№ 1
гр. Ардино , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на тридесет и първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентин Д. Петров
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Валентин Д. Петров Гражданско дело №
20205110100141 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2,
предл. 2 ЗУТОССР.
Постъпила е искова молба от С. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Гърбище, общ. Ардино, чрез пълномощник адвокат М.Ш. от АК – Кърджали против ТП
НОИ – Кърджали, с правно основание чл. 1 и сл. от ЗУТОССР.
В исковата молба ищеца е посочил, че през периода от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г.,
без прекъсване е работил кат о шофьор в СУ „Балканстрой“ - гр. София. В трудовата му
книжка № 140/26.05.1987 г., издадена на името на Симеон Радев Русинов /С. Р. Р./, на стр.
10 и 11, на трети ред е било отразено, че ищецът е работил в същото предприятие като
шофьор, за горепосочения период. В разпореждане № 2136-08-2/17.10.2019 г. на
Териториално поделение на НОИ- Кърджали, този стаж не е бил зачетен и признат, поради
това, че ведомостите на осигурителя са били предадени и се съхранявали в Обединен
осигурителен архив с. Невестино при ТП на НОИ - Кюстендил, и при изискан от НОИ-
Кърджали по служебен път информация е било получено Удостоверение обр. УП 13, изх. №
5506-09-5164#1/20.09.2019 г., където е било посочено, че ищецът е имал 6 работни дни
положен стаж за месец 06.1977 г. в звено „Бояджии № 22“, а за периода от от месец 07.1977
г. до месец 12. 1977 г. в предадените ведомости липсвало информация за звено „Шофьори“.
Твърди се още в исковата молба, че ищецът през периода 01.01.1986 г. до 31.12.1986г. е
работил като тютюнопроизводител в Смесена бригада гр. Кочериново, към ТКЗС-
Кочериново. При напускане на работата поискал и му е бил издаден обр. УП- № 30, в който
е бил отразен този положен от ищеца труд, стаж и прослужено време. Ищецът е направил
искане до ТП на НОИ- Кюстендил, да му бъде издаден обр. УП- 15, за този положен стаж и
прослужено време. С уведомително писмо изх. № 5506-09-1103#3/21.05.2019 г., на ТП на
НОИ - Кюстендил, ищецът бил уведомен, че в отдел “Обединен осигурителен архив“ - с.
Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил, след щателна проверка в приетата разплащателна
документация на осигурителя ТКЗС - гр. Кочериново с приемно предавателен протокол №
216-09А/28.08.11.2008 г., в която за периода от м. 01.1986 г. до м. 12.1987 г. са били открити
1
колегите: Христо Родопски и Сълза Родопска, но отново не са били открити данни за лицето
С. Р. Р. /СИМЕОН РАДЕВ РУСИНОВ/, ЕГН **********, поради което образец за
осигурителен доход не можело да бъде издаден.
Предвид гореизложеното, за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на
настоящия иск по чл. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗУТОССР, за установяване на осигурителен трудов
стаж за посочените периоди по съдебен ред.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което:
1. Съдът да признае за установено по отношение на ТП на НОИ- Кърджали, че
ищецът е работил в СУ „Балканстрой“- гр. София от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. без
прекъсване, на длъжност шофьор на 8 часов работен ден с месечно трудово възнаграждение
105 лв., което време да се зачита за трудов и осигурителен стаж.
2. Съдът да признае за установено по отношение на ТП на НОИ- Кърджали, че
ищецът е работил без прекъсване в Смесена бригада гр. Кочериново, към ТКЗС– гр.
Кочериново през периода 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., като тютюнопроизводител, което
време да се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Представени са съответни писмени доказателства, които съдът с Определение №
3/20.01.2021 г. постановено по реда на чл. 140 от ГПК, в закрито съдебно заседание ги е
допуснал и приел.
В ОСЗ по делото молителят се явява и се представлява от адвокат М.Ш. от АК-
Кърджали. Искът се намира за допустим, основателен и напълно доказан с представените и
приети писмени и събраните гласни доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна по делото ТП НОИ – Кърджали е
депозирала писмен отговор по предявеният иск. Намира предявения иск за недопустим,
предвид липса на удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР. Навеждат се доводи, че ако съдът
приеме искът за допустим, то същият се явява неоснователен. Оспорват се изцяло
твърдяните от ищеца обстоятелства. Не се сочат писмени доказателства. Ответната страна
заявява, че ще се ползва от приложените от ищеца писмени такива. Не парви
доказателствени искания. В ОСЗ ТП НОИ- Кърджали се представлява от ст. Юрисконсулт
Янев, който в ход по същество намира искът за неоснователен и недоказан и моли съдът да
го отхвърли.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени
доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето
защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на
удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от
териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до
претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ липсват
2
писмени данни за трудовия стаж, или от друга страна представени такива, не се признават за
осигурителен стаж. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по
реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР). В
конкретния случай всички предпоставки за допустимост на иска са налице.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността си и
няма правоприемник, искът се предявява само срещу съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт.
Ищецът е представил по делото издадено на основание чл. 5, ал. 10 КСО,
удостоверение № 5506-09-905#1/25.02.2021 г. на ТП НОИ- Кюстендил, в качеството му на
орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на
осигурители с прекратена дейност без правоприемник, с което уведомяват ищеца, че
разплащателните ведомости и другите трудовоправни документи на осигурителя „Монтаж
комплект инженеренг“ ЕООД- София, с предприятие в с. Невестино, за периода от м. Юли-
1977 г. до м. Декември- 1977 г., липсва информация в звено „Шофьори“, за лицето С. Р. Р.
/Симеон Радев Русинов/. Представеното удостоверение има характер на документ по чл. 5,
ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя и допустимостта на производството.
По същество:
Съдът намира, че се установи по безспорен начин, че ищецът С. Р. Р., с ЕГН:
**********, от с. Гърбище, община Ардино е полагал труд, както следва:
1. В СУ „Балканстрой“- гр. София от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. без прекъсване, на
длъжност шофьор, на 8 часов работен ден с месечно трудово възнаграждение 105 лв., което
време следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж.
2. В Смесена бригада- гр. Кочериново, към ТКЗС– гр. Кочериново, през периода
01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., като тютюнопроизводител, което време да се зачете за трудов
и осигурителен стаж,
поради следното:
Представени са писмени доказателства, които имат характер на начало на писмено
доказателство по чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, от които се установява, че за процесните
претендирани периоди от ищеца за установяване на трудов стаж, от една страна, липсват
каквито и да било данни, които да оборват неговите твърдения, от друга, доказват по един
несъмнен начин наведените от него твърдения, във връзка с установяването на този трудов
стаж за посочените периоди.
От представеното по делото писмено доказателство- Удостоверение за идентичност
на лице с различни имена се установява, че С. Р. Р. и Симеон Радев Русинов, са имена на
3
едно също лице с ЕГН: **********.
От представеното по делото писмено доказателство- Трудова книжка №
140/09.02.1985 г. издадена на лицето Симеон Радев Русинов се установява / първите три
позиции/, че същият е работил в СУ „Балканстрой“- гр. София за периода от 1974 г. до края
на 1977 г. първоначално като бояджия, а в последствие и като шофьор.
От представеното писмено доказателство по делото- Удостоверение № 16/01.11.84 г.
издадено от АПК „Десети конгрес“- с. Кочериново, се установява, че молителят е работил
като тютюнопроизводител в „Смесена бригада“ към аграрно промишлената кооперация,
през периода 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г.
Всички останали писмени доказателства представени от молителя по делото
подкрепят обсъдените по- горе, не противоречат на събраните по делото и гласни
доказателства и за в подкрепа на твърденията на молителя относно доказването на трудов
стаж за посочените периоди.
По делото са събрани и гласни доказателства, обективирани в показанията на
разпитаните по делото четирима свидетели- Шукрие Расим Р., Фердес Емин Р., Фикрет
Османов Хабилов, и Билназ Бекирова Садулова, част от тях преценени при условията на чл.
172 от ГПК, като за всеки от тях са налице предпоставките на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, в
насока доказване претенцията на ищеца, съдът кредитира като обективни, безпристрастни,
последователни и логични и непротиворечащи на приетите по делото писмени
доказателства, относно удостоверяването на трудов стаж на молителя, а именно:
1. Че е работил в СУ „Балканстрой“- гр. София от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. без
прекъсване, на длъжност шофьор, на 8 часов работен ден с месечно трудово възнаграждение
105 лв., което време следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж.
2. Че е работил в Смесена бригада към АПК „Десети конгрес“- гр. Кочериново, през
периода 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., като тютюнопроизводител, което време да се зачете за
трудов и осигурителен стаж,
При тази преценка и анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдебния състав разгледал делото приема, че преценени в съвкупност,
писмените и гласните доказателства установяват по един категоричен и несъмнен начин, че
ищеца С. Р. Р., ЕГН: **********, от с. Гърбище, община Ардино област Кърджали,
1. Че е работил в СУ „Балканстрой“- гр. София от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. без
прекъсване, на длъжност шофьор, на 8 часов работен ден с месечно трудово възнаграждение
105 лв., което време следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж.
2. Че е работил в Смесена бригада към АПК „Десети конгрес“- гр. Кочериново, през
периода 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., като тютюнопроизводител, което време да се зачете за
трудов и осигурителен стаж,
без да прекратява трудовото си правоотношение с работодателя през тези периоди,
при 8 часов работен и петдневна работна седмица, при което предявеният иск като напълно
доказан се явява основателна и ще следва да се уважи.
4
По разноските:
Наведени са претенции от ищеца чрез процесуалния представител за заплащане на
направените деловодни разноски за процесуално представителство в това производство.
Въпреки този изход на спора и предвид, че на основание чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР
ищецът е освободен от първоначално внасяне на дължима ДТ, съобразно чл. 9, ал. 1 от
ЗУТОССР, такава не се следва по делото от никоя от страните. За направеното искане за
заплащане на направените по делото деловодни разноски от ищцовата страна, съдът намира,
че това изкане следва да се остави без разглеждане и препраща основанието му към чл. 9, ал.
2 от ЗУТОССР.
Мотивиран по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал
делото по същество,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с
чл. 3, ал. 2, предл. 2 от ЗУТОССР по отношение на ТП НОИ- Кърджали, с адрес: гр.
Кърджали, ул. „Булаир" № 35, област Кърджали, че С. Р. Р., ЕГН: ********** , от с.
Гърбище, община Ардино област Кърджали,
1. Че е работил в СУ „Балканстрой“- гр. София от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. без
прекъсване, на длъжност шофьор, на 8 часов работен ден с месечно трудово възнаграждение
105 лева, което време следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж;
2. Че е работил в Смесена бригада към АПК „Десети конгрес“- гр. Кочериново, през
периода 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., като тютюнопроизводител, което време да се зачете за
трудов и осигурителен стаж;
без да прекратява трудовото си правоотношение с работодателя през тези периоди,
при 8 часов работен и петдневна работна седмица;
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред ОС- Кърджали;
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
5