РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№1647
Град Пловдив, 03 август 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в
публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 621 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Ц.М.С., с адрес ***, с адрес
за кореспонденция: ***, против заповед № 100/29.01.2021г. на кмета на Община Родопи,
с която на основание чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а от ЗУТ е разпоредено
премахването на строеж: "Вилна сграда", находящ се в местност
"Св.Сряда" („Студенец"), ПИ 32408.68.53 - държавна горска
територия, в землището на с.Извор, Община „Родопи" - Пловдив, който строеж
е подробно описан в констативен акт № 20/21.09.2020г., съставен от служители в
Община „Родопи" - Пловдив, от извършителя Ц.М.С..
Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е
процесуално недопустима. Иска нейната отмяна. Посочва на първо място, че е
намерил процесния обект и го е ремонтирал, обезопасил го, за да не е опасен за
околните и преминаващите. Твърди също, че обектът не е строеж по смисъла на
ЗУТ. В съдебно заседание се представлява от адв.И.. Твърди, че от събраните по
делото доказателства се установява процесният обект да не представлява строеж,
а обект по чл.56 от ЗУТ, а за преместваемите обекти не се издава такава
заповед. Поради това счита, че е налице грешка във формата. Представя писмени
бележки. Едва с писмената защита претендира присъждане на разноски по делото в
размер на адвокатски хонорар от 900 лв. и държавна такса.
Ответникът – кмет на Община Родопи, чрез процесуалния
си представител юрк. И., намира жалбата за неоснователна и иска същата да бъде
оставена без уважение поради законосъобразност на оспорената заповед. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министерство на земеделието,
храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. И. намира жалбата за
неоснователна, поради което моли заповедта да се остави в сила. Излага съображения
по същество в писмени бележки. Моли съдът да приеме, че въпросната сграда
представлява строеж трета категория по см на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ,
както е посочило вещото лице.
Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за
производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в
процеса.
Административен съд - Пловдив в настоящият си състав
намира, че жалбата е подадена от лица, адресати на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси пряко се засягат от нея. Констатира се, че заповедта е
връчена на представител на жалбоподателя на 09.02.2021 г. , а жалбата е
подадена на 24.02.2021 г., поради което е подадена в четиринадесетдневен от издаването й и е допустима за разглеждане
по същество.
Административното производство е започнало по инициатива
на административния орган, който с констативен протокол № 20 от 21.09.2020 г., съставен
по реда на чл. 225 ал.3 от ЗУТ, който констатира, че в местност
"Св.Сряда" („Студенец"), в имот ПИ 32408.68.53 - държавна горска
територия, в землището на с.Извор, Община „Родопи", Пловдив, е извършен
строеж, представляващ „Вилна сграда", реализиран в югоизточната част на
имота и представлява едноетажна „Вилна сграда" с тавански етаж с
правоъгълна форма и размери 6,00м/5,80м.. Изградена е от дървена конструкция,
върху която отвън са поставени фазерни плоскости, а отвътре - гипсокартон.
Покривът е двускатен, покривното покритие е с ламарина върху дървена покривна
конструкция. Височината до стрехата е около 3,20м. На височина около 2,40м. от
пода на постройката е оформено използваемо подпокривно пространство, до което
се стига с дървена стълба. Констатирано е, че вилната сграда е поставена върху
бетонови блокчета на около 1,50м. едно от друго. Посочено е, че строежът е извършен
от Ц.М.С. с адрес: ***. Констатирано е, че е построена без необходимите
строителни книжа и разрешение за строеж – чл.148, ал.1 от ЗУТ. Срещу
констативния акт в законоустановения срок е постъпило възражение, което е
оставено без разглеждане.
Представени са: констативен протокол № 012398
/08.08.2019г. от Министерство на земеделието и храните, отдел и подотдел 229
„г" - ДГТ , с което се констатира изградена преместваема постройка, като
нарушител е посочен Ц.М.С.; Акт №006681/08.08.2019г., нотариално заверена
декларация изх.№17/12.14.2016г. от Ц.М.С., Е.Ц.С., Т.В.С., с която декларират,
че постройката представлява нетрайно прикрепена към земята и че същата е
открита безстопанствена, обезопасена, отремонтирана и в последствие използвана
от Ц.М.С. в периода преди 2000г.
При тези данни компетентният административен орган е
направил извод, че реализираното строителство се квалифицира като строежът Пета
категория, съгласно Наредба №1/30.07.2003г. на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството (МРРБ) и чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ.
Посочено е, че за горепосочения строеж - „Вилна
сграда", находящ се в местност "Св.Сряда" („Студенец"), ПИ
32408.68.53 - държавна горска територия, в землището на с.Извор, Община
„Родопи" - Пловдив, не са налице данни за започнало и не приключило
производство по реда на §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003г.) в
предвидените срокове, нито депозирано заявление за узаконяване по реда на §127,
ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) в
предвидения срок.
Посочено е, че строежът - „Вилна сграда", находящ
се в местност "Св.Сряда" („Студенец"), ПИ 32408.68.53 - държавна
горска територия, в землището на с.Извор, Община „Родопи" - Пловдив, не
може да бъде квалифициран като търпим такъв, не попада в разпоредбите на § 16,
ал.2 от ПР на ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30
юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на тази закон, не се премахват,
ако са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998г.". Същият е изграден в държавна горска територия ,
която е изключителна държавна собственост. Горепосоченият строеж не е допустим
и по сега действащите разпоредби, както и по правилата, действали по време на
изграждането му, поради което според органа не може да се квалифицира като
търпим строеж по смисъла на приложимия за случая §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
В настоящото производство по искане от страна на
ответника се изслуша съдебно-техническа експертиза с в.л.Я.Р., която след
посещение в техническата служба на общината и извършен оглед и измервания на
място, е изготвила снимков и графичен материал на обекта, е установила, че
описаната в обжалваната заповед вилна сграда е изпълнена изцяло с дървена
носеща конструкция. Тя не е завършена напълно и не е годна за обитаване. За
всички носещи елементи на конструкцията /колони и греди/ е използван дървен
материал със сечение 10/10см. Използвани са и по-малки дървени гредички за
укрепващи елементи по стените и тавана. Теренът, върху който е разположена
вилната сграда е наклонен. Цялата сграда е задигната на 40см. над най-ниската
кота на прилежащия терен, като за под е направена дървена скара от същия
материал. Скарата е положена върху бетонови блокчета от типа на бордюрните
елементи, наредени по периметъра на сградата и по един междинен ред в двете
посоки. Бетоновите блокчета са положени направо върху терена, без да са
изпълнявани бетонови ивични фундаменти в земята под тях. Между подовите греди е
положена изолация от минерална вата върху водоустойчив шперплат, а отгоре също
е нареден водоустойчив шперплат за ползваемия под на помещенията. Сградата има
един етаж, като на височина 2,40м. от готовия под е изпълнена гредова скара, от
долната страна на която са монтирани пана от водоустойчив шперплат за окачен
таван, а върху скарата образуващото се подпокривно пространство може да се
ползва като таванско помещение със скосен покрив. Сградата има един вход с
врата в средата на дължината от север. Над вратата по цялата дължина на тази
фасада е изпълнен еркер с ширина 50см. Монтирани са прозорци в етажа и в
подпокривното пространство. В етажа има 5 прозореца - един прозорец в западната
фасада и по 2 прозореца в другите 3 фасади, като част от тях са неотваряеми.
Размерите на прозорците само на южната фасада са 1,00м./0,80м., а на всички
други - 1,33м./0,90м. Дограмата е от ПВЦ-профили. В подпокривното пространство
са монтирани по 2 прозореца на северната и на южната фасади с размери
1,00м./0,80м. Отвън цялата сграда е облицована с гипсофазер върху дървените
колони. Между колоните е монтирана изолация от минерална вата 10см., а вътре
към колоните е монтиран гипсокартон, като тази облицовка все още не е завършена
по всички стени. Не е монтиран и окачения таван, съответно не е оформено за
ползване подпокривното пространство.
Вещото лице е посочила, че външните размери в план на
сградата са 5,80м./б,00м. От всички страни са изпълнени стрехи. Вътре
пространството е разделено с ред колони и греди в средата на размера 6,00м.
Покривът е двускатен, а покритието е от термопанели с дебелина 5см. Няма
монтирана вътрешна стълба за достъп до подпокривното пространство. Светлата
височина на етажа е 2,40м. Височината на сградата от терена до стрехата е
3,70м., като 0,40м. от височината се заема от кухото пространство под сградата,
където са наредени бетоновите блокчета. Височината от терена до билото е 5,00м.
Подпокривното пространство е скосено от две страни и там височината е 1,10м., а
във високата му част в средата при билото е 2,20м.
Вещото лице е посочила техническите данни за процесния
строеж: застроена площ - 34,80 кв.м.; височина до стрехата - 3,70м.; височина
до билото - 5,00м.
Установила е, че за територията на местност "Св.
Сряда" /"Студенец"/ в архива на Община "Родопи" няма
наличен кадастрален план, няма одобрени регулационен и застроителен план. През
2009г. е одобрен Лесоустройствен план, извлечение от който е приложено по
делото на л.65 от заинтересованата страна. Посочва още, че процесният имот се
намира извън урбанизираната територия на с.Извор и е отразен в кадастралната
карта, одобрена със заповед №РД-18-1бЗ/01.08.2017г. на изп. директор на АГКК. В
него няма отразено застрояване. ПИ с идентификатор 32408.68.53 е с площ от 39
689 кв.м.
Според експертизата от описаните характеристики на
процесния обект може да се направи обобщение, че вилната сграда представлява
дървена конструкция, която не е закрепена за терена. Нейният под е дървена
скара от греди, положена върху бетонови блокчета, без да е отнеман
повърхностния слой на терена. Това обстоятелство дава основание на вещото лице да
се приеме, че обектът може да бъде преместен в пространството.
Посочила е определението за "Преместваем
обект", дадено в т.80 от §5 на ДР на ЗУТ. Твърди, че вилната сграда може
да бъде повдигната с автокран, отделена от повърхността и преместена в
пространството за ползване на друго място със същото предназначение. Твърди, че
премахването на обекта и поставянето му на друго място няма да измени трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, на която е монтиран в момента,
както и на земята, върху която се поставя. Посочва, че процесният обект
съответства на определението за "Преместваем обект" по смисъла на
ЗУТ, с уговорката, че размерите на вилната сграда не позволяват автомобилно
транспортиране, дори и като извън габаритен товар – теглото на сградата около
15 тона позволява повдигането й с автокран и преместването й в близост до
сегашното място, но с размери от 5,80м./6,00м. в план, сградата не може да бъде
транспортирана на отдалечено място поради липсата на транспортно средство, с
което да стане това. Последното, според вещото лице, не отменяло правното
съответствие с нормата на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ, тъй като в нея не се указвал
конкретен технически начин на преместване или разстояние, до което може да е
това преместване.
Тъй като преместваемите обекти по чл.56 от ЗУТ не са
строежи и за тях не важи класификацията, дадена в чл.137, ал.1 от ЗУ, то експертизата
приема процесния обект за преместваем обект. Допустимостта на строежите по
смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, респ. §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ няма приложение за
преместваемите обекти. Експертизата счита процесния обект за преместваем обект.
За разрешаването на такъв обект в горска територия са в сила разпоредбите на
чл.153 от Закона за горите и чл.11 от "Наредба №5/31.07.2014г. за
строителство в горски територии без промяна на предназначението им". В
закона са изредени подробно допустимите мероприятия във връзка с преместваемите
обекти. Всред тях няма такива, позволяващи монтаж на преместваем обект за лично
ползване на физическо лице, а само за обслужващи дейности по подръжка на
горската територия.
Вещото лице е отговорила и на въпроса в случай, че
съдът приеме процесния обект за строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ, то
процесната вилна сграда би следвало да представлява строеж от Пета категория
като съответстващ на чл.137, ал.1, т.5, буква "а".
Посочва в експертизата, че ако съдът приеме процесния
обект за строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ,то тогава процесната
вилна сграда не би била допустим строеж без промяна предназначението на
горската територия.
По действащата нормативна уредба основания за това
дават разпоредбите на Закона за горите, обн. ДВ, бр.19/08.03.2011г. и
"Наредба №5/31.07.2014г. за строителство в горски територии без промяна на
предназначението им". Опцията за строителство по реда на чл.152, ал.1 от
ЗГ, изискваща и отстъпено право на строеж съгласно чл.54, ал.1 от ЗГ, също не
дава възможност да се строят сгради за лично ползване, а само изредените в 7
точки видове строежи. Редът на чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от наредбата изисква
одобрен ПУП, в който да е определен двор за застрояване, допустимите площи и
устройствените показатели на който са дадени в Приложение №1. Дворът за застрояване
е обвързан с видове обекти по предназначение /Ферми за отглеждане на дивеч,
Риболюпилни и рибарници, Горски и ловни кантони и др./, като също няма двор за
застрояване за лично ползване на физическо лице. На последно място съществува
възможността за строителство с промяна на предназначението на поземлен имот в
горска територия /промяна на начина на трайно ползване на територията/,
съгласно чл.73, ал.1 от ЗГ. Видовете обекти, за които се допуска такава промяна
подробно са изредени. Вещото лице посочва, че процесната сграда не попада в
нито една от дадените възможности. В този смисъл прави извод, че ако бъде
приета за "строеж" по смисъла на ЗУТ, процесната сграда не би
представлявала допустим строеж.
Във връзка с представената по делото нотариално заверена
декларация за изграждане на процесната вила, в която се твърди строителство
преди 2000г., вещото лице посочва като действащи Закон за горите, обн. ДВ,
бр.125/1997г. /отм./, ППЗГ, обн. ДВ, бр.41/10.04.1995г. /отм./ и "Наредба
№19 от 1999г. за строителство в горите и земите от горския фонд", обн. ДВ,
бр.89/1999г. /отм./. Аналогично на сегашния чл.153 от ЗГ е чл.81, ал.4 от
стария ЗГ /отм./ и разпоредбите са сходни. В отменения ЗГ, в чл.16, ал.5, т.3 е
дадена възможност за учредяване на право на ползване на юридически и физически
лица в земи - горска територия, като в чл.16а, ал.2, т.3 са описани
необходимите документи. Строителството е допустимо без промяна на
предназначението на земята, може да бъде за сгради за временно или постоянно
обитаване, но от изредените в чл.81 функции, за които може да се осъществи
учредяването на право на ползване, няма такава за лично ползване на вилна
сграда. В ППЗГ /отм./ е бил в сила чл.140, ал.2, където в т.б са описани
обектите, които не се считат за строителство. Вещото лице посочва, че сред тях
няма такива, допускащи се за сгради за лично ползване на физически лица. За
обектите, представляващи строежи в "Наредба №19/1999г."/отм./, съгласно
чл.5, ал.2 строителството се разрешава при наличие на одобрен ПУП, а в чл.11,
ал.1 е записано, че частично застроително решение, одобрени проекти и
разрешение за строеж могат да се издават за обектите по чл.140, ал.2, т.б от
ППЗГ/отм./, но само за сгради за постоянно или временно обитаване, подробно изредени
в разпоредбата, като няма такива за лично ползване на вилни сгради от физически
лица.
Предвид посоченото, вещото лице прави извод, че и по действащата
нормативна уредба и по нормативната уредба, действала преди 2000г., процесната
вилна сграда не е допустим строеж.
При така събраните по делото доказателства от правна
страна съдът намира следното:
Производството по реда на чл.225 ЗУТ е служебно и
упълномощеното по закон лице – кмета на общината има право на преценка за
образуването му, провеждане и приключване с краен акт, подлежащ на оспорване.
Това е било сторено, като оспореният административен
акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и
при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е
постановена в границите на компетентност на кмета на община "Родопи"
съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея
са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта е
издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който
са установени строежи от пета категория, извършени без необходимите строителни
книжа.
В съответствие със закона оспореният административен
акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно
чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от
четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В
случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд
приема, че предпоставките за премахване на строежите са изпълнени.
В тази връзка съдът не кредитира изводите на вещото
лице относно това, че процесната вилна сграда – постройка не представлява
строеж. Видно от описанието на сградата в експертизата, както и определението,
дадено в §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съдът намира, че се касае за паянтова
постройка – т. 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп., бр. 61 от 2007 г.,
изм., бр. 54 от 2011 г., доп., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. „Вилната сграда е изпълнена изцяло с дървена носеща
конструкция. … За всички носещи елементи на конструкцията /колони и греди/ е
използван дървен материал със сечение 10/10см. Използвани са и по-малки дървени
гредички за укрепващи елементи по стените и тавана.“ В „подпокривно
пространство може да се ползва като таванско помещение със скосен покрив.“ „В
подпокривното пространство са монтирани по 2 прозореца на северната и на южната
фасади с размери 1,00м./0,80м. Отвън цялата сграда е облицована с гипсофазер
върху дървените колони. Между колоните е монтирана изолация от минерална вата
10см., а вътре към колоните е монтиран гипсокартон,…“. „Височината на сградата
от терена до стрехата е 3,70м., като 0,40м. от височината се заема от кухото
пространство под сградата, където са наредени бетоновите блокчета. Височината
от терена до билото е 5,00м.“
При това описание на сградата, повече от ясно е, че не
се касае за преместваем обект, а за дървена паянтова постройка, която, макар и
да е монтирана върху бетонови блокчета не директно на земята и да има за основа
дървени скари, не означава, че може да бъде преместена кето и да е в
пространството. Определението на §5, т.80 ЗУТ
предвижда на първо място, че „преместваем обект" е обект, който
няма характеристиките на строеж. В случая това не е така, тъй като се посочи
по-горе процесния обект е постройка, т.е. нещо, което е построено, макар и не с
тухли и бетон. Освен това т.80 поставу условието той да може да бъде преместван
в пространството. В случая от размерите на сградата се установява, че
евентуално може да бъде повдигната и преместена на близко разстояние, което предвид
обема й според съда е малко вероятно да се случи, без да се наруши нейната
цялост, а на по-отдалечено място изобщо не може да бъде осъществено, тъй като
самото вещо лице посочва, че няма такова превозно средство. Не на последно
място норма та на т.80 изисква наличието на сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта. При положение, че в случая носещите елементи са колони и греди, каквито
се изграждат при типичния строеж, а така също и дървени дъски със сечение
10/10см., то за какви сглобяеми или монолитни елементи може да се говори,
осигуряващи устойчивостта на обекта, даже и при преместване?
В този смисъл
съдът не споделя изложеното от вещото лице, че процесният обект не е строеж по
см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, представляващо и въпрос от правно естество, за
което преценката е на съда.
Относно търпимостта на процесната вила, по делото са
налице документи, които удостоверяват, че е извършен преди 2000 г.
При това положение съгласно действащите към онзи
момент Закон за горите, обн. ДВ, бр.125/1997г. /отм./, ППЗГ, обн. ДВ,
бр.41/10.04.1995г. /отм./ и "Наредба №19 от 1999г. за строителство в
горите и земите от горския фонд", обн. ДВ, бр.89/1999г. /отм./ - чл.16,
ал.5, т.З ЗГ /отм./, е дадена възможност за учредяване на право на ползване на
юридически и физически лица в земи - горска територия, като в чл.16а, ал.2, т.З
са посочени необходимите документи. Предвидена е възможност за строителството
без промяна на предназначението на земята, но само за сгради за временно или
постоянно обитаване, но за точно определено предназначение, за които може да се
осъществи учредяването на право на ползване. В изброените възможности няма предвидени
такива за лично ползване на вилна сграда. В ППЗГ /отм./ е бил в сила чл.140,
ал.2, където в т.6 са описани обектите, които не се считат за строителство, и
където също няма такива, допускащи се за сгради за лично ползване на физически
лица.По същия начин е предвидено в нормата на сега действащия чл.153 от ЗГ.
За обектите, представляващи строежи в "Наредба
№19/1999г."/отм./, съгласно чл.5, ал.2 строителството се разрешава при
наличие на одобрен ПУП, а в чл.11, ал.1 е записано, че частично строително решение,
одобрени проекти и разрешение за строеж могат да се издават за обектите по
чл.140, ал.2, т.б от ППЗГ/отм./, но само за сгради за постоянно или временно
обитаване, подробно изредени в разпоредбата, като няма такива за лично ползване
на вилни сгради от физически лица.
Посочената правна уредба е съобразена от вещото лице,
като съдът прави извод, че и по действащата нормативна уредба и по нормативната
уредба, действала преди 2000г., процесната вилна сграда не е допустим строеж. В
този смисъл административният орган е направил верни изводи относно търпимостта
на строежа по реда на §16 от ДР на ЗУТ и по § 127 от ЗИДЗУТ.
Строежът е разположен в горска територия, без да са
налице условията на законовите разпоредби при изграждането му или към настоящия
момент, при липса на учредено право на ползване или да е променено неговото
предназначение в контекста на казаното по-горе, поради което изводите на
административния орган са правилни и законосъобразни.
Водим от всичко изложено, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно. Същото следва да се присъди в размер на 100 лв.
Поради което и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц.М.С., ЕГН
**********, с адрес ***, с адрес за кореспонденция: ***, против заповед
№ 100/29.01.2021г. на кмета на Община Родопи, с която на основание чл.225,
ал.2, т.2 във вр. с чл.225а от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж:
"Вилна сграда", находящ се в местност "Св.Сряда"
(„Студенец"), ПИ 32408.68.53 - държавна горска територия, в землището на
с.Извор, Община „Родопи" - Пловдив, който строеж е подробно описан в
констативен акт № 20/21.09.2020г., съставен от служители в Община „Родопи"
- Пловдив, от извършителя Ц.М.С..
ОСЪЖДА Ц.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, с адрес за кореспонденция: *** да заплати на Община Родопи, обл.
Пловдив, сумата в размер от 100лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: