Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 06.03.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2421 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.С.Г., чрез адв. В.Ф., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-001988/26.07.2018г., издадено от началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в резултат допуснати материалноправни и процесуалноправни закононарушения и се моли за неговата отмяна. Оспорват се констатациите в АУАН и се твърди, че жалбоподателката не е извършила административно нарушение. Депозирано е допълнително изложение към жалбата, в което в подкрепа на твърденият в жалбата се релевират доводи, че мястото на контролирания пътен участък не е било обозначено с пътен знак Е 24, каквито са били изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и по този начин не са били спазени условията и редът за използване на автоматизираното техническо средство, което има за своя последица незаконосъобразност на наказателното постановление. На следващо място се твърди, че за процесния радарен скоростомер липсват безспорни доказателства за извършена последваща порверка по чл. 764 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като в тази връзка се инвокират доводи, че в представеният протокол не е вписан идентификационния номер на процесното АТСС. На последно място се излагат съображения, че наложената санкция е неправилно определена, тъй като в процесния контролиран участък е бил наличен изричен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 70 км/ч, поради и което следва да бъде изменен размера на глобата, като се постанови такава в размер на 400 лева и да бъде отменено наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“.
В хода и по реда на съдебните прения жалбоподателката, чрез процесуалния си представител развива съображения в подкрепа на съдържащите се такива в допълнението към жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.10.2017г., в 12:06:38 часа,
в град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока град София, на GPS координати EL 26.00.2783, NL 43.51.1216, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 655,
с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, и изображение с клип № 5847 е
било заснето МПС – лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № Р 49 96 КА,
собственост на „Хоризонт САЩ“ ООД, което моторно превозно средство при
разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място е било
установено да се движи със скорост 110 км/ч, от която скорост е била приспадната
максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно
превозно средство се е движило с превишение от 57 км/ч. в населено място.
Въз основа на установеното с техническото средство, след установяване
собственикът на моторното превозно средство на 16.05.2018г., видно от приобщената
по делото Декларация по чл. 188 ЗДвП (лист 12), управителят и представляващ юридическото
лице собственик на моторното превозно средство е декларирал, че на 20.10.2017г.,
околок 12,06 часа, моторното превозно средство е било управлявано именно от
жалбоподателката, за което и на същата е бил съставен АУАН № 18-1085-001988
(бл. № 566733) от 01.06.2018г., за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил предявен на жалбоподателката, която отразила в него, че има
възражения.
Конкретни възражения не са били изложени, както в АУАН, така и в срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 18-1085-001988 от
26.07.2018г., издадено от началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена и доказана, въз основа на извършената оценка на събраните
в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията
на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител М. Вали А.,
както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства - АУАН № 18-1085-001988 (бл. № 566733) от
01.06.2018г., Протокол за използване на
Автоматизирано Техническо Средство или Система рег. № 1085Р-6382, ведно с карта
за местоположението на техническото средство, снимка от клип № 5847 от дата
20.10.2017г., 12:06:38 часа, Справка за собственост на МПС, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г., ведно с
технически характеристики и инструкция за работа, Протокол № 2-37-17 от
последваща проверка на мобилна система с тип TFR- 1М № 4835, с идентификационен № 655 от дата 11.05.2017г., Докладна записка
с рег. № 1085Р-777/01.02.2018г., Декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, копие на свидетелство за управление на
МПС, писмо и докладна записка във връзка с връчване на НП и Справка за
нарушител.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство без да съдържат, каквито и да било
противоречия, а както гласните, така и писмените и веществените доказателства
безспорно установяват приетата за осъществила се доказателствено обезпечена
фактология.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения, касаещи допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Съдът намира за неоснователни и развитите от страна на защитника на жалбоподателката доводи, досежно допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП, предвид липсата на обозначаване на мястото за контрол с пътен знак Е 24.
Няма спор, че към датата на
нарушението 20.10.2017г. е била отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, изискваща да се обозначават, чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи,
както и че към същата дата 20.10.2017г. не е била изрично отменена аналогичната
разпоредба на чл.
7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., касаещи сигнализирането на
контролираният пътен участък с пътен знак Е 24, преди мястото на контрол с
АТТС.
Закона за нормативните актове обаче в своя чл. 13 предвижда задължителна мълчалива отмяна на неотменените изрично актове по прилагане на закон, какъвто в случая акт безспорно е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 165, ал. 3 ЗДвП и § 1 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в случаите, в които същият акт е частично отменен съобразно обсега на отменяването или ако новият закон изрично не е разпоредил да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения/изменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. В случая липсва изрично разпореждане на закона да останат правилата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради и което разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се явява мълчаливо отменена, доколкото противоречи на разпоредба на закона, която доразвива и именно във връзка, с която е приета.
В същия смисъл е Решение № 1630 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова
Отделно от това неизпълнението на изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., дори и преди отмяната на този законов текст, действително представлява нарушение на правилата за установяване на административно нарушение, но същото не е от категорията на съществените и не води до незаконосъобразност на процедурата по установявана нарушението и санкциониране на нарушителя.
В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе, обобщена в Решение от 15 юли 2019 год., постановено по КАНД № 162 по описа на съда за 2019г.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите от страна на защитника на жалбоподателката доводи, касаещи нарушение на изискването за обозначаване на мястото на контрол с пътен знак Е 24.
Без опора в доказателствената съвкупност по делото е твърдението в жалбата, касаещо липсата на безспорни доказателства, че средството за измерване, с което е била установена скоростта на автомобила, не е преминало последваща проверка. Видно от приложения по делото Протокол № 2-37-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1М“ (лист 10 от делото) системата за видеоконтрол с посочения в АУАН и НП идентификационен № 655 е преминало последваща проверка след ремонт на 11.05.2017г. и е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Според настоящия съдебен състав обстоятелството, че в цитирания протокол идентификационния номер на конкретното средство за измерване е изписан № 655/14, не е в състояние да обоснове и най-общ извод, че се каса за различно средство за измерване. Именно това автоматизирано техническо средство TFR – 1М, с посочения в протокола за последваща проверка идентификационен № 655, видно от Протокола за използване на АТСС (лист 7 от делото) и снимка от клип № 5847 (лист 8 от делото) е устройството, с което е била установена скоростта на посочения в АУАН и НП автомобил с рег. № Р 49 96 КА. В протокола за използване на АТСС е цитиран също именно протокол № 2-37-17 от дата 11.05.2017г., за последваща проверка на конкретното използвано средство за измерване, което също обосновава само и единствено извода, че се касае за едно и също средство за измерване, с идентификационен № 655, което е преминало последваща проверка.
Напълно опровергани от събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя М.В.А., чиито показания съдът напълно кредитира като депозирани от лице, за което не са налице каквито и да било данни за възможна заинтересованост и едновременно с това намиращи се в корелативно единство с писмените доказателства – Протокол за използване на АТСС и карта с GPS координатите на средството за измерване, безспорно се установява, че мястото където е била засечена скоростта на превозното средство е след кръстовището на бул. „България“, за КАТ, а именно бул. „България“ до № 115 – бензиностанция „Лумакс“, поради и което и съпоставено с техническите характеристики на средството за измерване, видно от които същото е с обхват на действие между 60 и 120 метра, изключва възможността скоростта на управляваното от жалбоподателката МПС да е засечена преди посоченото кръстовище, до което именно съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП е зоната на действие на знака поставящ ограничение на скоростта от 70 км/ч., както се твърди и в допълнително изложение към депозираната жалба.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и гласните такива, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 20.10.2017г., в 12:06:38 часа, в град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока София, е управлявала лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № Р 49 96 КА, собственост на „Хоризонт САЩ“ ООД, като при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място се е движила със скорост 110 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 57 км/ч. в населено място
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, безспорно се установяват времето и точното място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е процента на грешка, в полза на нарушителя. От представената от управляващия и представляващ юридическото лице собственик на моторното превозно средство декларация по чл. 188 ЗДвП безспорно се установява и доказва, че именно жалбоподателката е управлявала моторното превозно средство, с което е установено нарушението на посочените дата и час.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а именно, че управлява МПС в населено място, че липсва знак, който да установява различна от нормативно определената скорост за движение в населено място, както и че се е движила с установената скорост от 110 км/ч., като във волево отношение жалбоподателката пряко е целяла настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Правилно, установените факти са субсумирани като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост над 50км/ч в населено място - град Русе, като превишението е именно 57 км/ч. Правилно е издирена и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда размер на наказанието „Глоба“, а именно 700 лева и 50 лева увеличение за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., като в случая превишението, за което е санкционирана жалбоподателката е именно 57 км/ч., поради и което правилно е индивидуализиран размера на административното наказание „Глоба“, като същото е определено в размер на 750 лева., както и на жалбоподателката е наложено и кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание – „Лишаване от право да управлява МПС“, което е в абсолютна стойност, а именно 3 месеца.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателката нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, доколкото се касае се за превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост за движение в населено място и с оглед зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия, в резултат на движение с превишена скорост, самото деяние разкрива завишена степен на укоримост.
По изложените мотиви, съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а ангажираните с жалбата и допълнителното изложение към същата и поддържани в хода по същество доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление за неоснователни и недоказани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-001988 от 26.07.2018г., издадено от началник
Сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на Е.С.Г., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни
наказания „ГЛОБА“ в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева)
и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 (три) месеца,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: