№ 5222
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110159636 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба “М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес: гр. Б....., представлявано от управителя В. М. Т., срещу „А. Б.” ЕАД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С......,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез пълномощник
юрисконсулт М. К., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5,96 лв. с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание такси, едностранно
начислени от ответника по фактура № **********, за периода 28.11.2021г. - 27.12.2021г.
издадена въз основа на договор Договор №********* с Приложение от 3.12.2021 г..
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги
съгласно Договор № ********* с Приложение от 3.12.2021 г., при мобилен оператор - „А. Б.”
ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги, телевизия, интернет-пакети). Ответникът фактурира
сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива като и
фактурирани в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между
предоставената услуга и действително платената. Сочи че многократно чрез телефонни
разговори с определения “акаунт-мениджър“ и електронни писма до оператора-ответник, се
опитвал да получи необходимото съдействие, за да се преустанови неправомерното
фактуриране на различни такси които не са включени в договора. Поддържа че с фактура са
начислени такси, които не фигурират в сключения договор. Сочи че сумата е заплатена.
Предвид несъвпадането на стойностите във фактурите като сборове между сумите, дължими
на отделните основания /основа, отстъпки, ДДС/, включително и в приложението към
фактурите, не може да бъде направен извод за конкретните размери на посочените месечни
задължения. Ето защо намира горепосочената сума, отразена в процесната фактура, за
невярна и съотвено недължима от негова страна и платена без основание, поради
несъответствие с договорените условия ищеца и доставчика - ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с която се взема
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че са налице облигационни
отношения между страните. Сочи че начислената сума е вследствие предоговаряне на
1
условията в договора. Оспорва че ответника е заплатил сумата предмет на иска. Сочи, че
услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин
с „М.“ ЕООД. В тази връзка, процесната сума е заплатена в брой в клон на БГ Пощи от
такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо неправомерно
начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на
„М.“ ЕООД, тъй като по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за
сметка на лицето, платило цената на фактурата.
С молба преди проведеното открито съдебно заседание е поискал изменение на
основанието на исковете като е посочил че сумата се претендира на база кредитно известие а
не на базата на фактура.
Със същата молба съдът посочил че искът следва да се счита за предявен за сумата от
4,60 лева без ДДС или 5,52 лева с ДДС.
По същество същото представлява оттегляне на исковете по реда на чл.232 ГПК и в
тази част производството следва да бъде прекратено.
Съдът в открито заседание е приел за окончателен проекта за доклад като с
уточнението че искането не представлява искане за изменение на исковете доколкото отново
продължава да е неоснователно обогатяване чрез плащане на недължима сума, а
представлява уточнение на исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. , „престационна
кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ.
получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано
основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало
към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила.
По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване
предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване
на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите
фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на
даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото.
Според практиката на ВКС /виж решение Решение № 148 от 6.02.2017 г. на ВКС по т.
д. № 2637/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о., ГК
Решение № 182 от 15.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2017 г., IV г. о., ГК/ изводите на
която този състав на Софийски районен съд споделя, специфичният белег на първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се
отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане
подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за
реституция на даденото на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тежестта за доказване се
разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл. 154 ГПК. Всяка страна
следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича
определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил
парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на
извършеното плащане, а в тежест на ответника - да докаже наличието на основание за това
плащане и за задържане на дадената сума.
При доказване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже наличието
2
на основание за задържане на полученото – точно изпълнение на поетите с договора
задължения, или алтернативно – връщане на дадената сума по договора.
С проекта си за доклад обявен за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че между страните съществуват
облигационни отношения Договор № ********* с Приложение от 3.12.2021 г., при мобилен
оператор - „А. Б.” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги, телевизия, интернет-пакети) както
и че във връзка с договора е издадена **********, за периода 28.11.2021г. - 27.12.2021г..
Първият спорен въпрос е свързан с това дали ответникът е заплатил процесната сума.
С отговора на исковата молба не се оспорва, че сумата е заплатена но се сочи че
същата не е заплатена от ищеца а от трето лице.
По същество това възражение представлява възражение по активната материално-
правна легитимация на ищеца.
Активна материална легитимация по иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД има всяко лице, което
предоставя конкретна престация другиму, т.е. изважда едно благо от своето имущество и го
предава на получаващия. Същата легитимация има и всяко лице, за чиято сметка на
имуществото на получаващия е било увеличено. Във всеки един такъв случай е налице
"получено нещо" съгласно цитираната правна норма. Пасивно легитимиран да отговаря по
посочения иск е този, чието имущество е било увеличено, без да има основание за това.
В случая на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, само третото лице,
което е извършило плащането (направило престацията към ответника), има правен интерес
да претендира сумата, ако плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131
от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.
Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или фактическа връзка с третото
лице, в резултат на която да установи, че в негова полза е възникнало правото за
възстановяването . Ако ищецът не установи такава връзка и плащането е направено от
трето лице по собствена инициатива, ищецът не би могъл да установи свои права върху
платената сума.
От приложените по делото писмени доказателства, не се установи ищецът да е
заплатил процесната сума в полза на ответника. С оглед липсата на спор между страните
относно плащането на сумата, съдът не би могъл да презюмира, дали последната е заплатена
от ищеца или от трето лице. Този факт подлежи на установяване при условията на пълно и
главно доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства.
В настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на
ответника, но ответника не е установил това обстоятелство.
Ето защо при това положение и при прилагане на неблагоприятните последици на чл.
154 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Тук следва да се посочи, че ищецът е направил доказателствени искания (задължаване
на ответника да представи кредитно известие), които са оставени от съда без уважение но
същите не касаят факта на доказване който е разпределен от ищеца, а касаят липсата на
основание, което изначално не е било в тежест на доказване от ищеца. Същият се е
концентрирал липсата на основание но е пропуснал да установи, че процесната сума е
заплатена от него.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът който
претендира юрисконсултско възнаграждение което съдът предвид ниския материален
интерес определя на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд, 168 състав
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, ГПК производството по предявения от “М.” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Б....., представлявано от управителя В. М. Т., срещу
„А. Б.” ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: С...... за разликата над 5,52 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 5,96
лв. с вкл. ДДС (или за сумата от 0,36 лева), представляваща сбор от платените без основание
такси, едностранно начислени от ответника по фактура № **********, за периода
28.11.2021г. - 27.12.2021г. издадена въз основа на договор Договор №********* с
Приложение от 3.12.2021 г., поради направено оттгеляне на исковете с молба от 17.01.2025г.
ОТХВЪРЛЯ предявените “М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Б.....,
представлявано от управителя В. М. Т., срещу „А. Б.” ЕАД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С......, представлявано от членовете на
Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез пълномощник юрисконсулт М. К., искове с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5,52 лв. с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание такси,
едностранно начислени от ответника по фактура № **********, за периода 28.11.2021г. -
27.12.2021г. издадена въз основа на договор Договор №********* с Приложение от
3.12.2021 г.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Б....., представлявано
от управителя В. М. Т. ДА ЗАПЛАТИ на „А. Б.” ЕАД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С......, представлявано от членовете на
Съвета на директорите А. Д. и М. М. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В частта в която се прекратява производството решението има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4