е била допусната САТЕ, която да установи каква е
действителната стойност на застрахования автомобил.С оглед на горното моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и отхвърли изцяло предявените искове, а в
условията на евентуалност да намали размера на обезщетение.
Ищцата не е депозирала отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което въззивния
съд е обвързан от направените оплаквания, които касаят неговата правилност.
С исковата молба е представен договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективиран по полица №440118213041061/11.04.2018г., сключен между страните по
делото, предмет на който е автомобил с ДК№***, собственост на ищцата С. И. И./пред
въззивната инстанция не се поддържа възражението, че застрахованият не е собственик на
застрахования автомобил/.Застрахователят не оспорва факта, че е бил надлежно
представляван при сключването на договора от застрахователен посредник, който е имал
възможността да направи оглед на автомобила и да определи застрахователната сума на
вещта.Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че
автомобилът е бил повреден и негоден за движение по пътищата.
Неоснователно е и второто оплакване.Съобразно общите условия на застрахователя
удостоверяването на застрахователното събитие „кражба“ става чрез представяне на
служебна бележка от МВР, заключително постановление или обвинителен акт, ако във
връзка със събитието е било образувано наказателно производство/т.9.6.4 и т.9.6.6./.В
процесния случай е представено постановление за спиране на наказателното производство
по №ЗМ 1169/2018г. по описа на 6-то РУ, което е било образувано във връзка с това, че „за
времето от 17.00ч. на 24.04.2018г. до около 13.00-14.00ч. на 25.04.2018г. в гр.София, е била
отнета чужда движима вещ -лек автомобил с ДК№***, собственост на С. И. И., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоена – престъпление по чл.194, ал.1 от
НК“.
Основателно е третото оплакване на застрахователя.Застрахователното обезщетение,
което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка подлежи на уговаряне от
страните в застрахователния договор.При настъпване на застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен от разпоредбата на чл.400 от КЗ, която
предвижда, че последното трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество.Съгласно
разпоредбата на чл.400, ал.1 от КЗ за действителна стойност се счита тази, срещу която
2
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
В случая застрахованата вещ е била отнета противозаконно, поради което
застрахователят дължи заплащане на обезщетение, което съответства на действителната й
стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. По делото е била
допусната САТЕ за установяване стойността на застрахованата вещ, от заключението по
която се установява, че действителната стойност на автомобил с ДК№*** по метода на
пазарните аналози е 23 000лв.От така определеното обезщетение следва да се приспадне
сумата от 1 371.27лв.лв., представляваща неиздължената част от застрахователната премия,
която застрахователят има право да удържи
Предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение е частично
основателен и следва да се уважи в размер на 21 628.73лв., а за разликата се отхвърли като
неоснователен.Между страните не се спори, че застрахователят е бил сезиран с искане за
плащане, но не е изпълнил задължението си в рамките на предвидени от закона 15-дн. срок,
поради което следва да заплати и законната лихва върху обезщетението, която за периода от
18.05.2018г. до датата на предявяване на иска – 01.09.2020г., е в размер на 5 034лв.,
изчислена с помощта на лихвен калкулатор.
Налице е частично несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и
въззивния съд относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение и лихва за
забава, поради което решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде
отменено в частта, в която : предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение е
бил уважен за разликата над 21 628.73лв. ; предявения иск за заплащане на законна лихва
върху главницата е бил уважен за разликата над 5 034лв.
На страните следва да се присъдят направените по делото разноски. Неоснователно е
възражението на застрахователя за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.Пред въззивната инстанция са били извършени допълнително
процесуални действия – приета е експертиза и приобщени писмени доказателства,
проведени са 2 с.з., поради което уговорено адвокатско възнаграждение от 1 750лв., при
минимално по Наредба №1 за МРАВ от 1 405лв., не е прекомерно.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1 от 07.04.2021г., постановено по гр.д.№133/2020г. на СГС в
частта, в която „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, е осъден да заплати на С. И.
И., ЕГН**********: обезщетение за имуществени вреди от противозаконно отнемане на лек
автомобил, за разликата от 21 628.73/двадесет и една хиляди шестстотин двадесет и осем
цяло и седемдесет и три/лв. до 23 678.73/двадесет и три хиляди шестстотин седемдесет и
осем цяло и седемдесет и три/лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата ; обезщетение за забава върху главницата за периода от
18.05.2018г. до датата на предявяване на иска – 01.09.2020г ., за разликата от 5 034/пет
3
хиляди тридесет и четири/лв. до 5 511.9/пет хиляди петстотин и единадесет цяло и
деветдесет/лв., както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски за разликата над
2 481.7/две хиляди четиристотин осемдесет и едно цяло и седемдесет/лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. И. И., ЕГН**********, срещу „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, за заплащане на : обезщетение за имуществени вреди от
противозаконно отнемане на лек автомобил, за разликата от 21 628.73/двадесет и една
хиляди шестстотин двадесет и осем цяло и седемдесет и три/лв. до 23 678.73/двадесет и три
хиляди шестстотин седемдесет и осем цяло и седемдесет и три/лв., ведно със законната
лихва, считано от 01.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата ; обезщетение за
забава върху главницата за периода от 18.05.2018г. до датата на предявяване на иска –
01.09.2020г., за разликата от 5 034/пет хиляди тридесет и четири/лв. до 5 511.9/пет хиляди
петстотин и единадесет цяло и деветдесет/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1 от 07.04.2021г., постановено по гр.д.№133/2020г. на
СГС.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН**********, да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД,
ЕИК121718407, сумата от 68.19/шестдесет и осем цяло и деветнадесет/лв., представляваща
направените пред въззивната инстанция пазноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, да заплати на „ДЗИ-
Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, сумата от 1 597.75/хиляда петстотин деветдесет и
седем цяло и седемдесет и пет/лв., представлваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4