Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.03.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.03. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА И.
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1009
по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260273/05.11.2020г., постановено по гр.д. № 2326/2020г. по описа
на Районен съд – С.З., с което е осъден „А.Ш.“ ЕООД да заплати на ЕТ „М.М.М.“ сумата 24 558 лв., представляваща неплатен
остатък по фактура № *********/26.08.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 5 471.41 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 30.12.2017г. – 10.03.2020г.,
сумата 2631.18 лв., представляваща направени по делото разноски.
Въззивникът „А.Ш.“ ЕООД изцяло се обжалва първоинстанционното
решение, като са изложени съображения за неправилност на същото, с искане да
бъде отменено и да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските
по делото.
В законния срок е постъпил отговор от въззиваемия ЕТ „М.М.М.“, в който
се взема становище, че жалбата е неоснователна и като такава да се остави без
уважение. Взема становище по направените във въззивната
жалба оплаквания и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се
разноските по делото.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание с
чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „М.М.М.“
моли съдът да осъди ответника „А.Ш.” ООД
да му заплати: сумата от 24558 лв.
– главница, в размер на неизплатената част по Фактура № *********/26.08.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от предявяване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата, както и
сумата от 5471,41 лв., представляваща законна лихва за забава от 30.12.2017 г.
до 10.03.2020 г. Претендира за направените в настоящото производство.
Ответникът „А.Ш.” ЕООД в законоопределения
срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва, че ЕТ „М.М.Х."
му е доставило посочените като количество, асортимент, наименование и стойност
молба стоки. Не оспорва, че във връзка доставените цигари ЕТ „М.М.Х. е издал фактура 30831/26.08.2014г. и че
същата е получена и осчетоводена от ответното дружество. Не оспорва и че
по фактура 30831/26.08.2014г. ответното дружество е извършило плащания на
посочените в исковата молба дати. Не оспорва и обстоятелството, че падежът за
плащане на сумата посочена във фактура 30831/26.08.2014г. е настъпил на
10.09.2014 г.
Счита,
че задължението по процесното вземане е погасено по
давност, като излага доводи в тази насока. Моли съдът да отхвърли предявените искове и да му присъди
направените съдебни и деловодни разноски по делото.
Безспорно
е установено, че между ЕТ „М.М.Х.“, гр. Я., и „А.Ш.“
ЕООД е сключен договор за продажба от 26.08.2014 г., по силата на който
ответното дружество е продало на ответника цигари „К.” и „М.”, общо 1 450
стека, за което е издадена фактура № *********/26.08.2014 г., на стойност 47
058,00 лева. Ищецът по настоящото дело се явява правоприемник на ЕТ „М.М.Х.“, което се установява от служебно извършена справка в
търговския регистър.
Безспорно
е, че ответникът е осъществил частично плащане, в размер на 22 500 лв.,
както следва: на 02.12.2016 г. – 5 000 лв. на 22.12.2016 г. – 2 500 лв. на
25.01.2017 г. – 5 000 лв. на 08.08.2017 г. – 5 000 лв.
на 29.12.2017 г.- 5 000 лв. Останала неизплатена сумата от 24 558 лева.
Видно
от представените от ищеца доказателства, а и след служебно направена справка от
съда, се установява, че за вземането по процесната
фактура, на 16.07.2019 г. ищецът е депозирал заявление до Районен съд - гр.С.З.
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 3693/2019 г., по описа на СтРС,
като е издадена Заповед за изпълнение № 1919/18.07.2019 г. Срещу издадената
заповед е постъпило възражение от длъжника, като в изпълнение разпореждане на заповедния
съд, заявителят /ищецът/ в указания му едномесечен срок е предявил установителен иск за вземането си, с правно основание
чл.422 от ГПК. Поради обстоятелството, че заявителят не е представил пред
заповедния съд надлежни доказателства за входираната
по чл. 422 от ГПК искова молба, с Определение № 3279/13.09.2019 г. на PC С.З.,
издадената заповед за изпълнение е обезсилена. Предвид този факт, исковия съд,
поради липса на правен интерес, е прекратил производството по образуваното
гр.д. № 4271/2019г., по описа на СтРС.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се
задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката. В настоящия случай въззивният съд намира за безспорно установено възникването на
облигационни отношения между страните, по силата на които ЕТ „М.М.М.“ е
доставило стоката, описана в процесната фактура. Във фактура
не е уговорен срок на плащане, поради което се приема, че същият е на датата на
издаването й – 26.08.2014 г. Не е спорно обстоятелството, че по процесната фактура, „А.Ш.“
ЕООД е заплатил сума в размер на 22 500 лв., като е останал
неизплатен остатък от 24 558 лв.
Ответникът
признава задължението си спрямо ищеца, но въвежда възражение за изтекла
погасителна давност на вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. В случая вземането за главницата подлежи на погасяване с общата
петгодишна давност, която изтича на 26.08.2019 г., а искът е предявен на
12.03.2020 г., към която дата са изтекли повече от 5 години. Следователно
следва да се разгледа направеното от ищеца възражение за прекъсване на
давността на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД, поради признаване на вземанията от страна на ответника чрез извършените 5
бр. частични плащания.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че извършените от „А.Ш.“ ЕООД плащания,
по процесната фактура представляват признание на
вземането по отношение на непогасената част от дълга. Фактът на извършването на
частично плащане по конкретна фактура сам по себе си не съставлява признание
относно непогасената част от дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля
относно тази част на вземането на кредитора. Волеизявлението на длъжника при
частичното плащане обхваща единствено заплатената част от фактурираното
вземане. Ето защо, в тази хипотеза липсва манифестиране на воля на длъжника,
потвърждаваща съществуването на неплатената част от размера на дълга /в този
смисъл решение № 26 от 24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, решение № 87 от 24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС решение № 100/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 255/2013 г. на ВКС, ІІ т.
о., решение № 98/2013 г. на ВКС, І т. о./. Поради това въззивният
съд намира, че в случая не е налице признаване на вземането от длъжника по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и към момента на подаване на настоящата
искова молба – 12.03.2020 г. петгодишната погасителна давност е изтекла .
Въззивният съд счита, че не е налице и хипотезата на
прекъсване на давността по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, на която се позовава ЕТ „М.М.М.“.
Ищецът посочва, че на 16.07.2019 г. е депозирал заявление
до Районен съд - гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 3693/2019 г. по описа на СтРС и е издадена Заповед за изпълнение № 1919/18.07.2019
г. Поради това с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът посочва, че е
прекъсната давността на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и без значение факта,
че горепосочената заповед е обезсилена с Определение № 3279/13.09.2019 г. на Районен
съд - С.З..
Въззивният съд намира, че подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК би имало значение, ако настоящият иск беше установителен
с правно основание по чл. 422 ГПК, в който случай искът щеше да се счита за предявен от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК. Освен това, след като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е
обезсилена от съда, то се счита, че заявление по чл. 410 ГПК въобще не е било подавано, поради което и на основание чл. 116,
б."б" ЗЗД не е налице хипотезата на прекъсване на давността. В
случая, съдът е сезиран с осъдителен иск чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, който е самостоятелен иск и
образуваното по него производство не се явява продължение на заповедното
производство, а се счита образувано с подаването на исковата молба на 12.03.2020
г. Поради това въззивният съд приема, че не е налице
и хипотезата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
С оглед
изложеното въззивният
съд намира, че петгодишната давност за вземането 24 558 лв., представляваща неплатен остатък по фактура №
*********/26.08.2014 г. е изтекла, към датата на подаване на исковата молба –
12.03.2020 г. и предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и иска за сумата от 5 471, 41 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.12.2017г. –
10.03.2020г. на основание разпоредбата на чл.
119 от ЗЗД, според която с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а
вместо него постановено друго, с което следва да бъдат отхвърлени предявените
искове от ЕТ „М.М.М.“ против „А.Ш.“ ЕООД за заплащане
на сумата от 24 558 лв., представляваща неплатен остатък по фактура №
*********/26.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.03.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 5 471, 41 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
30.12.2017г. – 10.03.2020г. като погасени по давност.
С оглед изхода на делото ЕТ „М.М.М.“
следва да заплати на „А.Ш.“ ЕООД направените пред първоистанционния
съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. и
направените пред въззивния съд разноски за държавна
такса в размер на 601 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000
лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260273/05.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 2326/2020г. по описа на Районен съд – С.З. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от ЕТ „М.М.М.“
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. *****против „А.Ш.“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *****за
заплащане на сумата от 24 558 лв., представляваща неплатен остатък по
фактура № *********/26.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане и за заплащане на сумата
от 5 471, 41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 30.12.2017г. – 10.03.2020г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА
ЕТ „М.М.М.“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Я., ул. *****да заплати на „А.Ш.“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *****направените
пред първоистанционния съд разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв. и направените пред въззивния съд разноски в размер на 601 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.