РЕШЕНИЕ
№ 1263
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120100095 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е било образувано по предявен от М. Н. С. против
„ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4 финанс“ ЕООД/ иск за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 739,60 лева,
представляваща платена без основание сума по нищожен договор за
потребителски кредит № ********** от 11.11.2022г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане.
В условията на евентуалност предявява иск за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата от 226,94 лева, представляваща платена без основание
сума за такса за експресно разглеждане на документи по нищожна договорна
клауза от договор за потребителски кредит № ********** от 11.11.2022г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 11.11.2022г. между М. Н. С., в
качеството й на кредитополучател и „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно
наименование „4финанс“ ЕООД/, в качеството му на кредитор, е сключен
договор за потребителски кредит № ********** от 11.11.2022г. от разстояние
по реда на чл. 6 и чл. 7 ЗПФУР, с предмет на договора предоставяне в кредит
на сумата от 1100 лв. за срок до 11.12.2022г., при стандартен лихвен процент
40,97%, лихвен процент за срока на кредита в размер на 40,99%, ГПР в размер
на 49.7%, като дължимата лихва за срока на договора в размер на 37.06 лв.
Предвидена е и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 226,94
1
лв. Общата сума за плащане по договора е в размер на 1364 лв., от които 1100
лв. - главница; 37,06 лв. - договорна лихва за периода от 11.11.2022г. до
11.12.2022г. и 226,94 лв. - такса за разглеждане на документи. Договорът е
сключен при общи условия, съгласно които в случай на искане за удължаване
срока на договора, кредитополучателят дължи такси съобразно тарифа на
дружеството, като удължаването на срока на договора може да бъде съответно
за 7, 14 или 30 дни. На ищцата било изпратено писмо под формата на
извлечение от 27.11.2022г., съгласно което при искане за удължаване на
договора се дължат следните суми: за удължаване със 7 дни - 105,60 лв.; с 14
дни - 158,40 лв. и за 30 дни – 264 лв. Твърди се още, че на ищцата е изпратен и
договор в електронна форма, при изтеглянето на който файлът няма
възможност да се запази, а след това системата автоматично се заключва,
поради което С. не разполага с договора за кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1,
чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Твърди се още, че таксата за разглеждане на документи не е включена в
ГПР, поради което договорът за кредит е недействителен, тъй като не отразява
действителния ГПР по кредита и действителното оскъпяване. В случай, че
бъде включена таксата за разглеждане на документи в ГПР, то реалните
параметри на договора за кредит биха били следните: общо изплатено по
кредита: 1364.00 лева, оскъпяване за срока на кредита: 24.00%, годишен
лихвен процент: 288.00%, ГПР: 1221.48%.
Освен това счита, че клаузата за такса за експресното разглеждане на
кредита е нищожна поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
поради което по нея не се дължи изпълнение от потребителя. Сочи още, че
уговорената такса представлява „скрита“ договорна възнаградителна лихва в
нарушение и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Таксата за разглеждане на документи има за цел да заобиколи ограничението
на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, предвид което е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид гореизложеното, счита, че договорът за кредит е
недействителен и по аргумент от чл.23 ЗПК се дължи връщане на чистата
стойност на кредита т.е. главницата.
Счита, че когато таксите за бързо разглеждане на кредита са част от
конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са
задължителни за получаването му, същите представляват част от ГПР.
Съгласно решение на СЕС по дело С- 714/22, липсата, неясното посочване на
ГПР в договора за потребителски кредит, както и неточното му обявяване, без
да са включени всички разходи, допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Предвид изложеното за ищцата е налице правен интерес от връщане на
2
недължимо платеното на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в размер на
739,60 лв. Сочи, че ищцата е извършила следните плащания: на
11.12.2022г. - 105 лв.; на 17.12.2022г. - 237.60 лв.; на 17.01.2023г. - 249 лв.; на
16.02.2023г. - 249,60 лв.; на 18.03.2023г. - 249,60 лв.; на 13.04.2023г. - 249,60
лв.; на 16.05.2023г. - 249,60 лв.; на 16.06.2023г. - 249,60 лв., или общо 1839,60
лв. Платените суми над главницата от 1100 лв. са платени без основание, а
именно сумата от 739,60 лв. и подлежи на връщане, тъй като договорът за
кредит е недействителен.
В условията на евентуалност, в случай че съдът счете договора за
действителен, претендира сумата от 226,94 лв., платена по нищожна клауза за
такса за експресно разглеждане на документи.
Посочва още, че при предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за
връщане на недължимо платено по нищожен договор за кредит или нищожни
договорни клаузи за отхвърлена част от иск не се присъждат разноски на
ответната страна, доколкото се касае за иск за защита на потребител (решение
на СЕС от 16 юли 2020 година по съединени дела С- 224/19 и С-259/19).
Представя доказателства. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор с който оспорва претенциите изцяло като неоснователни.
Признава факта на извършени плащания по договора в общ размер на 1839,60
лева на посочените в исковата молба дати и суми.
Сочи, че между страните е сключен Договор за кредит № 97451111005 от
11.11.2024г. за сумата от 1100 лева за период от 30 дни и падежна дата
07.01.2024г., договорна лихва 37,06 лв., такса за допълнителна
незадължителна услуга 226,84 лв. и обща дължима сума 1364 лв. Посочва, че
ищцата е получила СЕФ, включително и на електронен адрес за
кореспондениця, преди сключване на договора, като е имала възможността да
откаже ползване на допълнителни услуги, да измени срока на договора или да
откаже заявката за кредит. Спазени са всички изисквания за форма при
сключване на договора,.
Твърди се още, че допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е
задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава
шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във
връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и
преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които
стандартно отнемат 7 дни /т.4 от ОУ/. В случая изрично заявената услуга за
бързо разглеждане гарантира проверка на искането и получаването на отговор
спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките
на до 15 (петнадесет) минути /т.4.2 от ОУ/, което ангажира допълнителен
финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на
процесната такса. Конкретният размер на таксата и основанието, на което се
дължи, са посочени в договора за кредит.
Срокът на Договора за кредит започва да тече от датата на превеждане
на сумата по Кредита по сметка на Кредитополучател, което е извършено на
11.11.2024 г. по сметка на каса на „Изипей“ АД, както е посочено в
3
специалните условия на Договора.
Оспорва твърденията за нищожност на договора, като заявява, че
изискванията за форма и предоставяне на изискуемата преддоговорна
информация и договорна информация са спазени. Препис от договора е бил
изпратен на електронния адрес на ищцата. В договора ясно са посочени
лихвения процент и ГПР, които не могат да бъдат променяни. ГПР отговаря
на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че таксата не следва да се включва
в ГПР, тъй като не представлява задължително условие за сключване на
договора за кредит /§1, т.1 от ЗПК/. Заявява, че единственият елемент включен
при изчисление на ГПР е договорната лихва.
Позовава се на решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, в
което е прието, че разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за
потребителски кредит, попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното
ползване, респективно заплащане на посочените услуги е задължително
условие за получаване на кредит. Клаузите относно допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
ползвателя на тези услуги - потребител приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, по принцип не спадат към основния предмет на този договор и
следователно подлежат на преценка за неравноправност.
Поради това счита, че клаузата не е в противоречие с чл.10а ЗПК и не е
неравноправна по смисъла на 143 ЗЗП, не е налице накърняване на добрите
нрави, напротив налице е свободно договаряне между страните. Моли за
отхвърляне на претенциите. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа иска.
Ответникът не взема становище в съдебно заседание.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. първо ЗЗД,
като същият е допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за кредит № **********/11.11.2022 г.,
сключен между „ВИВУС.БГ“ ЕООД (кредитор) и ищцата М. С.
(кредитополучател), с който на ищцата е отпуснат потребителски кредит в
размер на 1 100 лв. при следните условия: срок на кредита - 30 дни, лихвен
процент за срока на кредита - 40,99 %, сумата на лихвата за срока на кредита -
37,06 лв., ГПР - 49,70 %, такса за бързо разглеждане – 226,94 лв., общо
дължима сума по кредита – 1 364 лв., дата на връщане на сумата по кредита
26.05.2022 г. В договора е посочено, че изчисленият ГПР не включва
разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите за
допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя
по негово искане.
4
Представени са и общи условия на договора за кредит, съгласно които
таксата за бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която
гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути
от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител.
Съгласно т. 4.5 на ОУ допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения
кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя да получи кредит.
В т. 7.1 на ОУ е посочено, че ГПР отразява общите разходи по кредита за
кредитополучателя, настоящи и бъдещи, известни на кредитора и дължими от
кредитополучателя, като ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си
задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Като доказателство по делото е представен и изготвеният от ответника
във връзка с процесния договор стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, в който е посочено, че
общата сума, която кредитополучателят ще следва да плати, е в размер на 1
364 лв., от които 1 100 лв. – главница, 37,06 лв. – лихва и 226,94 лв. – такса за
бързо разглеждане. Не е представено обаче искането (заявката) на ищцата за
отпускане на процесния кредит.
Между страните по делото не се спори, че кредитът от 1100 лв. е бил
усвоен изцяло от ищцата, както и че тя е платила на ответника в изпълнение
на задълженията си по процесния договор сума в общ размер от 1839,60 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В случая несъмнено се касае за договор за потребителски кредит по
смисъла на ЗПК, поради което същият следва да отговаря на предвидените в
този закон условия.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит; ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания, като при изчисляването му не се включват следните разходи: 1/
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит; 2/ разходите, различни от покупната
5
цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой
или чрез кредит; 3/ разходите за поддържане на сметка във връзка с договора
за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.
В чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 , и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК , договорът за
потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до недействителност на договора, а чл. 23 ЗПК
предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай в процесния договор за потребителски кредит е
посочено, че ГПР е в размер на 49,70 %, като в отговора на ответника изрично
е признато, че единственият разход по кредита, който е включен при
изчисляването на ГПР, е договорната лихва в размер на 37,06 лв. Признато е
също така, че посочената в договора такса за бързо разглеждане, която е в
размер на 226,94 лв., не е включена при изчисляване на ГПР.
При тези данни съдът намира, че таксата за бързо разглеждане
представлява разход по кредита за потребителя, който е следвало да участва
при формиране на ГПР, тъй като по делото не се доказа твърдението на
ответника, че тази услуга не е била задължителна за отпускане на поискания
кредит, а е била предоставена по изрично искане на кредитополучателя, нито
се установи, че на ищцата е била дадена възможност за избор дали да се
възползва от тази услуга или не. Видно е, че дължимата такса за бързо
разглеждане е отразена както в стандартния европейски формуляр, така и в
договора, като тя е включена в общо дължимата от кредитополучателя сума,
поради което съдът намира, че същата е следвало да участва и при
формирането на ГПР, тъй като има характера на общ разход по кредита за
потребителя по смисъла на чл. 19 ЗПК.
С оглед на горното и тъй като в случая не се спори, че таксата за бързо
разглеждане не участва при формиране на ГПК, съдът намира, че ГПР е
неточно посочен в процесния договор за потребителски кредит, съответно
договорът е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл.
22 ЗПК същият е недействителен. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.
23 ЗПК ищцата е следвало да върне само чистата стойност на кредита, която е
в размер на 1 100 лв. - главница, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо и тъй като по делото се установи, че платените от ищцата
суми по процесния договор са в общ размер от 1839,60 лв., съдът намира, че
същата е платила без основание на ответното дружество сумата от 739,60 лв.,
поради което тази сума следва да й бъде върната. С оглед на това и тъй като
искът е предявен в по-нисък размер, а именно за сумата от 739,60 лв., същият
6
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер. В
полза на ищцата следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и
направените от нея съдебно-деловодни разноски, които са в размер 50 лв. –
платена държавна такса.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, ищцата е
била представляна от адв. Д. С. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на процесуалния й представител
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв., изчислено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което предвид
уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължи от ответника. В
отговора на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че същото е
неоснователно с оглед предмета на спора и извършените от адвоката
процесуални действия, още повече, че присъденото възнаграждение е в
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответно не е прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
да заплати на М. Н. С., ЕГН **********, от гр. Бургас, ****, сумата в размер
на 739,60 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и шейсет стотинки),
представляваща сбор от платени от нея без основание суми по Договор за
потребителски кредит № 97451111005 от 11.11.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.01.2025 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 50,00 лв. (петдесет лв.), представляваща
направените от ищцата разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
да заплати на адв. Д. Б. С. от АК-Пловдив, личен № ** с адрес на кантората гр.
Пловдив, *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗА в
размер на 400,00 лв. (четиристотин лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7