Р Е
Ш Е Н
И Е
№209
гр. Варна, 08.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№447 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от ЗД“БУЛ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.И., срещу постановеното
решение №334/19.04.2019г., поправено с решение №523/12.06.2019г. по
т.д.№1324/2018г. на ВОС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
получените физически травми и психични изживявания, причинени от ПТП, настъпило
на 16.04.2018г. в гр.Варна, на ул.“Фредерик Жулио Кюри“ №66А, в резултат от
удар и притискане към бетонна стена от самостоятелно потеглил л.а.“Пежо Боксер,
с рег.№В 3227 ВС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-05.08.2018г. до
окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената му част е неправилно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. От същите се установява наличието на
съпричиняване от пострадалото лице, което не е предприело никакви действия за
избягване на произшествието, след като е имала пряка видимост към автомобила.
Твърди се, че съпричиняващото деяние не е необходимо да е противоправно
поведение, а е достатъчно да е било исково, с което да се е поставил в повишен
риск или да не е можел да избегне вредата при нормална съобразителност.
По делото не са
събрани доказателства как протича възстановителния период на ищцата. Размерът
на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно
завишен с оглед принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Нормалното
обезщетение за травмите получени от ищцата, за които са представени
доказателства е в размер на 50 000лв., без да се отчита съпричиняването.
По същество се
претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за
главницата за сумата над 25 000лв. Претендира и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява. С писмено становище, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата. В молбата е направено и
евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Въззиваемата страна И.И.Д.,
с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.В. и адв.С, оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, обосновано и постановено
въз основа на събраните по делото доказателства. В същото съдът е изложил
подробни мотиви защо не е установено съпричиняване от страна на пострадалото лице. Не е установено
и какво следва да се разбира под „нормална грижа“, за да се приеме, че такава
не е положена от ищцата.
По делото са събрани
достатъчно доказателства за вида на получените травми, както и психическите
такива, които ищцата е претърпяла. Посочения в жалбата размер на обезщетението
не кореспондира със съдебната практика и присъжданите обезщетения по сходни
дела, нито с принципа на справедливо обезщетяване на същите. При съвкупен
анализ на доказателствата се установява, че присъденият от първостепенния съд
размер на обезщетението е минимален.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част. Претендира и
присъждане на дължимото за производството пред настоящата инстанция адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред ВОС
е образувано по предявени искове от И.И.Д. *** за заплащане на сумата от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-физическа и
психическа травми, причинени при ПТП настъпило на 16.04.2018г., в гр.Варна, на
ул.“Фредерик Жулио Кюри“ №66А, в резултат от удар и притискане към бетонна
стена от самостоятелно потеглил л.а.“Пежо Боксер, с рег.№В 3227 ВС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя
да заплати обезщетение-05.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
Предявените искове са
с правно основание чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ вр. чл.432 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 16.04.2018г., в гр.Варна, на ул.“Фредерик Жулио Кюри“ №66А, ищцата
като пешеходец, била ударена и притисната към бетонна стена от внезапно
самостоятелно потеглил л.а.“Пежо Боксер, с рег.№В 3227 ВС. Към датата на
настъпване на произшествието, горепосочения автомобил е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица
№BG/02/117002629218. Излага се, че резултат от произшествието ищцата е получила
следните телесни увреди: травматичен шок, счупване на тялото на тибията в ляво,
счупване на тибията в дисталната част в дясно, счупване на горния и долния клон
на пубиса двустранно, счупване на сакрума, счупване на тялото на пети лумбален
прешлен.
След инцидента ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ
“Света Анна-Варна“ АД-гр.Варна, в отделение за анестезия и интензивно лечение,
където е лекувана до 19.04.2018г. На посочената дата е преместена в клиниката
по Ортопедия и травматология на МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД-гр.Варна, където
ѝ е извършена операция под обща анестезия, на тибия и фибула. Твърди се,
че уврежданията са довели до обездвижването на ищцата за продължителен период
от време, както и че възстановяването ѝ от получената физическа и
психическа травма продължава.
И към настоящия
момент същата не е напълно възстановена, предстоят ѝ нови операции и
рехабилитация. Получените увреждания в областта на таза и гръбначните прешлени,
са предпоставка за развитието на допълнителни заболявания, като наред с това са
изключително опасни за детеродните ѝ способности.
Твърди се, че до
застрахователя е предявено искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но и до настоящия
момент, въпреки изтеклите срокове по КЗ, такова не е изплатено, което дава
основание за предявяване на претенция за
определяне на обезщетение по съдебен ред.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени, както и да ѝ бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът, с писмен
отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове. Твърди, че не е налице причинен деликт от водача на
превозното средство Михаил Великов. В условие на евентуалност твърди, че
произшествието е резултат от случайно деяние. Сочи още, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като ищцата не е пресичала на
обозначено за целта място и не е направила необходимото да избегне удара,
въпреки че е имала възможност за това. Същата не се е съобразила с посоката и
скоростта на приближаващото я МПС и не е изпълнила задълженията си по чл.113 от
ЗДП, като се е поставила в повишен риск спрямо нормалния.
Твърди още, че
размерът на претенцията е завишен и същия не съответства на икономическата
конюнктура и претърпените от пострадалата вреди. В съответствие с описаните
травми в представената от ищцата медицинска документация, справедливия размер
на обезщетението е около 50000лв., без да се отчита наличието на съпричиняване.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
За да бъде осъществен
сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице
няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Решението на ВОС е влязло в законна сила в частите, както
следва: с която предявените от И.И.Д. искове за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е уважен за сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва
върху нея считано от 05.08.2018г. до окончателното ѝ заплащане, както и с
която исковете са отхвърлени за разликата над 80 000лв. до претендираните
100 000лв.
Предвид изложеното,
съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за
наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност №
BG/02/117002629218 за л.а.“Пежо Боксер“, с рег.№В 3227 ВС, валидна от
03.10.2017г. до 02.10.2018г. поради което ответникът ЗД «БУЛ ИНС» АД, гр. София
е надлежно легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск.
Обстоятелствата от
фактическия състав на произшествието – механизъм, вреди и вина на водача, както
и причинна връзка са установени с влязлото в сила решение на първоинстанционния
съд.
Предвид изложеното,
при разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе по наведените в жалбата
твърдения относно размера на определеното обезщетение, а именно за
несъобразяване на същото с вида на получените травматични увреждания, както и
със съпричиняването на произшествието от пострадалото лице.
Първият спорен в
производството въпрос, който следва да бъде разгледан е за механизма на
произшествието - за наличие на самоувреждащо поведение на пострадалата, респ.
съпричиняване на вредоносния резултат.
За установяването му,
пред ВОС, е допусната автотехническа експертиза. От заключението по същата,
прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото,
и обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 28.03.2019г. о.с.з., се
установява, че ПТП е настъпило на 16.04.2018г. около 13:0ч. в гр.Варна, на
ул.“Фпедерик Жулио Кюри“ №66, която е с ограничено предназначение. Според
вещото лице това е асфалтова алея, която се ползва от пешеходци и автомобили.
Няма тротоари, а павилионите за търговия
са построени направо на бордюра от страната на булеварда. Пострадалата се е
движила в най-лявата част на улицата, преминавайки покрай ред от павилиони,
като е преминала пред товарния автомобил в момента на неговото самопотегляне.
При движението си пострадалата е имала видимост към автомобила, но не е
забелязала, че същият е без водач и не го е възприела като опасност, респ. не е
могла да избегне удара. Последният е бил непредотвратим и от водача на
автомобила, тъй като към момента на самопотеглянето същият е бил в товарния му
отсек и не е виждал кой преминава и какво става отвън. Причината за движението
на автомобила според вещото лице е не осигуряване на превозното средство срещу
потегляне. Същото посочва още, че ако автомобилът е поставен на включена задна
скорост и задействана спирачка за паркиране /ръчна/ няма техническа възможност
за потеглянето му при наклон на пътя от 3%. Предвид изложеното и доколкото в
протокола за оглед е посочено, че спирачната и кормилната уредби са били
изправни, то причината за потеглянето му е необезопасяването му при спиране.
Посоченото
обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото водач на
автомобила – М К В, който посочва, че е паркирал превозното средство, заключил
го е и е преминал към разтоварването му. При един от курсовете, докато е вадил
стока от буса, е усетил как започва движението му. Изскочил е от него, видял е
момичето, което се е движило пред автомобила, извикал й е да се пази и се е
опитал да го спре, но се е забавил, заради заключената шофьорска врата, след
което автомобилът е притиснал момичето към стената на павилион за телефони.
Предвид изложеното и
с оглед установените механизъм, интензитет и място на настъпване на удара,
както и скоростта на автомобила, съдът намира, че по делото не е установено по
безспорен начин поведение на пострадалата, което да е изключителна причина за
настъпване на инцидента. По делото не са събрани доказателства, от които да се
направи обоснован извод, че единствената причина за настъпване на злополуката е
поведението на пешеходеца, който на свой риск е застанал в обсега на движение
на автомобила. Липсата на установено пряко възприемане на автомобила като
движещ се без водач, както и скоростта на движението му, са обстоятелства,
които препятстват категоричния извод, че лицето умишлено се е поставило в риск.
С оглед на горното
съдът намира, че направеното от ответника възражение е неоснователно.
Изискването на чл.52
от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищцата И.Д.И.
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили
обстоятелства.
Спорен пред
настоящата инстанция е и въпросът за размера на определеното обезщетение,
съизмерено с претърпените от ищцата болки и страдания.
За установяване вида
и степента на получените от И.Д. травматични увреждания пред ВОС е допусната
съдебно – медицинска експертиза. От заключението по същата, прието като
обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, както и от обясненията
на вещото лице дадени в проведеното на 28.02.2019г. о.с.з., се установява, че
вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищцата е получила: 1/
счупване на лявата дъга на пети лумбален прешлен и дясната дъга на първи
сакрален прешлен; 2/ многофрагментно счупване на дясното крило на сакрума; 3/счупване
на горна и долна дъга на двете пубисни кости; 4/счупване на лява тибия и 5/счупване
на вътрешния малеол на дясна глезенна става.
Установява се, че е
проведено болнично лечение в Отделение за интензивно лечение и реанимация на
МБАЛ “Света Анна“, с цел предотвратяване на травматичен шок, поради обширността
на травматичните увреждания. След стабилизиране на състоянието на пострадалата,
лечението е продължило в Клиника по ортопедия и травматология, където е
извършена операция, при която счупените кости са съединени с метал-лява тибия с
заключващ пирон и молеола с два винта.
Вещото лице посочва,
че счупването на таза, не води до проблеми при зачеване и износването на плода,
но прави ригиден тазовия пръстен, респективно почти невъзможно раждането по
естествен път, като е препоръчително това да стане с Цезарово сечение.
Установява се още, че към настоящия момент лечението не е завършило, предвид
предстоящата операция за отстраняване на метала и провеждане на курс
рехабилитация за възстановяване обема на движенията в дясна глезенна и лява
колянна стави.
Вещото лице посочва,
че не по-рано от шест месеца след изваждане на пирона и провеждане на
рехабилитация, ще се установи дали ще е налице дефицит при движение на
увредените крайници и колко траен ще е той. При извършения преглед, е установено
накуцване на ищцата по време на ходене, което е резултат от ограничения обем
разгъване на колянната става и скъсяването на крайника. Вещото лице предполага,
че накуцването ще е временно докато се извади пирона от ставата. Установено е
още не пълно възстановяване на хода на движение на дясната глезенна става по
посока нагоре на стъпалото, което не се отразява съществено при ходене, но
затруднява бягането. Констатирано е и изкривяване на гръбначния стълб на
пострадалата – лява конвексна сколиоза в лумбалния отдел на гръбначния стълб.
Обстоятелствата
констатирани от вещото лице – нарушение в нормалното функциониране на ищцата след
преживяното произшествие, както и обездвижването на ищцата за период от 4
месеца, които са били необходими за заздравяване на тазовите кости, развития
посттравматичен стрес се установяват и от показанията на разпитаната пред ВОС
свидетелка – М И. А, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК,
предвид родствената ѝ връзка с ищцата. От същите се установява още, че
към настоящия момент ищцата се страхува от преминаващи автомобили и от пътуване
в автомобил. Има постоянни болки в гърба и таза. Не може да стои продължително
време права. Получава схващания на тялото, от които не е в състояние да се
движи. Когато болките са изключително силни не може да ходи на работа. Изпадала
е в тежки депресивни състояния по време на възстановителния ѝ период,
като е чупила и хвърляла всички предмети около нея, искала е да умре, за да не
е на легло.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи средни
телесни повреди; болезнеността на същите, която се увеличава от броя на
засегнатите части от тялото: 1/ счупване на лявата дъга на пети лумбален
прешлен и дясната дъга на първи сакрален прешлен; 2/ многофрагментно счупване
на дясното крило на сакрума; 3/счупване на горна и долна дъга на двете пубисни
кости; 4/счупване на лява тибия и 5/счупване на вътрешния малеол на дясна
глезенна става; продължителното обездвижване
/четири месеца/, продължаващото затруднение при движението и обслужването ѝ
в период повече от година след произшествието;
липсата на завършило лечение и рехабилитация и към настоящия момент;
останалото невъзстановено движение на глезенната става, изкривяването на
гръбначния стълб, съпроводено със схващания и продължаващи болки, както и
опасността от нормално раждане. Следва да бъде отчетено и развитото
посттравматично разстройство – страхът от движение с автомобил и от преминаващи
автомобили, както и обществено-икономическата обстановка в страната към момента
на увреждането и застрахователните лимити към момента на ПТП - 16.04.2018г.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалата И.Д. са причинени
болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размера
достатъчен за компенсацията им, а именно 80 000 лв. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалата и физическия дискомфорт
от получените травматични увреждания, който продължава да е източник на
негативни емоции.
Съдът намира, че с
така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалата.
Предвид уважаване на
иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна
лихва, считано от забавата на застрахователя – 05.08.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София следва бъде осъдено да заплати
на адв.Н.В.В. сумата от 2180лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана от него безплатна адвокатска помощ пред АС – Варна, определен съгласно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№334/19.04.2019г., поправено с решение №523/12.06.2019г. по т.д.№1324/2018г. на
ВОС в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София 1000,район „Лозенец“,ул.“Джеймс Баучер“№87, е осъдено да
заплати на И.И.Д., ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на получените физически травми и психични
изживявания, причинени от ПТП, настъпило на 16.04.2018г. в гр.Варна, на
ул.“Фредерик Жулио Кюри“ №66А, в резултат от удар и притискане към бетонна
стена от самостоятелно потеглил л.а.“Пежо Боксер, с рег.№В 3227 ВС, за
разликата над 25 000лв. до присъдените 80 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя да
заплати обезщетение-05.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1000,район
„Лозенец“,ул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на адв.Н.В. ***, сумата от 2180лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна
адвокатска помощ за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, съразмерно
уважената част от исковете, на основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в ЕДНАМЕСЕЧЕН срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
РЕШЕНИЕ №334/19.04.2019г.,
поправено с решение №523/12.06.2019г. по т.д.№1324/2018г. на ВОС в останалата
му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: